МОТИВИ: към
Присъда № 6 от 30.01.2020г. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 690/2019г.
Против
подсъдимия Е.Н.Х. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б" от НК
за това, че на 19.05.2019г. в град Хасково отнел чужди движими вещи - парична
сума в размер на 150 лева и дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 5.
20 лева, всичко на обща стойност 155. 20 лева, от владението на С.Д.К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал
от ръцете на пострадалата портмонето й с намиращите се вътре 150 лева, като
грабежът представлява опасен рецидив.
В съдебно
заседание представителят на ОП Хасково поддържа обвинението във вида, в който е
предявено, като с оглед проведеното по реда диференцираната процедура, уредена
в Глава XXVII от НПК, иска подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване
на престъплението. При индивидуализацията на наказанията претендира на Х. да се
наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 8 месеца.
Защитникът
на подсъдимия е съгласен със становището на участващия в заседанието прокурор,
доколкото от събраните по делото доказателства се установило извършено от Х.
престъпление, за които е предаден на съд, самопризнанието било подкрепено от
доказателствата. Пледира след като подс. Х. бъде признат за виновен, да му
бъдат наложени минимални наказания.
В съдебно
заседание подсъдимият Е.Х. заяви, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези обстоятелства. В последната си дума изразява съжаление и
разкаяние и иска от съда да му наложи минимално наказание.
След
констатация, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът с определение по чл. 372, ал. 4
вр. чл. 371, т. 2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Самопризнанието, преценено в
съвкупност със събраните по делото доказателства и при условията на чл. 373,
ал. 3 от НПК, установява следните факти:
Подсъдимият
Е.Н.Х. ***, но живее и в гр. ******. ****** гражданин е, със ******
образование, не е *****. ***** е и е *****. В момента също ****** ****** ******
** ******.
Пострадалата
С.Д.К. работи като ***** ****** във „***** ****“ ** - *****. На 14.05.2019г. подсъдимият
бил освободен от затвора, където изтърпял наказание „Лишаване от свобода",
наложено по НОХД № 736/2017г. на РС Хасково. На следващия ден – 15.05.2019г. се
намирал в гр. Пловдив, където извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр,
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
„б" от НК. След тази дата подсъдимият се прибрал в гр. Хасково, където
смятал да употребява наркотици. За това му трябвали пари, а той не работел. По
тази причина взел решение да ограби някоя жена в момент, когато тя пазарува и
да й вземе портмонето с намиращите се вътре пари. За целта на 19.05.2019г.,
неделя сутрин, подсъдимият отишъл до магазин „Нолев", стопанисван от
„Нолев логистик" ЕООД. Магазинът се намирал в гр. Хасково, ЖК Орфей,
комплекс „Веспрем". Междувременно, пострадалата К. отишла с автомобила си
до същия магазин „Нолев“, където смятала да пазарува храна за майка си, живуща ***.
Вътре в
магазин „Нолев" имало поставени в „Г" - образна форма хладилни
витрини съдържащи различни хранителни артикули - вкл. месо, колбаси и др. В
ляво от входа (гледано отвън навътре) в дъното и в левия край се намирала
касата. В дясно от входа (гледано откъм входа към витрините и касата) се
намирал щанда (витрината) с млечни продукти.
Св. К.
влязла в магазина държейки в ръцете си мобилния си телефон и дамското си черно
портмоне от изкуствена кожа на стойност 5. 20 лева, в което имала парична сума
в общ размер около 173 лева - в банкноти и монети. Освен парите в портмонето си
К. държала и дебитни карти издадени от „Фибанк" и „Пощенска банка",
както и няколко визитки, рецепти и семейни снимки без пазарна стойност. В това
време подсъдимият дебнел пред магазина и си набелязал за жертва именно К.,
виждайки, че тя влиза с портмоне в ръка. Свидетелката тръгнала да купува месо
(наденица и кайма). По това време в магазина на смяна, като продавачки били
свидетелите Т.Д.Д.и Д.В.Д.. К. застанала с покупките си на касата пред св. Д.Д.,
като сумата за плащане, която пострадалата дължала за покупките била около 23
лева. В магазина по това време имало още един клиент - св. Ж.Х.Г., която се
намирала вдясно от пострадалата. Св. Г.била обслужвана от продавачката Т.Д.,
която се намирала зад щанда с месото. В това време подсъдимият влязъл в
магазина. Св. Ж.Г.си избрала месо за
покупка и застанала пред касата, за да плати. В дясно от нея (гледано към
касата) стояла К., която платила покупките си и тъкмо понечила да затвори ципа
на портмонето (портфейла) си, когато подсъдимият се приближил отзад, заставайки
между св. Ж.Г.и К.. Х. посегнал рязко към пострадалата и издърпал със сила
портмонето от ръцете й, заедно с намиращите се вътре 150 лева. При резките си
действия подсъдимият се ударил в св. Ж.Г., бутайки я силно по дясната ръка. К.
извикала силно „Обраха ме! Обраха ме!“ шокирана от случващото се, а Х. побягнал
с отнетите вещи към отсрещния блок. Една от продавачките в магазина – св.Т.Д.
го последвала с цел да го задържи, но не успяла да го догони. Св. Ж.Х.Г.
позвънила на тел. 112 и съобщила за случилото се, а К. позвънила на банките
издатели, за да блокира дебитните карти. В последствие установила, че не са
били използвани и с тях не са теглени суми от банковите й сметки.
След
престъплението подсъдимият се укрил с отнетите чужди движими вещи, но бил
установен и задържан на 21.05.2019г., а след това и осъден за извършената от
него в гр. Пловдив кражба.
Психиатрична
експертиза установява, че Е.Х. страда от смесено личностново разстройство с
елементи на емоционално нестабилна и зависима личност, усилващо се след
употреба на наркотици. Описаните от вещото лице прояви не водят до трайни
нарушения на съзнанието, изключващи вменяемостта. Към момента на извършване на
престъплението Х. е бил в състояние правилно да възприема фактите, да ръководи
постъпките си, да дава достоверни обяснения за тях. В състояние е да участва в
наказателно производство и търпи наказание.
Идентификационна
експертиза установява, че лицето от видеозаписа и това от сравнителния материал
е едно и също, а именно: Е.Н.Х..
Назначената
по ДП оценъчна експертиза определя стойността на портмонето на 5. 20 лева.
Описаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от самопризнанието на
подсъдимия, подкрепено от показанията на свидетелите: С.Д.К., Т.Д.Д., Д.В.Д., Ж.Х.Г.,
които са взаимно свързани, непротиворечиви, кореспондират помежду си и със
самопризнанието на Х., подкрепят се изцяло и от заключенията на вещите лица,
прочетените и приобщени по реда на 283 от НПК писмени доказателства,
включително протоколи за разпознаване, справки, декларации и пр., приложени по
ДП.
При тези
факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимия Е.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 199, ал.
1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б” от НК защото на
19.05.2019г. в град Хасково, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – пари 150 лева и дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност
5. 20 лева, всичко на обща стойност 155. 20 лева, от владението на С.Д.К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (издърпал
от ръцете на пострадалата портмонето с намиращите се в него 150 лева). От
обективна страна подсъдимия Х., след едно предварително взето решение за
извършване на деянието, в спокойна обстановка и преценка на всички
обстоятелства за и против извършването на грабежа, е осъществил система от
действия свързани с употребата на сила за отнемането на вещта от владението на
другиго, прекъснал е това владение и установил свое такова.
Осъжданията
на Х. по н.о.х.д.№№ 264/12г. на ХОС, 423/13 на НРС, 643/12г. на ХРС, 698/11г.
на ДРС и 1592/11г. на ХРС, наказанията по които са били групирани с определение
№ 117/11.04.2014г. по ч.н.д.№ 169/2014г. на ОС Хасково, влязло в сила на
26.06.2014г. и е било определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години и 6 месеца, след което увеличено с 1 година и 6 месеца и това
по н.о.х.д.№ 736/2017г. на РС Хасково, с присъдата по което дело му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, все за извършени
тежки умишлени престъпления, санкциите по които Х. е изтърпял ефективно, обуславя
наличието на квалификацията „опасен рецидив" по смисъла на чл. 29, ал. 1,
б. ”а“ и „б” от НК. Общото наказание лишаване от свобода по ч.н.д.№ 169/2014г.
на ХОС е било изтърпяно на 27.09.2016г., а това по н.о.х.д.№ 736/2017г. на РС
Хасково – на 14.05.2019г., т.е. настоящото деяние е било извършено в рамките на
петгодишния срок от изтърпяване на наказанията по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК.
От
субективна страна при осъществяването на настоящото престъпление подсъдимият е
действал с пряк умисъл, намерил израз в конкретното му психическо отношение към
извършеното от него деяние, общественоопасните му последици и характер.
Подсъдимият Х. е съзнавал, че употребявайки сила, чрез дърпане на портмонето от
ръцете й, лишава пострадалата от владението върху вещите; предвиждал е и е
искал именно това – портмонето, ведно с парите да преминат в негова фактическа
власт. Прекият умисъл е ясно изразен – след употребата на физическа сила,
упражнена върху неспособно да му противодейства лице, отнема вещите и побягва
за да запази вече установената от него фактическа власт върху тях, а в
последствие извършва и разпоредителни действия.
Причина за
извършване на престъплението са утвърдените криминални наклонности на
подсъдимия, желанието за лесно и бързо облагодетелстване, незачитане
имуществените и лични права на други лица и нагласата му към противоправно
поведение.
При
индивидуализация на наказанията на подс. Х. съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства: затрудненото материално положение и изчерпателните
обяснения, съдържащи признание още на досъдебната фаза на производството, а
като отегчаващи - изцяло негативните данни за личността на подсъдимия,
проявената арогантност при осъществяване на това деяние, многобройните
предходни осъждания, част от които за престъпления извършени при условията на
опасен рецидив, факта, че престъплението Х. е извършил дни след изтърпяването
на наказанието по предходно осъждане. Предходните осъждания на Х., множество от
които за престъпления, извършени при условията на опасен рецидив, при които
неизменно наказанията са били налагани или при условията на чл. 55, ал. 1 от НК
или в законовия минимум по чл. 54 от с.з., групирането на наказанията,
увеличаването им на основание чл. 24 от НК, очевидно не са изиграли своето
превъзпитателно въздействие върху дееца. Напротив. Дни след изтърпяване на
наложено поредно наказание лишаване от свобода Х. извършва настоящото
престъпление, а едва ден след освобождаването си от Затвора и кражбата в гр.
Пловдив. Ясно е, че проявената снизходителност при определяне на наказанията по
предходните осъждания е неоправдана и тази личност е наложително да бъде
изолирана от обществото за един относително продължителен период от време, като
по този начин се предотврати криминалната деятелност на подсъдимия. Посочените
обстоятелства, обуславят наказание “лишаване от свобода” за срок 9 години за
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
"а“ и „б" от НК, определено по реда на чл. 54 НК, около средния размер,
уреден в специалната част на НК, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК се
редуцира с 1/3 или окончателния размер на наказанието от 6 (шест) години,
подсъдимият следва да изтърпи при първоначален „строг” режим.
Вещественото
доказателство – диск с видеозаписи следва да се съхранява по делото.
В тежест на
подсъдимия бяха възложени разноските от досъдебната фаза на производството –
590.26 лева, която сума да се плати по сметка на ОД на МВР Хасково.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател: