№ 741
гр. Варна, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500302 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Н. С., с ЕГН ********** и Б. Ж. С., с ЕГН
**********, двамата с адрес: *** действащи чрез адв.Х. Г. - Д., със съдебен адрес: ***,
против Решение №3377 от 07.11.2022г. постановено по гр.д.№611/2022г. на РС Варна, в
частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателите, против “Макроадванс“ АД, с
ЕИК *********, с адрес: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ №147, ет.5, офис 14, представлявано
от Виктор Георгиев Сергиев, действащо чрез ю.к.Б.Р., иск с правно основание чл.439 от
ГПК, за приемане на установено, че ищците не дължат на ответника, поради по погасяване
по давност на задължението, сумата от 7123.85лв., формирана като сбор от 5867.44лв.-
главница по Договор за банков кредит от 24.04.2009г. сключен с “Уникредит Булбанк“ АД, с
ЕИК ********* , ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.09.2013г. до
окончателното изплащане на задължението и 671.25лв.-лихва за периода от 05.12.2012г. до
12.09.2013г., които суми ищците са осъдени да заплатят солидарно на “Уникредит Булбанк“
АД, с издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№13665/2013г. на РС Варна и които са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело №20187110400548 по описа на ЧСИ с рег.
№711 на КЧСИ.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно,
като се оспорват изводите на съдът относно настъпването на транслативният ефект на
сключен между банката и ответника, в настоящото производство, договор за цесия, както и
относно наличието на действия довели до прекъсване на давността в изп.процес. Сочи се, че
на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД договорът за цесия има действие спрямо длъжника от деня,
1
когато му е съобщено за извършеното прехвърляне от предишния кредитор. Поддържа се, че
тъй като жалбоподателите не са били валидно уведомени от цедента за прехвърляне на
вземанията към нов кредитор, правата на цесионера да търси вземанията от тях не са
консолидирани и са непротивопоставими на длъжниците. Поддържа се още, че всякакво
уведомяване към настоящия момент за извършената цесия, както и каквито и да е било
действия от ответника не могат да спрат или прекъснат отдавна изтеклата погасителна
давност по отношение на претендираното от цесионера-взискател вземане, предмет на
горепосоченото изпълнително дело. Сочи се, че съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, когато
вземането е установено със съдебно решение давността е 5 години, а в случая
изпълнителният лист, е издаден на 13.11.2013г. и давностният срок по отношение на
вземането обективирано в него, е изтекъл преди повече от три години. Твърди се, че предвид
изложеното всички вземания на “Уникредит Булбанк“ АД към ищците произтичащи от
Договор за банков кредит от 24.04.2009г., които са присъдени с изпълнителен лист от
13.11.2013г. и Заповед за изпълнение №8051/25.09.2013г., са погасени по давност. Моли се
за отмяна на атакуваната, част от решението и уважаване на иска, както и за присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателите относно момента на настъпването на транслативният ефект на договора за
прехвърляне на вземания и за правата на длъжниците да оспорват наличието на задължение
към новия кредитор, като са развити подробни съображения за правната природа на
договора за цесия и се сочи относима съдебна практика. На следващо място се оспорват
доводите на жалбоподателите за изтичане на давността по отношение на процесните
задължения, като са изложени подробни съображения за предприетите от взискателя в
изпр.производство действия, които са прекъсвали давността, респективно са поддържали
висящността на изп.процес и на дължимостта на вземането. Моли се за оставяне без
уважение на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответното дружество.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на В. Н. С. и Б. Ж. С., против Решение
№3377 от 07.11.2022г. постановено по гр.д.№611/2022г. на РС Варна, в частта, с която е
отхвърлен предявения от жалбоподателите, против “Макроадванс“ АД, иск с правно
основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че ищците не дължат на ответника,
2
поради по погасяване по давност на задължението, сумата от 7123.85лв., формирана като
сбор от 5867.44лв.-главница по Договор за банков кредит от 24.04.2009г. сключен с
“Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.09.2013г. до
окончателното изплащане на задължението и 671.25лв.-лихва за периода от 05.12.2012г. до
12.09.2013г., които суми ищците са осъдени да заплатят солидарно на “Уникредит Булбанк“
АД, с издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№13665/2013г. на РС Варна и които са предмет на
принудително изпълнение по изп.дело №20187110400548 по описа на ЧСИ с рег.№711 на
КЧСИ.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№302/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 29.03.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3