№ 142
гр. С., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500625 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 89 / 09.06.2022 г. по гр. д. № 397 / 2020 г. Сливнишкият
районен съд е уважил частично предявения от Д. Д. П. срещу „Т.С.“ ЕАД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Искът
за недължимост на претендирани от ответника вземания е бил частично
отхвърлен за сумата 1894,31 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за имот с аб. № 050517 (ап. 24, находящ се в гр. С., ж.к. „Н., бл. 459,
вх. Б, ет. 1) за периода м. май 2018 г. – м. юни 2020 г., и за сумата 76,26 лв.,
представляваща начислена мораторна лихва за посочения период.
Районният съд е разпределил разноските съразмерно на уважената и
отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано от ищцата Д. П. в частите, с които искът й е бил
отхвърлен. Изложила е съображения за неправилност на
първоинстанционния акт в обжалваните части. Като последица е поискала
присъждането на пълния размер на разноските за първата инстанция, както и
на разноските за въззивното производство.
Въззиваемата страна – ответник пред районния съд, е подала отговор по
реда на чл.263 ал.1 ГПК, с който оспорва жалбата.
Третото лице – помагач на ответника по иска, не взема становище по
1
жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо в обжалваните части
решение на първоинстанционен съд.
Решението на районния съд е правилно в частите, които са предмет на
въззивната жалба. То е постановено в съответствие с ангажираните от
страните доказателства. Ето защо на основание чл. 272 ГПК Софийският
окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно
установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените
въз основа на нея правни изводи.
По делото се установява, че през периода м. май 2018 г. – м. юни 2020 г.
ищцата и наследодателят й Б.Д.Я. (неин брат) са били собственици на
топлоснабден имот с аб. № 050517 и с административен адрес гр. С., ж.к. „Н.,
бл. 459, вх. Б, ет. 1, ап. 24. Двамата са придобили правото на собственост по
наследство от своята майка И.И.Я., починала на 10.07.2007 г. След смъртта на
Б. Я. на 16.12.2019 г. ищцата е станала изключителен собственик на
жилището.
Майката И. Я.а е закупила имота от ОбщНС „Н.“ с договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен на 28.04.1988 г.
Договорът, който е представен по делото, представлява годен титул за
собственост съгласно чл. 18 ЗС.
На 22.08.2007 г., тоест след смъртта на майката И., Б. Я. е подал пред
ответника заявление-декларация за прехвърляне на партидата на негово име,
като е декларирал, че живее в имота и че ще го ползва за жилищни нужди. По
силата на направеното едностранно изявление титулярят на партидата е бил
променен. Задълженията за цена на топлинната енергия и на услугата дялово
разпределение са били начислявани само на името на Б. Я., но не и на името
на ищцата, макар и тя да е била съсобственик на имота. Заявлението-
декларация не представлява документ, изхождащ от трето лице, както счита
жалбоподателката, а диспозитивен документ, изхождащ от страна по
материалното правоотношение, в което тя е встъпила по силата на
наследственото правоприемство.
Между страните не е спорно, че имотът се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост. Този факт се установява и с ангажираните по
делото доказателства.
Следователно през периода м. май 2018 г. – м. юни 2020 г.
наследодателят Б. Я. и ищцата са били потребители на топлинна енергия като
собственици на жилище, находящо се в топлоснабдена сграда.
Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона (чл.
153, ал. 1 ЗЕ). Продажбата на топлинна енергия е била извършена по
правилата на общи условия от 2016 г., одобрени от КЕВР. Общите условия не
са представени по делото на хартиен носител. Те са публикувани в сайта на
2
дружеството. Ищцата обаче не само не черпи права от непредставянето им по
делото, но и показва задълбоченото им познаване както с доводите в исковата
молба, така и във въззивната жалба.
Тъй като не се твърди и не се доказва да е било подавано възражение
срещу общите условия в срока на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, то те обвързват
собствениците на топлоснабдения имот, без да е било необходимо изричното
им писмено приемане.
Със съдебно-техническата експертиза се установява, че за отоплителен
сезон 2018/2019 г. и за отоплителен сезон 2019/2020 г. задълженията за
топлинна енергия в процесния имот са били начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и в частност
Наредба № 16-334 / 2007 г. за топлоснабдяването. Според съдебно-
счетоводната експертиза цената на топлинната енергия за периода м. май
2018 г. – м. юни 2020 г. възлиза на 1894,31 лв. Това е крайната цена след
изготвяне на двете годишни изравнителни сметки.
Задължението от 1894,31 лв. не е било погасено. Самата ищца не
доказва плащане, а и не се позовава на такъв факт.
Няма твърдения и данни наследодателят Б. Я. или ищцата да са правили
възражения срещу начислените месечни задължения или рекламации срещу
изравнителните сметки в предвидените в общите условия срокове.
Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че цената на
топлинната енергия от 1894,31 лв. за периода м. май 2018 г. – м. юни 2020 г. е
дължима, а отрицателният установителен иск – неоснователен до размера на
посочената сума.
Неоснователен е отрицателният установителен иск и досежно
мораторната лихва, начислена върху главницата от 1894,31 лв. Задълженията
за цена на топлинната енергия са срочни по силата на чл. 155, ал. 1, т. 1, 2 и 3
ЗЕ и ОУ/2016 г. (чл. 33, ал. 1 и ал. 2). Поради неплащане на цената
наследодателят Б. Я. и ищцата са изпаднали в забава съгласно чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичането на съответния срок за плащане, без да е била необходима
допълнителна покана. Според чл. 33, ал. 4 ОУ/2016 г. продавачът на топлинна
енергия начислява обезщетение за забава само ако месечните задължения не
са платени в срока по ал. 2, тоест в 45-дневен срок от издаването на общата
фактура след изготвянето на годишните изравнителни сметки. По аргумент от
чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 ОУ, продавачът не начислява обезщетение за забава
върху прогнозните количества топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 ОУ,
начислявани ежемесечно преди извършването на годишните отчети и
изготвянето на изравнителните сметки и общите фактури. От съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че ответникът е спазил стриктно
общите условия. До завеждането на исковата молба на 24.06.2020 г.
мораторната лихва е била начислявана само върху главницата от 982,58 лв.
по общата фактура за отоплителен сезон 2018/2019 г., считано от 15.09.2019
г. Мораторна лихва върху прогнозните задължения за отоплителен сезон
3
2019/2020 г. не е била начислявана, тъй като към 24.06.2020 г. изравнителните
сметки и общите фактури все още не са били изготвени.
Изводът е, че ищцата дължи мораторна лихва от 76,26 лв. върху
главницата за периода м. май 2018 г. – м. юни 2020 г. (според петитума на
исковата молба). Предявеният от нея ОУИ по посоченото перо е
неоснователен.
За съществуването на задълженията няма никакво значение дали
ищцата е живяла в топлоснабдения имот.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, решението на
районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части, както и в
частта, с която в тежест на ищцата са били възложени направени от ответника
съразмерни разноски.
Поради неоснователност на жалбата жалбоподателката дължи на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89 / 09.06.2022 г. по гр. д. № 397 / 2020 г.
на Сливнишкия районен съд В ЧАСТТА, с която предявеният от Д. Д. П. с
ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е бил отхвърлен за
сумата 1894,31 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
имот с аб. № 050517 (ап. 24, находящ се в гр. С., ж.к. „Н., бл. 459, вх. Б, ет. 1)
за периода м. май 2018 г. – м. юни 2020 г., и за сумата 76,26 лв.,
представляваща начислена мораторна лихва за посочения период, както и В
ЧАСТТА, с която Д. Д. П. е била осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД деловодни
разноски от 137,92 лв.
В останалите части решението не е било обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. Д. П. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
********* направените пред въззивната инстанция разноски от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД с ЕИК
********* като трето лице – помагач на ответника по иска „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5