Мотиви към присъда №15/10.11.2017 година по ВНОХД №411 по описа на Апелативен съд – Варна за 2017 година:
Производството е по реда на Глава
21 от НПК.
С присъда №11/29.06.2017 г., постановена по НОХД №515/2016г. по описа на Окръжен съд – Добрич, подсъдимият Т.Ф. П.Й. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.в от НК, защото на 07.07.2014 година,
на път № І-9 от републиканската пътна мрежа, свързващ с.Дуранкулак, общ. Шабла
и гр.Балчик, в района километър 42+700 до гр.Каварна, при управление на л.а.“Дачия Логан“ с контролен номер В
28 YTF, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 изр.2 и чл. 25
ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Х.А.Х., настъпила на
19.07.2014година.
Наказанието на подсъдимия е
индивидуализирано в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, в размер на една година
лишаване от свобода с приложението на чл.66 ал.1 от НК и лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година.
С първоинстанционната присъда разноските
по делото са възложени по реда на чл.189 ал.3 от НПК, налице е произнасяне и
относно веществените доказателства.
С жалба по реда на чл.318 ал.6 от НПК защитникът атакува правилността на присъдата на Окръжен съд-Добрич. Намира
същата за необоснована и постановена в противоречие с материалния закон. Прави
искане за нейната отмяна и оправдаване на подс.Т. Й. по повдигнатото му
обвинение.
По съществото на делото
защитникът поддържа жалбата си. Оспорва
обосноваността на двучленната АТЕ относно мястото на удара,
разположението на участниците в пътното произшествие, времето за реакция на водача. Атакува също
извода на първоинстанционния съд досежно причината за ПТП-то. Защитникът
пледира за решаване на делото с положителна констатация за законосъобразно
поведение на румънския водач, което да доведе до оправдаването му по
повдигнатото обвинение за транспортно престъпление.
В пренията на въззивното съдебно
заседание, прокурорът от ВАпПр пледира в полза на
правилността на проверяваната първоинстанционна
присъда. Счита, че същата следва да се потвърди изцяло.
В последната си дума подс.Й.
заявява, че не е виновен.
Варненският апелативен съд, като
обсъди доводите в жалбата и нейното допълнение, становищата на страните в
съдебното заседание и след като по реда на чл.313 и чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, прие че са налице основания за
нейната цялостна отмяна и постановяване на оправдателна присъда при следните
аргументи от фактическа и правна страна:
1.От фактическа страна:
С обвинителен акт на ОП-Добрич по отношение на подс.Т. –Ф. П.Й. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б.в от НК, като бланкетната
диспозиция е запълнена с нарушения на специалния закон по чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДП и по чл.25 ал.1 от ЗДП.
С оглед съображенията за отмяна
на първоинстанционната присъда, настоящата инстанция намира за необходимо да
направи стриктна съпоставка между пределите на обстоятелствената част на
обвинението по отношение на подс.Й. и приетата фактическа обстановка от
първоинстанционния съд, с която е обоснован постановеният осъдителен съдебен
акт.
В обстоятелствената част на обвинението прокурор от ОП-Добрич е
изложил следните фактически положения с отношение към извършеното престъпление
и неговия автор:
На 07.07.2014
година подсъдимият Й., като водач на л.а. „Дачия Логан” с рег. № В 28 YTF, заедно със съпругата си св.Е. Й.
влезли на територията на Република България. Пътували в посока КК”Слънчев
бряг”.
Около 09.30 часа те приближили
отбивка за местността „Бивака“, намираща се вдясно по посока на движението им,
в района на километър 42+700 на път І-9 от националната републиканска мрежа.
Подсъдимият управлявал автомобила със скорост около 99 км/ч. В този пътен
участък Т. Й. видял непознат за него човек да бута велосипед в неговата посока
и лента за движение. В един момент пешеходецът се опитал да се качи на
велосипеда и рязко сменил посоката си, поел напречно на осевата линия, като
движението му било от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила и
под ъгъл от около 45 градуса спрямо надлъжната ос на пътното платно.
В момента, в който пострадалият Х.
предприел пресичане на пътното платно, автомобилът на подсъдимия се намирал на
63 метра от мястото на удара. Подс.Й. подал звуков сигнал и сменил посоката на
движение на автомобила като тръгнал в ляво с цел да избегне удара във
велосипедиста. На около 57 метра от мястото на удара, подсъдимият реагирал и
предприел спиране чрез натискане на педала на спирачната система. Тя се
задействала и гумите започнали да оставят следи по асфалта.
Въпреки усилията последвал удар
между автомобила и велосипедиста Х. Х.. Към момента на сблъсъка лекият
автомобил се движил със скорост от 59 км/ч. Мястото на съприкосновение се
намирало в лентата за движение в посока гр.Шабла, т.е. в лявата лента спрямо
посоката на движение на л.а.“Дачия Логан“.
Ударът бил реализиран между
предна дясна част на автомобила и областта на лявата подбедрица
на пострадалия. В капака на двигателния отсек се
ударила лявата половина на гръдния кош на Х. Х., последвал удар на главата в
предно панорамно стъкло и удар в асфалта с падане на тялото на около 2-4 метра
пред автомобила.
Подсъдимият направил опит да
съобщи за ПТП-то на тел.112, но поради езикова бариера разговорът не се
състоял.
На 19.07.2014 година пострадалият
Х. починал.
Сред изложените от прокурора обстоятелства на обвинението липсват
такива за предприето едновременно аварийно спиране и завиване на волана наляво.
Инкриминирани са две самостоятелни действия на подсъдимия за избягване на удара
с велосипедиста в следната поредност: първо
предприемане на маневра в ляво и по-късно действия за аварийно спиране.
Първоинстанционният
съд е осъдил подсъдимия Й. по непредявено обвинение, приемайки следните
фактически положения относно признаците на правната квалификация:
В описаното по-горе време и място, в момента
на отклоняване на велосипеда вляво, автомобилът на подсъдимия бил на около 69
метра от мястото на удара. Възприемайки велосипедиста, подс.Й. предприел спиране
на автомобила с пълно ефективно задействане на спирачната система и
едновременно с това и маневра завиване на ляво. Последвал удар между тях в
лявата пътна лента на около 42,8 метра от мерната линия и на около 3 метра от
лявата граница на платното за движение. В момента на сблъсъка л.а.“Дачия Логан“ се намирал изцяло в
лявата лента за движение под ъгъл на надлъжната му ос около 6 градуса спрямо
надлъжната ос на платното, а велосипедът бил също в лявата лента под ъгъл около
40 градуса спрямо надлъжната ос на пътя.
Относно съставомерния резултат,
първоинстанционният съд е възприел фактическото обвинение, сочещо че
настъпилата смърт на пострадалия Х. на 19.07.2014 година е в резултат на
комбинирана травма „глава, гърди,
усложнена от развитие на двустранна хипостатична
гнойна бронхопневмония” и е пряка последица от ПТП-то на инкриминираната дата.
ІІ. От правна страна:
Предмет на наказателното дело е
обвинението, формулирано по окончателен начин с обвинителния акт на прокурора.
Това е процесуален документ, който определя фактическите и правните рамки на
обвинението, очертава предмета на доказване. Съдът следва със своя краен
съдебен акт да се произнесе в тези предели, освен ако прокурорът не предприеме
своевременно изменение на обвинението, водещо и до промяна на предмета на
делото.
Съществен елемент на правото на
справедлив наказателен процес е информирането на подсъдимия относно фактите и
правната квалификация на обвинението срещу него, по които той следва да гради
защитата си.
В конкретния случай наказателната
отговорност на подсъдимия Й. е била ангажирана за различни обстоятелства на
обвинението от въведените с обвинителния акт, с което на практика се е
достигнало до съществено изменение на обвинението. Такова според ТР
61-1977-ОСНК е налице, когато на подсъдимия не са били предявени по съответния
процесуален ред всички обстоятелства,
които имат съществено значение за фактическия състав на престъплението. С ТР 57-1984-ОСНК е разяснено, че изменението
на обвинението е съществено, когато на съдебното следствие се установят нови обстоятелства, изменящи фактическия
състав на описаното в обвинителния акт деяние, сочещи на основание за прилагане
на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по
което подсъдимият не се е защитавал.
С проверяваната присъда,
първоинстанционният съд е приложил закон за същото наказуемо престъпление, но
при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Няма
съмнение, че в тази хипотеза на подсъдимия следва да се предявят по реда на
чл.287 ал.1 от НПК новите релевантни обстоятелства. Прокурорът не е изпълнил
процесуалното си правомощие по чл.287 ал.1 от НПК, поради което за съда не е
съществувала възможността със съдебния си акт сам да предприеме изменение на
обвинението.
Разликата между фактите по
обвинителния акт относно деянието на подсъдимия и възприетите положения в
мотивите към присъдата е очевидна. Първоинстанционният
съд за пръв път със съдебния си акт е
инкриминирал едно действие на подсъдимия преди пътния инцидент, свързано с
аварийно задействане на спирачната система на л.а.”Дачия
Логан” и едновременно завиване на волана на ляво,
като е обосновал причинния процес на това деяние с общественоопасния
резултат. Въззивният състав счита, че приетото от ДОС
фактическо положение отговаря на доказателствените
източници (протокол за оглед на ПТП,
фотоалбум), както и на заключенията на съдебните експертизи (единична АТЕ, КАТЕ).
Подсъдимият обаче не се е защитавал по този факт, който се явява съществен с
оглед наказателноправното му положение. Съществените
елементи на деянието на подс.Й., въведени с обвинителния акт и приетите
фактически положения от първоинстанционния съд за пръв път с присъдата
разкриват как е било влошено наказателноправното
положение на подсъдимия в явна увреда на правото му
на защита. В тази насока относими са
следните изводи:
Към момента на изготвяне на
обвинителния акт, прокурорът е разполагал с базата на доказателствата, доказателствените средства и експертизите, събрани и
проверени в досъдебното производство. Сред тях се намира заключението на
единична АТЕ (т.2, л.145 от д.пр.),
чиито изводи по точка пета и седма са залегнали в основата на обстоятелствата
относно деянието на подсъдимия. Прокурорът, изготвил обвинителния акт е разчел
напълно невярно становището на вещото лице Ж., изложено в точка пета.
Използваните изразни средства от експерта не оставят съмнение, че неговото заключение засяга
посоката на завиване на велосипедиста, а не на подс.Й. (т.2, л.152 от д.пр.).
В обвинителния акт горното
обстоятелство е отразено по обратен начин: „В момента, в който Х.Х. е предприел пресичане на пътното платно, автомобилът се
намирал на около 63 метра от мястото на удара. Обв.Й.
подал звуков сигнал и сменил посоката на движение на автомобила, като тръгнал в
ляво с цел да избегне удара във велосипедиста…“ (л.2 от ОА, приложен към НОХД
№186/2015 година).
На подсъдимия са били предявени
тези конкретни причини за обвинението срещу него, като те обуславят и характера
на самото обвинение за нарушение по чл.25
ал.1 от ЗДП.
Отново в обвинителния акт,
прокурорът е изложил причината и характера на обвинението за самостоятелното нарушение по чл.20 ал.2 изр.2
от ЗДП в следното изречение: „…На около 57 метра от мястото на удара с
велосипедиста, обв.Й. реагирал и предприел спиране
чрез натискане на педала на спирачната система…“ (л.2 от ОА).
Хронологичният прочит на
обсъждания абзац не оставя съмнение у настоящата инстанция за инкриминирането
посредством обстоятелствената част на обвинението на две самостоятелни
нарушения на специалните правила по чл.20 ал.2 изр.2 и чл.25 ал.1 от ЗДП, всяко
от които резултат от отделни действия на подсъдимия, подчинени на целта му да
избегне удара с велосипедиста Х..
В съдебното следствие в първата
инстанция, доказателствената съвкупност е била
попълнена с отговорите на в.л.Ж. по реда на чл.282 ал.1 от НПК във връзка с
неговата АТЕ, с назначената повторна КАТЕ и много подробните разяснения на
вещите лица по нея. Двете заключения, заедно с приобщения протокол за оглед на
местопроизшествие съществено са изменили параметрите на причините (фактите) на обвинението. Става въпрос за
установената единност на момента по аварийното спиране на л.а.»Дачия Логан» и
завиването на волана му вляво.
Тези нови обстоятелства не са били легитимирани процесуално, поради което
разбираемо линията на защита на подсъдимия в съдебното следствие в първата
инстанция и стадия на пренията пред ДОС е организирана около обстоятелствената
част по обвинението. Видно е, че защитникът в генерален план не оспорва
значително по-благоприятното за подс.Й. обвинение за две самостоятелни
действия, съставомерни по чл.25 ал.1 от ЗДП и по чл.20 ал.2 от ЗДП, които
веднъж попадат в унисон с гласните доказателствени средства по делото и втори
път, от тях се извлича основание за оправдаване на дееца по повдигнатото му
обвинение.
Ако се върнем към заключенията на коментираните
по-горе експертизи, се констатира, че е налице общо становището на
вещите лица относно действията на водача Т. Й. - в създалата се пътна ситуация
технически правилно е било задействането на спирачната система на автомобила.
Технически неправилно се явява едновременното завиване на волана в ляво, което е единствената причина за последвалия сблъсък
с велосипедиста, т.е. ако водачът бе останал в своята пътна лента, ударът между
него и пострадалия Х. не би се състоял.
Тези нови по
същността си обстоятелства, установени в съдебното следствие в първата
инстанция категорично утежняват положението на подсъдимия. Това е така, тъй
като те биха изисквали решаване на делото на плоскостта на ТР 106-1983-ОСНК и
съответно биха обосновали извод за
съставомерно поведение на дееца по чл.343 ал.1 б.в от НК поради нарушението на
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП. Налице е единомислие в съдебната практика след
постановяване на посоченото тълкувателно решение, че при опасна пътна ситуация
водачът има единствено задължение по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП, да намали и при необходимост да спре, но без
да променя посоката си на движение.Всяка предприета промяна, довела до съставомерен резултат
по чл.343 от НК би била основание за ангажиране на наказателна
отговорност.
Първоинстанционният прокурор е бездействал и не е
изменил обстоятелствената част на
обвинението в коментираната насока, с което е поставил първоинстанционния съд в
положение да реши делото в рамките на въведените фактическите положения относно
деянието, т.е. при наличието на обвинение за две самостоятелни действия на
подсъдимия, всяко от които реализирало различно съставомерно нарушение по ЗДП. Изводът
се основава и на дадените указания в т.7 от ТР 2-2016-ОСНК. В решението ВКС
изрично е обосновал различието между обстоятелствената част на обвинителния акт
и обстоятелствената част на обвинението, като към последното се отнасят релевантните
обстоятелства по правото.Промяната на тези съществени факти води до изменение
на обвинението, при което съдът може да правоприлага
стига да не се касае до влошаване на наказателно-правното положение на
подсъдимия. Такава би била хипотезата, при която се въвежда допълнително
нарушение на правилата за движение по пътищата макар да е в причинно-следствена
връзка с общественоопасните последици, основано на
изменени релевантни обстоятелства, без това да е сторено с обвинителния акт.
Като не е
приложил материалния закон в пределите на обстоятелствената част на обвинението,
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е отстранимо от настоящата инстанция.
Изходът от
създалата се ситуация не преминава през
хипотезата на чл.335 ал.2 от НПК. Въззивната инстанция следва да приложи
материалния закон в пределите на обстоятелствената част на обвинението, като
изхожда от съдържанието на доказателствата,
доказателствените средства и експертизите по делото и
на тяхна база да изследва дали подсъдимият е допуснал инкриминираните нарушения
на специалните правила за движение и в случай на положителен отговор, дали те
са довели до общественоопасния състав на
престъплението по чл.343 ал.1 б.в от НК. Направените изводи са следните:
Относно обвинението за нарушение на чл.25
ал.1 от ЗДП:
Това обвинение произтича от твърдението на
прокуратурата за предприета от подсъдимия „смяна” на посоката на движение вляво
с цел избягване на сблъсъка с велосипедиста, но преди задействане на спирачната
система на автомобила. Доказателства в подобна насока не са установени.
Фиксираните при огледа на местопроизшествието две спирачни следи, както и
техния рисунък показват, че подс.Й. не е извършил самостоятелна маневра по
чл.25 ал.1 от НК. Той е предприел спиране и едновременно с него е завъртял
волана на колата вляво, като в причинна връзка с общественоопасния
резултат на престъплението е именно това отклонение в движението на автомобила
от пътната лента, която то правомерно е
заемало.
Липсата на
доказателства за самостоятелна промяна в режима на движение обосновава
необходимостта от оправдаване на подсъдимия по обвинението за нарушение на
чл.25 ал.2 изр.2 от ЗДП.
По обвинението за нарушение на чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДП:
Обвинението за
нарушението на специалното правило относно скоростта почива на твърдението на
ДОП за самостоятелно аварийно спиране от подсъдимия, предприето на 57 метра от
мястото на удара. Както нееднократно се посочи, то не е обвързано с
едновременното завиване на волана вляво, поради което последното действие не
може да бъде обсъждано.
Доказателствата
по делото и експертните заключения установяват началния момент на спирането,
както и техническата правилност на действието на подсъдимия относно аварийното
действие. Вещите лица по единичната и КАТЕ дават еднопосочно заключение, че
рязкото изменение в поведението на велосипедиста е създало критична пътна
ситуация, развила се в опасната зона за спиране на автомобила на Т. Й. В този
случай нито действителната, нито разрешената скорост на движение имат връзка с
възможността за отбягване на опасността, тъй като и в двете хипотези водачът не
е имал техническа възможност да спре преди траекторията на велосипедиста.
С оглед
приведените съображения, настоящият въззивен състав прие, че подсъдимият е
изпълнил задължението си по правилата относно скоростта, поради което той не
следва да носи отговорност за настъпилите общественоопасни
последици (ТР 28-1984-ОСНК) и при
приложението на чл.15 от НК следва да бъде оправдан.
По изложените съображения
настоящият състав на въззивния съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.