РЕШЕНИЕ
№ 17014
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110125305 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.
В. В., с която са предявени следните осъдителни искове:
- иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на
вземане за сумата 249.06 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 25, находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл. ..., вх. Б, аб. №...., за периода
01.11.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 16.01 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.04.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 16.05.2022г., до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на вземане за сумата 53.30 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г. – 28.04.2022г., както и на сумата 3.63 лева – лихва за забава
върху дяловото разпределение за периода 31.05.2019г. – 28.04.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане
на трето лице-помагач. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител - адв. А., оспорва исковата
претенция по основание и размер с твърдение, че ответникът не е страна по облигационно
правоотношение с ищеца, евентуално, че потребената за имота топлоенергия не е реално
1
доставената. Навежда възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от
ищеца вземания.
Конституираното по делото трето лице-помага на страната на ответника - „Техем
Сървисис“ ЕООД, не взима становище по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 12.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
17.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса и се доказва включително от заключението
по съдебно-техническата експертиза.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
2
съдържанието на това правоотношение.
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба
за държавни имоти /л.106-107/, от който е видно, че на 22.03.1993г. апартаментът е закупен с
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти
от И. И. И.
За установяване облигационната обвързаност между страните, съответно наследствено
правоприемство, по делото е изискано удостоверение за родствени връзки на И. И. И.. В
отговор е получено писмо от Столична община, в което се посочва, че информацията не
може да бъде предоставена поради наличието на няколко лица с това име и при липса на
посочено ЕГН /каквото не е посочено поради липсата на данни за него/.
В последното съдебно заседание по делото ищецът представи и се прие като
доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том XIV, дело
№ 2702/1994г., от който е видно, че И. И. Д. продава на С. К. Г. апартамент №..., блок .., вх.
.., ет.., наход.ящ се в град София, комплекс „Л.“, т.е. топлоснабдения имот.
Доказателстовото е представено извън преклузивния срок, поради което не следва да се
цени. Дори обаче да се вземе предвид, то от него не се извежда качеството на потребител на
ответника.
По делото не са представени доказателства, нито са заявени доказателствени искания за
установяване на обстоятелството, че собственик на процесния имот е бил В. В. В. - нито е
приложен акт за собственост на имота в полза на това лице, нито е наличен акт,
удостоверяващ наследствено правоприемство, настъпило след смъртта на И. И. Д. или С. К.
Г.. Ето защо, не може да се приеме, че същият е собствен понастоящем на ответника по
делото В. В. В.. Такъв извод не може да се обоснове с представените документи, поради
което на ищеца са дадени указания в тази насока с определението на съда по чл.140 ГПК, но
предприетите процесуални действия за доказване на факта, от който страната черпи права,
въпреки възможността за това, не са извършени докрай. При наличие на повдигнат спор
относно този релевантен факт, същият е следвало да се докаже пълно и главно от ищеца,
което последният не е сторил.
С оглед изложеното, исковата претенция следва да се отхвърли като недоказана срещу
ответника В. В. В..
По разноските
При този изход на спора по делото, разноски не се присъждат, поради липса на данни
ответника да е сторили такива, защото е представляван от особен представител. Сторените
от ищеца разходи остават в негова тежест с оглед изхода на спора.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ..., срещу В. В. В., ЕГН ***, с адрес гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ап. ..., осъдителни
искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на
вземане за сумата 249.06 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № ..., находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл. ..., вх. ., аб. .№ ..., за периода
01.11.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 16.01 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.04.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 16.05.2022г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на вземане за сумата 53.30 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 28.04.2022г., както и на сумата 3.63 лева –
лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 31.05.2019г. – 28.04.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помага на страната на ищеца -
„Техем Сървисиз“ ЕООД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4