№ 386
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. М.
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. М. Въззивно търговско дело №
20225001000337 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищеца ВЛ. Ж. К. с ЕГН:
**********, представляван от пълномощника си адвокат М. АНГ. от АК-Я.
против Решение № 260345 от 29.11.2021 г.,постановено от Старозагорският
окръжен съд по търг.дело № 77/2020 г.
Предмет на въззивно обжалване е отхвърлителната част от решението,
по силата на която предявеният от В. Ж. К. с ЕГН:********** против
Застрахователна компания“Л. И..“АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ е отхвърлен
за разликата над 25 000 лева, до който размер иска е уважен до пълния
предявен размер от 80 000 лева.
В тази обжалвана част се поддържа оплакването ,че решението е
постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение в
размер на 25 000 лева е твърде занижено и не съответства на претърпяната
загуба от смъртта на брат му А., който е починал една на 45 годишна възраст
в разцвета на силите си.
Второто оплакване във въззивната жалба е ,че решението е
1
постановено в нарушение на чл.51,ал.2 от ЗЗД като съдът неправилно е
приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Поддържа се ,че ответникът, който е направил възражението за
съпричиняване не е установил с кои конкретни действия или бездействия
пострадалият обективно е спомогнал за настъпването на собствената си
смърт. Това в случая е вредоносния резултат, който израз определено е
безличен в случаите при които пострадалото лице е починало в резултат на
ПТП. Дори да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, то степента на това съпричиняване не е 50% ,както е приел съда.
Това означава да се приравнят извършените от водача на увреждащото
МПС нарушения на правилата за движение с МПС с поведението на
пешеходеца, който не е допуснал нарушение и освен това е включен в
групата на уязвимите участници в движението.
Претендира се отмяната на решението в отхвърлителната му част и
постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което да се
уважи иска по чл.432,ал.1от КЗ в пълния претендиран размер от 80 0000
лева. Претендира се присъждането на съдебни разноски, направени пред
двете съдебни инстанции.
Въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена и
от ответника ЗК „Л. И.“АД, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявана
от пълномощника си по делото адвокат Д. Т. . Поддържа се оплакването,че
при постановяването на решението си съдът не е съобразил задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2016 г от 21.06.2018 г на
ОСНГТК на ВКС. Според жалбоподателя не е достатъчна само формалната
връзка на родство между двамата братя,а е необходимо да се установи по
безсъмнен начин съществуването на трайна и дълбока връзка с починалия.
Не е налице изключителен случай по смисъла на цитираното Тълкувателно
решение. Претендира се отхвърлянето на иска като неоснователен.
Освен въззивна жалба ответника ЗК „Л. И.. „АД на основание
чл.263,ал.2 от ГПК е депозирал в срок и насрещна въззивна
жалба.Решението се обжалва изцяло в осъдителната му част, с която искът по
чл.432,ал.1 от КЗ срещу ответника е уважен в размер на 25 000 лева, като
оплакванията са същите, които са изложени във въззивната жалба.
Становището на въззиваемия ВЛ. Ж. К. е , че насрещната въззивна
2
жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените във
въззивните жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е по чл.432, ал.1 от КЗ.
Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел, че между
ищеца и неговия брат е имало братска привързаност, като освен родствена
братята са имали и приятелска връзка. Имали са и общ бизнес, поради което
и съдът е приел, че между братята е съществувала дълбока и силна
емоционална връзка и е справедливо ищец да получи обезщетение за
причинените му болки и страдания.
Въззивният съд като инстанция по съществото на спора направи
собствен анализ на събраните пред първата инстанция свидетелски
показания и въз основа на него намира, че ищецът не е установил такава
особено близка духовна и емоционална връзка с починалия брат.
Свидетелят Д. М. е установил, че братята са били много близки, като
деца са играели заедно, живеели са и отраснали в една къща и така е
продължил живота им до 1998 г., когато са завършили училище. Свидетелят
М. е установил, че и след това братята са работили заедно, имали са общ
бизнес, т.е. имали са магазин за хранителни стоки, в който са работили и
двамата, както и съпругата на починалия брат А.. След смъртта на брат му
общият бизнес е пропаднал, а семейството на починалия брат не се е
запазило и вече не живее в град Я..
В този смисъл са и показанията на св. Ж. К., който е бил съученик на
покойния брат А. в техникума по автотранспорт в град Я.. И този свидетел
потвърди, че след смъртта на по-големия брат общият бизнес на братята е
западнал, родителите на А. са били съкрушени от преждевременната смърт
на сина им. От тази тежка психическа травма бащата на двамата братя е
починал, а в настоящия момент и майката на В. е тежко болна и в момента е
на смъртно легло. Ясно е , че наистина тежка семейна трагедия е
сполетяла ищеца В., който след смъртта на брат си е останал сам и живее
самичък.
Единственото нещо, което свидетеля Ж.К. е установил, че докато брат
му А. е бил жив отношенията помежду им са били „ повече от нормални,
3
чудесни“, всеки брат е създал собствено семейство и децата им са израстнали
заедно. И този свидетел е установил, че преди да създадат семейство и след
това братята са имали общ бизнес,като двигател на този бизнес и негов
„мозък „е бил по-големият брат - покойния А..
Показанията и на двамата свидетели, макар и с непосредствени
възприятия не установяват отношения, които да са различни от
традиционните отношения между двама братя,между които е имало обич,
подкрепа и взаимно уважение. Но тези показания не разкриват конкретни
житейски обстоятелства, които да позволяват да се направи извод за
създаването на особена дълбока и емоционална връзка между братята.
Това, че същите са имали общ семеен бизнес и той се е развивал
нормално докато по-големият брат е бил все още жив - това с нищо не
променя нещата и сам по себе си този факт не е доказателство за
изключителност на връзката между двамата братя. Напълно нормално е
братята, които са си имали доверие да имат и общ бизнес, като по този начин
са осигурявали и прехраната на семействата си.
Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г на
ВКС по т.д. № 1/2016 г. на ОСГТК, но критериите посочени в същото
решение като основание за присъждане на справедливо обезщетение на
неимуществени вреди от смърт и на други лица, извън най-близкия родствен
кръг на починалия – тези критерии са останали недоказани.
Ищецът не е провел пълно и главно доказване на съществуването на
дълбока и силна емоционална връзка с починалия си брат, поради което и
искът по чл.432,ал., от КЗ следва да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се отмени постановеното решение в осъдителната му част, с
която предявеният от ищеца В. Ж. К. против ЗК „Л. И.“АД е уважен за
сумата в размер на 25 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за причинените неимуществени вреди от смъртта на неговия брат А. К.. Ще
следва да се потвърди решението в останалата обжалвана отхвърлителна част
– за разликата над 25 000 лева до 80 000 лева.
При този изход на спора, при който предявеният иск се отхвърля като
неоснователен е безпредметно да се разглежда въззивната жалба, депозирана
от ищеца, която касае отхвърлителната част от иска.
4
Следва да се отмени решението в частта, с която ответното
застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на
2 203.13 лева, представляваща съдебни разноски, съразмерно уважената част
от иска.
В полза на жалбоподателя –ответник следва да се присъдят съдебните
разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260345 от 29.11.2021 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд, в частта му, с която съдът е осъдил
Застрахователна компания „Л. И.“АД ЕИК ********* да заплати на ВЛ. Ж. К.
сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на брат му А. Ж. К., ведно със законната лихва, считано от
08.10.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Ж. К. ЕГН: ********** против ЗК „Л.
И.“АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ за сумата от 25 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат му А. Ж. К., починал
при ПТП, настъпило на 14.09.2017 г. на АМ“Т.“, в района на гр.Ч.,ведно със
законната лихва върху сумата от 25 000 лева, считано от 08.10.2018 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част, с която
искът по чл.432,ал.1 КЗ е отхвърлен като неоснователен за разликата над
25 000 лв до 80 000 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която ЗК „Л. И..“АД
ЕИК********* е осъдено да заплати на В. Ж. К. сумата от 2 203.13 лева,
представляваща съдебни разноски, направени от ищеца пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА В. Ж. К. ЕГН:********** да заплати на ЗК „Л. И..“АД ЕИК
********* сумата от 1000 лева, представляваща съдебни разноски, направени
5
от ответника пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6