Р Е Ш Е Н И Е
Номер 302 Година
23.03.2023 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на девети март две хиляди двадесет и трета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина Н.
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
С. Х.
Прокурор
Мирослав Илиев
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 184 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба
подадена от „Д енд Д куриер“ ООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 100, ет.3, представлявано
от Д.П.Д., чрез адвокат А.К. против решение № 1150/13.12.2022г. постановено по
н.а.х.д.№ 2483/2022г. по описа на Районен съд Бургас. Счита, че съдебното
решение е неправилно и необосновано, като при постановяването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и прави искане да бъде отменено и
постановено друго решение с което да се отмени изцяло наказателното
постановление и наложената на дружеството имуществена санкция.
Ответникът –
Директора на дирекция „Инспекция по труда” Бургас, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и
прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано
и законосъобразно.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
С обжалваното решение
Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 02-2200075/13.05.2022г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Бургас, с което на касатора на
основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение
по чл.62, ал.1 от КТ. Прието е, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състав на нарушението,
като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поради което правомерно е ангажирана отговорността на дружеството за неспазване
на трудовото законодателство. Прието е, че правилно и законосъобразно на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева, който
е към минималния предвиден в закона размер и е съответна на обществената
опасност на деянието.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са частично
основателни.
С наказателното постановление, на
основание чл.413, ал.2 от КТ, касаторът е санкциониран за това, че в качеството
си на работодател е допуснал работника Ч.С.Т.да управлява мотокар „Nissan“ с който се извършват товаро-разтоварни дейност, без лицето да е придобило
правоспособност за работа с кари и да притежава свидетелство за такъв вид
работа. Прието е, че касатора е нарушил чл.9, ал.1 от Наредба № 10/07.12.2004г.
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари (Наредба № 10/07.12.2004г.) , във връзка с чл.3 от
Наредба № 1/10.04.2006г. за придобиване или признаване на правоспособност за
работа с електрокари и мотокари в предприятията (Наредба № 1/10.04.2006г.).
Правилно съдът е приел, че от събраните
в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява
извършването на описаното нарушение.
Съгласно разпоредбата
на чл.413, ал.2 от КТ, работодател, който
не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Съгласно легалната
дефиниция на понятието „Здравословни и безопасни условия на труд”
дадена в §1 от ДР на ЗЗБУТ, това са такива условия на труд, които не водят до
професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за
пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.
Съгласно чл.9, т.1 от
Наредба № 10/07.12.2004г., за управление на кари се
допускат само правоспособни лица, които са придобили правоспособност за работа
с кари и притежават свидетелство за работа с кари.
В случая,
не е спорно по делото, че на датата на извършване на проверката от контролните
органи – 10.02.2022г. Ч.Т.се намира в трудово правоотношение с касатора и е
управлявал мотокар в негов склад. Спора по делото е дали лицето притежава
правоспособност да управлява кари или не.
Съгласно чл.3 от Наредба № 1/10.04.2006г., с електрокари и
мотокари, използвани за товаро-разтоварни и транспортни работи в предприятията
в Република България, могат да работят само лица, които са придобили или на
които им е призната правоспособност по реда на тази наредба и притежават
свидетелство за работа с тях. Съответно в тази Наредба е предвидено, че за да
бъде придобита такава правоспособност е необходимо лицето да отговаря на
изискванията предвидени в чл.4, да премине професионално обучение, след което
да бъдат издържани предвидените в чл.11 изпити и да му бъде издадено
свидетелство за правоспособност за работа с електрокари и мотокари в
предприятията, съгласно чл.15.
По делото не са ангажирани
доказателства Ч.Т.да притежава свидетелство за
правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията, след като е
преминал изискващите се за това професионално обучение и изпити.
Действително
представено е свидетелство за правоспособност на Тодоров, но то е за придобита
правоспособност „Машинист на пътни и строителни машини, оборудванията и
двигателите им“, но то не удостоверява придобиването на правоспособност за
работа с кари. Видно от личния картно на лицето самото наименование на
завършения курс е „Курс за професионално обучение по част от професия „Монтьор
по транспортна техника“ специалност „Пътностроителна техника“, като реда и
условията за придобиване на тази правоспособност са уредени в Наредба №
1/09.01.2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Монтьор на транспортна
техника“. След като е предвиден различен ред и условия за придобиване на
правоспособност за управление на електрокари и мотокари и правоспособност за
управление на пътностроителна техника, като липсва изрично предвиждане, че при
придобиване на едната правоспобосност се придобива и другата, то в случая не се
установява Ч.Т.да е придобил правоспособност за работа с кари. В този смисъл,
видно от представените по делото доказателства, Ч.Т.на 01.03.2022г. е придобил
правоспособност за водач на електрокари и мотокари в предприятията, за което му
е издадено свидетелство за правоспособност № 3144-21/01.03.2022г., като
изучаваните от него предмети са различни от предметите при придобиване на
правоспособността за пътностроителна техника.
С оглед на
изложеното, правилно е прието от първонистанционния съд, че от събраните в хода
на съдебното производство доказателства безспорно се установява съставомерност
на констатираното деяние, тъй като касаторът не е изпълнил задължението си да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал до работа с
мотокар лице, което не е притежавало правоспособност за това и правилно е била
ангажиране неговата административнонаказателна отговорност на посоченото правно
основание.
Въпреки изложеното,
в случая неправилно първоинстанционния съд е приел, че наказващия орган правилно
е определил размера на наложената имуществена санкция, в съответствие с обществената
опасност на деянието.
Съгласно чл.27 от ЗАНН,
административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да
обосновават определения размер на имуществената санкция от 2 000,00 лева, при предвиден от
законодателя размер от 1 500,00 до 15 000,00 лева, като мотивите за
определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. Ето защо, настоящият съдебен състав,
след като съобрази тежестта и характера на нарушението намира, че с оглед
целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание
към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 от КТ, а
именно 1 500,00 лева, който е подходящ да осъществи функциите на
административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
С оглед на изложеното обжалваното
съдебно решение следва да бъде частично отменено, като бъде постановено друго с
което да се измени размера на наложената имуществена санкция на дружеството от 2 000,00
лева на 1 500,00 лева.
При този изход на
спора и на основание чл.63д от ЗАНН, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 60,00
лева, определено на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното, Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1150/13.12.2022г. постановено
по н.а.х.д. № 2483/2022г. по описа на Районен съд Бургас, в ЧАСТТА в която е
потвърдено наказателно постановление № 02-2200075/13.05.2022г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Бургас, ОТНОСНО наложената на „Д енд Д куриер“ ООД с ЕИК: ********* имуществена
санкция в размер на 2 000,00 лева и
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-2200075/13.05.2022г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Бургас, с което на „Д
енд Д куриер“ ООД с ЕИК: *********, на
основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000,00 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
размер на имуществената санкция от 1 500,00 лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1150/13.12.2022г. постановено
по н.а.х.д. № 2483/2022г. по описа на Районен съд Бургас, в останалата му част.
ОСЪЖДА
„Д енд Д куриер“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 100, ет.3, представлявано от Д.П.Д.
да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 60,00 лева (шестдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.