Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2378

 

гр. Пловдив, 21.12. 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на единадесети декември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

    ТАТЯНА ПЕТРОВА,

 при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Стефани Черешарова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2888 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

“СПАСОВ И СИН 2009“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, ул. “Хан Крум“ №9, ЕИК *********, представлявано от адвокат Н.А.- пълномощник, обжалва Решение №260353 от 08.10.2020г. по Н.А.Х дело №235 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., VIII-ми наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №482630-F505205 от 06.12.2019г., издадено от изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Дирекция “Обслужване” в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което на “СПАСОВ И СИН 2009“ ООД е наложена имуществена санкция в размер от 848,17 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесното НП. Алтернативно се поддържа искане за отмяната на процесното НП, предвид наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира се присъждане на направените разноски за производствата пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по делото- ТД- Пловдив на НАП, не се представлява в съдебно заседание. Чрез Районен съд- Пловдив по делото постъпва отговор на касационната жалба от юрисконсулт Росица Енева- пълномощник, според който отговор жалбата е неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лева, определен по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за което е представен списък на разноските. Възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на касатора, ако жалбата бъде уважена.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Стефани Черешарова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 24.07.2019г. в ТД- Пловдив на НАП постъпва заявление от дружеството касатор за регистрация по ЗДДС с Вх.№163911901824230 на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. Според посоченото заявление и приложената към него нарочна справка за облагаемия оборот по месеци, е деклариран облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за последните 12 месеца към 30.06.2019г. в размер от общо 60 408,64 лв., респективно за периода 01.07.2018г. – 30.06.2019г. По повод подаденото заявление, с Резолюция за извършване на проверка (РИП) с №162691901826131 от 24.07.2019г. на орган по приходите в ТД- Пловдив на НАП е възложена проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС. До дружеството жалбоподател е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№163911901824230 от 24.07.2019г., което е получено по електронна поща на 24.07.2019г. В отговор на посоченото ИПДПОЗЛ, като приложение към Писмени обяснения към искане с Изх.№163911901824230/24.07.2019г. от “СПАСОВ И СИН 2009“ ООД са представени множество документи.

За резултатите от проверката се съставя Протокол №********** от 30.07.2019г., съгласно който протокол за периода от 01.03.2018г. до 28.02.2019г. дружеството жалбоподател е достигнало облагаем оборот от 50 943,89 лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.03.2019г. Посоченият протокол е връчен на 01.08.2019г. на П.Н.У., в качеството ѝ на упълномощено лице на проверяваното лице.

“СПАСОВ И СИН 2009“ ООД е регистрирано с Акт за регистрация №160421901879114 от 30.07.2019г., считано от 01.08.2019г., на която дата актът е получен от П.Н.У.- упълномощено от жалбоподателя лице.

До дружеството жалбоподател се изпраща ИПДПОЗЛ с Изх.№163911901824230-1 от 01.08.2019г., което е получено на 01.08.2019г. от П.Н.У., в качеството ѝ на упълномощено от касатора лице.

В отговор на последно посоченото ИПДПОЗЛ, като приложение към Писмени обяснения към искане с Изх.№163911901824230-1/01.08.2019г. от “СПАСОВ И СИН 2009“ ООД са представени изисканите документи.

На 16.08.2019г. се съставя нарочен Протокол №**********, според който протокол, във връзка с извършената проверка, документирана с Протокол №********** от 30.07.2019г., и установени обстоятелства за наличие на основания за по-ранна регистрация на лицето по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС, е извършена проверка за определяне на санкцията по чл.180 от ЗДДС. Прието е за установено, въз основа на представените от касатора справки и документи, че същият е достигнал облагаем оборот над 50 000,00 лв. (50 943,89 лв.) за последните 12 месеца към 28.02.2019г. и е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.03.2019г., което обаче не е направено. Определени са реализираните облагаеми обороти по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за данъчни периоди от 22.03.2019г. до 31.07.2019г. и съответният ДДС за периодите, който касаторът е следвало да начислява.

Видно от Протокол №********** от 16.08.2019г., за периода 01.06.2019г. – 30.06.2019г. дружеството жалбоподател има реализиран облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 5 089,00 лв., в която сума е включен ДДС в размер на 848,17 лв. (съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС).

Въз основа на приетото за установено в рамките на извършените проверки, за което са съставени Протокол №********** от 30.07.2019г. и Протокол №********** от 16.08.2019г., се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F505212 от 20.08.2019г., с който неначисляването на ДДС за периода 01.06.2019г. – 30.06.2019г. от дружеството жалбоподател се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1, във връзка с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.119 от ЗДДС, във връзка с чл.112, ал.1 от ППЗДДС (Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност). Според отразеното в процесния АУАН, същият е съставен в присъствието на Н.В.Ц.- упълномощено лице от дружеството жалбоподател. Против посочения АУАН, както и против още 5 броя съставени АУАН, в ТД- Пловдив на НАП постъпва заявление (възражение) с Вх.№70-00-10230 от 21.08.2019г., след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, с оглед на неговите законосъобразност и правилност.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. А съгласно чл.180, ал.2 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1. от закона се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

В разглеждания случай, обстоятелството, че дружеството жалбоподател достига облагаем оборот по чл.96, ал.2 от ЗДДС за регистрация по ЗДДС за периода 01.03.2018г. – 28.02.2019г. в размер от 50 943,89 лв. е установено по делото, както въз основа на представената именно от жалбоподателя “справка за облагаемия оборот по месеци“ (за периодите от месец 07.2018г. до месец 06.2019г.), така и въз основа на представените от него копия на месечни отчети от фискалната памет (ФП) на електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), с номер на фискалното устройство (ФУ) №ZK058778 и с номер на фискалната памет (ФП) №5014165, използван в дейността на дружеството жалбоподател в периода 29.12.2017г. – 29.02.2019г. и регистриран в НАП с №3882926 на 29.12.2017г.

Посоченият облагаем оборот от 50 943,89 лв. е изчислен от служителите на НАП, като са взети предвид и представените от дружеството жалбоподател общо 71 сторно бележки, издадени в периода 01.07.2018г. – 30.12.2018г., като и в подаденото заявление (възражение) против процесния АУАН се посочва от управителя на дружеството жалбоподател, че поради допусната грешка при изчисляване на облагаемия оборот е пропуснато подаването на заявление за регистрация по ЗДДС.

Предвид гореизложеното, за касатора по делото възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС до 07.03.2019г., както и задължение за начисляване на ДДС за извършените от него облагаеми доставки, считано от 01.03.2019г., което обаче не е направено. Съответно, не е изпълнено и задължението за начисляване на ДДС за данъчния период месец 06.2019г., поради което от обективна страна е налице вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Освен това, настоящият състав на съда намира, че административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното НП, е проведено от компетентни за целта органи и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което процесното НП е правилно и законосъобразно.

Направеното от жалбоподателя възражение, че е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН,  настоящият състав на съда намира за неоснователно.

Според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

В настоящия случай обаче, дори само обстоятелството, че дружеството жалбоподател е достигнало облагаем оборот по чл.96, ал.2 от ЗДДС за периода 01.03.2018г. – 28.02.2019г., а подаването на заявлението за регистрацията му по ЗДДС е направено едва на 24.07.2019г. или от страна на жалбоподателя е проявено бездействие в период от 4 месеца и 17 дни (от 07.03.2019г. до 24.07.2019г.), е достатъчно, за да не може да се формира извод, че разглежданото нарушение представлява маловажен случай.

Нещо повече, според представения по делото Ревизионен акт (РА) с №Р-16001619003146-091-001 от 02.01.2020г., неразделна част от който е Ревизионен доклад (РД) с №Р-16001619003146-092-001 от 06.11.2019г., изготвени от органи по приходите в ТД- Пловдив на НАП в рамките на ревизия по отношение на дружеството жалбоподател за задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., касаторът е достигнал облагаем оборот (51 979,58 лв.) за регистрация по ЗДДС за периода 01.02.2017г. – 31.01.2018г. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.02.2018г., което обаче не е направено.

При това положение, периодът на проявено бездействие от касатора е повече от 17 месеца, като за всеки данъчен период, считано от 01.02.2018г., касаторът би следвало да начислява ДДС, както и да понесе последиците от неначисляването на данъка за всеки един период.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда не констатира наличието на касационно основание, поради което намира жалбата за неоснователна.

А с оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя също е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от НЗПП.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260353 от 08.10.2020г. по Н.А.Х дело №235 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., VIII-ми наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №482630-F505205 от 06.12.2019г., издадено от и.д. директор на Дирекция “Обслужване” в ТД- Пловдив на НАП, с което на “СПАСОВ И СИН 2009“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от 848,17 лева.

ОСЪЖДА “СПАСОВ И СИН 2009“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, ул. “Хан Крум“ №9, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:   1………………

 

2………………