МОТИВИ към Присъда № 111/11.03.2020г. постановена по НОХД № 27/2020г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимия А.А.М. *** е за
това, че: За времето от неустановена дата в края на месец Март-2019г. до
15.04.2019г. в гр. Разград, в землището на гр. Разград и в местността „Пчелина“
в землището на гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
- ненавършило 14-годишна възраст-А.Б.С., родена на ***г***
- престъпление по чл. 149, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по
реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане
на подсъдимия и неговия защитник, съгласно определението на съда в
разпоредителното заседание. При предварителното изслушване подс.М. е признал
фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4
във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв.К. заявява, че
признават изцяло фактите и обстоятелствата по обвинението, и в тази връзка
счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства- към минимума съответно намален с 1/3 според
хипотезата на чл.58а от НК. Предвид факта, че подзащитният му е неосъждан моли
наказанието да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от 3
години. Относно гражданския иск счита същия за доказан по основание, но моли
съда да прецени размера му по справедливост и да съобрази реално причинените
неимущестевни вреди на пострадалата.
Пострадалата А.Б.С., чрез своите родители и законни
представители Б.Ф.С. и Н.М.С.,*** е предявила срещу подсъдимия граждански иск в
размер на 30 000лв. като обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.149, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху двете суми от датата на деликта- 15.04.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, който е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,
съгласно определението на съда в проведеното разпоредително заседание. Същата е
конституирана като граждански ищец и частен обвинител. Повереникът й- адв.К. счита
обвинението за обосновано и доказано, поради което моли гражданския иск да бъде
уважен в пълен размер.
Представитeлят на РП- Разград поддържа обвинението и го счита за
доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното
производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен
по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказания при условията на
чл.58а, ал.1 и ал.3 от НК в размер на 2 години лишаване от свобода /след
намаляване с 1/3/, което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 5 години.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пострадалата А.Б.С. е родена на ***г***. Тя живее с родителите
си в гр. Разград, бул. „*********” № ****. През 2019г. учела в Основно училище
„Васил Левски” - гр. Разград и била в 6-ти клас.
На неустановена дата в края на месец Март 2019г. около 17.00ч.
пострадалата А.С. се намирала в централната част на гр. Разград. После решила да
се прибере у тях. Взела си такси, което било паркирало в близост до бар „СОХО”-гр.
Разград, пл. „Момина чешма” 1. Тя влязла в автомобила и потеглили. Към онзи момент
не познавала водача на таксито. Той предложил да се запознаят, представил се като
„****”.
Всъщност това бил подс. А.А.М., ЕГН **********, а таксиметровият
автомобил, който управлявал бил лек автомобил марка „Лада”, модел „Карина 1117”
с peг. № РР 8644 ВК, жълт на цвят, с надпис „Такси”.
След като се запознали той й дал мобилния си номер- 0988
854 010 за да го използва, когато има нужда от таксиметрова услуга. Св. А.С. го
запаметила в телефона си. Докато пътували към дома на пострадалата А.С., подс. А.М.
я разпитвал къде учи и в кой клас е. Тя му казала, че е в 6-ти клас в Основно училище
„Васил Левски” - гр. Разград. Тъй като тя била седнала на предната седалка, в един
момент усетила как подсъдимият си сложил ръката върху лявото й бедро и леко го потупал.
Той постоянно се усмихвал и се опитвал да си изгради образ на добър и мил човек.
После й казал, че е „сладка”. Наричал я „душице”. Когато пристигнали до нейния адрес
в гр. Разград, бул. „**********” № **** Подс. А.М. й казал, че за нея таксиметровата
услуга ще струва два лева. После св. А.С. му платила, слязла от колата и се прибрала
в дома си.
Изминали няколко дни от гореописания случай когато на неустановена
дата в края на месец Март или началото на месец Април 2019г. на
пострадалата А.С. се наложило
отново да ползва такси, тъй като трябвало да отиде на училище и валяло дъжд.
Свързала се с подс.А.М., който пристигнал с гореспоменатия таксиметров
автомобил пред дома на пострадалата. Последната се качила в автомобила и потеглили
към ОУ Васил Левски- Разград. Докато пътували към училището, подс.М. „щипнал по
бузката“ св.С. и отново я докоснал по бедрото. Отново се държал мило с нея,
като я наричал „душица“ и казал, че е много добра. Пак взел отново 2 лв. за
таксиметровата услуга. Освен това я почерпил с две шоколадови бонбони.
Освен горепосочените два случая в периода от края на м.март 2019г. до 14.04.2019г. на
неустановени дати имало още седем идентични случая, при което се повтаряло
почти едно и също- подс.М. се държал мило с пострадалата, докато я возел в
таксиметровия автомобил, галил я по бедрото и я щипел по бузките. С оглед
зачестилите им срещи, при които тя ползвала таксиметровите му услуги, пострадалата
С. не могла да опише подробно всеки един случай.
На 15.04.2019г. в 18.10ч. пострадалата А.С. се обадила от
нейния телефонен номер 0877 277 340 на телефонния номер 0988 854 010
на подс. М., за да я прибере до дома й. Тя го изчакала пред Общинска банка гр. Разград,
ул. ******* № **. Подсъдимият пристигнал с таксиметровия автомобил- л.а. марка
Лада, модел Карина 1117 с рег.№ РР 8644 ВК, жълт на цвят, с надпис Такси и
както обикновено св. С. се качила на предната дясна седалка, на пасажерското
място до шофьора, след което потеглили. Както обикновено подс. М. се държал
мило и се усмихвал. По едно време обаче, пострадалата забелязала, че подс. М.
не завил с автомобила към дома й, а продължил по пътя в посока към супермаркет
Кауфланд- гр. Разград, бул. Априлско въстание № 3а. Тогава я попитал дали иска
да се разходят до местността Пчелина в землището на гр. Разград. Тя се
изплашила, но въпреки това се съгласила, тъй като не искала да му противоречи,
за да не стане по-лошо.
Подс. А.М. я завел в местността „Пчелина”. Паркирал гореспоменатия
автомобил на паркинг до първия язовир, от влизане в местността от гр. Разград. Други
хора около тях нямало. Подсъдимият преустановил работния режим на автомобила,
след което се обърнал към стоящата до него пострадала А.С.. Прегърнал я. Попитал
я дали е имала „гадже”. После я попитал дали някога се е целувала с момче или момиче.
Тя му отговорила отрицателно на двата въпроса. Тогава подс. А.М. я попитал дали
иска да пробва първа целувка с него. Св. А.С. отново отговорила с „Не!”. Въпреки
това той я целунал по бузата.
В този момент около 18.40ч. й звъннал телефона. Обадил се
нейния баща- св. Б.Ф.С., тъй като се бил притеснил за нея защото по-рано не му е
звъняла. Попитал я къде е. Тя не му казала къде се намира, а само му заявила, че
до 5 минути ще се прибере и затворила телефона. После подс. А.М. пак я прегърнал.
Нейният телефон обаче пак звъннал. Отново се обадил баща й, за да й каже , че ако
тя се прибере по-рано от него да отвори вратите на гаража за да си вкара колата.
Когато пострадалата А.С. приключила втория телефонен разговор с баща й, подс. А.М.
привел автомобила в работен режим. После я попитал кога иска да си тръгват. Тя му
отговорила, че може да си тръгнат след 1-2 минути. Нарочно не му казала да си тръгват
веднага, за да не го подразни и той да не остава с впечатление, че тя бърза. После
подс. А.М. й казал, че на „Пчелина” се продавали кебапчета. Поканил я някой следващ
път да дойдат отново да си направят пикник, като това щяло да бъде по думите му
„нашата тайна”. Пострадалата А.С. отново с цел да не го подразни се съгласила с
предложението му.
После подс. А.М. потеглил с автомобила в посока към гр. Разград.
Докато пътували той я целунал още два пъти по бузата. Ръката му била непрекъснато
върху бедрото на пострадалата А.С., като подсъдимият я движел все по-нагоре, понякога
и от вътрешната страна на бедрата, в посока към интимните й части. Пострадалата
А.С. много се изплашила. Станало й неприятно. Почувствала се засрамена и се притеснила
много. После я попитал към колко часа ще си ляга, като тя му отговорила, че обикновено
си ляга към 22.30ч. Поискал да й се обади, но тя му отговорила, че е изморена. После
пострадалата А.С. го попитала дали има „Вайбър“ или „Месинджър“ за да печели време
и да му отклонява вниманието. През цялото време пострадалата А.С. имала усещането,
че подс. А.М. ще я изнасили. Според пострадалата А.С. го спряло това, че му отказала
да се целуват, въпреки че той й обяснил, че „за това са батковците“.
Накрая стигнали в близост до дома на пострадалата, но не я
оставил пред дома, в който живеела, а на един завой до дома й. Подс. А.М. не поискал
пари от пострадалата за това, че по-рано си е поръчала таксиметровата услуга, като
й казал, че „днес е безплатно возенето“, за него било „удоволствие“.
Тъкмо пострадалата А.С. си тръгнала към нейния дом, когато
видяла, че нейния баща- св. Б.Ф.С. паркира автомобила в гаража си. Тя отишла при
него разтреперена и се разплакала. Разказала му всичко, при което баща й я завел
в полицията и с оглед наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК било образувано настоящото
наказателно производство с разпит на свидетел- А.С..
По делото на 16.04.2019г. било извършено от разследващия орган
освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето- пострадалата А.С.
в присъствието на нейния баща Б.С., поемни лица и съдебен лекар- д-р Диана Василева,
като в резултат на освидетелстването се установило, че в средата на лицева повърхност
на ляво бедро се намерило бледосинкаво кръвонасядане с диаметър 1,5-2см. Във вътрешната
половина на лицева повърхност на същото бедро към горната му трета, се намерило
друго такова с диаметър 3-1,5см., леко косо, от горе на долу и отвън-навътре. При
прегледа на половата област и половия орган в гинекологично положение не се установявали
следи от механични увреждания.
Въз основа на гореспоменатото освидетелстване била извършена
съдебно-медицинска експертиза, която заключила, че при прегледа на пострадалата
А.С. на 16.04.2019г. се установило обловато кръвонасядане в средата на лицева повърхност
на ляво бедро и такова с удължена форма към горната трета на вътрешно страничната
половина на същото бедро.
По своята медико-биологична характеристика установените увреждания
обуславят болка и страдание.
Същите добре отговорят да са причинени по начин както сочат
обстоятелствата по досъдебното производство и пострадалата- от упражнен натиск/стискане
с пръстите на дясната ръка на извършителя, който е седял на предна лява седалка,
а пострадалата- на предна дясна седалка в автомобил.
Кръвонасяданията търпели пълно обратно развитие за срок до
1 седмица.
По делото била извършена комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза на пострадалата А.С., като вещите лица съобразно поставените
въпроси са дали заключение, че въз основа на проведеното психологично изследване
и психиатричен преглед се установило, че освидетелстваната А.С. не страдала от умствена
изостаналост или психично заболяване.
Резултатите от проведеното психологическо изследване сочели
за наличие на висок интелектуален потенциал, съответен за календарната възраст и
много добри когнитивни годности. Социализирана, обучавала се в масово училище, можела
да извършва редица действия. Самостоятелна по отношение на самообслужване, но зависима
от близките при вземане на важно решение. Степента на развитие и общото интелектуално
функциониране й позволявало да опише правилно една логична серия от събития, да
възприема правилно фактите имащи значение за делото, да възпроизведе случилото се
в хронологично правилен ред, както и да участва в наказателното производство, да
реагира адекватно и да дава достоверни показания, естествено при правилен и щадящ
подход.
Пострадалата нямала специфични психиатрични симптоми, които
да са универсален резултат от преживяно сексуално малтретиране /вкл. и блудство/,
но в зависимост от вида насилие, продължителността му, възрастта на детето и връзката
между насилника и жертвата се извеждат редица психологични и поведенчески индикатори.
В конкретния случай към момента на изследването не са установени белези за наличие
на посттравматично стресово разстройство, нито за еротизирано поведение, но е налице
завишена тревожност, потиснатост и страхови преживявания, които са емоционални и
поведенчески индикатори проявяващи се като резултат от злоупотребата.
Високите когнитивни годности, интелектуалния капацитет и добрата
социална и семейна среда благоприятстват формиране на ефективни механизми за справяне
с негативните чувства и преживявания, т.е. с разбирането и подкрепата на близките
личността може да рационализира случилото се в рамките на месец, два и да възвърне
емоционалния си баланс от преди случилото се.
Освидетелстваната А.С. била с нормален интелект, но личностово
и социално незряла. Към момента на освидетелстването е констатирано, че към онзи
етап от развитието си А.С. не познавала в детайли интимните взаимоотношения, но
са осъзнати на елементарно ниво нормите за интимно общуване между мъж и жена. Поради
липсата на достатъчно познания за различни житейски ситуации, А.С. не е съобразила
първоначално, че „милото“ отношение и честите срещи с подс. А.М. са сигнали целящи
приближаване, дори навлизане в личното й пространство. В този възрастов период,
все още се изграждала критичността на мисловния процес и съобразителността, от съществено
значение са самооценката и социализацията на личността, които са реалистични и ефективни,
т.е. освидетелстваната разполагала с добра база от възгледи и норми за общуване
/предвид добрата социална среда и възпитание в семейството/, които в критичната
и рискова ситуация подпомагат личността при изграждане на правилна стратегия за
реакция.
Не са установени данни за нарушения в когнитивните процеси,
личностовата структура и психо-емоциалното равновесие. Тя посещавала редовно училище,
с много добър успех. Не се регистрирали поведенчески проблеми. Интересите и поведението
са изводими от възрастта. Всичко това е предпоставка да разбира правилно характера
и значението на извършените спрямо нея действия.
Предвид малолетната й възраст и наличието на т.нар. личностова
и социална незрялост, както и минимален житейски опит, все още не са били развити
аналитичните качества на мисловния процес. Интелектуалният й потенциал обаче й позволявал
да осъзнава категориите-добро-лошо, позволено-непозволено. В резултат на това общото
интелектуално функциониране й позволявало да направи оценка на ситуацията, както
и да участва в наказателното производство, да реагира адекватно и да дава достоверни
показания.
При психологичното изследване не се е идентифицирала склонност
към лъжа или преиначаване на истината. Склонността към фантазиране е характерна
за малко по-нисък възрастов етап от нейния /5-10г./. Предвид естеството на деянието
и всички особености свързани със социалния статус на освидетелстваната, поведението
е подредено, съзвучно на ситуацията емоциите са съответни, налице са елементи на
лабилност при коментиране на преживяното. В поведението на пострадалата А.С. по
време на изложение на фактите от събитието се забелязва израз на затруднение, т.нар.
„мъчително разказване“, което не се среща при случаи на деца отправящи „фалшиви
обвинения“.
Пострадалата А.С. била общителна, активна и инициативна. Обичала
познатите и сигурни ситуации. Харесвало й да се среща с различни хора, но предпочитала
общуването с определен кръг от познати и близки. Уравновесена и уверена в себе си.
Сдържана и чувствителна. Към приятелите си е предана и справедлива. Любознателна
и амбициозна. Във взаимоотношенията е точна, с възможност за емпатия. Лесно се привързва.
Цени хумора. С оптимистична нагласа към света и другите. Избягвала конфликтите.
Понякога е била склонна към унило и тревожно настроение. Самостоятелна и последователна
в решенията и действията. С лек, естетичен и динамичен характер и добро социално
функциониране. Личността й била наблюдателна, с усет за форма. Самостоятелна в отношенията
по относително принципните въпроси, но зависима в близките емоционални отношения.
Със засилен стремеж към независимост, предвид възрастта.
По делото била извършена комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза на подсъдимия А.М., като вещите лица съобразно поставените
въпроси са дали заключение, че въз основа на проведеното психологично изследване
и психиатричен преглед се установило, че освидетелствания А.М. не страда от психично
заболяване.
Психологическото изследване установило, че освидетелстваният
е със запазени базисни психични годности. Интелектуалният потенциал е бил в средните
стойности, съответен на развитието и житейския опит.
Не са установени данни за нарушения в когнитивните процеси,
личностовата структура и психо-емоционалното равновесие, което му дава възможност
да участва във фазите на наказателното производство и да дава достоверни показания,
относно факти, имащи отношение по делото. Към момента на проведеното изследване
не са регистрирани отклонения в психичния статус. Предвид това, няма нарушена възможност
да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките
си. Същият можел да участва във всички фази на наказателното производство.
Липсвали анамнезни и свидетелски данни за разстроено развитие
на сексуалността на освидетелствания. Личностните предиспозиции, здравословните
проблеми и социалното функциониране предопределят своеобразно егоцентрично поведение.
Психосексуалното му развитие е било нормално, имал е създадена брачна хетеросексулна
връзка. Нямало данни за наличие на други сериозни интимни връзки през последните
години, липсвали данни и за други подобни контакти, връзки или отношения с по-млади
жени или момичета. Възможен провокатор за насочване към сексуално натоварени дейности
/опипване, галене/, с дете е стресогенната среда, липса на удоволствени преживявания,
вероятно наличие на конфликтност в общуването с представители на другия пол. Децата
се избират заради достъпността им и вулнерабилността им. Обикновено детето не се
виждало като жертва, насилника не е в състояние да усети и оцени вредата, която
нанася. В този смисъл не се чувствала вина и лична отговорност за станалото.
По делото била назначена техническа експертиза, която е имала
за задача да изследва мобилния телефон на подс. А.М.. Последният използвал мобилен
телефон, марка „ASUS” с IMEI 1-353380074649160 и IMEI 2-353380074649178 ведно с
поставената в него СИМ-карта на „Виваком” с № 89359032300132158809 и втора карта
на „Виваком” с № 89359032300105365134 и карта памет 8 GB San disk.
В резултат на направеното изследване бил изведен пълен списък
на телефонния указател на горепосочения мобилен апарат.
На ред № 26 от Приложение № 2 се установило наличието на запис
на телефонен № ++359********* със записано име на абонат A.
В приложение № 3 бил изведен пълен списък на входящите, изходящите
и пропуснатите повиквания, осъществени чрез мобилния апарат.
На редове с № 49 и № 50 от Приложение № 3 се установили два
разговора с телефонен № **********. Първият разговор е входящ, проведен на
15.04.2019г. в 18.10.22ч. с продължителност 35 секунди /пореден № 50/. Вторият разговор
е изходящ, проведен на 15.04.2019г. в 18.25.39ч. с продължителност 16 секунди /пореден
№ 49/.
По делото била извършена видеотехническа експертиза, която
имала за задача да изследва приложения по делото с протокол за доброволно предаване
/л. 140/ диск „DVD+R”, RW 4,7 GB, поставен в бял хартиен плик с изписан ръкописен
текст с черно пишещо средство „Записи яз. Пчелина № 2-паркинг”, който съдържал пет
видеофайла и видеоплеър за стартиране на видеофайловете. Видеофайловете били с различна
големина от една цветна камера без звук в „AVC” видеоформат, „Advanced Video
Codec” формат на кодека, High@L3.1 профил на кодека, резолюция 1280x720 pixels и
,,dav” компресия на файла.
Прегледът на видеофайлът бил извършен с приложения видеоплеър
в диска, с професионален видеоредактор и със специализирани криминалистически програмни
продукти за видеообработка Avid Xpress/dTective.
При прегледа на видеофайла се установило, че е цифров презапис,
записан върху твърдия диск на компютърна видеоохранителна система.
Не се установили следи от манипулация/намеса върху записаната
информация, нямало прекъсвания или нарушения в пикселната решетка.
После избирателно се извлекли снимкови кадри от видеозаписите
и се обработили допълнително, с цел да бъдат подобрени и повишено качеството им
с помощта на редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS 6. Същите били
подредени в хронологичен ред в Приложение № 1.
При предварителния преглед на видеофайловете се установило,
че в обхвата на камерата е водоем и обособен до него паркинг.
В 18.38.03ч. на 15.04.2019г. в обхвата на камерата се появил
л.а. жълт на цвят /наподобяващ такси/, преминаващ от дясната страна на обектива
на камерата и паркиращ в далечната страна на място обособено за паркиране /паркинг/.
В 18.41.04ч. лекия автомобил извършва маневра назад и потегля в обратна посока като
излиза от кадър в 18.41.10ч.
При изследване на видеофайла се установило, че не може да
определен номера на превозното средство, поради отдалечеността на обекта на камерата,
наличие на шум в изображението, ракурса на камерата и др..
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид
разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото
самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство
доказателства, а именно- показанията на свидетелите, протоколите за
освидетелстване, за оглед на ВД, заключенията по съдебно-психиатричните и
психологически експертизи, заключението по съдебно-медицинската експертиза, характеристика,
справка за съдимост и др. писмени и веществени доказателства. Всички те са
единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.
Ето защо съдът приема, че за времето от края на м.март
2019г. до 15.04.2019г. подс. М. *** и в местността Пчелина край гр.Разград, в
условията на продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице - ненавършило 14-годишна възраст-А.Б.С.,
родена на ***г***. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.149, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна подс. М. в инкриминирания период и място,
в условията на продължавано престъпление на десет пъти, е извършил действия- галил
я по бедрото с ръка, щипел я по бузките, прегръщал я, галел я, целувал я по бузата,
опипвал я с ръка по вътрешната страна на бедрата в посока към интимните й части,
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 14-годишна възраст-А.Б.С., родена на ***г***. Всяко едно от деянията
по чл. 149 е осъществено чрез действия, които по своето естество могат да възбудят
или удовлетворят полово желание без съвкупление, в конкретния случай се касае
за галене и опипване по бедрата в посока и към интимните й части, целуване по
бузата, щипане, прегръщане, галене.
Деянията са от категорията на формалните престъпления, т.
е. на просто извършване, тъй като същите са довършени с извършване на самото действие
с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, като не е необходимо тази
цел да бъде постигната. В настоящия случай не е налице употреба на сила или заплашване,
но същите не са елементи от състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК.
Деянията са извършени по отношение на лице, ненавършило
14- годишна възраст - през периода м. март 2019 до 15.04.2019г. пострадалата А.С.
е била на 12 години. Факт, който е бил известен на подсъдимия, тъй като самата
тя му е казала, че учи в ОУ Васил Левски гр. Разград и е в шести клас.
Квалификацията на деянието по чл. 26, ал.1 от НК -продължавано
престъпление се определя от факта, че деянията, осъществяващи състави на едно и
също престъпление, са извършени от подс. М. през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Деянията
са от категорията на формалните престъпления, т. е. на просто извършване, тъй като
същите са довършени с извършване на самото действие с цел удовлетворяване на полово
желание без съвкупление, като не е необходимо тази цел да бъде постигната.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на извършването
на действия, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление с лице
ненавършило 14-годишна възраст, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Следва да се отбележи, че деянието в настоящия
случай се явява съставомерно и без целта на дееца да бъде постигната, а именно-
деецът действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен. Освен това подс.
А.М. е знаел, че пострадалата А.С. не е навършила 14-годишна възраст, тъй като последната
сама му е казала, че към инкриминирания период е била в 6-ти клас в Основно училище
„Васил Левски”- гр. Разград. Впрочем самият подсъдим се е интересувал от това обстоятелство.
Причини за извършване на деянието-незачитане неприкосновеността
на личността и най-вече на подрастващите.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия
за това престъпление /блудство/, съдът отчете лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът- чистото съдебно минало на подсъдимия,
осъзнаване на извършеното, съжалението. Преценявайки всичко това съдът му
определи наказание при условията на чл.54 от НК към минимума на предвиденото в
чл.149, ал.1 от НК, а именно 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3 и му наложи наказание от ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода, което съдът намира, че не следва да бъде търпяно
ефективно, а изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. По този начин съдът намира, че целите на наказанието
ще бъдат реализирани в най-пълна степен. Мотивите на съда за прилагането на
чл.66 от НК са свързани не само с факта, че наказанието е лишаване от свобода
до 3 години, но най-вече предвид възможността за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия. Съдът съобрази проявената от него критичност към извършеното,
осъзнаване на личния проблем и възрастта му. Ефективното изтърпяване на
наложеното наказание съдът намира, че ще има обратен ефект върху личността на
подсъдимия.
Досежно предявеният граждански иск съдът намира същия за
основателен и доказан до размера от 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта- 15.04.2019г. до окончателното й
изплащане. Налице са всички предпоставки за обезвреда на пострадалата С.
досежно претърпените неимуществени вреди- болки и страдания от престъплението.
Безспорно се установява наличието на деликт, извършен от подс. М., който е в
пряка причинно следствена връзка с претърпените вреди на пострадалата А.С.-
причинените телесни увреждания и свързаните с това болки и страдания, уплахата
от по-нататъшни действия от страна на подсъдимия спрямо половата й
неприкосновеност, свързаните с това страх, тревожност. Ето защо последната
следва да бъде обезщетена, като размерът от 10 000 лв. съдът намира за
справедлив и съответен на извършеното, тъй като ще компенсира последиците от
деянието на подс. М.. Ето защо съдът го осъди да заплати посочената сумата,
като до първоначално предявения размер от 30000 лв., съдът отхвърли гр.иск като
неоснователно завишен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: