Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/07.11.2017г.
град София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
градски сЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9 – ти състав,
в публичното съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
съдия: светослав василев
при секретаря Юлия Асенова, разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 403 по описа за 2014г. и за да се поизнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията на
първоначално, обективно и кумулативно съединяване искове с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът П.А.Ш., твърди,
че с ответницата В.В.М. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен на
15.01.1991г. През време на брака им въз основа на покупко-продажба с нот.акт
№121, том VIII, дело № 3093/1979г. на СРС, съдебна делба, обективирана в
протокол от 15.09.1980г. по гр. д. № 11925/1980г. на СРС, извършено впоследствие
допълнително пристрояване и надстрояване съгласно чл. 56 ЗТСУ и договор за
групов строеж от 26.11.1981г., придобили недвижимо имущество на административен
адрес: град София, ул. „**********. След развода в обикновена съсобственост при
равни квоти от по ½ ид.част притежават: 1/УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
XII-453, квартал 220, по плана на кв. „П.-Б.“ град София, одобрен със заповед
№РД-09-50-255/19.06.1996г. на главен архитект на град София, с площ от 740,00
кв.м., при съседи: УПИ XI-451, УПИ XIII-452 и от две страни улица; 2/ целия
ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в гореописания УПИ,
със застроена площ от 85,00 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, антре и
сервизни помещения, ВЕДНО с прилежащите на жилището ½ ид.част от общите
части на сградата, ВЕДНО със зимнично помещение с площ от 22.44 кв.м. и складово
помещение на приземен етаж от гореописаната сграда със застроена площ от 24,00
кв.м., ведно със принадлежащия на първия етаж ТАВАН с площ от 90,00 кв.м. и с
изградена санитарен възел и самостоятелно ел.захранване, канализация и
водопровод. След развода жилището е предоставено на ответницата, на която да
предоставени и родителските права за отглеждане на непълнолетните деца.
Ответницата била въведена с въвод във владение от 18.04.1991г. по изп.д.
№4085/1991г. В периода от 2001г. до 2007г. имало затопляне на отношенията и бил
допускан до имота, за да пренощува или за да се извърши някакъв ремонт. През
2007г предложил извършване на инвестиция с имота, което довело до ново
охлаждане на отношенията и отказ от страна на ответницата да го допуска до
имота. Затова с нотариална покана с рег. № 10785/30.08.2007г на нотариус Б. при
РС- Г.Д.ищецът е пискал от ответницата да му предостави достъп до имота. Същото
искане се съдържа и в нотариална покана рег.№48915, том III, дело № 198 на
нотариус А.Ч.. Насрещното изявление на ответницата обективирано в нотариална
покана рег. №4667/03.10.2013г на нотариус Е.Л., с която бил приканен от
ответницата да ползва имота със семейството му и да получи ключовете от етажа,
не е произвело действие, тъй като такова предаване не е извършено. Така за
периода от 01.10.2010г. до м.01.2014г. счита че ответницата му дължи
обезщетение за ползването на съсобствените им имоти в размер общо на
28 500,00 лева или по 750,00 лева месечно. За забавеното изпълнение на
задължението да се плати сумата от 28 500,00 лева, счита, че има вземане за
мораторна лихва в размерна 9 286,38 лева. По изложените съображения се иска
осъждането на ответницата да заплати посочените суми, ведно със законната лихва
и разноските за производството.
Ответницата В.В.М. твърди, че никой
не е пречил на ищеца да полза общия имот. След 2001г. имотът се използва от
дъщеря им М.. Ответницата живеела на втория етаж на сградата при родителите си.
Изпратените нотариални покани били с посочен автор П. М. Ш., а не П.А.Ш.,
поради което поканите не са произвели правно действие. Твърди, че не е
изградено предвиденото по проект под кухнята мазе. Подпокривното пространство и
мазето са обща част на къщата и са съсобствени и със собствениците на втория
жилищен етаж. Ищецът е поканен с нотариална покана от 03.10.2013г да полза
имота.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между страните не е спорно, че са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен на 15.01.1991г., както и че през време на
брака им въз основа на покупко-продажба с нот.акт №121, том VIII, дело №
3093/1979 на СРС, съдебна делба, обективирана в протокол от 15.09.1980г по
гр.д. № 11925/1980г на СРС, извършено впоследствие допълнително пристрояване и
надстрояване съгласно чл. 56 ЗТСУ и договор за групов строеж от 26.11.1981г,
придобили недвижимо имущество на административен адрес: град София, ул. „**********.
След развода в обикновена съсобственост
при равни квоти от по ½ ид.част притежават: 1/УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
XII-453, квартал 220, по плана на кв. „П.-Б.“ град София, одобрен със заповед
№РД-09-50-255/19.06.1996г на главен архитект на град София, с площ от 740,00
кв.м., при съседи: УПИ XI-451, УПИ XIII-452 и от две страни улица; 2/ целия
ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в гореописания УПИ,
със застроена площ от 85,00 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, антре и
сервизни помещения, ВЕДНО с прилежащите на жилището ½ ид.част от общите
части на сградата, ВЕДНО със зимнично помещение с площ от 22.44 кв.м. и
складово помещение на приземен етаж от гореописаната сграда със застроена площ
от 24,00 кв.м., ведно със принадлежащия на първия етаж ТАВАН с площ от 90,00
кв.м. и с изградена санитарен възел и самостоятелно ел.захранване, канализация
и водопровод.
С нотариална покана с рег. №
10785/30.08.2007г на нотариус Б. при РС- Г.Д., П. М. Ш. кани В.В.М. да му осигури
достъп до имота, като му предаде ключовете за него или да му заплаща по 250,00
лева месечно за ползването на имота. Поканата е оформена като не връчена, тъй
като е пратена с препоръчано писмо с обратна разписка, която е върната и
оформена като непотърсена пратка.
С нотариална покана с рег.№48915,
том III, дело № 198/18.10.2007г на нотариус А.Ч. П. М. Ш. кани В.В.М. да му
осигури достъп до имота, като му предаде ключовете за него или да му заплаща по
250,00 лева месечно за ползването на имота. Поканата е връчена на ответницата
на 29.10.2007г.
Видно от констативния протокол от
29.10.2007г на ответницата не предоставила на ищеца ключ от имота.
С решение от 28.05.2010г постановено
по гр.д. № 25381/2009г на СРС, 76-ти състав, между съсобствениците П.А.Ш. и В.В.М.
е допуснато извършване на съдебна делба при равни квоти от по ½ ид.част
на следните имоти, а именно: 1/
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII-453, квартал 220, по плана на кв. „П.-Б.“ град
София, одобрен със заповед №РД-09-50-255/19.06.1996г на главен архитект на град
София, с площ от 740,00 кв.м., при съседи: УПИ XI-451, УПИ XIII-452 и от две
страни улица; 2/ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ
от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в гореописания УПИ, със
застроена площ от 83,00 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект от
15.01.1981г, състоящ се от дневна, спалня, кухня, антре и сервизни помещения,
ВЕДНО с прилежащите на жилището ½ ид.част от общите части на сградата. В
мотивите към решението е прието, че ЗИМНИЧНОТО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 22.44 кв.м.
и складово помещение на приземен етаж от гореописаната сграда със застроена
площ от 24,00 кв.м., ведно със принадлежащия на първия етаж ТАВАН с площ от
90,00 кв.м. и с изградена санитарен възел и самостоятелно ел.захранване,
канализация и водопровод са принадлежност към двата етажа и съставляват обща
част, която не подлежи на делба. Решението е влязло в сила на 20.04.2012г.
С решение от 04.07.2013г постановено
по гр.д. № 25381/2009г на СРС, 76-ти състав, е изнесен на публична продан
съсобствения между ищците имот, допуснато до делба, а именно: 1/ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII-453,
квартал 220, по плана на кв. „П.-Б.“ град София, одобрен със заповед
№РД-09-50-255/19.06.1996г на главен архитект на град София, с площ от 740,00
кв.м., при съседи: УПИ XI-451, УПИ XIII-452 и от две страни улица; 2/ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна
масивна жилищна сграда, построена в гореописания УПИ, със застроена площ от
83,00 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект от 15.01.1981г, състоящ се от
дневна, спалня, кухня, антре и сервизни помещения, ВЕДНО с прилежащите на
жилището ½ ид.част от общите части на сградата. С решението ответницата
е осъдена да заплаща на ищеца на основание чл. 344, ал.2 от ГПК по 313,50 лева
месечно, обезщетение за това, че ищецът е лишен от ползването на своята идеална
част от делбената маса.
С нотариална покана от 03.10.2013г,
с рег. № 4667 на нотариус Ц.С. В.В.М. кани П.А.Ш. да ползва имота заедно със
семейството си, като ключове може да получи по всяко време на втория етаж на
къщата. Поканата е оформена като връчена на 09.10.2013г.
Съгласно констативен протокол от
07.03.2014г. изготвен от нотариус В.И., В.М. предава на пълномощника на П.Ш.
три броя ключове за дворната врата, входната врата на къщата и от входната
врата на първия етаж на двуетажната къща изградена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
XII-453, квартал 220, по плана на кв. „П.-Б.“ град София, одобрен със заповед
№РД-09-50-255/19.06.1996г на главен архитект на град София, с площ от 740,00
кв.м., при съседи: УПИ XI-451, УПИ XIII-452 и от две страни улица.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, средния пазарен наем: за периода м.11.2010г – м.12.2011г за първия
етаж от двуетажната жилищна сграда е 3,0 евро/кв.м., а за УПИ – 0,64 евро/кв.м;
за периода м.01.2012г – м.12.2012г – за
първия етаж от двуетажната жилищна сграда е 2,5 евро/кв.м., а за УПИ – 0,54
евро/кв.м; за периода м.01.2013г. – м.12.2013г. за първия етаж от двуетажната
жилищна сграда е 3,0 евро/кв.м., а за УПИ – 0,64 евро/кв.м. При тези средни
цени за квадратен метър вещото лице посочва, че общо за целия имот за целия
процесен период обезщетението е в размер на 12 432,00 евро. Обезщетението
за забава е в размер на 3916,62 лева.
От показанията на свидетеля И.К.,
адвокат на ищеца от 2005г, се установява, че е посетил имота заедно с ищеца за
първи път на 08.04.2014г., след като по-рано е получил ключовете за къщата. Там
ги посрещнала ответницата М.. В двора имало голямо черно куче, което било
злобно. Ответницата показала на ищеца стаята от първия етаж, която той ще
ползва, втората в ляво, а кухнята и банята, били за общо ползване. Били качени
и до тавана. В имота според свидетеля имало само вещи на ответницата. Там
нямало вещи на ищеца. Според свидетеля ищеца от 2005г никога не е пренощувал в
къщата на ул. И.С.. Като идва в град София, преспива у свидетеля или у
приятели. Входната врата на двора винаги се заключва. Заключва се входната
врата на къщата и входната врата на първи етаж.
От показанията на свидетеля С. В.,
първа братовчедка на ответницата, се установява, че последната от 2001г живее в
имота на ул. „И.С.“ № *** на втори жилище етаж, заедно с родителите си. На
първия етаж живее малката й дъщеря. В периода след 2010г не е виждала ищецът в
имота, тъй като от 2009г работи извън града и посещава имота по-рядко. След
2000 година отношенията межди ответницата и ищеца се подобрили. Той посещавал
къща и е отсядал при малката си дъщеря М. и семейството й. Правил е мебели,
помагал е в ремонтирането на апартамента на другата си дъщеря, поддържал е
оградата на двора на имота. Не знае дали ищецът е имал ключ от имота. Входната
врата на двора винаги се заключва, като има и допълнително монтирано резе от
вътрешната страна на вратата, което трябва да се дръпне, за да се отвори.
Заключва се входната врата на къщата и входната врата на първи етаж.
Въз основа на така събраните по
делото доказателства съдът достига до следните правни изводи:
При иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС в
тежест на ищеца е да докаже, че е съсобственик в процесния имот с ответницата,
че вещта се ползва само от ответницата, че последната е поканена да заплаща
обезщетение за ползата, от която ищецът е лишен и какъв е размера на средния
пазарен наем за времето, през което е лишен от ползване на идеалната и част от
имота.
В тежест на ответницата е да докаже
правоизключващото си възражение, че е предоставила възможност на ищеца да
ползва имота, съобразно правата си в съсобствеността, или способ за погасяване
на задълженията.
Зачитайки силата на пресъдено нещо,
която формира решението по първата фаза на делбата, съдът приема за установено,
че страните притежават в обикновена съсобственост по ½ идеална част от:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII-453, квартал 220, по плана на кв. „П.-Б.“ град
София, одобрен със заповед №РД-09-50-255/19.06.1996г на главен архитект на град
София, с площ от 740,00 кв.м., при съседи: УПИ XI-451, УПИ XIII-452 и от две
страни улица; 2/ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ
от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в гореописания УПИ, със
застроена площ от 83,00 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект от
15.01.1981г, състоящ се от дневна, спалня, кухня, антре и сервизни помещения,
ВЕДНО с прилежащите на жилището ½ ид.част от общите части на сградата.
ЗИМНИЧНОТО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 22.44 кв.м. и складово помещение на приземен
етаж от гореописаната сграда със застроена площ от 24,00 кв.м., ведно със
принадлежащия на първия етаж ТАВАН с площ от 90,00 кв.м. и с изградена
санитарен възел и самостоятелно ел.захранване, канализация и водопровод са
принадлежност към двата етажа и съставляват обща част за етажната собственост и
всеки един от етажните съсобственици може да си служи с тях, освен ако не бъдат
разпредели към конкретен индивидуален обект на правото на собственост.
Спорът между страните се концентрира
относно обстоятелството, дали ответницата ползва имота. С ТР №7/2012 г. на ВКС,
ОСГК се прие, че използва лично общата вещ ония съсобственик, който я
употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси
и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да
разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й. За
личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи
с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член
на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е
предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
В процесния случай от събраните
гласни доказателства безспорно се установява, че достъпът на ищеца до дворното
място и първия етаж е ограничен от действията на ответницата, която без да си
служи лично, пряко и непосредствено с цялата обща вещ, имайки достъп до нея, не
го допуска да си служи с нея, тъй като не му е предоставила ключовете от имота.
Този извод се подкрепя както от предходно водените дела между страните, така и
от обстоятелството, че ключовете от имота ответницата предоставя на ищеца едва
на 07.03.2014г.
Между страните не е спорно, че
ответницата е била поканена да предостави ползването на имота съразмерно на
притежаваната от ищеца част още през 1991г., при което положение отправяне на
втора покана не е необходимо. Веднъж отправено искането се разпростира
неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика. Доказателства за прекратяване на едноличното
ползване от страна на ответницата не са събрани, ето защо представените други
две нотариални покани от 2007г са без правно значение.
От заключението на вещото лице се
установява, че средния пазарен наем за цялата съсобственост за периода от
01.10.2010г до м.06.2013г възлиза на 10362,00 евро или 20 266,31 лева
(10362х1,95583=20941,07). При съобразяване обема, за който ползващия имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота, съдът намира, че обезщетението
следва се намали с ½ до размера на сумата от 5181,00 евро или
10 133,00 лева
Ответницата не твърди и не доказва
способ за погасяване на задължението, ето защо и съдът не може да приеме, че
такъв е налице.
Следователно искът е доказан по
основание за периода от 01.10.2010г до м.06.2013г и до размера на сумата от
10470,00 лева, която следва да се присъди ведно със законната лихва считано от
09.01.2014г до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от
10 470,00 лева до сумата от 24 000,00 лева искът следва да се
отхвърли.
За периода от 04.07.2013г до
м.01.2014г производството е недопустимо поради липса на правен интерес. С
решението по извършване на делбата от 04.07.2013г постановено по гр.д. №
25381/2009г на СРС, 76-ти състав, ответницата е осъдена да заплаща на ищеца на
основание чл. 344, ал.2 от ГПК по 313,50 лева месечно, обезщетение за това, че
ищецът е лишен от ползването на своята идеална част от делбената маса.
Решението в тази част не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като е
привременна мярка. То обаче е задължително за страните и се ползва с
изпълнителна сила, т.е. въз основа на него ищецът може да получи изпълнителен
лист за присъдените му суми. При това положение повторното осъждане на ответницата
по настоящото дело да плати обезщетение по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС същия
период се явява лишено от правен интерес. Ето защо по отношение на претенцията за
периода от 04.07.2013г до м.01.2014г в общ размер на сумата от 4500,00 лева
съгласно исковата молба (6х750,00=4500,00 лева), производството следва д се
прекрати на основание чл. 130 ГПК.
По
иска по чл. 86 ЗЗД.
За вредите от забавеното изпълнение
на задължението да заплати обезщетението за ползването на притежаваната от
ищеца част от имота ответницата дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Съгласно заключението на вещото лице върху сумата от 10 133,00 лева за периода до
09.01.2014г се натрупват лихви в размер на 3820,28 лева.
Ответницата не твърди и не доказва
способ за погасяване на задължението, ето защо и съдът не може да приеме, че
такъв е налице.
Следователно искът е доказан по
основание и до размера на сумата от 3820,28 лева, която следва да се присъди
ведно със законната лихва считано от 09.01.2014г до окончателното й изплащане.
За разликата над сумата от 3 820,28 лева до пълния предявен размер от 9286,38
лева искът следва да се отхвърли.
По
разноските.
При този изход на делото право на
разноски имат и двете страни по спора.
Ищецът доказва разноски за държавна
такса, депозит за СОЕ и адвокатско възнаграждение в общ размер на 4311,45 лева,
от които съразмерно на уважената част от исковете, ответницата дължи 1592,08
лева((13953,28х37786,38)х4311,45=1592,05)
Ответницата доказва разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева, от което съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът дължи 1261,47
(((37786,38-13953,28)/37786,38)х2000=1261,47).
След съдебна компенсация на
разноските ответницата дължи на ищеца сумата от 330,61 лева (1592,08-1261,47=330,61)
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.В.М. с ЕГН ********** и адрес: ***
да заплати на П.А.Ш. с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, както следва: на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 10 133,00 лева – обезщетение
за лишаването на ищеца от ползването в периода от 01.10.2010г до м.06.2013г на
притежаваната от него ½ ид.част от следните имоти: 1/УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ XII-453, квартал 220, по плана на кв. „П.-Б.“ град София, одобрен със
заповед №РД-09-50-255/19.06.1996г на главен архитект на град София, с площ от
740,00 кв.м., при съседи: УПИ XI-451, УПИ XIII-452 и от две страни улица; 2/
целия ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в гореописания
УПИ, със застроена площ от 85,00 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня,
антре и сервизни помещения, ВЕДНО с прилежащите на жилището ½ ид.част от
общите части на сградата, ВЕДНО със зимнично помещение с площ от 22.44 кв.м. и
складово помещение на приземен етаж от гореописаната сграда със застроена площ
от 24,00 кв.м., ведно със принадлежащия на първия етаж ТАВАН с площ от 90,00
кв.м. и с изградена санитарен възел и самостоятелно ел.захранване, канализация
и водопровод; на основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД сумата от 3820,28 лева – лихва за забава за 01.10.2010г до
м.06.2013г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 09.01.2014г до
окончателното им изплащане, а на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 330,61 лева, разноски съразмерно на
уважената част от исковете и по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете,
както следва: този по чл. 31, ал.2 от ЗС
за разликата над 10 133,00 лева до 24 000,00 лева, а този по чл. 86 ЗЗД за разликата над
3820,28 лева до 9286,38 лева и за периода от м.07.2013г – м.01.2014г.
ВРЪЩА като недопустима на основание чл. 130 от ГПК исковата молба на П.А.Ш.
с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, с
която срещу В.В.М. с ЕГН ********** и адрес: *** е предявен иск с правно
основание чл. 31, ал.2 от ЗС за сумата от 4500,00 лева - обезщетение за
лишаването на ищеца от ползването на притежаваната от ищеца ½ ид.част от
описаните по-горе недвижими имоти в периода от 04.07.2013г до м.01.2014г.
Решението може да се обжалва, както
следва: в частта, с която исковата молба се връща като недопустима – с частна
жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на преписа,
а в останалата му част – с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: