Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 17.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 177 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „С.Б.“ ЕООД, ***, депозирана срещу Решение
№ 268/10.07.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 647/2020г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
27-0000981/02.03.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ на „С.Б.“ ЕООД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 152 от КТ.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че нарушението,
вменено на търговеца не е доказано, за което свидетелстват и показанията на разпитаната
в хода на въззивното производство служителка на санкционирания субект, които
неправилно не са били кредитирани от решаващия състав на районния съд. Поради
това се отправя искане за отмяна на процесното решение и на потвърденото с него
постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Шумен, депозира писмено становище, в което поддържа
тезата за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на съдебни
разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и
не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С Акт за установяване на
административно нарушение №27-0000981 от
03.02.2020г. е констатирано, че „С.Б.“ ЕООД, *** в качеството му на
работодател, при осъществяване на своята дейност е нарушило разпоредбите на
трудовото законодателство с това, че не е осигурило на Е.Г.Д., на длъжност
„продавач консултант“ в обекта на дейност, непрекъсната междудневна почивка в
размер не по-малко от 12 часа, съгласно разпоредбата на чл. 152 от КТ.
Актът е съставен в
присъствието на Е.И., управител на дружеството жалбоподател, на когото е връчен и подписан от него, като в графата
възражения е отразено, “Към днешна дата
съм назначил допълнително хора и им се осигурява допълнителна почивка“. В
законоустановения тридневен срок не е постъпило възражение. Нарушението било
констатирано от свидетелите С.Р.К.и М.М.М.–
инспектори в Дирекция “Инспекция по
труда”- Шумен, след извършена проверка за спазване на трудовото законодателство
на 13.01; 14.01; и 15.01 2020г., както и на 17.01.2020г. в дирекция „ИТ“ гр.
Шумен. Повод за извършената проверка бил получен сигнал в дирекцията за
неспазване на работното време и назначени на работа хора без трудови
договори. Резултатите от извършената
проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2001019.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган е издал процесното наказателно постановление,
с което ангажирал отговорността на водача.
Районният съд заключил,
че в хода на протеклото санкционно производство са събрани достатъчно
доказателства, установяващи извършването на неизпълнението, приписано на
дружеството, като в тази насока съдебният състав кредитирал показанията на
служителите на ДИТ, както и собственоръчно попълнените обяснения от страна на
работника Е.Д., в които тя е отразила отработените от нея смени в търговския
обект и липсата на осигурена междудневна почивка в размер не по-малко от 12
часа, съгласно разпоредбата на чл. 152 от КТ. Дадените от Д. показания в хода
на въззивното производство съдът не кредитирал с доверие, доколкото
противоречат на попълнените от нея три броя декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3
от КТ и предвид наличието на основания за заинтересованост на изложеното в
съдебното производство, произтичащи от наличието на трудово правоотношение със
санкционирания субект. По тези съображения съдът потвърдил оспорения пред него
правораздавателен акт, отхвърляйки възможността за приложение на института на
„маловажния случай“ на административно нарушение.
Шуменският
административен съд споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и решаващият правен извод за доказаност на приписаното на търговеца
неизпълнение. От прочита на приобщените доказателства е видно, че привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице е санкционирано за неизпълнение
на произтичащото от чл. 152 от КТ негово задължение по осигуряване на
непрекъсната междудневна почивка на работника и служителя, която не може да
бъде по-малко от 12 часа. В случая настоящият състав намира, че от
доказателствата по делото се установява, че действителното фактическо положение
в случая е това, което е установено от АНО, а именно, че Е.Д. е работила в
обекта на касатора на 13.01.2020г. и 14.01.2020г. съответно като втора и първа
смяна, при което дружеството не е спазило задължителната междудневна почивка,
която ѝ се полага. Това обстоятелство е установено от самите проверяващи,
чиито показания правилно са били кредитирани като достоверен източник на
правнорелевантна информация. Подобно разбиране съответства и на изложеното от Д.
в попълнените от нея декларации, в които лицето е посочило продължителността на
смените си, а от там и наличието на ощетяване откъм полагащата ѝ се
непрекъсната междудневна почивка. Индиция за наличие на допуснато нарушение се
извлича и при прочит на попълнените от представителя на търговеца възражения
при съставянето на АУАН, в които Е.И.е отразил, че към момента на съставяне на
акта е предприел действия по назначаване на допълнителен персонал, като се
осигурява следващата се почивка. Последващи възражения срещу съставения акт не
са депозирани, като липсват доводи от страна на търговеца, че на 14.01.2020г. Д.
е получила разрешение да се яви не в 06.00 часа на работа, а в 10.00 часа. От
тази гледна точка, изложеното от Д. в хода на съдебното производство, че на
14.01.2020г. се е явила по-късно на работа, защото е била заместена от шефа си
/навярно визирайки именно представляващия дружеството И./ не намира опора в
наличните доказателства и се опровергава с категоричност от наличните
доказателства. Нещо повече, то не съответства и на изложеното от нея пред
органите на Инспекцията и което е било собственоръчно отразено в представените
по делото декларации. Напълно резонно при това положение районният съд е приел,
че дадените от Д. показания следва да бъдат разглеждани единствено като
проявление на защитното поведение на наказаното юридическо лице, с което
служителката е в трудовоправни отношения и са налице достатъчно данни, за да се
предположи, че промяната в тезата ѝ е продиктувана от съществуващото
правоотношение. Тук е мястото да се отбележи също, че не биха могли да бъдат
споделени и твърденията на Д. за манипулиране на отговорите ѝ под
диктовка от страна на органите на ИТ, които лицето е дало в съдебно заседание. Д.
неколкократно променя показанията си като твърди, че ѝ е било диктувано
какво да напише в декларацията, а същевременно с това отразява, че от
служителите на контролния орган единствено са ѝ били задавани насочващи
въпроси.
С оглед на
гореизложените съображения касационният състав намира, че соченото от
инициатора на настоящото производство отменително основание не е налице,
доколкото по делото са налични категорични доказателства, установяващи
осъществяване на описаното в акта и в НП нарушение. Поради това решаващият
извод на въззивната инстанция, по силата на който санкционният акт е потвърден
се явява правилен и законосъобразен и като такъв следа да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на спора
и съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от
29.11.2019 г. /, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Шумен сумата от 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Шуменският
административен съд
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 268/10.07.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 647/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„С.Б.“ ЕООД, *** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен сумата от 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................