Р
Е Ш Е
Н И Е
№
12.09.2019 г. гр.Плевен
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
Плевенският окръжен съд, четвърти въззивен
наказателен състав, в открито заседание , на 17.07.2019 г., в състав:
Председател: Румен Лазаров
Членове: Иван Радковски
Доротея Симеонова
Секретар: Ивайло Цветков
Прокурор: Дойчо Тарев
Като
разгледа докладваното от съдия Иван Радковски
ВЧНД № 551/2019 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано протест от Д.И. – прокурор в Районна прокуратура –
гр. Плевен, против определение № 381 от
25.06.2019г., постановено по ЧНД
№1220/2019 г., по описа на Районен съд-гр.Плевен, с което по реда на чл. 306,
ал.1 от НПК, на
основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК е определено на осъдения Б.Д. М.,
с ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание,
измежду наложените му по влезлите в сила съдебни актове, по НОХД № 748/2019г.
по описа на Районен съд – ПЛЕВЕН, по
НОХД № 1063/2019г. по описа на Районен съд – ПЛЕВЕН.
Посоченото определение на
първоинстанционния съд е протестирано в частта, в която на
основание чл. 25 ал. 4 от НК съдът е постановил
наказанието, наложено на осъдения Б.Д. М. по НОХД № 409/2016 година по описа на
РС – Плевен, в размер на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“, да бъде
изтърпяно отделно, при общ режим на изтърпяване, като е направено искане въззивната
инстанция да постанови наложеното наказание на осъдения М. по НОХД № 409/2016 година, по описа на РС –
Плевен, в посочения размер, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.
66, ал.1 от НК, да бъде изтърпяно отделно от него, на основание чл. 68, ал.1 от НК, при първоначален общ режим.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура - гр.
Плевен изрази становище в същия смисъл, като посоченото в протеста.
Защитникът
на осъдения Б. М. – адвокат В.П. *** изрази становище, че протестът е
основателен, а самият М. заяви, че предоставя на съда да прецени дали протестът е основателен.
Въззивната
инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбата и становищата на страните, изложени в
съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие
за установено следното:
Протестът е допустим, тъй като е подаден в законовия срок.
Разгледан по същество той е основателен, по следните съображения:
Плевенският районен съд е приел за установено следното от
фактическа страна:
Б.Д. М. е осъждан, както следва:
1. Със споразумение от 26.02.2016г., постигнато по НОХД № 409/2016 г. по
описа на РС - Плевен, влязло в сила на същата дата, за извършено на
14/15.10.2015 г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194
ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК, на наказание 10 (десет) месеца „лишаване от
свобода”, което на основание чл. 66 ал.
1 от НК е отложено с тригодишен изпитателен срок.
2. Със споразумение от 09.04.2019 г., постигнато по НОХД № 748/2019 г.
по описа на РС - Плевен, влязло в сила на същата дата, за извършено на
26.03.2019 г. престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, на наказание 4 (четири)
месеца „лишаване от свобода“, при общ режим на изтърпяване и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 8 (осем) месеца.
3. Със споразумение от 07.06.2019 г., постигнато по НОХД № 1063/2019 г.
по описа на РС - Плевен, влязло в сила на същата дата, за извършено на
08.09.2018 г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1
вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК, на наказание 8 (осем) месеца „лишаване от
свобода“, при първоначален общ режим на изтърпяване.
По отношение на осъдения Б.Д. М. има влезли в сила и други присъди, наказанията по които са изтърпени.
С протестираното определение, постановено по ЧНД №1220/2019 г., по описа на Районен
съд-гр.Плевен, първоинстанционният съд правилно е определил, на основание чл. 25
ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК, едно общо най-тежко наказание на осъдения Б. М., измежду наложените му по влезлите в сила
съдебни актове, по НОХД № 748/2019г. по описа на Районен съд – ПЛЕВЕН, по НОХД № 1063/2019г. по описа на Районен съд –
ПЛЕВЕН, в размер на 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Законосъобразно
съдът, на
основание чл. 23, ал. ІІ от НК, към така
определеното общо най-тежко наказание на
осъдения М. е присъединил и наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 (осем) месеца, наложено му по НОХД № 748/2019 г. по описа на РС -
Плевен.
Също така правилно, на осн. чл. 25, ал. ІІ от НК, първоинстанционният съд е приспаднал
фактически изтърпяното от осъдения М. наказание „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 748/2019 г. по описа на РС – Плевен
към момента – 25.06.2019 г., в размер на 2
месеца и 12 дни, съобразно
справка изх. № 3357/19.06.2019 г. на Началника на Затвора – Плевен.
На основание чл. 25 ал. 4 от НК съдът е
постановил наказанието наложено на осъдения Б.Д. М. по НОХД № 409/2016 година
по описа на РС – Плевен, в размер на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“,
да бъде изтърпяно отделно при общ режим на изтърпяване.
При така изложеното въззивната
инстанция прие, че протестът е основателен. Хипотезата на чл. 25, ал.4 от НК е
приложима в случаите, когато едно лице е осъдено с отделни влезли в сила
присъди, за деяния, извършени преди да е
влязла в сила която и да е от тях, при което му се определя едно общо наказание
и ако в съвкупността една , няколко или всички отделни присъди са с отложено
изтърпяване, на основание чл. 64, ал.1 или чл. 66, ал.1 от НК, то тогава
въпросът за изтърпяването на общото определено наказание, респективно – за
неговото отлагане се решава отново, след групиране на наказанията по отделните
присъди.
В конкретния случай първоинстанционният
съд е бил лишен от възможността да преценява дали изтърпяването на определеното общо наказание на осъдения М.,
на основание чл. 25, ал.1 вр. с чл. 23, ал.1 от НК по посочените две дела на
Плевенски районен съд да бъде отложено,
по реда на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като в тази съвкупност няма присъда или
присъди, с отложено изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Присъдата, с която той е бил
осъден по нохд № 409,/2016г. на Плевенски районен съд е извън посочената по –
горе съвкупност и основанието да бъде постановено нейното изтърпяване е в чл.
68, ал.1 от НК, а именно, че М. е
извършил деянието, за което е бил осъден по НОХД № 1063/2019 г. по описа на РС - Плевен, на 08.09.2018 г., т.е. в тригодишния
изпитателен срок, определен му на основание чл. 66, ал.1 от НК, при отлагане
изтърпяването на наказанието, което му е било наложено по НОХД № 409/2016
г. по описа на РС – Плевен, в размер на 10 месеца лишаване от свобода.
Въз основа на
изложеното настоящият съдебен състав счете, че протестираното протоколно определение № 381 от 25.06.2019г., постановено по ЧНД №1220/2019 г., по описа на Районен
съд-гр.Плевен, следва да бъде
изменено, в частта му, в която на
основание чл. 25 ал. 4 от НК първоинстанционният съд е постановил наказанието,
наложено на осъдения Б. М. по НОХД №
409/2016 година, по описа на РС – Плевен, в размер на 10 (десет) месеца
„лишаване от свобода“, да бъде изтърпяно отделно, при общ режим на изтърпяване,
като на основание чл. 68, ал.1 от НК бъде постановено той да изтърпи и наложеното му наказание, в размер на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода”, по
посоченото дело на Плевенски районен съд, при първоначален общ режим, а в
останалата си част определението на Районен съд Плевен следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно, тъй като не са налици основания за
неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на
основание
чл. 341, ал.1, във вр. с чл. 338, във вр. с
чл.334, т. 3 и т.6 от НПК , Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА протоколно определение№ 381 от 25.06.2019г.,
постановено по ЧНД №1220/2019 г., по
описа на Районен съд-гр.Плевен, в частта му,
в която на
основание чл. 25 ал. 4 от НК първоинстанционният съд е постановил наказанието
наложено на осъдения Б.Д. М. по НОХД № 409/2016 година, по описа на РС – Плевен,
в размер на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“, да бъде изтърпяно отделно,
при общ режим на изтърпяване, като НА
ОСНОВАНИЕ чл. 68, ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА
той да изтърпи и наложеното му
наказание, в размер на 10 (десет) месеца
„лишаване от свобода”, по НОХД №
409/2016 година по описа на РС – Плевен,
при първоначален общ режим.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 381 от 25.06.2019г., постановено
по ЧНД №1220/2019 г., по описа на Районен съд-гр.Плевен, в останалата му
част, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.