О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 09.10.2020 година гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На девети октомври 2020
година
В закрито съдебно заседание в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тихомир
Петков
Членове: Милен Стойчев
Бисера Максимова
Като разгледа докладваното от
Б.Максимова
в. ч. гр.д.№
236/2020 г. и за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Определение
№ 903 от 02.09.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 20203530100756 по описа за
2020 година на Районен съд – Търговище, съдът е допълнил Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 355/16.07.2020 г. постановена по ч.гр.д.№ 756/2020 г. по описа на РСТ, като
е отхвърлил искането на молителя „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Светослав Николов, Цветелина Станева,
Ярослав Чечински и Ярослав Чулак - управители, действащи чрез юрисконсулт
Радина Илиева, за присъждане на законната лихва върху главницата от 1143,81 лв.
за периода от 31.07.2019 г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост) до
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 11.06.2020 г., като
неоснователно, на осн. чл. 250, ал. 3 вр. чл. 410 от ГПК. Съдът е оставил без
разглеждане молбата, депозирана от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, за допълване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 355/16.07.2020 г. по ч.гр.д.№
756/2020 г. по описа на РСТ в частта за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
изплащане на задължението, като е прекратил производството по молбата в тази й
част като недопустимо, на осн. чл. 130
във вр. с чл. 250, ал. 1 от ГПК.
Срещу
така постановеното определение е постъпила частна жалба от заявителя чрез пълномощника
Радина Иванова Илиева, редовно упълномощен с пълномощно, в частта му, в която е
оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.П.Г.,
за вземането за законна лихва от датата на предсрочната изискуемост на
вземането до датата на входиране на заявлението в съда.
В частната жалба се излагат следните
съображения:
В
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
страна на „П.К.Б.“ ЕООД е заявена следната претенция в т. 9: Законна лихва от
датата на предсрочна изискуемост до изплащане на вземането. Съдът неправилно е
разпоредил, че законна лихва не следва да бъде присъдена за заявения период.
Считат, че цитираната от съда законова разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не
изключва възможността на заявителя да претендира същата. Като единствено
основание е посочено, че искането за заплащане на обезщетение за забава може да
се търси само чрез самостоятелен иск за обезщетение за вреди от забава или като
последица от уважаването на иска за главница.
Излагат
се съображения, че в българското действащо право присъждането на законната
лихва е последица от уважаването на главния иск и тъй като не се предявява като
самостоятелен иск, не се дължи държавна такса. Силата на присъдено нещо се
разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва.
Размерът на законната лихва подлежи на установяване в изпълнителното
производство. Начинът, по който претендирали вземането си, а именно: „Законна
лихва: от 31.07.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до изплащане на
вземането“ е показателен. Претендирали законната лихва като едно общо и
неделимо вземане, и не считат, че същото следва да бъде разделяно на отделни
периоди и размери в настоящото производство.
Предвид
гореизложеното и с оглед обявеното в страната извънредно положение считат, че следва
законна лихва да бъде присъдена и за периода, предхождащ обявяването на
извънредното положение, а именно от датата на предсрочната изискуемост на
вземането до 12.03.2020 г.
Въз
основа на всичко гореизложено, частният жалбоподател моли съда да отмени обжалвания
съдебен акт в частта, в която се отхвърля заявлението на „П.К.Б.” ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.П.Г.,
като вместо него постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно
претендираната със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД законна лихва от датата на предсрочната изискуемост на
вземането до входиране на заявлението в съда. Претендират за направените по
делото разноски.
Настоящият съдебен състав приема следното:
В полза
на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 355/16.07.2020
година. Впоследствие е поискано допълване на заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 355/16.07.2020 г., като се присъди законната лихва върху главницата от
датата на предсрочната изискуемост - 31.07.2019 г. до изплащане на
задължението, обоснована с обстоятелството, че съдът е присъдил законната лихва
само за периода от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на
задължението.
По
отношение на така претендираната законна лихва съдът държи да подчертае
следното:
1. В заявлението се претендира законната
лихва върху главницата: от 31.07.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до
изплащане на вземането.
2.
Впоследствие се иска допълване на заповедта с присъждане на законната лихва,
считано от датата на предсрочната изискуемост – 31.07.2019 година до датата на
депозиране на заявлението в съда – 11.06.2020 година.
3. В
жалбата се претендира присъждане на законната лихва, считане от датата на
предсрочната изискуемост – 31.07.2019 година до 12.03.2020 година.
Настоящият съдебен състав приема следното:
В
случаите, когато се претендира лихва за забава за минало време то винаги тази
претенция има точно определен времеви период и парично изражение. В случая се
претендира лихва за забава от 31.07.2019 година. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 11.06.2020 година. Именно това е времевият
период, в който заявителят може да претендира лихва за забава за минало време,
която лихва има определена парична стойност и която в случая не е посочена от
заявителя.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК слага
началото на заповедното производство, поради което лихвите за забава за минало
време могат да се претендират до датата на заявлението с посочване на началния
момент и точно определена сума, която се претендира.
В случая
заявителят, макар и да е посочил началния момент на неговата претенция за лихви
за минало време, то той не е посочил крайния момент, нито паричното изражение
на своята претенция.
Съдът се
произнася само в рамките на заявеното. При липса на редовно заявена претенция
за лихви за минало време съдът не би могъл да присъди определена сума или да
уважи абстрактно претенцията. Лихвите за минало време се изчисляват в
изпълнителния процес, но само тези, които започват да текат от датата на
по9даване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението на
длъжника, тъй като крайният срок в такава ситуация е неизвестен. Но когато
период, за който се претендира лихва за забавено плащане за минало време е
известен, какъвто е настоящия случай, в заявлението следва да се посочи периода
и търсената сума.
Районният
съд правилно е оставил без уважение искането на заявителя за допълване на
издадената заповед против длъжника П.П.Г., и да постанови да бъде издадена
заповед за изпълнение относно претендираната със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД законна лихва от датата
на предсрочната изискуемост на вземането до входиране на заявлението в съда.
Частната
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение като такава.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Ян Чечински и
Ярослав Кжищоф Чулак, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Радина Илиева, частна жалба против Определение
№ 903 от 02.09.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 20203530100756 по описа за
2020 година на Районен съд – Търговище, в частта му, в която съдът е допълнил
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 355/16.07.2020 г. постановена по ч.гр.д.№ 756/2020 г. по описа на РСТ, като
е отхвърлил искането на молителя „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Светослав Николов, Цветелина
Станева, Ярослав Чечински и Ярослав Чулак - управители, действащи чрез
юрисконсулт Радина Илиева, за присъждане на законната лихва върху главницата от
1143,81 лв. за периода от 31.07.2019 г. (датата на обявяване на предсрочна
изискуемост) до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 11.06.2020 г.,
като неоснователно, на осн. чл. 250, ал. 3 вр. чл. 410 от ГПК, като неоснователна.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.