№ 57
гр. Л. , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на петнадесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20204310101279 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба „ОТП
Факторинг България“ ЕАД против Е. И. Ш. за присъждане на вземания по
договор за банков кредит.
Твърди се, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е постигнато
съгласие за сключване на договор за кредит, по силата на който първият е
предоставил на втория кредит в размер на 10 000,00 лв. със срок на
издължаване 120 месеца. Страните са уговорили кредита да се олихвява с
лихвен процент, който към датата на сключването му е 9,95 %. Неразделна
част от договор се казва, че са общите условия, които са приети от ответника
при подписването на договора.
С допълнително споразумение от 12.11.2009 г. договорната връзка е
изменена, като страните са договорили, че остатъка от необслужения кредит –
10 299,06 лв., от който главница 9 146,13 лв., 814,46 лв. – редовна лихва и
311,47 лв. – наказателна лихва, ще се погаси за срок от 120 месеца, с краен
падеж 28.10.2019 г. Към датата на сключване на споразумението се казва, че
размера на договорната лихва е 14,95 %, а изпълнението е обезпечено с
поръчителство.
За събиране на вземанията по кредита е подадено заявление за издаване
1
до РС Л., а в рамките на образуване пред него ч. гр. д. № 1212/2013 г. в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД, е издадена заповед за изпълнение, обезсилена с
разпореждане от 13.06.2018 г.
С договор за цесия от 06.11.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и
“ОТП Факторинг България” ЕАД, вземанията по договор за кредит, сключен с
ответника, са прехвърлени в полза на ищеца, който като пълномощник на
„Банка ДСК“ ЕАД, е изпратил уведомление до ответника за прехвърлянето на
вземането.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 6 405,03 лв. – главница по договор
за кредит от 27.08.2007 г. и допълнително споразумение от 12.11.2009 г. за
периода 28.03.2015 г. до 28.10.2019 г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до изплащането й, 943,09 лв. – договорна лихва
за периода 28.01.2017 г. до 28.10.2019 г., 709,85 лв. – наказателна лихва за
забава за периода 28.01.2018 г. до 28.10.2019 г. и сторените разноски.
Ответникът не ангажира в срок отговор на исковата молба.
В хода на делото ищецът участва чрез юрисконсулт Г., който по
същество излага становище за основателност на заявените искове и
съображения в тази насока.
Ответникът по делото участва лично, а по същество не взема становище,
предоставя решението на съда.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е постиганото съгласие и
сключен договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с
поръчителство от Е. Ш. И., за сумата от 10 000,00 лв., като това се установя и
от ангажирания по делото препис на договора /л. 8-10 от гр. д. № 2387/2020 г.
на РС П./. Видно от договора сумата по кредита е предоставена за срок от 120
месеца, считано от датата на усвояването, срещу заплащането на лихва от 9,95
2
%, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит /кредит за текущо
потребление/ и надбавка. Към датата на сключване на договора базовия
лихвен процент е 4,69 %, стандартната надбавка е 5,26 процентни пункта.
ГПР- то по договора е 11,24 %. Към договора е приложен план за погасяване
на задълженията /л. 11-14, гр. д. № 2387/2020 г. на РС П./. В договора
страните са уговорили, че неразделна част от него са общите условия за
предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, които са
получени и приети от кредитополучателя при подписването му.
Съгласно общите условия при забава в заплащането на месечна вноска
от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорна лихва, увеличена с
надбавка от 10 процентни пункта /чл. 19.1 от общите условия/. При забава
заплащането на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до подаване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъка от него се олихвява с
договорен лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 пункта /чл. 19.2 от
Общите условия/. Кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорени погашения по лихви
и/или главници /чл. 20.1, т. 1 от Общите условия/.
След възникване на договорната връзка страните са постигнали
съгласие за нейното изменение. В допълнително споразумение от 12.11.2009
г. те са договорили удължаване срока на договора – 120 месеца, с крайна дата
на издължаване 28.10.2019 г. Към датата на сключването на споразумението
остатъкът от дълга е 10 229,06 лв., от който 9 146,13 лв. – главница и 849,46
лв. – дължима редовна лихва и 311,47 лв. – наказателна лихва, като
длъжникът е предложил изпълнение за сумата от 99,06 лв. Споразумението е
сключено по отношение на сумата от 10 229,06 лв. Върху новосформираната
главница от 10 200,00 лв. е изготвен нов погасителен план, като тя е
разпределена за плащане на 120 вноски, платими в периода 28.10.2009 г. до
28.10.2019 г., отразени в нов погасителен план /л. 19-22, гр. д. № 2387/2020 г.
на РС П./. В споразумението е отразено, че лихвата по кредита е 14,95 %, а
ГПР-то 16,53 %.
Съдът е обявил за служебно известени му фактите, че за събиране на
3
вземанията по кредита е подадено заявление за издаване до РС Л., а в рамките
на образуване пред него ч. гр. д. № 1212/2013 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД,
е издадена заповед за изпълнение, обезсилена с разпореждане от 13.06.2018 г.
Между „Банка ДСК” ЕАД и ищецът е постигнато съгласие и сключен
договор за продажба на вземания. Предмет на договора са вземания, описани
в приемо-предавателен протокол. В протокол към договор за цесия от
03.11.2013 г. под № 1001 са посочени вземания по договор за потребителски
кредит от 27.08.2007 г., с длъжник Е. И. Ш., с размер на отпуснатия кредит от
10 000,00 лв. /л. 41 от гр. д. № 2387/2020 г. на РС П./. Прехвърлянето на
вземанията по сключения договор за цесия, е потвърдено в писмо от „Банка
ДСК“ ЕАД, адресирано до „ОТП Факторинг България“ ЕАД /л. 40, гр. д. №
2387/2020 г. на РС П./.
„Банка ДСК” ЕАД е овластила ищеца с правата да уведоми от нейно
име всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и поръчители по
кредити, необезпечени с ипотеки, от портфейла на РЦ В., П., Б., Б., П., С.“, С.,
С. З. и В. Т., които са цедирани в полза на „ОТП Факторинг” ЕООД с договор
от 06.11.2013 г., като подпише съобщенията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до тях,
описани в приемо-предавателен протокол, приложения към договора /л. 39,
гр. д. № 2387/2020 г. на РС П./.
До ответника Ш. е изготвено писмо от ищеца, действащ като
пълномощник на „Банка ДСК” ЕАД, с изявление, че всички вземания по
договор за текущо потребление от 27.08.2007 г. са прехвърлени в полза на
„ОТП Факторинг” ЕООД, като считано от датата на получаване на
изявлението Ш. дължи изпълнение на новия кредитор. В писмото е посочен
размера на задължението по договорната връзка към 21.11.2013 г. - общо
10 440,27 лв., от който 8 394,73 лв. – главница, 677,84 лв. - присъдена лихва,
504,86 лв. – законна лихва и 862,84 лв. – разноски. На длъжника е
предоставен 14–дневен срок за изпълнение по посочена банкова сметка /л. 43,
гр. д. № 2387/2020 г. на РС П./. Към писмото е приложено известие за
доставка с подател ищецът и получател ответника, с положен в него подпис
за получател /данни за датата на получаване на разписката не е видима/.
От заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза се
4
установява, че сумата по кредита е усвоена от ответника, чрез превод по
разплащателна сметка с посочен номер, на 27.08.2007 г. За периода от дата на
предоставяне на кредита до датата на споразумението за изменение на
договорната връзка - 12.11.2009 г., ответникът е предложил изпълнение за
сумата от 2 859,34 лв., с която са погасени следните вземания: 853,87 лв. –
главница, 1 965,лв. – договорна лихва, 35,00 лв. такси и 5,40 лв. – санкционни
лихви. Остатъкът на усвоения кредит към дата на сключване на
споразумението е 9 146,13 лв. Към тази сума са капитализирани лихви в
размер на 1 053,87 лв., като е формиран нов размер на дълга от 10 200,00 лв.
По него е изготвен нов погасителен план с вноска от 164,25 лв. на месец, при
14,95 % договорна лихва. За периода 04.12.2009 г. /датата на първото плащана
по допълнително споразумение/ до 28.11.2012 г. /датата на последното
предложено плащане от длъжника по договора/ е предложено изпълнение за
сумата от 6 098,32 лв., с която са погасени 1 767,17 лв. – главница, 4 181,51
лв. – лихва, 140,00 лв. – такси и 9,64 лв. – санкционни лихви по главницата.
Погасени са тридесет и шест вноски съгласно плана към споразумението и
частично е погасена вноска тридесет и седем, в размер на 35,68 лв., досежно
договорната лихва. След посочената дата /28.11.2012 г./ няма данни
длъжникът да е предлагал изпълнение. Съобразявайки предложеното
изпълнението вещото лице е определило размера на непогасените вземания
по договорната връзка – 8 432,83 лв. – главница, 5 328,35 лв. – договорна
лихва. За периода 28.03.2015 г. до 28.10.2019 г. размера на главницата е
посочено, че е 6 502,08 лв., а за периода 21.01.2017 г. до 28.10.2019 г.
договорната лихва е 1 146,91 лв. Размерът на наказателната лихва за периода
28.01.2018 г. до 28.10.2019 г. вещото лице е определило, че е в размер на
662,31 лв., като тя е определена на база договорната лихва от 14,95 %, с
надбавка от 10 %, като е начислявана върху размера на непогасените вноски
по главница за същия период. В заключението вещото лице е определели
размера на вземанията по главница, договорна и наказателна лихва за
процесните периоди, без извършената капитализация на лихви със
споразумението от 12.11.2009 г., като е просочила, че те са: 5 912,11 лв. –
главница, 945,67 лв. – договорна лихва и 594,51 лв. – наказателна лихва. По
отношение редовността на водените на счетоводството на стария кредитор
вещото лице посочва при разпита, че не може да направи извод дали е водено
редовно, тъй като при изготвяне на заключението не му е представена
5
първична документация. Уточнява, че заключението е изготвено на база
движение по сметката, обслужваща кредита и ангажираните по делото
погасителни планове.
В проведено на 15.03.2021 г. открито съдебно заседание ответникът
признава, че не е обслужвал редовно кредита, като не може да уточни кога
последно е предложил изпълнение по договора, на при направата й казва, че
задължението му е било над 8 000,00 лв.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
При изложените твърдения и изведеното от тях искане съдът приема, че
е сезиран с претенции за присъждане на вземания по главница, договорна
лихва и неустойка за забава, произтичащи от договор за банков кредит, с
правна квалификация чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2, ТЗ и чл. 92
ЗЗД.
Между ответника и „Банка ДСК” ЕАД е постигнато съгласие за
сключване на договор за потребителски кредит. Сумата по кредита е
преведена по сметка на кредитополучателя, с което кредиторът е изпълнил
задължението си по договорната връзка – да предостави ползването на сума в
договорения размер. За ответника е възникнало задължението да върне
сумата по кредита, ведно с възнаграждение за ползването , на 120 месечни
вноски. С последващо споразумение страните са предоговорили срока за
връщане на предоставените средства. Към датата на подаване на исковата
молба /16.06.2020 г./ падежът на последната вноска по договора е настъпил
/28.10.2019 г./
След сключването на договора „Банка ДСК“ ЕАД, е прехвърлила
вземанията по договорната връзка с ответника в полза на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД /ищец в производството/. Със сключване на договора между
„Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, т. е. с постигане на
съгласие, вземанията са преминали от цедента /от техния носител към този
момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Момента на
съгласието е релевантен за преминаването на вземането от цедента в полза на
цесионера, заедно с акцесорните му права по аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По
6
отношение на длъжника /ответник в производството/ договорът за цесия няма
действие, тъй като той не е страна по него. Преди да бъде уведомен за цесия
той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от
задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно
противопоставени на цесионера, т. е., за да породи спрямо него цесията
действия, тя трябва да му бъде съобщена, без съобщението да е елемент от
фактическия състав, който поражда действие между страните по договора
/договор за цесия/.
След сключване на договора за цесия ищецът, действайки като
пълномощник на стария кредитор /“Банка ДСК“ ЕАД/ е отправил изявление
до ответника за извършената смяна на кредитора. Няма данни това изявление
да е достигнало до ответника преди датата на подаване на исковата молба /по
делото е ангажирана обратна разписка, но няма данни какво е изпратено за
връчване на длъжника, съответно в който момент пратката е достигнала до
него/. Препис от това изявление е връчено лично на ответника с връчването
на препис от исковата молба, с оглед на което за продажбата на вземанията,
към датата на постановяване на решението, той следва да се счита уведомен.
В хода на производството ответникът не е навел възражения след
прехвърлянето да е предложил изпълнение на стария кредитор, като това не
се установява и от доказателствата по делото /последно изпълнение е
предложено на 28.11.2012 г., а договора за цесия, част от който са и
вземанията по договора срещу ответника, е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
и „ОТП Факторинг България“ ЕАД на 06.11.2013 г. В тежест на ответника е да
докаже кога и за какво е предложил изпълнение по договора.
След отпускане на кредита, с допълнително споразумение от 12.11.2009
г., страните по кредитното правоотношение - “Банка ДСК“ ЕАД и ответника,
са преструктурирали дълга, като в задължението за главница са включили
небслужени задължения за договорна и наказателна лихва. Формиран е нов
размер на главницата, върху който е начислено вземане за договорна лихва. С
това споразумение е нарушена забраната на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като част от
вземанията, макар и включени в нови размер на главницата, запазват
изначалното основание за начисляването им /възнаградителна и санкционна
лихва/, а върху тях започва да се начислява възнаграждение, което не е
допустимо съгласно цитираната по-горе разпоредба /чл. 10, ал. 3 ЗЗД/. Такава
7
възможност не е предвидена и в Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експлозии на банките и установяване на
специфични провизии за кредитния риск, в редакцията й към датата на
сключване на споразумението, т. е. не е налице предвиденото чл. 10, ал. 3 ЗЗД
изключение /начисляването на лихва върху лихва е допустимо, когато е
предвиден в закон или акт на БНБ/.
С оглед на казаното, споразумението, въз основа на което към
главницата са прибавени изтекли договорни и наказателни лихви, като
противоречащо на закона, не следва да бъде зачетено от съда / изложения
смисъл съображения са изложени в решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. №
1504/2018 г. на II ТО на ВКС/.
Направеният извод се намира в пряка връзка с размера на вземанията по
главница. За процесния период /28.03.2015 г. до 28.10.2019 г./ следва да се
вземе предвид определения от вещото лице размер на главницата от 5 912,11
лв. /тази главница е формиране без да се отчита капитализацията и след
приспадане на сумите, за които е предложено изпълнение/.
До този размер искът за главница се явява основателен, а за горицата
следва да се отхвърли.
Размерът на вземането за договорна лихва, съгласно заключението на
вещото лице, е 945,67 лв. – по-висок от претендирания от ищеца. С оглед
установения принцип на диспозитивно начало в рамките на гражданския
процес искът за присъждане на договорна лихва следва да се уважи в
заявения размер.
Претенцията на ищеца за неустойка, начислена за периода 28.01.2018 г.
до 28.10.2019 г., следва да се отхвърли по следните съображения:
В договора страните са уговорил, че при забава на вноска по кредита те
ще се олихвяват с договорната лихва плюс надбавка от 10 %. Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 3 ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Обсъжданата уговорка в договора досежно размер на обезщетението за
8
забава по забавени вноски /неустойка/, влиза в противоречие с правило с
императивен характер, поради което същата не може да бъде зачетена.
Ищецът е заявил искане за разноски. В производството ищецът е сторил
разноски в размер на 706,20 лв. По делото той е представляван от
юрисконсулт, за което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя
възнаграждение от 100,00 лв. /при минимума, с оглед процесуалната активно
на ищеца, при съобразяване фактическата и правна сложност на спора и
приключването на производството в рамките на едно открито съдебно
заседание, в което ищецът е участвал чрез свой представител/. Общо размерът
на сторените разноски е 806,20 лв. От тях, при изхода на спора, в тежест на
ответника следва да се възложи сумата от 685,27 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори с
решението по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК Е. И. Ш., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Л., ул. „О. К. да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „О.“, бул. „К. А. Д.“ № 19, ет. 2-ри /частен правоприемник на „Банка
ДСК“ ЕАД/ сумата от 5 912,11 лв. /пет хиляди деветстотин и дванадесет лева
и единадесет стотинки/ - главница по договор за кредит за текущо
потребление от 27.08.2007 г. и допълнително споразумение от 12.11.2009 г.,
сключени между Е. И. Ш. и „Банка ДСК“ ЕАД за периода 28.03.2015 г. до
28.10.2019 г., ведно със законната лихва от 16.06.2020 г. до изплащането й,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 6 405,03 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 2, ТЗ Е. И. Ш., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ул. „О. К. да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с
ЕИК******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, бул. „К.
А. Д.“ № 19, ет. 2-ри /частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД/ сумата от
943,09 лв. /деветстотин четиридесет и три лева и девет стотинки/ - договорна
лихва по договор за кредит за текущо потребление от 27.08.2007 г. и
9
допълнително споразумение от 12.11.2009 г., сключени между Е. И. Ш. и
„Банка ДСК“ ЕАД за периода 28.01.2017 г. до 28.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, бул. „К. А.
Д.“ № 19, ет. 2-ри /частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД/ против Е. И.
Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „О. К. иск с правна квалификация
чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 709,85 лв. /седемстотин и девет лева
осемдесет и пет стотинки/ - неустойка за забава за периода 28.01.2018 г. до
28.10.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. И. Ш., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ул. „О. К. да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, бул. „К. А.
Д.“ № 19, ет. 2-ри сумата от 685,27 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева
двадесет и седем стотинки/ - сторени разноски според уважената част от
исковете.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
10