Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 15.12.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесет
и четвърти ноември година
2020
в открито
съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Йоанна Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 6400 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.59 ЗЗД , вр.
чл. 73, ал.1 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Н.Б.Ф.“ АД, ЕИК ******срещу „К.Б.К.“
ООД, ЕИК ******, с която са предявени
искове с правно основание чл.59 ЗЗД , вр. чл. 73, ал.1 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на сума в размер на 121 670 лв., представляваща обезщетение за
лишаването му от ползване на част от собствения на ищеца недвижим имот, находящ
се в кв. Бояна, м. Киноцентъра, актуван с АДС № 03342/18.02.2003 г. на
Областната управа на Област София, с административен адрес: гр. София, кв. ******,
район „Витоша", ул. „******, която част е с площ от 3656 кв. м., ситуирана
в югоизточния ъгъл на имота, за периода от 18.04.2014г. до 18.03.2016 г., както
и сума в размер на 37 043.39 лева, представляваща законната лихва за забава
върху главницата за периода от 14.05.2016г. до 15.04.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от дата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в
кв. Бояна, м. Киноцентъра, в обхват от 302,851 дка., който е актуван е АДС №
03342/18.02.2003 г. на Областната управа на Област София, вписан в Службата по
вписванията, находящ се в гр. София, кв. ******, район „Витоша“, ул. „****** и
в действащата одобрена кадастрална карта за местността „Национален Киноцентър“.
Посочва, че част от имота била завзета и се ползвала от ответното дружество без
правно основание за периода от 2009г. до 18.03.2016г. Твърди, че ответникът „К.Б.К.“
ООД е собственик на съседен имот с № 68134.1945.1094, който приобщил, използвал
и владял тази част от собствения на ищеца имот, като върху така завзетия имот
извършил незаконно строителство без съгласието на ищеца. Сочи още, че със
Заповед на директор дирекция „Общински строителен контрол“ № РД-20-121/21.09.2012г.
на основание чл. 195, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на незаконното
строителство, което било препятствано от ответника. Заявява, че с решение,
постановено по гр.д. № 13555/2013г. по описа на СГС, ГО, 10-ти състав, е
признато правото на собственост на ищеца върху завзетата част от имота от
ответника и последния е осъден да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му
от ползване на имота за периода от 10.10.2009г. до 10.10.2013г., потвърдено с
решение по гр.д. № 5524/2018г. по описа на САС, ГО, 14-ти състав, което все още
не е влязло в законна сила. Посочва, че
фактическото ползване на завзетата част от ответника продължило до 18.03.2016г.
когато общинската фирма изпълнител „Софинвест“ ЕООД премахнала незаконното
строителство и била възстановена завзетата част от имота на ищеца. Посочва, че
тъй като към настоящия момент решението на САС не е влязло в сила и не
възразява в случай, че съдът намери за нужно да спре настоящето производство
като обусловено от окончателния изход на спора за собственост по висящ между
страните спор за собственост върху процесната част от имота на ищеца.
Ответното дружество “К.Б.К.” ООД, уведомено
при условията на чл. 50, ал.4 ГПК, в законоустановения едномесечен срок не
депозира отговор на исковата молба. В съобщението
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
адв. М. поддържа предявения иск. Прави се искане на основание чл. 239 от ГПК за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответника, както и да бъдат присъдени сторените в
производството разноски.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал отговор на исковата молба, редовно и своевременно призован, не се е явил, не е изпратил представител в
съдебно заседание, не е взел становище по спора, не е ангажирал доказателства.
Съдът, след като прецени твърденията на ищеца
и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.239, ал.1 вр. с чл.238,
ал.1 от ГПК.
В
хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът като констатира, че ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и че на
страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, намира че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 т.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците са му били изрично
съобщени с нарочно съобщение, уведомен при условия та чл. 50, ал.4 ГПК - арг.
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание проведено на
24.11.2020г., въпреки редовното си
призоваване, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие - арг. чл.238, ал.1 от ГПК. Искът е и вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства - арг.
чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не следва да мотивира решението си по
същество, доколкото го постановява при условията на неприсъствено решение.
Водим от гореизложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки, посочени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, като претенциите следва да бъдат
уважени изцяло в претендираните с исковата молба размери.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково
производство и обезпечителното производство. Съгласно разясненията, дадени в
т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство
по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в
хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска.
Предвид
така изложеното искането на ищеца за присъждане на разноски в размерите,
посочени в приетия списък по чл. 80 ГПК се явява основателно и следва да бъде
уважено в размер на 14 115.34 лв., от които: 40 лева, представляващи заплатена
държавна такса по обезпечителното производство по гр.д. № 5384/2019г. по описа
на СГС, ІІ Е въззивен състав, 5 607.67 лева, представляваща внесена
държавна такса по настоящото производство, както и сумата от 8 467.67 лв.
с ДДС– адвокатски хонорар, от които 2 822.55 лева за обезпечителното
производство и 5 645.11 лева за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.239,
ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „К.Б.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.59 ЗЗД, във вр. чл.73, ал.1 ЗС, да заплати на „Н.Б.Ф.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 121 670 /сто двадесет и една
хиляди шестстотин и седемдесет/ лв., представляваща
обезщетение за лишаването му от ползване на част от собствения на ищеца
недвижим имот, находящ се в кв. Бояна, м. Киноцентъра, актуван с АДС №
03342/18.02.2003 г. на Областната управа на Област София, с административен
адрес: гр. София, кв. ******, район „Витоша", ул. „******, която част е с
площ от 3656 кв. м., ситуирана в югоизточния ъгъл на имота, за периода от
18.04.2014г. до 18.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
завеждане на исковата молба – 14.05.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „К.Б.К.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.86 ЗЗД, да заплати на „Н.Б.Ф.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 37 043.39 лева, представляваща законната лихва за забава върху
главницата за периода от 14.05.2016г. до 15.04.2019г.
ОСЪЖДА „К.Б.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „Н.Б.Ф.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски от
обща 14 115.34 лв., от които: 40
лева, представляващи заплатена държавна такса по обезпечителното производство
по гр.д. № 5384/2019г. по описа на СГС, ІІ Е въззивен състав, 5 607.67 лева,
представляваща внесена д.т. в настоящото производство, както и сумата от 8
467.67 лв. с ДДС– адвокатски хонорар, от които 2 822.55 лева за обезпечителното
производство и 5 645.11 лева за настоящото производство.
Решението е постановено при
условията на неприсъствено такова, поради което и по аргумент на чл.239, ал.4
от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК
неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
СЪДИЯ: