Р Е Ш Е Н И Е
София, 19.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на втори декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7913/2018 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен е иск от „Б.Д.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление:*** солидарно
против Е.Н.П., ЕГН ********** и М.Е.Г., ЛНЧ **********, за следните суми,
представляващи остатък от непогасено и изискуемо задължение по сключения Договор за ипотечен кредит от 11.07.2007 г.,
което съставлява: главница -
134 868.90 лв.; договорна /възнаградителна/ лихва - 24
393.99 лв. за периода 01.03.2017 г. - 13.06.2018 г.; санкционираща лихва по т.
20.1 от Общите условия - 146.07 лв.
за периода 13.03.2017 г. - 13.06.2018 г.; такса
управление - 110.00 лв., застраховка обезпечение - 928.26 лв., такса подновяване срока на ипотека - 605.00
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на делото до окончателното изплащане, на основание чл.415, ал.1 от ГПК и
сторените по делото разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 11.07.2007
г. „Б.Д.” ЕАД, в качеството си на кредитор, е сключила Договор за ипотечен
кредит с Е.Н.П., като кредитополучател. По силата на сключения договор Банката
предоставила на кредитополучателя Е.Н.П., кредит в размер на 165 000 лв. за
срок от 240 месеца, при лихва и други условия съгласно клаузите на договора.
Съгласно чл.
11 от Договора за кредит, съпругата на кредитополучателя - М.Е.Г. е уведомена
за кредита и носи солидарна отговорност за издължаването му.
Ищецът заявява,
че е изпълнил задълженията си по цитирания Договор за ипотечен кредит от
11.07.2007 г. и е предоставил договорената в заем сума на кредитополучателя, в
размер на 165 000 лв., Кредитът е усвоен в пълен размер на 16.07.2007 г., като
сумата е преведена по разплащателна сметка на кредитополучателя.
Според
клаузите на сключения договор от 11.07.2007 г. кредитът следва да се издължава
чрез разплащателната сметка на кредитополучателя № 02/13875217 с месечни
вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и главница, съгласно
предоставен погасителен план.
За обезпечаване
на вземането на Банката е вписана законна ипотека с peг. № 19991/13.07.2007 г.,
акт 226, том 2 на СВ гр. Варна в полза на „Б.Д.” ЕАД върху недвижим имот,
собственост на кредитополучателя.
За
предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от БЛП за този
вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата на
сключване на договора БЛП е 3,69 %, стандартната надбавка е в размер на 8,30 %,
или лихвения процент по кредита е 11,99 %.
Видно от
счетоводните книги на ищеца, последната внесена сума по кредита на ответника Е.Н.П.
е в размер на 1 169,66 лева, с която сума е погасена част от дължимата вноска
за месец март, 2017 г.
По – нататък
в исковата молба е отразено, че, поради непогасяване в срок на месечните
погасителни вноски, е допусната забава в плащанията над 90 дни, с оглед на
което и на основание т. 20.2 от Общите условия към Договор за ипотечен кредит
от 11.07.2007 г., във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции,
за Банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си
за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо с предявяване на
настоящата искова молба.
Ищецът
твърди, че на 04.01.2018 г. е депозирал заявление по чл. 417 от ГПК до СРС
срещу солидарно отговорните длъжници - Е.Н.П. и М.Е.Г.. Образувано е ч.гр.д. № 451/2018
г., СРС, 79 състав, като на 17.05.2018 г. му е връчено Разпореждане № 389021/19.04.2018
г. по ч.гр.д. № 451/2018 г. на СРС, с което на основание чл. 415, ал. 1, т. 3
от ГПК му е дадена възможност да предяви настоящия осъдителен иск.
Заявява, че
към датата на подаване на исковата молба и обявяване на кредита за предсрочно
изискуем - 14.06.2018 г. не са погасени 16 броя погасителни вноски и дългът
съставлява: Главница - 134 868.90 лв.; Договорна /възнаградителна/ лихва - 24 393.99
лв. за периода 01.03.2017 г. - 13.06.2018 г.; Санкционираща лихва по т. 20.1 от
ОУ - 146.07 лв. за периода 13.03.2017 г. - 13.06.2018 г.; такса управление -
110.00 лз., застраховка обезпечение - 928.26 лв., такса подновяване срока на
ипотека - 605.00 лв.
Представил е писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
Поискал
е също прилагане на делото по заповедното производство, образувано пред СРС.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответниците Е.Н.П. и М.Е.Г., чрез
назначения им особен представител адв. Я.А., оспорват изцяло така предявените
искове, както по основание, така и по размер.
Оспорват
изцяло дължимостта на претендираните от ищеца вземания, а в условията на
евентуалност - тяхната изискуемост, с оглед правилата на чл. 70, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ, доколкото има определен погасителен план с точни срокове.
Към исковата
молба са приложени действащите към датата на сключване на договора да кредит
Общи условия за предоставяне на жилищни кредити /ОУ/. В раздел III са уредени
условията за олихвяване, като съгласно т.8.1 кредитът се олихвява с фиксирана и/или
плаваща лихва, състояща се от БЛП и надбавка, посочени в договора, като на
кредитора е дадено правото да променя БЛП, за което следва да уведоми
кредитополучателите по подходящ начин.
Оспорват
наличието на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
съгласно правилата на чл. 20.2 от Общите условия за предоставяне на ипотечни
кредити. В условията на евентуалност, оспорват действителността на цялата
клауза на чл. 20.2 от Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити.
На следващо
място, считат за неясни и неразбираеми условията на клаузата на чл. 20.2 от
Общите условия, поради което, според тях, същата е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото позволява тълкуването й от търговеца по начин, по
който да задължи потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.
Клаузата на
чл. 20.2 в първата си хипотеза, регулираща възможността за предсрочно обявяване
на изискуемостта на кредита, е неравноправна на основание чл. 143, т. 18 ЗЗП,
тъй като позволява на търговеца дори и за незначително като размер задължение
спрямо общия дълг на кредитополучателя, да прогласи предсрочната изискуемост на
целия дълг, която клауза, ведно с невъзможността на потребителя да прихваща
свое задължение с надвнесени суми по месечни вноски, е уговорка във вреда на
последния, не отговоря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Оспорват
добросъвестността на Банката - ищец, тъй като, видно от погасителния план към
договора и претенцията в съдебното производство, месечните вноски са с различен
размер от договорените между страните с плана.
Оспорват
действителността и на клаузата на чл. 11.2 от Общите условия Според тях тя се
явява неравноправна на основание чл. 143, т. 2 ЗЗП, защото изключва
възможността за прихващане от страна на потребителя на дължими вноски с
надвнесени от него суми по предходни вноски.
Оспорват
изцяло правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, без да са
налице условията за това.
По
изложените съображения твърдят, че искът се явява неоснователен и недоказан по
основание и размер.
Оспорват
клаузите по т. 8.1, т. 9.1, т. 11.2 и т. 20.2 от Общите условия за предоставяне
на жилищни кредити актуални към датата на подписване
на договора за кредит, касаещи едностранната промяна на БЛП по кредита от
страна на Банката, погасяването на задълженията с надвнесени суми и правото на
Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и олихвяване на задължението с
наказателна надбавка, при твърдения, че е нарушен принципът на равнопоставеност.
Представили
са писмени доказателства, поискали са събиране и на допълнителни такива.
Поставили
са въпроси към съдебно – счетоводната експертиза.
В
хода по същество молят съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен
и недоказан, като се вземе пред вид, че са надвнесли суми по договора за кредит.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и това се доказва от
събраните по делото доказателства, че по силата на Договор
за ипотечен кредит от 11.07.2007 г., ищецът „Б.Д.“ ЕАД е предоставил на
първия ответник Е.Н.П. кредит в размер 165 000 лв. със
срок на издължаване 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Не се спори, че
този Кредитът е усвоен в пълен размер на 16.07.2007 г., като сумата е преведена
по разплащателна сметка на кредитополучателя.
Не се спори също така, че,
във връзка с подадено от Банката заявление по чл. 417 ГПК, е
било образувано ч.гр.д.№ 451/2018 г. на СРС, 79-ти с-в, по което с разпореждане № 323545/26.01.2018
г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу двамата длъжници - Е.Н.П. – кредитополучател и М.Е.Г.
– солидарен длъжник, за следните суми: главница
по Договор за кредит от 11.07.2007 г. - 134 868.90 лв., ведно със законната
лихва, считано от 04.01.2018 г. /датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК
до окончателното изплащане, договорна /възнаградителна/ лихва – 16 008,
14 лв. за периода 01.03.2017 г. - 03.01.2018 г., обезщетение за забава – 543, 57 лв. за периода 13.03.2017 г. - 03.01.2018
г., такси и разноски по кредита –
1 763 лв. и сторените в заповедното производство разноски.
В цитираното
разпореждане съдът е приел, че от представените по делото доказателства не се
установява валидно връчване на длъжниците на съобщенията за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита както на кредитополучателя, така и на
солидарния длъжник.
По настоящото производство е
приложено в цялост образуваното по заповедното производство ч.гр.д.№
451/2018 г. на СРС, 79-ти с-в, по което е постановен отказ за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.
По искане на страните съдът назначи съдебно – икономическа експертиза,
според заключението на която
отпуснатият на ответника кредит е
усвоен е на 16.07.2007 г. кредита на кредитополучателя. На
12.09.2016 г. е преустановено
редовното погасяване на кредитното задължение и забавата е 31 дни до следващата
погасителна вноска, а към датата на подаване на исковата молба е налице забава
над 458 дни.
Размерът на непогасената главница,
към датата на депозиране на настоящата искова молба в съда е 134 868.90 лв. Размерът на неплатената редовна /възнаградителна/
лихва към същата дата е 24 393.99 лв.,
а размерът на начислената и непогасена санкционираща лихва - 146.07 лв.
Размерът
на осчетоводените от "Б.Д." ЕАД заемни такси и разноски, към датата на подаване на исковата молба е
общо 1 643.26 лв., като в т.ч. са: такса управление 110.00 лв., застраховка
928.26 лв. и такса подновяване ипотека 605.00 лв.
Броят
на падежиралите непогасени погасителни вноски, към същата дата е 16, а размерът на падежиралите непогасени
погасителни вноски е 31 818.86 лв., като от тях главницата е 7 424.87 лв., а
възнаградителната лихва - 24 393.99 лв.
Периодът,
за който се отнася първото забавяне на плащането от страна на
кредитополучателите, санкционирано с наказателна лихва от Банката - кредитор е
12.08.2008 г. - 21.08.2008 г.., като /от сключването на договора - 11.07.2007 г. до този Банката е променяла лихвения БЛП два пъти. Погасяваните
от кредитополучателите вноски са били съобразени с промяната на БЛП на банката и са били в
съответствие с погасителния план към Договора за кредит. Според вещото лице разликата
между платените задължения по счетоводни данни на ищеца - кредитор и по погасителен план от 11.07.2007 г.,
точният размер на надвнесената сума е 9
138.60 лв. БЛП е променян от Банката-кредитор два пъти., но, в случай на непроменен БЛП, от всички внесени
месечни вноски е
налице надвнасяне на парична сума от страна на ответниците - кредитополучатели
в размер на 9 138.60 лв.
Във
връзка с твърденията си и в отговор на наведените от ответниците възражения по
исковата молба ищецът представи Общи условия на Б.Д.
ЕАД за предоставян на ипотечни кредити, версия от месец септември 2007 г.,
Протоколи № 40/23.08.2007 г., № 13/20.03.2008 г. и 46/16.10.2008 г. от
заседания на Комитета з управление на активите и пасивите на Банката за промяна
на БЛП.
Ишецът с исковата молба представи също и доказателства
за уведомяване на длъжника - кредитополучател за предсрочната изискуемост на
дълга – с нотариална покана, връчена чрез нотариус
М.Е., Район на действие София, № 627 на Нотариалната камара посредством залепване на уведомление по реда на чл.
47 ГПК, на 19.12.2017 г. В настоящото производство двамата ответници са
призовани отново по реда на чл. 47 ГПК и, с оглед защита на процесуалните им
права, съдът им назначи служебен защитник.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание.415, ал. 1, т. 3 ГПК солидарно против Е.Н.П.
и М.Е.Г. за посочените в исковата молба суми, представляващи непогасено и
изискуемо задължение по сключения Договор
за ипотечен кредит от 11.07.2007 г., което съставлява: главница - 134 868.90 лв.; договорна
/възнаградителна/ лихва - 24 393.99 лв. за периода 01.03.2017 г. -
13.06.2018 г.; санкционираща лихва по т. 20.1 от Общите условия - 146.07 лв. за периода 13.03.2017 г. -
13.06.2018 г.; такса управление - 110.00
лв., застраховка обезпечение - 928.26 лв., такса подновяване срока на ипотека - 605.00 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното
плащане, на основание чл.415, ал.1, т. 3 ГПК и сторените по делото разноски,
след отказ от страна на районния съдия да издаде заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, кат, пред вид правилото, че на
пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, ищецът
следваше да докаже в процеса, че ответниците му дължат на правно основание процесната
сума, т.е. ищецът, като кредитор,
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, респ. наличието на
неизпълнение, а ответниците -длъжници - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, като, пред вид постановен отказ по
заповедното производство, на доказване подлежат както основанието, така и
размерът на задължението на ответника към момента на завеждане на настоящото
дело.
Настоящият съдебен
състав счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява наличието на валидно сключен Договор за ипотечен кредит от
11.07.2007 г.
между ищеца „Б.Д.” ЕАД и ответника Е.Н.П. за сумата 165 000
лв. за срок 240 месеца, при лихва и други условия съгласно клаузите на
договора.
Не се спори и че Договорът за кредит е подписан от втората ответница М.Г.,
която, съобразно т. 11, е поела солидарно с кредитополучателя задължението за
връщане на предоставения кредит. Доказа се, че на 16.07.2007 г. кредитът
е изцяло усвоен по банкова сметка, *** Е.П..
В
хода на производството се установи, че изискуемостта на договора за банков
кредит е настъпила предсрочно поради липса на плащания от страна на ответниците
– кредитополучател и съдлъжник и за това по инициатива на ищеца – Банката е
образувано заповедно производство пред СРС, по което съдът е отказал издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените по – горе суми. –
главница, лихви и разноски, с мотивите, че към момента на подаване на
заявлението ответниците – длъжници не са били редовно уведомени за предсрочната
изискуемост.
Съдът
приема за доказано обстоятелството, че длъжникът – кредитополучател е редовно
уведомен за предсрочната изискуемост на останалото задължение по кредита, пред
вид представената и неоспорена нотариална покана от 191.2.2017 г., връчена чрез
нотариус М.Е., Район на действие София, № 627 на Нотариалната камара.
От ответната страна в хода на
производството бе оспорена валидността на договора, поради наличие в него на
неравноправни клаузи и съдът дължи произнасяне по тези възражения, преди да се
произнесе относно размера на задължението.
По
възражението за наличие на неравноправна клауза в чл. 20.2 от Общите условия на
Банката за жилищните кредити поради противоречие с чл. 143, г. 5 ЗЗП
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, включително и приложения договор за кредит, намира,
че в настоящи случай договорът за кредит съдържа уговорки за размера на
годишната лихва, за базовия лихвен процент, както и за възможността за промяната
му от страна на Банката през времетраене на договора, до настъпване на
предсрочната изискуемост на задължението. Съдът констатира, че в Общите условия
към договора за кредит ,се съдържа дефиниция на базовия лихвен процент за евро,
а тези Общи условия са неразделна част от Договора. В тази връзка съдът прие и
представените от ищеца Протоколи на комитета за управление на активите и пасивите
на Б.Д. ЕАД през посочения период, прилагайки приложената по делото Методика за
определяне и изчисляване на базовия лихвен процент, публикувана на интернет –
страницата на ищцовото дружество през 2010 г.
Относно
възраженията на ответниците за наличие на неравноправни клаузи, които, бидейки
неясни и неразбираеми, позволяват на Банката тълкуване по начин,който да
задължи потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка::
Ответниците
претендират неравноправност на чл. 20.2 от Общите условия на Банката за
жилищните кредити поради противоречие с чл. 143, г. 5 ЗЗП – теза, която съдът
не приема за доказана. В конкретната норма, обявяване на чиято нищожност се
иска поради наличие на неравноправна клауза, съдържа възможността на Банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем при определена забава – над 90 дни.
Разпоредбата е ясна и не съдържа в себе си заблуждаващи термини и, бидейки част
от договора за кредит, е била известна на ответниците и преди неговото
подписване.
Съдът, след преценка
на приетите по делото Общи условия и Погасителен план, констатира, че
представеният по делото договор за кредит съдържа уговорки относно всички
необходими елементи – условията, периодите на издължаване на кредита,
последователността на разпределение на вноските при различните неизплатени
суми, съобразно различни лихвени проценти, краен срок на погасяване на кредита,
датите на издължаване на отделните вноски и техния размер – главница и лихва,
последиците от неиздължаване на кредита, реда на погасяване на задълженията –
такси, комисионни, разноски, наказателна лихва, просрочена лихва, главница.
Съдът
приема, че не са налице и неравноправни клаузи по смисъла на нито една от
изброените в чл. 143 ЗЗП хипотези, пред вид факта, че
ответниците не доказаха възраженията си за наличие на уговорки в тяхна вреда, които
не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, доколкото Общите условия на Банката, част от Договора, съдържат
индивидуално уговорени клаузи.
Не се доказа и наличие на клаузи, съставени по неясен или
двусмислен начин и, в тази връзка нарушение на чл. 147. ал.1 ЗЗП не е налице.
С
оглед всички представени доказателства и на база заключението на приетата и
неоспорена експертиза на вещото лице, съдът намира, че ответникът дължи на
ищеца посочените в заповедта за изпълнение суми.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и доказан
и счита, че той следва да бъде уважен, като бъде признато, че ответниците дължат
на ищеца посочените в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми,
произтичаща от неизпълнено задължение по описания по – горе Договор за кредит.
С оглед изхода на делото ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски по
списък, както следва: 3 221,40 лв. държавна такса, 2 500 лв. депозит
за особен представител, 250 лв. депозит за вещо лице и 450 лв. ю.к.
възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Е.Н.П., ЕГН **********
и М.Е.Г., ЛНЧ **********, солидарно
да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, следните
суми, представляващи остатък от непогасено и изискуемо задължение по сключения Договор за ипотечен кредит от 11.07.2007 г.,
което съставлява: главница -
134 868.90 лв.; договорна /възнаградителна/ лихва - 24
393.99 лв. за периода 01.03.2017 г. - 13.06.2018 г.; санкционираща лихва по т.
20.1 от Общите условия - 146.07 лв.
за периода 13.03.2017 г. - 13.06.2018 г.; такса
управление - 110.00 лв., застраховка обезпечение - 928.26 лв., такса подновяване срока на ипотека - 605.00
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на делото до окончателното изплащане, на основание чл.415, ал.1 от ГПК и разноски
за настоящото производство в размер 3 221,40 лв. държавна такса, 2 500 лв. депозит за особен
представител, 250 лв. депозит за вещо лице и 450 лв. ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: