РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Русе, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Васил Петков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20234500500455 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл ГПК.
„К. представляван от управителя д-р К.К., чрез пълномощник
адвокат М. Р. е обжалвал решение №482/10.04.2023г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.№4602/2022г., с което е осъден да заплати на „У.
сумата 12448.80лв., представляваща обезщетение за ползване на етаж 9,
разположен в Хирургичния блок, за периода 01.01.2022г.-01.03.2022г., ведно
със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане,
както и разноски по делото. Излага оплаквания за неправилност на решението
подробно посочени, иска то да бъде отменено и претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.
Ответникът по въззивната жалба У. е подал отговор, с който
заявява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
1
Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, отговора на въззиваемия и след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Фактическата обстановка по делото е всестранно и правилно
изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички
събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно
това какви факти се установяват с тях. Предвид това, настоящата инстанция
възприема фактическата обстановка, поради което не я възпроизвежда отново
изцяло.
Безспорно е установено по делото, че с нотариален акт за замяна
№196, т.II, рег.2672, дело 208, вписан с Служба по вписванията на
08.07.2015г., „М., понастоящем с наименование „У. /У./, е прехвърлила на К.
/накратко КОЦ/, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.5105.1.5, етаж 4, в сграда №1, с площ 1457кв.м. / подробно
индивидуализиран в н.а./. В замяна на прехвърления имот, КОЦ прехвърля на
МБАЛ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5105.8.3, с
адрес гр.Русе, ул.Н. етаж 0, който самостоятелен обект е от 151.52кв.м.
/подробно индивидуализиран в н.а./, както и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.5105.8.13 на ул.Независимост №2, етаж 9, който
самостоятелен обект се намира в сграда 8, с площ по документи 1368кв.м.
/подробно индивидуализиран в н.а./. В Раздел V от нотариалният акт са
отразени постигнати договорки между страните за предаване владението на
имотите на три етапа, като според третия етап, КОЦ извършва ремонт на 4
етаж, освобождава имота описан в т.V, Първи етап, б.А и Самостоятелен
обект-9 етаж, като предава владението на двата имота на М., в тридесет
дневен срок след получаване на разрешение от МЗ за извършване на лечебна
дейност в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5105.1.5-4
етаж. Безспорно е установено по делото, че след сключване на договора за
замяна, КОЦ е предприел поредица от действия и е направил постъпки за
осигуряване на необходимото финансиране за ремонта на получения в замяна
имот, а именно-4 етаж, които не са постигнали успех. В резултат на това е
настъпила промяна в инвестиционните намерения на жалбоподателя, който е
2
предприел строителство на нов корпус към съществуващата сграда на КОЦ.
В този смисъл са и представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства, установяващи активни действия в тази насока. Не се спори и е
установено, че помещенията на 4 етаж, придобити от КОЦ по силата на
договора, не отговарят на основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.
Спорът по делото се концентрира върху това, сбъднало ли се е
отлагателното условие за предаване владението на 9 етаж и има ли ищецът
право на обезщетение. Районният съд е приел, че страните не са уговорили
период от време, през което условието следва да се осъществи, независимо
дали е уговорен срок или не, а положителното условие се счита за
несбъднато, когато стане известно, че събитието няма да се настъпи, по арг.
чл.69, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че оплакванията във въззивната жалба
са основателни, а решението е неправилно.
Разпоредбата на чл. 69, ал.2 ЗЗД урежда хипотезата, при която
изпълнението на поето облигационно задължение е предоставено на волята
или възможностите на длъжника. Отчитайки систематичното й място в ЗЗД -
в Глава „Изпълнение" от Раздел „Действия на задълженията" и с оглед
обстоятелството, че същата е част от разпоредбите, относими към срока за
изпълнение, следва да се приеме, че с посочената норма на длъжника е
предоставена преценката не дали изобщо да изпълни или не поетото от него
задължение, а кога да го изпълни. Според практиката на ВКС, приравнен на
хипотезите на чл.69, ал.1 и 2 ЗЗД е и случаят, при който страните са
обвързали изпълнението на задължението с настъпването на отлагателно
условие без уговорен краен срок, сбъдването на което е в зависимост и от
поведението на длъжника. Допустимостта на подобна уговорка произтича от
установения в чл. 9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето, приложим по
силата на препращащата норма на чл. 288 ТЗ и към търговските сделки.
Съгласието на страните, че задължението става изискуемо след настъпването
на определено бъдещо несигурно събитие /условие/, осъществяването на
което е предпоставено и от активността на самия длъжник, следва да бъде
преценявано като предоставяне на изпълнението на неговата воля и
3
възможности. Отричането на приложимостта на чл. 69, ал. 2 ЗЗД към тази
хипотеза би препятствало настъпването на изискуемостта на задължението и
би лишило кредитора от дължимата му престация, което е правно
недопустимо. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 25, ал. 1, изр. 2
ЗЗД, с която се въвежда презумпцията, че условието се смята за сбъднато, ако
страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е
попречила то да настъпи. Т.е., условието е бъдещо несигурно събитие,
положителен юридически факт, предвиден по волята на страните, в
зависимост от сбъдването, респ. несбъдването, на който се пораждат
желаните с конкретния договор правни последици. С оглед така въведената
фикция, че условието се счита за настъпило, ако страната, която има интерес
от несбъдването му, недобросъвестно попречи то да настъпи, преценката
относно фингираното сбъдване на условието, следва да се осъществи по
правилата на логиката при съпоставка между поведението на страната и
закономерния ход на събитията, при отчитане интересът на страните в
предметната рамка на сключения договор.
Безспорно е по делото, както бе посочено, че след сключване на
договора, жалбоподателят КОЦ е кандидатствал за финансиране по програма
„ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020“, с разработен идеен проект
за реконструкция на IV етаж, одобрен от О., по който му е отказано
финансиране. Впоследствие двете страни са искали съдействие за
осигуряване на средства за преустройства и ремонт на медицински отделения
в двете лечебни заведения от Министерство на здравеопазването и О., но от
тях, като техни принципали не им е оказано никакво положително съдействие.
По целесъобразност, заедно с О. жалбоподателят е предприел действия по
проектиране на нов корпус към сградата, в която се помещава и извършва
лечебна дейност, като е оставил на заден план първоначалното /към
сключване на договора за замяна/ намерение да извърши ремонт на 4 етаж,
което прави на практика невъзможно получаването на разрешение от МЗ за
осъществяване на лечебна дейност в този самостоятелен обект, което е
условие за освобождаване на имота.
От тези безспорно установени действия на жалбоподателя, следва
извод, че фикцията по чл.25, ал.2 ЗЗД в случая не може да бъде приложена.
Това е така, тъй като не са установени предпоставките й, а точно обратно:
интересът на жалбоподателя е насочен към сбъдване на условието /макар и в
4
последно време това да не е установено/, няма интерес от несбъдването му, не
са налице данни, нито наведени твърдения, той недобросъвестно да е
попречил за сбъдването му. В случая от поведението на жалбоподателя не
може да се направи извод, че той недобросъвестно е попречил на сбъдването
на условието, напротив, той е положил всички усилия да осигури средства за
ремонт на 4 етаж на сграда, който е условие за получаване на разрешение за
извършване на медицинска дейност в него. Жалбоподателят няма вина за
несбъдването на условието, ето защо и изискуемостта на задължението му да
предаде имота не е настъпила.
Отделно от това, следва да се посочи, че на практика, макар и да не е
изрично посочено в нотариалния акт за замяна по отношение на процесния
имот-етаж 9 /както е посочено в Раздел V, Първи етап, относно друг имот/,
всяка от страните ползва имотите на договорно основание, поради което и
претенцията, предявена на основание чл.59 ЗЗД, се явява неоснователна.
Необосновано първоинстанционният съд се е позовал на
разпоредбата на чл.93 ЗС, тъй като отношенията между страните се основават
на облигационноправна връзка.
По тези съображения, поради несъвпадане на изводите му с тези на
първоинстанционния съд, настоящия състав намира, че обжалваното решение
е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск-
отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на спора, в тежест на въззиваемия „У. са направените
от въззивника К. разноски за двете инстанции.
Предвид разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване.
По тези съображения, на основание чл.271, Окръжният съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение №482 от 10.04.2023г., постановено по гр.д.
№4609/2022г. по описа на Русенския районен съд като неправилно и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от У., ЕИК*****, гр.Р. против „К.
ЕИК*****, гр.Р., иск за заплащане на сумата 12448.80лв. - обезщетение за
ползването на девети етаж, разположен в Х.б. а „У., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.5105.8.13 с площ 1368кв.м., за
периода 01.01.2022г.-01.03.2022г., със законна лихва върху главницата от
завеждане на делото, до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „У.“ гр.Р., ЕИК *****, да заплати на „К.“ Е. гр.Р.,
ЕИК*****, сумата 938лв. за първата инстанция и сумата 1899лв. разноски за
тази инстанция.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6