№ 189
гр. Русе, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520100914 по описа за 2022 година
Б. Е. И. заявява, че баща му Е.Д И. - починал на 16.11.2021г. в 19.38 часа, е наследен
от него, брат му Е. Е. И. и сестра му Б. Е.а И.а. Сочи, че тримата наследяват имуществото на
баща си при равни права – по 1/3 идеална част.
Приживе наследодателят притежавал имоти, движими вещи и вложения в банки и
борси. След като Е. Е. И. и Б. Е.а И.а не пожелали да предприемат действия за закриване
наследствените банкови сметки и депозити, ищецът поискал информация от банките.
Установил, че след смъртта на Е.Д И. са теглени и прехвърляни суми от банковите му
сметки към банковите сметки на Р. Б. Т. – майка на Е. Е. И. и Б. Е.а И.а.
Поддържа, че от банковите сметки на наследодателя в ОББ АД, ответницата е
изтеглила 7195 лева и 3692.31 евро, от които претендира 2398 лева и 1230.77 евро.
От сметките в ПИБ АД, Р. Т. изтеглила 6490.51 евро и 12 234 лева, от които
претендира 2163.50 евро и 4078 лева, а от сумата 330 лева, изтеглена на АТМ – 110 лева.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Р. Б. Т., ЕГН
********** да му заплати сумите: 6586 лева и 3394.27 евро – част от наследството на
покойния му баща Е.Д И., починал на 16.11.2021г. в 19.38 часа, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 14.02.2022г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК Р. Б. Т. е депозирала отговор на исковата молба, в който
излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че на 18.11.2021г. по банковата й сметка е постъпил превод в размер на
12 234 лева, а на 23.11.2021г. – превод на сумата 7198 лева. Оспорва твърдението, че по
сметката й е постъпил и превод в размер на 3692.31 евро, от които ищецът претендира
1
1230.77 евро, както и твърдението, че е изтеглила сумата 330 лева.
Поддържа, че има вземания от наследодателя, респективно от наследниците по закон.
Твърди, че след смъртта на наследодателя е извършила следните плащания на негови
задължения, правоприемници на които са наследниците по закон:
9000 лева – предоставени на наследодателя средства на 27.09.2021г.;
9000 лева – предоставен на наследодателя заем на 23.10.2021г.;
1550 лева – заплатени на 15.02.2022г. разноски по ремонт на апартамент в
бл.“С.“, възложен от наследодателя;
3540 лева – заплатени на 08.01.2022г. разноски по ремонт на апартамент в
бл.“С.“, възложен от наследодателя;
3850 лева – заплатени на 02.02.2022г. разноски по ремонт на апартамент в
бл.“С.“, възложен от наследодателя;
135 лева – фишове на наследодателя;
233.33 лева – погасено на 20.11.2021г. задължение на наследодателя към
„Уникредит Кънсюмър“;
234.50 лева – погасено на 15.12.2021г. задължение на наследодателя към
„Уникредит Кънсюмър“;
234.50 лева – погасено на 19.01.2022г. задължение на наследодателя към
„Уникредит Кънсюмър“;
234.50 лева – погасено на 15.02.2022г. задължение на наследодателя към
„Уникредит Кънсюмър“;
234.50 лева – погасено на 18.03.2022г. задължение на наследодателя към
„Уникредит Кънсюмър“;
161.28 лева – разходи за погребението на наследодателя, направени на
07.12.2022г.;
1888 лева – разходи за погребението на наследодателя, направени на
08.12.2021г.;
135.44 лева – заплатена на 25.11.2021г. електроенергия за апартамент в бл.“С.“;
112.15 лева – заплатена на 16.12.2021г. електроенергия за апартамент в бл.“С.“;
117.48 лева – заплатена на 19.01.2022г. електроенергия за апартамент в бл.“С.“;
99.19 лева – заплатена на 18.02.2022г. електроенергия за апартамент в бл.“С.“;
1.30 лева – заплатен на 25.11.2021г. ТЕЦ за апартамент в бл.“С.“;
163.98 лева – заплатен на 19.01.2022г. ТЕЦ за апартамент в бл.“С.“;
215.86 лева – заплатен на 18.02.2022г. ТЕЦ за апартамент в бл.“С.“;
159.30 лева – заплатен на 18.03.2022г. ТЕЦ за апартамент в бл.“С.“;
7.27 лева – заплатена на 02.12.2021г. вода в с.с.С.;
0.73 лева – заплатена на 29.11.2021г. електроенергия в с.с.С.;
567.78 лева – заплатена на 29.11.2021г. електроенергия в с.Н.о;
521.94 лева – заплатена на 16.12.2021г. електроенергия в с.Н.о;
32.33 лева - заплатена на 15.02.2022г. електроенергия в с.Н.о;
129.85 лева – заплатена на 29.11.2021г. електроенергия ул.“Х.К.“;
2
294.16 лева – заплатена на 16.12.2021г. електроенергия ул.“Х.К.“;
20 лева – заплатени на 25.02.2022г. публични задължения на
наследодателя;
104.07 лева – заплатена на 18.03.2022г. електроенергия за апартамент в бл.“С.“.
Тези вземания, в общ размер 33 227.20 лева, съставлявали само част от сумите, които
наследниците й дължали. Съобразно квотата на ищеца в наследството, той следвало да й
заплати сумата 11 075.33 лева, ведно със законната лихва от датата, на която е направено
възражение за прихващане.
Предявява възражение за съдебно прихващане на вземането на ищеца по исковата
молба с насрещно предявеното вземане в размер на 11 075.33 лева.
Отделно от това, ответницата сочи, че след смъртта на Е.Д И. поела моралния дълг на
наследниците, в това число на ищеца, да подпомага родителите и сестрата на починалото
лице – заплащала разходите за вода, електроенергия и отопление, купувала лекарства,
оказвала морална подкрепа на семейството, с лични средства продължавала да обслужва
всички текущи задължения на наследодателя, които превишавали по размер възстановените
средства по банковите й сметки. Уточнява, че сумата от 2934 лева е наем, който й се
дължал като собственик на недвижим имот и лице със запазено право на ползване.
По изложените съображения моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №69, том ХІ, рег.№11214, дело
№1474/08.11.2004г. Е. И. придобил 5/6 идеални части от дворно място с площ 814 кв.м.,
представляващо УПИ ХІІ-325, кв.39 с адрес: село с.С., ул.“С.Р.“№12, заедно с построените в
дворното място: масивна жилищна сграда, стопански постройки, гараж и лятна кухня, като е
запазено правото на ползване и обитаване върху имота за З. И. И.а и Д.Е. И..
През м.юли 2006г. Е.Д И. закупил апартамент №41 в гр.Русе, ул.“П.Д.П“№10, ЖСК
„С.“, блок „А“, вход 2, ет. 12 с площ 68.36 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение
№54.
На 29.12.2008г. Е.Д И. продал на Р. Б. Т. ½ идеална част от УПИ ІV-415, 420 в с.Н.о,
общ.Русе, в квартал 14 по регулационния план на с.Н.о, цялото с площ 4000 кв.м. – по
нотариален акт, а по скица – с площ 3804 кв.м., заедно с ½ идеална част от правото на
строеж върху двуетажна еднофамилна жилищна сграда, която ще се изгради в УПИ ІV-415,
420 със застроена площ 169.40 кв.м., състояща се от първи етаж с площ 169.40 кв.м.; втори
етаж със застроена площ 145.87 кв.м.; частичен сутеренен етаж със застроена площ 11.06
кв.м.; подпокривно пространство със застроена площ 135.37 кв.м. и стълбище с площ 13.95
кв.м.
С договор, обективиран в нотариален акт №174, том V, рег.№7016, дело
№579/11.12.2014г. Е. И. продал на Р. Т. следните недвижими имоти: ¼ идеална част от
магазин „Искра“ в гр.Русе, ул.“Б.“№58, представляващ бивша обособена част от общинско
дружество „НАРМАГ“; ½ идеална част от апартамент №6 в гр.Русе, ул.“Х.К.“№7, ет.4, със
3
застроена площ 211.87 кв.м.
През м.февруари 2017г. между Е.Д И. и „Казино Перла – 3“ ООД е сключен договор,
по силата на който наследодателя на ищеца предоставил на дружеството за временно и
възмездно ползване магазин с обща квадратура 200.19 кв.м. с адрес: гр.Русе, ул.“Б.“№58, на
първия етаж в жилищен блок „Найден Киров“ срещу месечна наемна цена в размер на 3000
евро. Договорът е сключен за срок от 10 години, считано от 01.01.2017г. С анекс от
03.02.2017г. наемната цена е редуцирана до 1500 евро за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г.
На 31.12.2017г. е подписан втори анекс, според който уговорената наемна цена от 1500 евро
месечно е дължима до 31.12.2020г., а с анекс от 31.12.2020г. срокът е продължен до
31.12.2021г.
Е.Д И., починал на 16.11.2021г., след смъртта си оставил следните наследници по
закон: Б. Е. И. – син; Е. Е. И. – син и Б. Е.а И.а – дъщеря.
Не се спори, че в периода 18.11.2021г. – 23.11.2021г. от банкова сметка на
наследодателя в „Първа инвестиционна банка“, по банковата сметка на ответницата е
постъпил превод в размер на 12 234 лева, а на 23.11.2021г. от банкова сметка на
наследодателя в „ОББ“ – превод на сумата 7195 лева.
Представени са платежни нареждания, от които е видно, че на 27.09.2021г. Р. Т.
превела по сметка на Е.Д И. 9000 лева и на 23.10.2021г. извършила нов превод – 9000 лева.
Като основание за двата превода се сочи: „захранване на сметка“.
През м.януари 2022г. Р. Т. заплатила на М.Р. 3540 лева – възнаграждение за
шпакловка, боядисване и запълване на кабелни канали в апартамент №41 в бл.“С.“, дейност
възложена от Е. И..
На 15.02.2022г. А.В.Н. получил от Р. Б. Т. 1550 лева за ремонт на ВиК и лепене на
плочки в жилище на Е.Д И. с адрес: гр.Русе, бл.“С., вх.2, ет.12, ап.41.
За ремонт на ел.инсталация в същия апартамент, възложен от Е. И., ответницата
заплатила на „Лефо-Ел“ ЕООД сумата 3850 лева по фактура №133/02.02.2022г.
На 24.02.2022г. са заплатени задължения на Е. И. към ГД Национална полиция в
размер на 135 лева.
Релевирани са писмени доказателства, в подкрепа на твърдението за заплатени
погасителни вноски в периода 20.11.2021г. – 18.03.2022г. по кредит за закупуване на лаптоп
3070, усвоен от наследодателя, както и такива, от които е видно, че Р. Т. е заплатила 161.28
лева и 1888 лева на траурна агенция „Лета“ – Русе.
Приложени са разписки за консумативи, свързани с:
- апартамент №41 в бл.“С.“, гр.Русе, собственост на Е. И. - платени ел.енергия в
периода 25.11.2021г. – 18.03.2022г. и топлинна енергия в периода 25.11.2021г. – 18.03.2022г.
- имот на Е. И. в с.с.С., ул.“С.Р.“№12 – на 29.11.2021г. платена ел.енергия и на
02.12.2021г. е извършено плащане към „Водоснабдяване и канализация“ – Русе;
- имот на Е. И. в с.Н.о, ул.“П.В.“ – в периода 29.11.2021г. – 03.02.2022г. е заплатена
ползваната в имота ел.енергия;
- имот на Е. И. в гр.Русе, ул.“Х.К.“ – платени ел.енергия в периода 29.11.2021г. –
16.12.2021г. и В и К услуги в периода 02.12.2021. – 05.01.2022г.
4
С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно,
пълно, обосновано и обективно. Вещото лице е установило, че Е.Д И., починал на
16.11.2021г. е бил титуляр на следните банкови сметки:
В „ОББ“ АД:
1. BG88 UBBS 8002 1067 9762 40 – разплащателна сметка в лева, открита на
03.04.2018г., активна към 07.09.2022г.;
2. BG66 UBBS 8002 1451 4411 10 – разплащателна сметка в евро, открита на
02.04.2018г., активна към 07.09.2022г.;
3. 8002 3100 6627 950 – технически депозит сметка подновяване в лева, открита на
05.10.2020г., активна към 07.09.2022г. и
4. 8002 3100 6627 950 – технически депозит сметка подновяване в евро, открита на
05.10.2020г., активна към 07.09.2022г.
Всички операции по сметките били извършвани чрез каналите на електронно
банкиране.
На 23.11.2021г. от сметка BG66 UBBS 8002 1451 4411 10 по сметка BG88 UBBS 8002
1067 9762 40 била прехвърлена сумата 7200 лева, а от сметка BG88 UBBS 8002 1067 9762 40
на Е. И. по сметка на Р. Б. Т. – сумата 7195 лева.
От банкова сметка BG66 UBBS 8002 1451 4411 10, за периода 01.01.2021г. –
14.02.2022г. били извършени следните банкови преводи и операции:
- на 13.04.2021г. по сметка на Е. И. в ПИБ АД били преведени 100 евро;
- на 15.04.2021г. постъпили 20.20 евро, с наредител Binance UAB;
- на 26.04.2021г. по сметка на Е. И. в ПИБ АД били преведени 2000 евро;
- на 05.05.2021г. по сметка на Е. И. в ПИБ АД били преведени 2000 евро;
- на 07.05.2021г. по сметка на Е. И. в ПИБ АД били преведени 2000 евро;
- на 17.05.2021г. по сметка на Е. И. в ПИБ АД били преведени 3000 евро;
- на 19.05.2021г. по сметка на Е. И. в ПИБ АД били преведени 3000 евро;
- на 25.05.2021г. по сметка на Е. И. в ПИБ АД били преведени 3000 евро;
- на 01.06.2021г. по сметка на Е. И. в ПИБ АД били преведени 3000 евро;
- на 08.06.2021г. по сметка на Е. И. в ПИБ АД били преведени 3000 евро;
- на 23.11.2021г. по сметка на Е. И. в ОББ АД били преведени 3692.31 евро.
За периода 01.01.2021г. – 14.02.2022г. депозитна сметка в лева с месечно подновяване
№0023 1006 6279 50 била подновяване 14 пъти и към 14.02.2022г. наличността по нея била в
размер на 2000.68 лева.
За периода 01.01.2021г. – 14.02.2022г. депозитна сметка в евро с месечно подновяване
№8002 3145 8788 010 била подновяване 14 пъти и към 14.02.2022г. наличността по нея била
в размер на 2500.68 евро.
В „Първа инвестиционна банка“ АД:
1. BG12 FINV 6020 1064 4787 5 – IQ разплащателна сметка, открита на 12.03.2015г.,
активна към 07.09.2022г.;
5
2. BG91 FINV 9150 1003 8035 70 – разплащателна сметка на физически лица, открита
на 04.01.2009г., активна към 07.09.2022г.;
3. BG69 FINV 9150 10BG NOSZ GB – разплащателна сметка с кредитна карта,
открита на 01.04.2011г., активна към 07.09.2022г.;
4. BG16 FINV 9150 1016 8365 79 – разплащателна сметка на физически лица, открита
на 05.10.2016г., активна към 07.09.2022г.;
5. BG18 FINV 9150 1016 2975 14 – IQ – разплащателна сметка, открита на
03.10.2014г., закрита на 15.02.2021г.;
6. BG88 FINV 9150 1000 0657 29 – разплащателна сметка с кредитна карта, открита на
15.09.2007г., закрита на 15.01.2022г.
7. BG40 FINV 9150 1017 0957 19 – разплащателна сметка на физически лица, открита
на 04.12.2017г., активна към 07.09.2022г.;
8. BG21 FINV 9150 10BG NBJB PK – разплащателна сметка с кредитна карта, открита
на 14.12.2018г., закрита на 19.01.2022г.
Е. И. и Р. Т. били съвместно титуляри на банкови сметки №BG19 FINV 9150 2016
3439 25 и №BG84 FINV 9150 2016 3439 19 и вещото лице не е получило информация за
движението на тези сметки предвид липсата на декларация за разкриване на банкова тайна,
изготвена от Р. Т..
1. На 18.11.2021г. от банкова сметка BG12 FINV 6020 1064 4787 5 по сметка на Р. Т.
била преведена сумата 6490.51 евро.
2. От банкова сметка BG91 FINV 9150 1003 8035 70 били извършени следните
банкови преводи и операции:
- на 18.11.2021г. по сметка на Е. И. в ПИБ АД били преведени 2471.04 лева;
- на 18.11.2021г. по сметка на Р. Т. в ПИБ АД били преведени 5000 лева;
- на 18.11.2021г. по сметка на Р. Т. в ПИБ АД били преведени 4300 лева;
- на 22.11.2021г. по сметката постъпили 2933.74 лева – наем за м.12.2021г., платен от
„Казино Перла 3“ ООД;
- на 23.11.2021г. по сметка на Р. Т. в ПИБ АД били преведени 2934 лева.
3. От банкова сметка BG69 FINV 9150 10BG NOSZ GB след 16.11.2021г. нямало
извършени банкови преводи.
4. От банкова сметка BG16 FINV 9150 1016 8365 79 били извършени следните
банкови преводи и операции:
- на 16.11.2021г., плащане ПОС София – 12.95 лева;
- на 17.11.2021г., плащане ПОС София – 6.09 лева;
- на 19.11.2021г., теглене от банкомат в Обнова – 20 лева;
- на 07.12.2021г., теглене от банкомат София – 10 лева;
- на 07.12.2021г., теглене от банкомат София – 20 лева.
5. От банкова сметка BG18 FINV 9150 1016 2975 14 след 16.11.2021г. нямало
извършени банкови преводи.
6. По банкова сметка BG88 FINV 9150 1000 0657 29 бил получен превод в размер на
6
2471.04 лева с наредител Е. И. с основание – погасяване на кредит.
7. На 23.11.2021г. от банкова сметка BG40 FINV 9150 1017 0957 19 била изтеглена от
банкомат сумата 330 лева.
8. От банкова сметка BG21 FINV 9150 10BG NBJB PK след 16.11.2021г. нямало
извършени банкови преводи.
Допуснатите до разпит свидетели И. Ж. С., Д. И. С. и Р. Г. Н. изнасят данни за
отношенията между Е. И. и страните по делото, както и такива, досежно ремонтните
дейности в апартамент №41 в бл.“С.“, гр.Русе.
И. С. – майка на ищеца заявява, че бившия й съпруг – Е. И. и Р. Т. имат две деца.
През м.ноември 2021г. Е. И. изпратил съобщение на сина си Б., че влиза в болница. Ищецът
поддържал връзка с ответницата, за да се осведомява за състоянието на баща си, тъй като не
отговарял на съобщенията му. Р. Т. му съобщила, че баща му е починал, но не му
предоставила копие от смъртния акт.
Б. посещавал къщата в с.Н.о и апартамента в гр.Русе, ул.“Х.К.“ само ако го поканят.
Е. И. притежавал и други имоти – магазин по ул.“Б.“; апартамент в бл.“С.“, който се
отдавал под наем; земеделски земи; гаражи и офис в сградата на ул.“Х.К.“. Наследодателят
на ищеца имал скъпи лаптопи и се занимавал с „копаене на криптовалута“.
След смъртта на Е. И., ищецът се свързал с Р. Т.. Разчитал на нейната коректност.
Искал да поделят наследственото имущество и тъй като не знаел, че част от имотите са
прехвърлени на ответницата, предложил някой от тях да останат за нея. Впоследствие
разбрал, че банковите сметки на баща му са „изпразнени“ след смъртта му. В разговор Р. Т.
му предложила несправедливо делбено споразумение, което ищецът не приел. Ответницата
му казала: „След като не вземаш това, което ти подхвърлям, няма да получиш нищо.“, а на
31.12. му изпратила съобщение, което гласяло, че е облагодетелстван от смъртта на баща си,
защото нямало да получи нищо, ако е бил жив.
След смъртта на Е. И., И. С. и синът й направили опит да посетят апартамента в
бл.“С.“. Предвид сметките за електричество и отопление, решили, че някой обитава
жилището.
Д. С. заявява, че познава Р. Т. и Е. И. от 1995г. Твърди, че години наред апартамента
в бл.“С.“ е отдаван под наем. През есента на 2021г. започнал ремонт на жилището, който
приключил след смъртта на Е. И.. В апартамента бил поставен гранитогрес, стените били
шпакловани и боядисани, банята и тоалетната също били обновени. След смъртта на Е. И.,
Р. Т. приела обекта и се разплатила с майсторите.
Ответницата и наследодателят на ищеца живеели в гр.Русе, в имот по ул.“Х.К.“,
който понастоящем обитавала Р. Т.. Притежавали имот и в с.Н.о, който често ползвали.
Реализирали доходи от търговска дейност –голям склад за строителни материали,
получавали наем от помещение по ул.“Б.“, използвано за казино.
Р. Т. посещавала родителите на Е. И. в с.с.С. и до настоящия момент продължавала
да се грижи за тях – плащала консумативите за имота, оставала им пари за ежедневните им
нужди. Грижела се за тях като за собствени родители, а те я възприемали като родна дъщеря.
Р. Г. твърди, че Е. И. искал да ремонтира апартамента в бл.“С.“ през 2020г. Предвид
7
влошеното му здравословно състояние, ремонтните дейности започнали през м.септември
2021г. Трябвало да се подмени старата електрическа инсталация, да се поставят нови
настилки, да се шпаклова и боядиса. Е. И. възложил работата на майсторите и уговорил
цената за труда, а свидетелят следял за качеството и осъществявал контрол върху
ремонтните дейности. Ремонтът приключил след смъртта на Е. И., което наложило Р. Т. да
заплати на майсторите уговореното възнаграждение.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД.
Релевирано е насрещно възражение за съдебно прихващане за сумата 11 075.33 лева с
вземането на ищеца за погасяване на двете вземания до по-малкото от тях.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД:
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно
оправдано. Последователно, както в доктрината, така и в практиката на ВКС се приема, че
основателността на иска предполага наличието на следните обстоятелства: увеличаване
имуществото на едно лице за сметка имуществото на друго; липса на друга възможност за
защита на обеднелият; обедняването и обогатяването да произтичат от един и същ факт или
обща група факти като връзката между тях не е причинно – следствена. Формите, чрез които
се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на
едно лице чрез придобиване реални имуществени ползи за сметка на друго лице или
обогатяване чрез намаляване пасива или спестяване на имуществени разходи, които е
следвало да бъдат направени. Единствено обогатяването без основание за чужда сметка е
релевантно към фактическия състав на чл.59 ЗЗД.
В случая, Б. Е. И. е един от тримата наследници по закон на Е.Д И. и съобразно
разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН, притежава 1/3 идеална част от наследственото имущество.
Р. Т. не оспорва факта, че след смъртта на Е. И., от банковите му сметки са
прехвърлени по нейна банкова сметка следните суми: 6490.51 евро – на 18.11.2021г.; 7195
лева – на 23.11.2021г. и 12 234 лева. Не признава превода на сумата 3692.31 евро и оспорва
твърдението, че е изтеглила 330 лева.
От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че чрез каналите на
електронно банкиране, на 23.11.2021г. от сметка BG88 UBBS 8002 1067 9762 40 с титуляр Е.
И., по сметка на ответницата е преведена сумата 7195 лева. На 18.11.2021г. от сметка BG12
FINV 6020 1064 4787 5 с титуляр Е. И. по сметка на Р. Т. е преведена сумата 6490.51 евро, а
в периода 18.11.2021г. – 23.11.2021г. от сметка BG91 FINV 9150 1003 8035 70 по сметка на
ответницата са прехвърлени 12 234 лева. Вещото лице е констатирало, че Е. И. и Р. Т. са
били съвместно титуляри на банкови сметки №BG19 FINV 9150 2016 3439 25 и №BG84
FINV 9150 2016 3439 19 и предвид липсата на достъп до съответната информация, не е
установило движението по тези сметки. Не са налице безспорни доказателства, че
изтеглената от банкомат в гр.Русе, ул.“Райко Даскалов“ на 23.11.2021г. сума (330 лева) е
усвоена от ответницата.
8
Смъртта на физическото лице води до прекратяване на дадените от него
пълномощни, а имуществото му преминава в патримониума на неговите наследници, според
техните наследствени права по закон. В конкретния случай наследодателят на ищеца е
починал на 16.11.2021г. в 19 часа и 38 минути, от който момент наследниците са станали
носители на правата и задълженията, включени в наследствената маса, в т.ч. паричните
средства и дълговете на покойния. Следователно в периода 18.11.2021г. – 23.11.2021г.,
сумите: 7195 лева, 6490.51 евро и 12 234 лева, които са прехвърлени по сметка на
ответницата, вече са били притежание на Б. Е. И., Е. Е. И. и Б. Е.а И.а - наследници на Е.Д
И.. Ответната страна представя пълномощно, нотариално заверено на 29.12.2021г., от което
е видно, че едва на посочената дата е упълномощена от децата си Е. Е. И. и Б. Е.а И.а да ги
представлява пред банките с право да се разпорежда със сметките на наследодателя, т.е. към
23.11.2021г. Р. Т. не е разполагала с представителна власт.
Разпореждайки се с визираните суми, незачитайки наследствената квота на ищеца,
ответницата се е обогатила, увеличавайки своето имущество. В резултат на това,
имуществения актив на Б. И. е намалял – същият се е обеднил. При спазване правилото на
чл.5, ал.1 ЗН, всяко от децата на Е.Д И., в т.ч. и ищеца е наследил 6476.33 лева (7195 лева +
12 234 лева = 19 429 лева : 3 = 6476.33 лева) и 2163.50 евро (6490.51 евро : 3 = 2163.50 евро).
Доколкото сумите 6476.33 лева и 2163.50 евро са част от наследствената маса, то
ищецът, съобразно безспорния дял, който притежава от наследството има право да ги
получи.
По възражение за съдебно прихващане със сумата 11 075.33 лева:
Според правната теория и съдебната практика, възражението за прихващане е
средство за защита на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен
резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането
по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалното право
да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото на защита на ответника в
процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по
ищцовото вземане и правният интерес на ответника, обусловен от твърдяните с
възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и погасяването на
двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга страна, като процесуално
действие, възражението за прихващане е насочено към съда и е искане за разрешаване на
спора по прихващането и отхвърляне на иска. Затова възражението за прихващане може да
бъде основателно или неоснователно. Като разпростира силата на пределите на решението и
относно възражението за прихващане, ГПК в чл.298, ал.4 сочи, че вземането, предявено с
възражението за прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно. Съобразно
разясненията, дадени в т.1 на ТР №2/18.03.2022г. по ТД №2/2020г. на ОСГТК, „При уважено
възражение за прихващане, признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с
обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е.
когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е
настъпила ликвидността е без значение.“.
Във връзка с горното, съдът е длъжен да разгледа възражението за прихващане като
9
обсъди всички факти и доказателства, отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако
се окаже, че вземането на ищеца съществува, при постановяване на решението съдът трябва
да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на
ответника и в зависимост от основателността му, да отхвърли въз основа на него изцяло или
отчасти предявения иск.
Ответницата твърди, че е предоставила в заем на наследодателя на ищеца сумите:
9000 лева – на 27.09.2021г. и 9000 лева – на 23.10.2021г. Тези твърдения не намират опора в
приетите по делото доказателства. Действително в извлечението от банкова сметка BG91
FINV 9150 1003 8035 70 (лист 137 и 138) са налични двата вътрешнобанкови превода, но
като основание е посочено „захранване на сметка“, а не заем. Следва да се отбележи, че в
периода 04.05.2021г. – 20.05.2021г., на същото основание („захранване на сметка) от сметка
на Е.Д И. - BG12 FINV 6020 1064 4787 5 по сметка на Р. Т. са извършени четири превода на
обща стойност 15 158.44 евро. Съобразявайки изложеното, както и факта, че от години
ответницата и наследодателя на ищеца са били във фактическо съжителство, в общо
домакинство и имат две деца, съдът намира за недоказано възражението в тази част.
По отношение релевираното от ответника възражение за заплатени
разходи за погребение (общо на стойност 2049.28 лева) следва да се посочи, че действащото
законодателство не урежда задължение за конкретно определен кръг лица да поемат
изпълнението на тези разноски. Не са налице данни обуславящи извод, че при организиране
на погребението, ответницата е действала от името и за сметка на ищеца. При липса на
доказателства в тази насока, както и на правна норма възлагаща във всички случаи
задължението за тези разходи в тежест на преките наследници, то следва да се приеме, че Р.
Т. лично и за своя сметка е поела разноските, свързани с погребението на Е.Д Торнев. Не
може да претендира възстановяване на сумите, доколкото с покойния са живяли във
фактическо съжителство, в общо домакинство и са споделяли общ бюджет. Това плащане
представлява изпълнение на нравствен дълг и поради това ответницата не може да иска
връщане на даденото. При нравствените задължения лицето изпълнява провокирано от
собствения си морал и съвест задължение, което не може да се осъществи чрез използване
механизма на държавната принуда. Съгласно ППВС №1/1979г. съзнателното изпълнение на
един нравствен дълг съставлява основание на даденото и поради това връщането му не може
да се претендира, като нормата не намира приложение, когато за едно лице съществува
законова задължение да изпълни нещо, а изпълнението се извършва от друго незадължено
лице. Разходите за погребение обичайно се поемат от най-близкия, в случая ответница,
която е живяла на съпружески начала с починалия, но законово задължение за нея в този
смисъл не съществува. Тези обстоятелства дават основание на съда да счете, че тя е
действала със съзнанието за изпълнение на един свой нравствен дълг, поради което не може
да търси връщане на даденото.
Изложените съображения касаят и възражението за заплащане сумата 8 лева (лист 49
и 50) – консумативи за имота в с.с.С., за който е учредено право на ползване на З. и Д. И. –
родители на Е.Д И..
Неоснователно се явява и възражението за прихващане със сумите, с които са
10
погасени задълженията, касаещи консумативите на имотите в село Н.о и гр.Русе, ул.“Х.К.“
на обща стойност 1561.49 лева (лист 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57). От приетите по делото
нотариални актове е видно, че ответницата е съсобственик на недвижимите имоти. С
показанията на св.С. се установява, че е обитавала и двата имота, поради което, въпреки, че
партидите са на името на съсобственика - наследодателя на ищеца, консумативите за тези
жилища не следва да се поемат от наследниците.
Съдът намира за неоснователно и възражението за сумата 1404.66 лева (лист 33 до 38)
погасителни вноски за лаптоп закупен от Е.Д И., тъй като вещта не се ползва от ищеца и не
е в негово владение. Тази сума би могла да се претендира в бъдещо делбено производство.
Основателни са възраженията за прихващане със сумите: 8940 лева (лист 29, 30, 31) –
разноски, свързани с ремонт на апартамента в бл.“С.“; 155 лева (лист 32 и 58) – задължения
на наследодателя на ищеца и 1108.25 лева (лист 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 59) –
консумативи за апартамента в бл.“С.“. Установено бе, че през м.септември 2021г. Е.Д И.
започнал ремонт на собствения си апартамент в гр.Русе, бл.“С.“. Уговорил вида на
ремонтните дейности и възнагражденията на изпълнителите, които са заплатени от
ответницата след смъртта на възложителя. Разноските за СМР, консумативите на жилището
и публичните задължения на наследодателите са част от наследствената маса. Разпоредбата
на чл.60, ал.1 ЗН вменява на наследниците отговорността за задълженията на наследодателя,
съобразно дяловете които получават, поради което сумата 10 203.25 лева (8940 лева + 155
лева + 1108.25 лева) следва да се поеме от тримата наследници. Съобразно наследствения
дял, ищецът дължи на ответницата 3401.08 лева (10 203.25 : 3 = 3401.08). До посочения
размер възражението за прихващане е основателно.
Предвид изложеното искът с правно основание чл.59 ЗЗД се явява основателен, но с
оглед възражението за прихващане, същият следва да бъде уважен за сумите 3075.25 лева
(6476.33 лева - 3401.08 лева = 3075.25 лева) и 2163.50 евро.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В случай на
неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД, длъжникът изпада в забава, след
покана (чл.84, ал.2 ЗЗД). Ищецът претендира обезщетение за забава считано от датата на
предявяване на иска – 14.02.2022г., поради което претенцията се явява основателна, тъй като
исковата молба се счита за покана.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищцата
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на ищеца възлизат на
2418.98 лева (държавни такси, възнаграждение за процесуално представителство и вещо
лице), от които ответникът следва да поеме 1336.46 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноските на ответника са на стойност 1080 лева
(възнаграждение за процесуално представителство), от които ищецът следва да заплати
424.50 лева.
11
По компенсация между двете вземания Р. Т. следва да заплати на Б. И. сумата 911.96
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Б. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“Х.К.“№7, вх.1, ет.2 да
заплати на Б. Е. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“В.А.“№9А сумите: 3075.25 лева и
2163.50 евро – част от наследството на покойния му баща Е.Д И., починал на 16.11.2021г. в
19.38 часа, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.02.2022г. до
окончателното им изплащане и направените по делото разноски в размер на 911.96 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Е. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“В.А.“№9А
срещу Р. Б. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“Х.К.“№7, вх.1, ет.2 иск за разликата над
2163.50 евро до предявените 3394.27 евро и за разликата над 3075.25 лева до предявените
6586 лева, като неоснователен в едната част, а в друга - погасен след извършено прихващане
със сумата 3401.08 лева – заплатени задължения на наследодателя на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, възражението за прихващане, предявено от Р. Б.
Т., ЕГН ********** по реда на чл.298, ал.4 ГПК за сумата над 3401.08 лева до 11 075.33
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12