№ 134
гр. Варна, 26.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20243000500138 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
След спазване на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ Г. В. В. , редовно призован чрез Началника на ОЗ -
Ловеч, явява се лично, представлява се от назначения му особен представител
адв. Ю. Г..
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОКРЪЖЕН СЪД-ШУМЕН , редовно
призована чрез София Радославова – Председател на съда, не изпраща
представител.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилите писмени отговори.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
1
Образувано е по въззивна жалба на Г. В. В., вх. № 2728/01.02.2024г.,
допълнена с подадена от назначения му по реда на Закона за правната помощ
процесуален представител адв. Г. жалба с вх. № 3214/06.02.2024г., против
решение № 30/11.01.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. №
1355/2023г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от въззивника против Окръжен съд – Шумен частичен иск с
правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 130 000 лева, при
размер на целия от 1 300 000 лева, претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически, физически
болки и страдания, психологически стрес, накърнено достойнство и загуба на
доверие в правосъдието, в резултат на противоправно поведение, извършено в
периода от 27.06.2011г. до 29.11.2012г. при разглеждане на НОХД №
303/2011г. по описа на ОС – Шумен, поради оковаването му с белезници на
ръцете към колан на кръста по време на разглеждане на делото, който е
свален по разпореждане на 28.09.2011г., но не и белезниците, както и поради
разделянето му от неговите упълномощени адвокати, поради присъствието на
кордон от представители на „Съдебна охрана“ в съдебната зала, което го е
лишило от правото на „лична защита“ и правото му да събеседва с него, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 27.06.2011г., до
окончателното изплащане на задължението.
В подадената лично от Г. В. въззивна жалба се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати
процесуални нарушения, непълно и неправилно изяснена фактическа
обстановка, в противоречие с материалния закон и съдебната практика.
Конкретни твърдения за тези оплаквания не са посочени. Отправеното искане
е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявения иск.
С допълнителната жалба, подадена от особения представител са
наведени оплаквания, че определеният от съда в мотивите на решението
размер от 20 000 лева не кореспондира на установените по делото релевантни
факти, поради което и е явно занижено. Оспорва се и извода на съда за
погасяване на исковата претенция по давност.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна –
ОС – Шумен, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
2
Настоящият състав констатира, че с нарочна молба, приложена към
подадената от Г. В. въззивна жалба, същият е направил искане за отвод на
всички съдии от Апелативен съд – Варна. Същото е оставено без уважение с
определение № 222/02.04.2024г. по изложените в мотивите на определението
съображения.
Въззивната жалба, както и допълнението към нея са подадени в срок и
от надлежна страна.
Искания по доказателствата не са направени.
АДВ. Г.: Поддържам въззивната жалба и допълнението към нея.
Оспорвам подадените от Окръжен съд - Шумен писмени отговори. Нямам
други доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба,
която е подадена от Г. В. с допълнението, което е направено от моя страна за
уточняване на обстоятелствата. Безспорно е, че първоинстанционният съд е
приел за установени и доказани определени факти, които са твърдени от Г.
В., но според нас е определил занижен размер на обезщетението с оглед на
продължителността на процеса и с оглед на обстоятелството, че през този
продължителен период от време, в рамките на почти две години, Г. В. е
претърпял неимуществени вреди. Считаме, че той следва да бъде завишен, за
да се възстанови принципа на справедливостта. По отношение на
приложението на давността аз ще предоставя възможност на Г. В. да Ви каже
няколко изречения.
ВЪЗЗИВНИКЪТ В.: Уважаеми апелативни съдии, имам възражение по
решението относно ограничената възможност за достъп до адвокат по време
на делото. Още в исковата молба е посочено, че аз съм имал ограничен
достъп до адвокат, както и във връзка с тайната беседа с адвоката, като това
обстоятелство е отхвърлено като факт по делото с аргумента, че е имало
възражение от страна на адвокатите и Председателя на състава се е
разпоредил да имаме достъп до адвокатите си и след това вече не е имало
такива възражения от страна на адвоката. Това обаче не е точно така.
3
Ограничението си е останало като е продължило разделението на
подсъдимите от адвокатите. Както е установено по делото адвокатите са
били всички от дясна страна на банките, докато подсъдимите сме били в
средата на залата, театрално разположени банки, шахматно насядали. За да
извикам адвоката трябва като сервитьор да направя някакъв жест с ръка, той
да стане и да дойде при мен, за да чуе какво искам да му кажа или да вдигна
ръка и да чакам Председателя на състава да ми обърне внимание, като може
да чакам 5-10 минути за да ми разреши аз да стана от банката, да мина през
кордона пак и да отида до адвоката да му кажа какво искам да му кажа. Това е
нарушение на чл. 6, § 3 от Европейската конвенция, но не е признато в
решението т.е. правото на защита е нарушено. Относно давността: състава се
позовава на чл. 114, ал. 3, съгласно която вземания от непозволено увреждане
давността започва да тече от откриване на дееца. Може би ми е стар закона –
от 2010г. е, но под ал. 3 това фигурира. Аз считам, че непозволеното
увреждане би следвало да бъде установено първо от съд, че е такова, че има
изобщо такова увреждане и да бъде влязло в сила с окончателен акт на съда
т.е. считам, че от момента на решението на съда започва да тече давността.
Относно размера на обезщетението, което ми е признато, считам, че същото е
силно занижено. Позовал съм се на европейската практика – делото на "Садък
срещу България", по което по идентичен случай има присъдени 1000 евро за
час на пострадало от такова отношение лице с белезници пред съд. Тъй като
решенията на Европейския съд по правата на човека са задължителни за
нашите съдилища съм се позовал на тях. Моля да бъде уважен изцяло
предявения иск като се позовавам на Европейската практика.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4