Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 05.01.2024 г. град *****
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.*****
на пети декември две хиляди
двадесет и трета година
в публично съдебно заседание, в следния касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Албена
Стефанова
Стоян Колев
Секретар - Ивалина Станкова
Прокурор – В.А.
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена
Стефанова КАНД № 90 по описа за 2023 година на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК,
съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.М.Н., ЕГН-**********,
подадена чрез адвокат И.Н. от САК с посочен по делото съдебен адрес:*** против Решение № 150/31.07.2023г. на Районен съд -
*****, постановено по АНД № 265 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърден
като законосъобразен електронен фиш /ЕФ/ серия К № ***** на ОДМВР-*****. Със
същото Решение П.М.Н. е осъдена да заплати на ОДМВР-***** разноски по делото в
размер на 80 лева.
От доводите изложени в жалбата се извличат като отменителни
основания съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В
жалбата се излага становище за неправилно изяснена от страна на Районния съд
фактическа обстановка, необсъждане на възраженията на жалбоподателката Н. и
липса на конкретни мотиви по
възраженията във въззивното решение. Обосновава се, че така формулираната
правна конструкция не съответства на вмененото на Н. с ЕФ деяние, тъй като
липсва привръзка към конкретната санкционна норма, приложима в случаите на
санкциониране на водач, който превиши разрешената максимална скорост и то в
населено място. Навежда се, че в ЕФ не е посочена конкретна хипотеза на чл.182,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Излага се становище, че в ЕФ не е конкретизирано
предходното нарушение на Н., както и акта, с който последната е била санкционирана.
Излагат се подробни доводи, обосноваващи невъзможност на наказаното лице да
разбере какво точно нарушение му се вменява с оспорения ЕФ. Излага се
становище, че не е установена траекторията на предвижване на автомобила преди
да премине през мястото на контрол и конкретно, че не е доказано по делото, че
водачът е възприел знак Д 11- „Начало на гр.*****“. Навежда се, че последното
изключва виновното поведение на жалбоподателката. В посочената насока се
цитират решения на Районен съд-*****. Излага се становище, че от изготвената
снимка не се установява разположението на АТСС, както и че неможе да се
определи датата и часа на постановяване на техническото средство. Навежда се,
че последното води до процесуално нарушение при засичането и удостоверяването
на засечената скорост с АТСС. Обосновава се неспазване на разпоредбата на
чл.10, ал.3 от Наредба № 81213-532 от 12.05.2015г., както и твърдение за неустановеност
на мястото на извършване на нарушението. Навежда се, че пред Районния съд е била поискана експертиза за установяване
на посочените твърдения, но такава не е била допусната от съда. Излагат се
подробни доводи, обосноваващи недоказаност на всички елементи на описаното в ЕФ
административно нарушение. Моли се оспореното въззивно решение да бъде изцяло отменено
като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което ЕФ също да
се отмени като незаконосъобразен.
В съдебно заседание касаторката се явява лично и с
адвокат И.Н. от САК и поддържа касационната жалба на изложените в нея основания
и доводи. Излага твърдение за допуснати множество нарушения в производството по
установяване на административното нарушение, както и за липса на препратка за
повторност като задължителен реквизит. Претендира присъждане на разноски в
настоящата инстанция.
Ответната
страна - ОДМВР-*****, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура-***** изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
така направеното оспорване на GPS координатите, които са посочени в ЕФ и съответствието на същите с местоположението на АТСС, е следвало да бъде
направено от оспорващата пред първата инстанция, тъй като настоящата не е съд
по същество. Дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в
сила като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол,
приема същата за допустима.
След проверка на делото
настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа
обстановка:
На 28.06.2022 г., в 14:23ч. в
населено място, обозначено
с пътен знак Д-11, с ограничение на скоростта 50 км/ч., а именно в гр. ***** по
ул. „**************“, в участъка до фирма „Аллтрак“ в посока на движение към
гр.Попово с автоматизирана техническа система — стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) тип "ARH CAM S1" с
фабричен № 120ссс1 е установено движение
на лек автомобил ****************“, с per. № *****със скорост 90 км/ч. При
извършена служебна проверка в централна база-КАТ било установено, че посоченият
лек автомобил е собственост на „ЕКОКОМЕРС
-НЕК“ ООД гр.***** с управител К.Н.К.от гр.*****. Предвид това, на 07.07.2022г.
от ОДМВР - ***** след отчетен толеранс
на измерената скорост от - 3 км/ч. бил издаден електронен фиш /ЕФ/ серия К, №
6113917. С посочения ЕФ на К.Н.К.от гр.*****, в качеството му на законен
представител на „ЕКОКОМЕРС -НЕК“ ООД гр.***** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Електронният фиш бил връчен на Н. на 05.08.2022г. На
08.08.2022 г. посоченото лице е декларирало с декларация с
вх.№363000-29276/08.08.2022г. по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, че на 28.06.2022
г. в 14:23ч. автомобилът с per. № *****е бил във владение на П.М.Н.. Към
декларацията било приложено и копие на СУМПС № ********* на П.М.Н.. С оглед
така постъпилата декларация издаденият ел.фиш на К.Н.К.бил анулиран. На
09.08.2022 г. от ОДМВР - ***** бил издаден нов ел.фиш - серия К, № ***** на П.М.Н..
В последния било посочено, че на 28.06.2022 г., в 14:23ч. автомобилът с per. № *****се
е движил в посочения пътен участък от населеното място с установена скорост от
87 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч. В ел.фиш
било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 37
км/ч. Предвид това и след като било
установено, че нарушението е извършено при условията на повторност (в
едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш серия К, № 5416255) за нарушение
на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. с ал.182,ал.4 от ЗДвП на П.М.Н. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800
лв. Електронният фиш е връчен на Н. на 08.09.2022г. Жалбата на Н. срещу ЕФ е подадена в Районен съд-*****
на 13.09.2022г. с вх.№363000-23580, чрез ОДМВР-*****.
При така установената фактическа обстановка,
Районният съд е приел от правна страна, че ЕФ съдържа всички реквизити,
посочени в чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП и че същият е издаден при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд е извел извод, че
при така събраните по делото писмени доказателства, а именно: Снимка на клип № 120ССС1/0033951,
удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. и приложението към него, Протокол от проверка №43-СГ-ИСИС/21.04.2022г.
на средство за измерване 120ССС1/стр.38/, Протокол от последваща проверка на средство
за измерване 120ССС1 /стр.37/, заверено
копие от Протокол рег. №363р-16130/30.06.2022г. за използване на автоматизирано
техническо средство или система 120ССС1/стр.44/, справка за собственост на МПС с
per. № Т 0720, подадената декларация от „ЕКОКОМЕРС -НЕК“ ООД гр.***** с
управител К.Н.Н., по делото се доказват всички елементи от фактическия състав
на описаното в ЕФ административно нарушение.
На възраженията на жалбоподателката, че
автомобилът се е намирал извън
населеното място и за непосочване в ЕФ на точното място на нарушението, в.ч. и с оглед местоположението на АТСС,
Районният съд е отговорил, че по делото е налице Протокол по чл.10 от Наредба №
81213-532 от 12.05.2015 г., който по съдържание съответства на това в ЕФ
относно процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението
на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Съдът е приел, че
приложената по делото Снимка № 120ССС1/0033951 съдържа и конкретните GPS
координати на мястото на нарушението, което позволява точното му установяване
(видно и от приложените разпечатки от Google Maps), като в тази връзка съдът не
констатирал несъответствия. Районният съд е приел, че от приложеното по делото писмо
с изх. № 11-00-52/07.06.2023г. от ОПУ – *****, както и според протокола по
чл.10, ал.1 от Наредбата, изготвен на 28.06.2022г., проверен и приет за
съхранение по реда на чл.13, т.З от Наредбата, безспорно по делото се
установява, че в контролирания пътен участък е действало общо ограничение на
скоростта от 50 км/ч. Съдът е посочил, че от показанията на разпитания по
делото свидетел- полицейският служител Д.Й., също се установява, че
ограничението на скоростта в посочения участък е било 50 км/ч. Съдът е извел
извод, че безспорно по делото е установено, че
измерената скорост е принадлежала именно на процесния автомобил. Районния съд е
приел, че е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол - правилно от измерената
скорост от 90 км/ч. е приспадната допустимата грешка при измерването от 3 км/ч.,
както и за безспорно доказана в ел. фиш, приета скорост на движение на
автомобила от 87 км/ч. Районният съд е приел, че с оглед своевременно подадената
от управителя на дружеството- собственик на МПС-то, декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП, правилно жалбоподателката Н. е определена като субект на нарушението.
Съдът е извел извод, че деянието на П.М.Н. покрива признаците на състава по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ
наказание глоба в размер на 400 лв. Същевременно от приложените към делото
справка за нарушител и справка от АИС „АНД“ се установява, че с ел.фиш серия К,
№ 5416255 на ОДМВР - *****, влязъл в сила на 16.12.2021 г., Н. е била
санкционирана на основание чл.182, ал.2, т.З от ЗДвП. От тези данни следва, че
извършеното на 28.06.2022г. нарушение е осъществено при условията на
„повторност“ по см. на § 6, т.ЗЗ от ДР на ЗДвП, доколкото е извършено в
едногодишен срок от санкционирането на Н. за същото по вид нарушение. Съдът е
приел за законосъобразно приложена с ЕФ разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП,
както и наложената на Н., съгласно посочената разпоредба „глоба“ в двоен размер
от 800 лева.
Съдът е извел извод, че нарушението по ЕФ е
описано в пълнота от обективна страна и непосочването на разпоредбата на чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП не съставлява съществено нарушение на правото на защита на
жалбоподателката, във връзка с квалификацията на нарушението и изцяло е
отхвърлил като неоснователни възраженията на последната в тази насока.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи въззивният съд е потвърдил
обжалвания ЕФ, като законосъобразен.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
Видно от приложените по делото Клип № 120С041/0014281 и
извлечения на карти, съобразно посочените в клипа GPS координати, по делото по
несъмнен начин се установява, че местоположението на процесния автомобил при
заснемането е в населеното място - гр. *****
по ул. „**************“. Посочените
обстоятелства са установени по несъмнен начин по делото и не е било налице
необходимост от допускането на експертиза за тяхното установяване. В конкретния
случай касационният съд приема, че не е налице допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд и доводите на касатора в тази насока са
неоснователни.
Видно от съдържанието на оспорения ЕФ, в същия при описание
на нарушението от фактическа страна изрично е посочено, че „…нарушението е
извършено при условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на
ЕФ К/5416255…“. Последният цитиран ЕФ е приложен по делото /стр.25/. Видно от
съдържанието на същия П.М.Н. е санкционирана на основание чл.189,ал.4,във
връзка с чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП, за управление на МПС в населено място с превишаване на разрешената
скорост от 50 км/ч, с 23 км/ч. По делото е представена справка за връчване на
ЕФ на 01.12.2021г. и за влизане в сила на последния на 16.12.2021г. При наличие
на посочените данни, по несъмнен начин по делото се явява изяснено и
установено, че извършването на описаното в оспорения ЕФ административно
нарушение от страна на Н. се явява при условията на повторност. Предвид изложеното, касационният съдът
приема, че с цитирането в оспорения ЕФ на ЕФ К/5416255 от 24.09.2021г. елементите от
фактическия състав на нарушението- предходно нарушение и акт, с който Н. е била
санкционирана, се явяват описани в достатъчно ясна степен. След като от
описанието на нарушението в ЕФ от фактическа страна, по несъмнен начин се внася
яснота, че касаторката Н. се наказва за нарушение, изразяващо се в управление
на МПС при превишаване от 37 км/ч на разрешената максимална скорост на движение
в населено място от 50 км/ч с., като деянието е извършено в условията на
повторност, то непосочването на привръзката между чл.182, ал.4 и чл.184,
ал.1,т.4 от ЗДвП не съставлява такова нарушение, което да е съществено, тъй
като защитата е срещу фактите, а не по отношение на правните норми. Налице е
яснота по отношение на всички елементи от фактическия състав на описаното в
оспорения ЕФ серия К № ***** административно нарушение и правото на защита
на касаторката Н. по никакъв начин не се явява нарушено.
Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни
само посочените в чл.189,ал.4 от ЗДвП реквизити, като в настоящият случай ЕФ ги
съдържа. Съдебната практика е наложила, мястото на
контрол да се обозначава с посочване на най-близкия обект до конкретните
географски координати, на които е разположено техническото средство, като в
случая това е гр. ***** по ул. „**************“, в участъка до фирма „Аллтрак“.
Така както е описано мястото на установяване на нарушението в ЕФ същото по
данни изцяло съвпада с данните за поставяне на "ARH CAM S1" с
фабричен № 120ссс1, видно от съдържанието на приложения по делото Протокол с рег. №363р-16130/30.06.2022г. Предвид
изложеното, съдът приема, че от събраните по делото доказателства по несъмнен
начин е установено мястото на извършване на нарушението, като последното изцяло
съвпада с данните по оспорения ЕФ и по Протокол
с рег. №363р-16130/30.06.2022г.
Изводите на
Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение
и за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване
на този вид нарушения, изцяло се споделят от настоящата инстанция, като
касационният съд намира, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва
да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
Деянието, така както е описано от
обективна страна в ЕФ правилно е правно квалифицирано и подведено под нормата на
чл. 182, ал.4 от ЗДвП. Наложеното
наказание е определено в рамките на законовите граници съгласно чл. 182, ал.4,
във връзка с ал.1,т.4 от ЗДвП. Предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП нормата
на чл.28 от ЗАНН е неприложима към конкретния случай на административно
нарушение.
На основание
всичко гореизложено, съдът намира въззивното решение за постановено при
правилно приложение на материалния закон. При този правен резултат правилно на
основание чл. 63д ал. 1 вр. ал. 4 и ал. 5
от ЗАНН, чл.27е от НЗПП е ангажирана
отговорността на Н. за разноски пред въззивната инстанция.
Оспореното решение е обстойно мотивирано. Изложени са
мотиви по отношение на всяко от наведените от жалбоподателката възражения пред
Районния съд. В хода на въззивното производство не са допуснати такива
съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348
ал.3,т.1,т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2
от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По изложените
съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл.
348 от НПК за отмяна на оспореното Решение
и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
По делото не се
претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, предвид на
което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските за
настоящата инстанция.
Воден
от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 150/31.07.2023г. на Районен съд - *****, постановено
по АНД № 265 по описа на съда за 2023 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.