Определение по дело №1130/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 181
Дата: 18 март 2019 г.
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20185220201130
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 16 юли 2018 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Година 2019                                                            ГРАД  ПАЗАРДЖИК

РАЙОНЕН СЪД                             ХІV-ти   НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА 18-ти март                                                                      ГОДИНА 2019

В публично съдебно заседание в състав:

                           

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

                                  СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                    

Секретар: ЕЛЕНА ПЕНОВА

Прокурор:      

Сложи за разглеждане  докладваното от съдия БИШУРОВ

НЧХД    № 1130  по описа за 2018  година

На именното повикване в 14.30  часа се явиха:

        

Частният тъжител А.В.Я. се явява лично и с повереника си адв. П.К..  

 

         Подсъдимият И.М. се явява лично - редовно призовани със защитника си адв. Ч.Ч..  

          Вещото лице д-р Б.П. – редовно призован се явява лично.

 

         АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

         АДВ.Ч.: - Моля да се даде ход на делото.

         СЪДЪТ поради липса на процесуална пречка за даване ход на делото  съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

 Сне се самоличността на явилото се вещо лице, както следва:  

 Д-Р Б.Х.П. ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без родство  с подсъдимия. 

         Вещото лице беше предупреден за отговорността по чл.291 от НК.

СЪДЪТ

                            О П Р Е Д Е ЛИ :

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКАТА  ЕКСПЕРТИЗА.

ПРОЧЕТЕ  се заключението на вещото лице д-р  Б.П. № П-2-/219 с вх.- № в ПРС 2692/04.02.2019 г. и допълнително заключение към горепосоченото с № П-3-/2019 г. с вх. № в ПРС № 3707/15.02.2019 г. .

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Б.П.: – Представил съм писмено заключение и допълнение към него, което поддържам. В първото заседание получих късно призовката – беше ми връчена 2-3 дни преди заседанието. Не се явих, но междувременно изготвих експертиза № 20/2019 г. След това в призовката за днешното съдебно заседание имаше придружителен текст, в който се посочваше, че са приложени в материалите по делото информацията от 112. Запознавайки се на място с това нещо видях, че първото заключение, което съм изготвил не отговаря на действителността спрямо тази информация, поради което изготвих заключение № 30 – на практика 7 дни преди заседанието. Информацията от телефон 112 дава информация за продължителността на състоянието, което е описано от медицинското лице – все пак свидетелят е студент по медицина, даже някъде се споменаваше, че е станал стажант-лекар. Той обяснявайки на 112 през целия период от време тази характеристика, отговаря да е бил в състояние на комоционна кома, което трае повече от 3-4 минути и затова съм приел допълнителната експертиза да се приеме , че пострадалияте която дава състоянието на пострадалия, а именно той да е бил в безсъзнание в изпадане в комоционна кома, което трае повече от 3-4 минути, както е представена информацията. Затова съм приел в допълнителната експертиза да се приеме, че е изпаднал безсъзнание. Това е окончателното ми становище относно характера на телесната повреда – става въпрос за средна телесна повреда заради изпадането му в безсъзнание, което е разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.  Това е вследствие на това, което обяснява свидетеля, така както описва състоянието на пострадалия и времето, за което той не променя състоянието си. В показанията си споменава, че това състояние продължило до 20 минути, до идването на линейката. Свидетелят М.Т. упоменава, че когато е вече е пристигнал пострадалият си е движил очите, но когато той разбира за инцидента е бил извън селото и докато се движи до мястото на инцидента се връзва, че времетраенето на това състояние, описано от свидетел е по-дълго от времето за едно краткотрайно зашеметяване, което ако е под минута не би било изпадане в безсъзнание. Поведението, което е имал свидетелят - с обръщането настрани на пострадалия, така че да предотврати поглъщането на  кръв в дихателните пътища – това е пациент в безсъзнателно състояние. Защо да го обръща ако са му били само затворени очите. Цялото състояние предполага безсъзнателно състояние. В първата експертиза описанието, което има свидетеля М.Т. който казва, че много бързо е дошъл и когато е дошъл е видял, че пострадалият се движи. Тук вече са цитирани цифри и когато е дошъл  Т. пациентът е излязъл от състоянието в което се намирал. Едно време от 3-4 минути говори за комоционна кома вече. Ние нямаме обективни критерии с изследвания след като е преминал в това състояние да бъдат направени изследвания които да докажат, че в преден период от време пациентът е бил в безсъзнание. Неговото поведение на унесеност сънливост, трудно контактен може да се получи и след мозъчно сътресение без загуба на съзнание, но дали е имало пълно безсъзнание може да се говори само след показанията на свидетелите-очевидци. След като е закаран в Бърза помощ  не може по медицински начини да бъде доказано, че е бил в безсъзнание или не. Видях, че в анамнезата е отразено, че не е изпадал в безсъзнание. Познавайки начинът и работата на нашата гилдия много е възможно нещата да са записани по един начин и да са съобщени по друг.  Той е приет в здравното състояние  контактен, адекватен – това говори за задоволително, добро състояние. Най-различна е продължителността от изпадане в кома до възстановяване на съзнателното състояние при различните пациенти. Има различни етапи според различните пациенти. Много пъти при чисто сътресение на мозъка без усложнения като кръвоизливи, които променят квалификацията на удара, след загубата на съзнание която е траяла все пак сравнително кратко време, защото при по-тежките случаи може да бъдат с часове, с дни в коматозно състояние, но в случая може да излезе, а ние трябва да се съобразим и с възрастта на пострадалия. Той е 29-годишен,което означава, че на неговата възраст има големи компесаторни възможности. Ако беше в друга възраст и с други заболявания този процес е можело да бъде по – дълъг. Може да е унесен, объркан, независимо, че е в съзнание. Лечението, което е предприето в спешно отделение - обработили са раната на главата, зашита е, сложено е лекарство, за да не се инфектира раната на главата. Това е приложено в спешното отделение. При пациенти, които са изпадали в безсъзнание им се прилага хоспитализация в здравното заведение и  биват лекувани за остатъчни явления  - главоболие, световъртеж, залитания, каквито тук в медицинската документация няма. Различно при различните индивиди протичат посткоматозното състояние. Много пъти след безсъзнание пациентът излиза жизнен, здрав и няма никакви проблеми. Често пъти дори и при сътресението на мозъка и без загуба на съзнание могат да продължат оплаквания от главоболие, и да се стигне до целебрастения, която трае до месец и половина, два – три месеца, която е съпроводена с изпотяване, световъртеж. Тези явления се дължат на травмата, която понася ретикуларната формация в мозъка. Именно рязкото сътресение, което се получава на кръвоносните съдове и на тази субстанция в мозъка води до изпадане в безсъзнание или неизпадане в безсъзнание   в зависимост от прага и  какъв е критерия. Затова не можем по поведението след като видим пациента да кажем дали е изпаднал в безсъзнание със загуба на съзнание или е със сътресение на мозъка без загуба на съзнание. Не само травматичната кома е съпроводена с липса на спомен. Състоянието на пациент след загуба на съзнание или без загуба на съзнание при мозъчно сътресение може да се препокрива  във всичките оплаквания, които съществуват. Не е гаранция ако човек е изгубил съзнание дали няма да има спомен за инцидента, но може същото това нещо да го има и когато е бил само зашеметен, объркан. Тежестта на объркването е различна при различните индивиди.  При травматичната кома винаги е съпроводено със загуба или  на спомен.

 

 АДВ. К.: - Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

АДВ. Ч.: - Да не се приема заключението. Оспорвам го. Имам искане за назначаване на тройна СМЕ, Считам, че така изготвеното заключение е необосновано, буди съмнение за неговата правилност с оглед заявеното от д-р П. защо го е направил, за да си промени заключението по т.3. Безспорна е практиката на съда, не може  със свидетелски показания да се изгражда едно заключение. Практиката на ВКС, постановление № 3/1979 г. говори за реална, а не абстрактна несигурност за временно опасно състояние за живота на пострадалия. Моля, с оглед събраните поделото свидетелски показания и медицински показания, той като д-р П. не е обсъдил всички доказателствени средства да бъде назначена тройна СМЕ с експерт по  Съдебна медицина и с експерт специалист-неврохирург и специалист невролог, за да няма предубеденост по отношение на изготвената СМЕ моля вещите лица да бъдат назначени от близкия район Пловдив – като експерти по съдебна медицина има и към УМБАЛ Св. Георги Пловдив.

АДВ. К.: – Оспорвам искането за назначаване на тройна СМЕ. Заключението на СМЕ, изготвено от д-р П. е правилно и обосновано. Тук не говорим за абстрактност, а за реална травма установена както от свидетелските показания,така и СМЕ потвърждава, че въз основа на анализа на свидетелските показания, времетраенето, което въпреки постановлението следва да се приеме и не следва да се допуска тройна СМЕ.

 

Съдът, като съобрази становището на страните намери, че са налице основания за приемане заключението на СМЕ изслушана днес, тъй като оцени същото като обективно и компетентно изготвено.

Вещото лице подробно мотивира своя извод за характера и степента на телесната повреда, като подробно изясни обективните критерии, които са му дали основание да заключи, че пострадалият е бил изпаднал в безсъзнателно състояние. Основният от тези критерии, както посочи и вещото лице, е продължителността на телефонния разговор, проведен между свидетелят Л., който е давал на място първична медицинска помощ на пострадалия с оператора на телефон 112. Вторият обективен критерий, на който е стъпило вещото лице са показанията именно на гореспоменатия свидетел А.Л., за който е отчетено, че студент по медицина, в последен курс на своето обучение,и който очевидно е достатъчно подготвен от медицинска гледна точка, че да разпознае изпадането на едно лице в безсъзнателно състояние и да предприеме адекватни мерки за оказване помощ на пострадалия.

От страна на защитата бе изразено общо недоволство от заключението на експертизата, без обаче да бяха наведени конкретни доводи защо то е необосновано или откъде възникват съмнения за неговата правилност, с оглед на което съдът намира, че възражението на защитата в горния смисъл следва да се остави без уважение.

По изложените до тук съображения съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА  заключението  на  съдебно-медицинската експертиза, изготвена от  вещото лице д-р Б.П. и определя на същия възнаграждение съгласно представената справка-декларация в размер на  100,00лева,  платими от внесения депозит от страна на частния тъжител.

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата на подсъдимия за назначаване на тройна СМЕ.

АДВ. К.: - Моля да приложите разп. на чл. 287, ал.7 от НПК. Събраха се достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че увреждането на доверителя представлява средна телесна повреда, граничещо с пълна загуба на съзнание, и делото да бъде изпратено на РП Пазарджик за извършване на следващите се действия.

АДВ. Ч.: – Не са налице данни, тъй като безспорна е и практиката на съда и в НПК е казано, заключението на вещото лице не е задължително за съда – вие следва да приемете дали да го кредитирате или не. Ще се опитам, след като казахте, че не съм бил точен – не случайно зададох въпрос на вещото лице дали  е задължително липсата на спомен при посттравматична кома. Безспорно е установено и от анамнезата и от разпита на свидетелите лицето да е губило спомен. Това, че е изпадал в безсъзнание според субективните показания на свидетеля – който е братовчед на тъжителя, няма категорични данни да е налице реална загуба на съзнание и  реална опасност за здравето  на пострадалия, тъй като няма медицинските признаци за изпадане в травматична кома, тъй като няма липса на спомен. Моля да имате предвид тези обстоятелства, като четете определението си.

Съдът, като съобрази становищата на страните и по-специално изявлението на защитника, не намери основания за ревизия на определението си с което прие заключението на днес изслушаната СМЕ.

Още повече, че само в допълнение към казаното от защитника, може да се цитира изявлението на пострадалия в предпоследния абзац на стр.2 от частната тъжба, където буквално е казано ”след като вече бях с гръб към магазина, почувствах силен удар по главата и се свлякох на земята, след което съм загубил съзнание и не си спомням какво се е случило”.

 Очевидно е за съда, че твърденията, изложени от тъжителя в частната тъжба, които подлежат на доказване в огромна степен, бяха доказани, включително и със заключението на днес приетата СМЕ, която пък даде категорично становище, че на пострадалия е била причинена средна телесна повреда, в резултат на описаната в тъжбата интервенция от страна на подсъдимия.

При това положение са налице основания за прекратяване на  съдебното производство, тъй като престъплението по чл.129 от НК е от общ характер и не се преследва по тъжба от пострадалия.

По изложените до тук съображения и на основание чл. 287, ал.7 от НПК съдът

                                      О ПРЕ ДЕ Л И :

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО НЧХД № 1130/2018 година по  описа на РС – Пазарджик, образувано по тъжба на А.В.Я., с ЕГН ********** против подсъдимия И.Й.М., с ЕГН ********** и  ИЗПРАЩА  делото на РП Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.                                  

         Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.02 часа.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                        СЕКРЕТАР: