Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 22.01.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на 23.12.2020 г. /двадесет и
трети декември, две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 1192 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, с която са предявени искове от И.Ц.Е.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу К.Ц.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, за
развод с
правно основание чл. 49, ал.1 от СК без искане за произнасяне по въпроса
за вина на съпрузите. С иска за развод
ищецът е съединил иск по чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне на ползването на
семейното жилище, находящо се в с. Сталийска махала, общ. Лом, обл. Монтана,
ул. „Петдесета“ № 2. Поискал е с молбата съдът да постанови съпрузите да не си
заплащат издръжка един на друг, както и след прекратяване на брака съпругата да
носи предбрачното си фамилно име И.
В
исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са сключили граждански
брак на 01.04.1987 г. в с. Сливата, общ.
Лом, обл. Монтана съгласно Удостоверение за сключен граждански брак от
24.07.2020г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак 0001/01.04.1987г.
на Община Лом. След сключване на брака съпрузите заживели в село Сливата, в
което живели две години, след което се преместили в село Сталийска махала. От
брака си имат родено едно дете, което вече е пълнолетно. В началото семейните
отношения се развивали добре. През есента на 2003г. внезапно и без
предупреждение съпругата напуснала ищеца и отишла да живее в гр. Стара Загора.
Оттогава ищецът твърди, че не поддържа никакви отношения с ищцата – нито
физически, нито духовни като заявява, че и до сега не знае защо същата го е
напуснала. Вследствие на изложеното ищецът счита, че е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което не може да бъде санирано. Желае бракът
да бъде прекратен с развод.
С
молбата се иска да бъде допуснат развод поради дълбокото и непоправимо
разстройство на брака между страните без произнасяне по въпроса за вината и на
основание чл. 56, ал. 1 от СК предоставяне на ползването на семейното
жилище, находящо се в с. Сталийска махала, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Петдесета“
№ 2 на ищеца.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Ищецът в съдебно
заседание се явява лично, като поддържа иска.
Ответницата К.Ц.Е.
не се явява в съдебното заседание, не се представлява и не е депозирала писмено
становище по делото.
Съдът, след
като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните
са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 01.04.1987 г.,
за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 1/01.04.1987г.
от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Лом. От брака си имат
едно дете, което е пълнолетно.
От ангажираните по делото гласни доказателства
посредством разпит на свидетеля Б В се установява, че същият познава ищеца и винаги, когато
му е ходил на гости, не е виждал жена. Ищецът му е споделял, че жена му
изчезнала преди 7-8 години. Не е виждал и деца при ищеца, като последният живее
сам в с.Сталийска махала.
От разпита на свидетеля В Х се установява, че съпругата
на ищеца не живее заедно с него повече от 5-6 години, като заявява, че ищецът
живее сам в къщата си в с. Сталийска махала.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Предявени са иск
с правно основание чл. 49, ал. 1 СК,
невключващ искане по чл.49, ал.3 СК за произнасяне по вината, както и обективно
съединен с него небрачен иск с правно основание чл.56, ал. 1 от СК.
От
показанията на разпитаните свидетели, а и от това, че между страните няма спор,
че от години те не живеят съвместно, като съпругата се е установила да живее на
друго място – в гр. Стара Загора, където е получавала и съобщенията си по
делото, като съпругът живее в с. Сталийска махала, обл. Монтана, става ясно, че
съпрузите се намират в трайна фактическа раздяла. Действително фактическата
раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т.
3) и не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. В настоящия случай обаче раздялата е с не малка
продължителност – около 7- 8 години, през което време бракът им е съществувал
само формално. Не се събраха доказателства през този период съпрузите да са се
събирали да живеят заедно, да са поддържали общо домакинство, да са имали
отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план е установил свой собствен
начин на живот, изключващ изцяло другия. През този период двамата не са били
отдадени на обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на
семейството поради това, че фактически не са живеели в едно домакинство.
Всякакви контакти между тях са били прекъснати и те са се отчуждили един от друг.
По делото не се събраха доказателства, установяващи други факти и обстоятелства
в посока, противоположна на изложеното.
Изхождайки
от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните –
липсата на спор относно изложените факти в исковата молба, както и от липсата на изразено желание от
страна на ответницата бракът да бъде запазен, съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду
им е изчезнало общото чувство за дом, общност и единство, както и желание за
полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на
семейството. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на
брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било
вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно
чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. По делото такова искане не е направено от съпрузите, поради което не е
необходимо съдът да изследва този въпрос.
Съгласно
разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в
бъдеще. От страна на съпругата, по отношение на която по безспорен начин се
установява, че при сключването на гражданския брак тя е приела фамилното име на
съпруга, не е поискано възстановяване на предбрачното фамилно име. Единствено
тя, съпругата, притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по
чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на
лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да
избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови
предбрачното си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в
случая се явява ирелевантно. В тази връзка, следва да се отбележи още, че
единствено от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо право зависи
дали последният ще се възползва или не от тази законова възможност. Ирелевантно
е в случая противопоставянето на ищеца ответницата да носи брачното си име след
развода. Новата уредба в чл. 53 СК -
2009 г., за разлика от отменените в СК от 1968 г. /чл. 26, ал.1 и ал.2/ и СК от
1985 г. /чл. 103, ал.1 и ал.2/ не поставя въпроса за фамилното име в зависимост
от волята /респ. разрешението/ на съпруга, чието фамилно име е прието при
сключването на брака. В този смисъл, с новия СК - 2009 г. е променено изходното
начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на
запазване на брачното фамилно име. Нормата на
чл. 53 СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име
преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг,
не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си
фамилия. В настоящия случай такова желание не е заявено от ответницата. Съгласието,
или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, е
ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи
неговото име /в този смисъл постановеното по реда на чл. 274, ал.3 ГПК
определение № 261/03.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1772/2014 г., IV ГО на ВКС./ Съдът не следва да се произнася в диспозитива на решението си, постановявайки,
че оставя без уважение искането за
възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата. Такъв иск от
ответницата – легитимираното лице, не е бил предявен по делото, като няма и подаден отговор на исковата молба от
същата по чл.131 ал.1 от ГПК. В исковата молба ищецът е изразил несъгласието си ответницата да запази
брачното си фамилно име след прекратяване на брака, като това възражение също
така не е от категорията възражения, по които съдът се произнася с нарочен
диспозитив. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, процесът относно
небрачните искове изцяло се подчинява на правилата на общият исков процес, на
диспозитивното начало, като чл. 322, ал. 1 от ГПК не важи за небрачните искове.
Но даже и да се приеме, че такъв иск е бил предявен от ищеца, то същият би бил
недопустим съобразно гореизложената съдебна практика и не следва да се разглежда от съда. Ако
съдът разгледа и се произнесе по такъв
иск, би постановил недопустимо решение в
тази му част.
По
отношение на искането за предоставяне на семейното жилище за ползване от ищеца
съдът намира, че същото е основателно. Установи се, че и към момента ищецът живее
в същото, находящо се в с. Сталийска махала, общ. Лом, обл. Монтана, ул.
„Петдесета“ № 2. Същевременно не бе
предявено искане от ответницата тя да ползва семейното жилище, поради което
няма законова пречка то да се предостави на ищеца.
Относно разноските.
Съгласно
чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния
или недобросъвестния съпруг като в случая за такъв не бе счетен нито един от
съпрузите, поради което разноските остават за всеки от тях, така както са
направени. На основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер до 50 лв., но не по-малко от 20 лева. Поради
това и на основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателната държавна такса по делото за развод в общ размер на 50 лева, като
всяка от страните следва да заплати по сметка на Ломския районен съд сума в
размер на 25 лева. На основание чл.329, ал.1, изр.2 ГПК платената от ищеца държавна
такса в размер на 25 лева при завеждане на иска за развод остава в негова
тежест. Също
така следва да се присъдят и по 5 лева за д. т. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК
във вр. с чл. 44, т. 3 СК гражданския брак, сключен между И.Ц.Е., ЕГН **********, с
адрес: *** и К.Ц.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, за който е
издаден Акт за сключен граждански брак № 1 от
01.04.1987 г. на Община Лом, обл. Монтана, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
семейното жилище, находящо се в с. Сталийска махала, общ. Лом, обл. Монтана,
ул. „Петдесета“ № 2, за ползване от И.Ц.Е., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
И.Ц.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати по сметка на РС - Лом 25,00 лева /двадесет и пет лева/ окончателна
държавна такса по иска за развод, както и 5 лева д. т. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.Ц.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на РС – Лом 25,00 лева /двадесет и пет лева/ окончателна
държавна такса по иска за развод, както и 5 лева д. т. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: