№ 17773
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110167908 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на „Проно“ ЕООД да
заплати на Л. С. А. сумата от 10 449.92 лева, представляваща брутно трудово
възнаграждение, дължимо на последната за м. ноември 2021г., януари, февруари, юли,
август, септември и октомври 2022г. по силата на сключен между страните трудов договор
№ И-451/06.11.2013г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения от 04.01.2021г. и
от 20.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2022г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че с ответника са страни по трудово правоотношение, възникнало от
сключен помежду им трудов договор № И-451/06.11.2013г., изменен и допълнен с
допълнителни споразумения от 04.01.2021г. и от 20.04.2022г., по силата на което заема
длъжността „инженер- проектант по част „ОВКИ“ в ответното дружество, като въпреки че
през м. ноември 2021г., януари, февруари, юли, август, септември и октомври 2022г.
изпълнявала трудовите си задължения, произтичащи от длъжността, не й било заплатено
следващото й се трудово възнаграждение за периода, поради което претендира
присъждането му, както и законна лихва и разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази наведените от ищеца твърдения и доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ процесуално задължение на ищеца е при
условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да
установи съществуването през исковия период на трудово правоотношение между страните
със соченото в исковата молба съдържание, както и че през този период е предоставил
работната си сила в полза на ответника през установеното за това работно време.
Както бе изяснено, ответникът не е подал отговор на исковата молба, като освен това
негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, респ. не е
оспорил възникването на която и да е от материалните предпоставки, включени в
1
пораждащия спорното материално право фактически състав. Въпреки това, за пълнота и
прецизност следва да се изясни, че от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства се установява съществуването между страните през исковия период на
трудово правоотношение по трудов договор № И-451/06.11.2013г., по силата на което
ищцата заема длъжността „инженер- проектант по част „ОВКИ“ в ответното дружество,
както и че през исковия период месечният размер на брутното й трудово възнаграждение е
възлизал на сумата от 2506.09 лева- в този смисъл са данните както и в последно
сключеното между страните допълнително споразумение от 20.04.2022г., така и издадените
от работодателя фишове за работна заплата за процесните месеци, както и справка за
дължимите от него, но неизплатени на служителя възнгараждения по месеци, съдържащи
изявления на ответника, които по правната си същност представляват признание на
неизгодни за него факти с правно значение- съществуването на задължения към служителя в
сочените от последния месечни размери, чиято обща стойност на процесния период възлиза
на сумата от общо 10 449.92 лева.
Наред с това, при липсата на други данни и съобразно установената в трудовото
законодателство, в частност нормата на чл. 8, ал. 2 КТ, презумпция за добросъвестност при
изпълнение на трудовите задължения следва да се приеме, че през исковия период
служителят е предоставил работната си сила в полза на работодателя, поради което и при
липсата на доказателства, а и на твърдения за извършени в негова полза плащания на
сочените като неплатени за исковия период трудови възнаграждения (при доказателствена
тежест да установи подобно изгодно за него обстоятелство с правно значение,
принадлежаща на работодателя), следва да се приеме, че работодателят е задължен за
заплащането на тези възнаграждения.
По изложените съображения следва да се приеме за установено, че в правната сфера на
ищеца съществуват вземания от ответника- работодател именно за търсените суми, поради
което искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция разноски се следват
единствено на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде
присъдена сумата от 780.00 лева, представляваща адвокатски хонорар, за който са
представени доказателства, че е реално заплатен.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СРС сумата от 418.00 лева, представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на
иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ „Проно“ ЕООД, ........, да
заплати на Л. С. А., ЕГН **********, сумата от 10 449.92 лева, представляваща брутно
трудово възнаграждение, дължимо на последната за м. ноември 2021г., януари, февруари,
юли, август, септември и октомври 2022г. по силата на сключен между страните трудов
договор № И-451/06.11.2013г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения от
04.01.2021г. и от 20.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.12.2022г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК-
сумата от 780.00 лева- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Проно“ ЕООД, ........, да заплати в полза на
СРС сумата от 418.00 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на иска.
2
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3