Решение по дело №622/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 630
Дата: 30 юли 2021 г. (в сила от 18 август 2021 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150700622
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 630/30.7.2021г.

 

гр. Пазарджик, 30.07.2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 622 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба на А.Г.У. против Заповед № РД-202 от 10.04.2020 г., издадена от кмета на Община Брацигово, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Масивен навес”, изграждащ се в УПИ ХIХ-759, кв. 101 по РП на гр. Брацигово с идентификатор № 06207.502.1568 по КК на гр. Брацигово с административен адрес: гр. Брацигово, ул. „Божура Попова“ 3, изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

            В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая от страна на административния орган. Посочено е, че процесният строеж е изграден преди 1965 г. и е търпим, поради което не подлежи на премахване. Моли се да бъде отменена обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа така подадената жалба. Ангажира доказателства. Моли да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - кмет на Община Брацигово, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна.

 

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На основание Констативен акт № 3/05.03.2020 г. по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, издаден от длъжностни лица на Община Брацигово за строеж: „Масивен навес“, изграждащ се в УПИ ХIХ-759, кв. 101 по РП на гр. Брацигово с идентификатор № 06207.502.1568 по КК на гр. Брацигово с административен адрес: гр. Брацигово, ул. „Божура Попова“ № 3, е установено, че А.Г.У. е започнал строеж на масивен навес, находящ се в собствения му УПИ ХIХ -759, кв. 101 по РП на гр. Брацигово с идентификатор № 06207.502.1568 по КК на гр. Брацигово. Строителството се извършва без необходимите строителни книжа (одобрен проект и разрешение за строеж). Към момента на съставянето на Констативен акт № 1/22.10.2019 г. са изпълнени стени от зидове от тухлена зидария с размери в план 7,5 0м. х 6,45 м. х 3.00 м., 3 броя стоманобетонови колони с размери в план 0,25 х 0,25 м.и стоманобетонови пояси. Покривната конструкция е дървена и към момента на проверката липсва покривно покритие. Не са изпълнени мазилки по стените. Не е монтирана дограма. Масивния навес е разположен в северозападната част на имот с идентификатор № 06207.502.1568 на регулационните граници с имот 06207.502.1559 и имот 06207.502.1569          по КК на гр. Брацигово. Констативен акт №3/05.03.2020г. е съставен в отсъствието на извършителя на строежа. Надлежно е съобщен чрез отправяне на писмено съобщение на заинтересуваното лице. Писменото съобщение не е потърсено, поради което на 02.04.2020 г. е поставено на таблото за обявления в сградата на общината и е залепено на вратата на имота, в който се извършва незаконният строеж, както и качено на интернет страницата на Община Брацигово, за което са съставени служебни бележки от 02.04.2020 г. В 3-дневен срок по акта не е постъпило писмено възражение, видно от Констативен протокол от 07.04.2020 г. Във връзка с гореизложеното, ответникът е приел, че безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на 225а от ЗУТ.. Последвало е издаването на оспорената заповед, с която е наредено премахването на посочения по-горе строеж. Заповедта е редовно съобщена на жалбоподателя, като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е неоспорено от страните. Съдът намира заключението за компетентно изготвено, като вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси, поради което съдът го кредитира изцяло. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че поземлен имот с идентификатор 06207.502.1568, област Пазарджик, община Брацигово, гр. Брацигово, п.к. 4579, ул. „Божура Попова“ № 3, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м) с площ от 197 кв. м, стар номер 759, квартал 101, парцел XIX, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-43/19.10.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК е застроен със сграда от основното застрояване и сгради от допълващото застрояване, както следва:

- Сграда 06207.502.1568.1, област Пазарджик, община Брацигово, гр. Брацигово, п.к. 4579, ул. „Божура Попова“ № 3, с функционално предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2 със застроена площ от 66 кв. м.,

- Сграда 06207.502.1568.2, област Пазарджик, община Брацигово, гр. Брацигово, п.к. 4579, ул. „Божура Попова“ № 3, с функционално предназначение- Хангар, депо, гараж, брой етажи 1 със застроена площ от 33 кв. м. и

- Сграда 06207.502.1568.3, област Пазарджик, община Брацигово, гр. Брацигово, п.к. 4579, ул. „Божура Попова“ № 3, с функционално предназначение- Селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ от 16 кв. м.

Вследствие на естествено износване или други обстоятелства сградата под № 3 е увредена и собственика е ремонтирал, разширил, укрепил и изпълнил нова покривна конструкция с надзид, както следва:

-                     изграждане с укрепване на ограждащи с височина от 2,50 до 3,00 м.л.;

-                     нова покривна конструкция с надзид на площ от 42,00 м.кв.

Същата сграда е изпълнена в дъното на П.И. на границата към съседен П.И с идентификатор 06207.502.1569, област Пазарджик, община Брацигово, гр. Брацигово, п.к. 4579, ул. „Георги Глухчев“ № 12, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м) с площ от 221 кв. м, стар номер 760, квартал 101, парцел XX. Част от калкана покрива калкана на съществуващата в този имот сграда от допълващото застрояване, а останалата част покрива плътен зид на имотната граница към съседния имот и над него до 1,30 м.л., както и построено външно масивно барбекю.

 По ПУП на гр. Брацигово, одобрен със Заповед № 369/16.02.1965 г. и с обезсилен кадастър, пр.имот е бил обозначен с пл. № 759 с отреден Парцел- XIX- 759 в кв.101. В дъното на имота на мястото на сградата, предмет на обжалваната заповед, е била изградена сграда от допълващото застрояване на границата към съседен имот пл. № 760 и означена като паянтова сграда с навес. При огледа на място вещото лице е установило, че се е налагало да се поправи с укрепване и заздравяване на конструкцията и възстановяването на обема, тъй като сградата е била застрашена от самосрутване и са се създали условия за възникване на пожар от прогнил и полусрутил се покрив.

С оглед така установеното, вещото лице е достигнало до следните изводи:

Процесната сграда е предвидена в кадастралния и регулационен план на гр. Брацигово, одобрен със Заповед № 369/16.02.1965 г. и с обезсилен кадастър, в имота обозначен с пл. № 759 и с отреден Парцел-XIX-759 в кв.101, както и по сега действащата КК и КР под № 3, одобрена със Заповед № РД-18- 43/19.10.2012 г. на ИД на АГКК, но с по малки размери:

- първоначално изградена с размери 5,35/3,18 м.л.

- възстановена и реконструирана с размери 7,97/3,91 м.л.

Вследствие на естествено износване или други обстоятелства сградата под № 3 е увредена и собственика е ремонтирал, разширил, укрепил и изпълнил нова покривна конструкция с надзид, както следва:

-                     изграждане с укрепване на ограждащи стени с височина от 2,50 м.л .до 3,00 м.л.

-                     нова покривна конструкция с надзид на площ от 42,00 м.кв.

Съгласно нормите, посочени в чл.42, ал.1 и 2 от ЗУТ, постройката от допълващото застрояване може да се разположи или свърже с постройка от допълващото застрояване в съседния имот и да покрива плътна ограда, какъвто бил и този случай. Същата е строена преди 1965 г. по данни от кадастъра на плана, пристроявана и разширявана по-късно, поради необходимо укрепване или естествено износване или други обстоятелства. Сградата покрива калкана на съществуващата в съседния имот сграда от допълващото застрояване, а останалата част покрива плътен зид на имотната граница към съседния имот и с надзида си - външното барбекю на съседа. Процесната сграда е била допустима по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите, действали по времето на изграждането, както следва:

а/ Същата е строена преди 1965 г., пристроявана и разширявана по-късно, поради необходимо укрепване, естествено износване или други обстоятелства.

б/ Сградата е с обща застроена площ от 31,16 м.кв. и височина от 2,50 до 3,00 м.л.от нивото на прилежащия терен и параметрите и покриват изискванията на чл.120 от Наредба № 5 от 1977 г. /отм.1995 г. за ПНТСУ и чл.46, ал.2 от ЗУТ- второстепенните постройки могат да имат застроена площ най-малко 20 м.кв. и височина от 2,50 до 3,00м.л. до стрехата от нивото на прилежащия терен.

По делото е разпитан като свидетел лицето В. Г. Д., без родствени и служебни отношения със страните по делото, чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят заяви пред съда, че процесната постройка я има някъде 30-40 години и повече, като преди се е използвала като селскостопанска постройка за отглеждане на животни, но сградата била порутена и опасна. Жалбоподателят от две години се заел да я поправи, като удължил навеса и го стабилизирал. Заявява, че това си е старата сграда, но по-стабилна и обновена. По никакъв начин не навлизала в съседния имот.

 

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, но в противоречие материалноправните разпоредби по издаването ѝ. Заповедта е издадена на основание разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл.223, ал.2 ЗУТ.

Съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи, извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Издаването ѝ се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е редовно съобщен на заинтересованите страни, поради което съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в тази насока.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в установената от закона писмена форма.

Безспорно по делото се установи, че процесната постройка на допълващото застрояване е изпълнена в периода преди 1965 г. В тази насока е заключението на вещото лице и показанията на свидетеля Д.. Експертът прави този извод от обстоятелството, че процесната сграда е предвидена в кадастралния и регулационен план на гр. Брацигово, одобрен със Заповед № 369/16.02.1965 г. и с обезсилен кадастър, в имота обозначен с пл. № 759 и с отреден Парцел-XIX-759 в кв.101, както и по сега действащата КК и КР под № 3, одобрена със Заповед № РД-18- 43/19.10.2012 г. на ИД на АГКК, но с по-малки размери. Пристроявана и разширявана е по-късно, поради необходимо укрепване, естествено износване или други обстоятелства.

 

Спорен е въпросът дали процесният строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и на §127 ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ и отговаря ли на условията, установени в закона за търпимост и забрана за премахване. Ответникът не е изложил мотиви в тази насока, поради което е остава неясно защо е приел, че за посочения строеж са неприложими разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, както и на §127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ за търпимост. Освен, че тази липса на мотиви представлява съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на атакуваната заповед, то евентуален извод в тази насока е напълно оборен от установеното от вещото лице. Експертът е посочил, че сградата е с обща застроена площ от 31,16 м. кв. и височина от 2,50 до 3,00 м.л. от нивото на прилежащия терен и параметрите ѝ покриват изискванията на чл.120 от Наредба № 5 от 1977 г. за ПНТСУ /отм.1995 г./  и чл.46, ал.2 от ЗУТ- второстепенните постройки могат да имат застроена площ най-малко 20 м.кв. и височина от 2,50 до 3,00 м.л. до стрехата от нивото на прилежащия терен. Постройката, така както е разположена в имота с определен обем и параметри в обхвата на застрояването в поземления имот и допустимата височина, е изпълнена в съответствие със строителните правила и норми. С оглед и обстоятелството, че постройката от допълващо застрояване за първи път отразена в кадастъра на плана от 1965 г., то тя според съда попада в приложното поле на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ – „Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими“.

От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва, ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 7 април 1987 г. и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В административното и съдебно производство по премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на общо основание с всички допустими доказателствени средства, независимо от това дали е издадено или не удостоверение за търпимост. Задължението е както за органите на общината, така и за съда.  В конкретния случай от приетата по делото експертиза и събраните гласни и писмени доказателства се установи, че процесният строеж е търпим строеж. Заключението е категорично, че процесният строеж отговаря на действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването му, тъй като покрива изискванията на чл.120 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 и 70 от 1977 г. (отм.) и чл.46, ал.2 от ЗУТ- второстепенните постройки могат да имат застроена площ най-малко 20 м.кв. и височина от 2,50 до 3,00 м.л. до стрехата от нивото на прилежащия терен, като по делото безспорно се установи, че извършен преди 1965 г. Разширяването на постройката от страна на жалбоподателя с оглед събраните доказателства по делото, се е наложило очевидно с оглед нейното укрепване.

С оглед изложеното съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като са изпълнени законоустановените предпоставки за нейното приложение, а именно: строежът е изграден преди 7 април 1987 г. и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, поради което е търпим и не подлежи на премахване и забрана за ползване.

Ето защо съдът намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.

Жалбоподателят не претендира заплащането на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № РД-202 от 10.04.2020 г., издадена от кмета на Община Брацигово, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Масивен навес”, изграждащ се в УПИ ХIХ-759, кв. 101 по РП на гр. Брацигово с идентификатор № 06207.502.1568 по КК на гр. Брацигово с административен адрес: гр. Брацигово, ул. „Божура Попова“ 3, изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

 

СЪДИЯ:/п/