Р Е Ш
Е Н И Е
София, 25.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5945/2018 г., за да се произнесе взе пред
вид следното:
Предявени са
искове от К.Г.К., ЕГН **********, чрез адв. И.Ю.,
САК, със съд.адрес:***, Търговски дом, ет. 3, кантора **, против П. НА Р.Б.,
с адрес: гр. София, бул. ”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, за сумата 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
образуваното срещу него наказателно производство през 2013 г., след
постановяване на оправдателна присъда,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила
на решението, с което е бил признат за невиновен -
10.01.2018 г., до окончателното й
изплащане и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с Постановление от
06.06.2013 г. на разследващ полицай при 02 РУП - СДВР, ищецът бил привлечен в
качеството му на обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 2665/2012 г. по описа
на 02 РУП - СДВР, пр.пр.№ 1111/2013 г. по описа на СРП, за престъпление по
чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Със
същото постановление на СРП по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение
„Подписка”.
Делото било внесено за разглеждане в Софийски районен съд
с обвинителен акт от 26.06.2013 г. на Софийска районна П., по ДП № 2665/2012 г.
по описа на 02 РУП - СДВР, пр.пр. 1111/2013 г. по описа на СРП.
С присъда от 10.05.2016 г., постановена по НОХД №
11736/2013 г. по описа на CPC, НО, 114-ти състав, ищецът бил признат за невиновен в извършване на посоченото
престъпление.
Присъдата била протестирана от Софийска районна П.. На
10.01.2018 г. било постановено решение на Софийски градски съд, НО, XIII-ти
въззивен състав, по ВНОХД № 3551/2017 г. (влязло в сила на същия ден, като
окончателно и неподлежащо на обжалване), с което оправдателната присъда от
10.05.2016 г., постановена по НОХД № 11736/2013 г. по описа на CPC, НО, 114-ти
състав е била потвърдена.
Ищецът твърди, че през цялото време докато траело делото много
се притеснявал, че, макар и невинен, можел да получи ефективно наказание
лишаване от свобода от една до десет години. Изпаднал в дълбока депресия,
затворил се в себе си, не желаел да контактувам с никого. Близките и познатите
му започнали да странят от него. Напуснала го и жената, с която живеел на
семейни начала. Всичко това като цяло се отразило изключително неблагоприятно
на начина му на живот.
По тази причина предявява настоящия иск против ответника
за присъждане на обезщетение след постановяване на оправдателната присъда срещу
него, ведно със законните последици – лихва,п считано от влизане в сила на
оправдателната присъда и сторените разноски.
В хода по
същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни
последици. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът П. НА Р.Б. оспорва така предявените искове изцяло – както
по основание, така и по размер, включително и претендираната лихва.
Твърди, че липсват доказателства, установяващи по
безспорен и категоричен начин наличието на пряка причинно-следствена връзка
между твърдените вреди и дейността на П. на РБ.
Оспорва претенцията по размер, като счита, че същата не е
съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика,както и с
обществено-икономическите условия в страната.
Заявява, че ищецът не е ангажирал доказателства за
влошено здравословно състояние, за твърдените негативни преживявания-уронване
на престижа и личното му достойнство, накърняване на доброто име и репутация,
злепоставянето му сред обществеността, проблеми със съня и семейни проблеми.
В хода по същество ответникът заявява, че предявеният иск
следва да се отхвърли изцяло по съображенията, дадени в писмения отговор. Алтернативно
моли съда, при уважаване на исковата претенция, размерът й да бъде намален
многократно.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По искане на страните съдът изиска и приложи по
делото н.о.х.д. № 11736/2013 г. на СРС, НО, 114 с-в.
Ищецът е привлечен като обвиняем с Постановление от 06.06.2013
г. по досъдебно производство ЗМ № 2665/2012 г. по описа на 02 РУП - СДВР,
пр.пр.№ 1111/2013 г. по описа на СРП, като му е било повдигнато обвинение за престъпление
по чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и по
отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка”.
По внесения обвинителен акт от 26.06.2013 г. на Софийска
районна П., по посоченото ДП и пр.пр. е образувано н.о.х.д. № 11736/2013 г. по описа на CPC, НО, 114-ти състав, по което с присъда от 10.05.2016 г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Присъдата на СРС е
потвърдена с решение от 10.01.2018 г. на Софийски градски съд, НО, XIII-ти
въззивен състав, по в.н.о.х.д. № 3551/2017 г. и влязла в сила на същия ден.
По искане на ищеца съдът допусна и разпита Ц.Л., негов
приятел.
В показанията си той заяви, че го
познава от около 25 – 26 години, вижда се с него всяка седмица и знае за водените
срещу него наказателни дела, едното от които е било и цитираното по – горе – за
кражба на тръби. Ищецът е бил притеснен, защото е имал условна присъда по друго
дело и е можело, без да е виновен по това обвинение, да го вкарат в затвора за
10 години. Според показанията му К. се затворил в себе си, било му е неудобно
от хората, не е искал да контактува почти с никого. Имало е и други лица, които
са задържани и които са разпространявали за делото сред хората в Курило.
Приятелката му го е изоставила по време на процеса. Преди това ищецът е бил
общителен, веселяк, майтапчия.
Други релевантни за
спора доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер 50 000 лв. във връзка с воденото
срещу него наказателно производство, цитирано по – горе, приключило с
оправдателна присъда, ведно със законната
лихва, считано от влизане в сила на присъдата – 10.01.2018 г., до окончаетлното
изплащане и сторените разноски.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието и П. и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца като
обвиняем през 2013 г. за престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1 НК, така и протеклото
срещу него наказателно производство – досъдебна и съдебна фаза и – през 2018 г.
приключване на същото с окончателното му оправдаване за посоченото престъпление,
поради факта, че ищецът – обвиняем и впоследствие подсъдим, не е извършил
престъплението, за което е бил обвинен.
Следователно, за
един период от четири години и половина – от момента на образуване на
наказателното производство до окончателното му приключване по отношение на него,
той е бил обвиняем и подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е
извършил.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него, ищецът
К.К. е понесъл болки и страдания, стрес и притеснения от повдигнатото му
обвинение, които бяха установени от показанията на разпитания по делото
свидетел, и всичко това – в резултат на действията на органите на П., които са
образували по отношение на него наказателно производство, повдигнали и
поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът, след
преценка на показанията на този свидетел, намира, че в тях се съдържат само
впечатления за обстоятелството, че ищецът се е затворил в себе си и не е искал
да контактува с никого, както и евентуално за влошени отношения между него и
приятелката му. Доказателства за другите твърдяни от ищеца вреди – здравословни
проблеми, уронване на престижа и доброто мнение на ищеца в обществото, липса на
сън, липса на концентрация, обстоятелството, близките му са започнали да
странят от него, на практика липсват, тъй като не са представени в хода на
настоящото производство.
Съдът следва
безспорно да отчете и обстоятелството, че, както заяви в показанията си и
разпитаният по делото свидетел, голяма част от притесненията на ищеца по време
на воденото срещу него наказателно производство са били в резултат на
опасността да влезе в затвора за дълъг период от време, пред вид наличието на
условно осъждане по друго наказателно дело за друго престъпление – притеснения
от субективен характер.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на К.Г.К. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му, се явява
доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу К. и
воденето срещу него на наказателно производство, което след четири години и
половина е завършило с оправдателна присъда.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития и
отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го
среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца, така, както са описани по –
горе, и действията на органите на П..
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу К. се е водело наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, и съобразявайки показанията на
разпитания свидетел, посочена от ищцовата страна, както и възраженията на
ответника относно размера на претендираното обезщетение, съдът намира, че претърпените
от последния неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с
обезщетение в размер 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на влизане в силна на оправдателната присъда по отношение на
него – 10.01.2018 г., до окончателно изплащане на сумите, като до пълния
предявен размер от 50 000 лв. искът се явява недоказан и неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна разноски,
съразмерно с уважената част от иска н размер 10 лв. д.т..
На адвоката –
повереник на ищеца И.Ю., САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗА в размер 830 лв., съобразно уважената част от иска.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П. НА Р.Б.,
София, бул. ******, да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, чрез адв. И.Ю., САК,
със съд.адрес:***, Търговски дом, ет. 3, кантора **, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата 10 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в
резултат на образуваното срещу него наказателно производство през 2013 г., след неговото
оправдаване, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
- 10.01.2018 г. до окончателното
й изплащане и разноски, съобразно
уважената част от иска н размер 10 лв. - д.т.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до
пълния предявен размер 50 000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.
НА Р.Б. да заплати на адв.
И.Ю., САК, със съд.адрес:***, Търговски дом, ет. 3, кантора **, адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в размер
830 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: