№ 5687
гр. С., 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110109107 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр.
с чл. 228 ЗЗД за сумата от 1 800 евро (левова равностойност 3 520,49 лв.),
представляваща заплатен от ищеца на ответницата депозит при сключване на
договор за наем от 22.04.2020 г., подлежащ на връщане поради прекратяване
на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 21.02.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че съгласно договор за наем от
22.04.2020 г. ответницата му е предоставила за временно възмездно ползване,
за срок от 12 месеца, недвижим имот, представляващ триетажна еднофамилна
къща, двор с градина и две паркоместа, закрит гараж с помещение за
съхранение на градински инструменти и др., намираща се в село К., област С.,
вилна зона “....” ..., срещу месечна наемна цена в размер на 900 евро (левова
равностойност 1 764,00 лв.). Поддържа, че при сключване на наемния
договор, съгласно уговореното от страните, е предоставил на ответницата
гаранционен депозит в размер на 1 800 евро - левова равностойност 3520,49
лв. Съгласно чл. 20 от договора ответницата се е задължила да му възстанови
дадената в депозит сума при прекратяване на наемното правоотношение, в
случай, че след следващото консумативно отчитане е видно, че наемателят
няма непогасени задължения. Излага, че е прекратил договора на 04.05.2021
г., на която дата страните са подписали и приемо-предавателен протокол за
предаване на държането върху имота. Навежда твърдения, че въпреки
добросъвестното му задължение за плащане на наемната цена, грижите за
имота като добросъвестен ползвател, ответницата не му е възстановила
депозита в определения размер, като отказала да стори това и след
1
отправените по електронната поща покани.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Признава,
че страните са били обвързани от процесния договор за наем, по който е
получила от ищеца депозит в размер на 1 800 евро и не е възстановила същия
след прекратяване на договора на 04.05.2021 г. Не оспорва също, че ищецът й
е предал държането на наетия имот, но твърди, че е установила множество
нанесени щети по вътрешното му обзавеждане. Поддържа, че с оглед
влошеното състояние, в което й бил върнат имотът, в нейна полза е
възникнало вземане срещу ищеца за обезщетение за вредите, причинени от
фактическите ползватели по време на времетраенето на договора, изразяващи
се в претърпени загуби под формата на разходи за отстраняване на щетите и
почистване, както и вземане за равностойността на липсващите вещи, с които
има право да прихване вземането на ищеца за връщане на депозита. Навежда
твърдения, че освен изброените в протокола за предаване от 22.04.2020 г.
липсващи и повредени вещи и нанесени вреди в имота, ответникът без
основание е удържал част от наема, който дължи за месец март 2021 г., като
удържаната част е в размер на 1 207,23 лв., което се равнява на 617,50 евро.
Посочва, че стойността на нанесените щети в имота е на стойност 3 527,46
лв., която сума надвишава исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 228 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за наем, по силата на който е
платил на насрещната страна гаранционен депозит в посочения размер, както
и настъпване на предпоставките за връщане на същия, а именно - че
договорът за наем е бил прекратен.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, респ. наличие на основание за
задържане на получения депозит.
Съобразно твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен
валиден договор за наем на 22.04.2020 г., който е прекратен на 04.05.2021 г.;
че наемателят е платил на наемодателя депозит в размер на 1 800 евро, както и
че наемателят е освободил и предал имота на наемодателя с приемо-
предавателен протокол.
От приетия по делото договор за наем от 22.04.2020 г. се установява, че
ответницата Б. С. Ц., в качеството й на собственик и наемодател, е
предоставила на ищеца Я. С. Б., в качеството му на наемател, за временно и
възмездно ползване следния недвижим имот, а именно: триетажна
еднофамилна къща, двор с градина и две паркоместа, закрит гараж с
2
помещение за съхранение на градински инструменти и др., като е посочено,
че къщата се отдава напълно обзаведена по опис – Приложение № 1 от
договор за наем от 2018 г.
По делото е представен анекс № 2 от 21.07.2018 г. към договор за наем
от 03.05.2018 г., сключен между ответницата Б. С. Ц., в качеството й на
наемодател, от една страна, и от друга страна “ФИРМА” ЕООД, в качеството
му на наемател. В анекса е посочен обектът на наемните взаимоотношения –
“триетажна къща с РЗП 350 кв. м. и дворно място 660 кв. м. в с. К., в. з. ...., ул.
...”. Посочено е, че къщата се отдава под наем обзаведена и оборудвана, а
анексът се явява приемо-предавателен протокол, който се преподписва
поради неточности в предходния приемо-предавателен протокол от
03.05.2018 г.
Представен е анекс № 2/21.07.2018 г., от който се установява, че
мястото, в което следва да бъдат посочени забележки, открити в процеса на
предаване и приемане на вещите, е оставено празно. Следва да се приеме, че
към съответния момент такива забележки не са били налице. Изрично е
посочено, че към протокола от 21.07.2018 г. ще бъде прикачен и предходният
от 30.05.2018 г.
В представения по делото анекс № 2 от 30.05.2018 г. са посочени
следните, установени при предаването на имота забележки, а именно: в
кухня-сутерен - всички стени и почти всички первази са за ремонт, като е
посочено, че са приложени и снимки /л. 15/; стените в коридора на първия
етаж са за боядисване /л. 17/; в баня на първия етаж - спукани плочки в душ-
кабина - за ремонт /л. 18/; в стая-лилаво-жълто и стая-розово - стените под
радиатора са за ремонт /л. 21 и л. 22/; в спалня-мастър - частично наранени
тапети /л. 23/; в баня-мастър - незалепени первази мивка, 2 спукани плочи на
пода, 2 счупени плочи на стена /над огледало и над вана/; в баня на третия
етаж - счупени первази таван и разлепени, счупени плочи, липсва фугировка
/л. 24/; таван-стая - напукани стени и таван. Протоколът е подписан от
ответницата.
В приемо-предавателните-протоколи от 30.05.2018 г. и 21.07.2018 г.
изрично е описано кои са работещите уреди и тези, които не са пригодени за
работа.
По делото не се твърди и не се доказва съставяне на нов приемо-
предавателен протокол при подписване на договора за наем от 22.04.2020 г.
Представен е приемо-предавателен протокол от 04.05.2021 г. към
договор за наем от 22.04.2020 г., т.е. същият е съставен при прекратяване на
наемното правоотношение между страните. От протокола се установява
следното: кухня-сутерен: перална машина “...” – развалена, бойлер в мокро
помещение “...” - наличен; котелно: бойлер “...” 500 л. – повреден и заменен;
хол-първи етаж: ТВ-плазма “...” 42 инча – липсва /този, който е в стаята, е на
наемателя/; килими 2 бр. – липсват; хол/вестибюл 2-ри етаж: бюро – не е
намерено /това, което е в стаята, е на наемателя/.
3
На последната страница на протокола отново мястото, предвидено за
описание на евентуални повреди, открити при предаване и приемане на
вещите, е празно, т.е. следва да се приеме, че към съответния момент такива
не са открити. Протоколът е подписан от ответницата.
Представен е приемо-предавателен протокол от 08.06.2021 г., от който
се установява, че на И.П.И. /майка на ответницата/ са предадени следните
вещи, собственост на ответницата: 2 броя метални кошчета с педал, стъклени
чаши и 1 брой кафяв килим.
Страните не спорят, а и от приетия по делото договор за наем от
22.04.2020 г. се установява, че при подписване на договора наемателят е
предал, съответно наемодателят е получил сума в размер на 1 800 (хиляда и
осемстотин) евро, наричана в договора “кауцион”, която да служи за
обезпечение в случай на извършване на нарушенията, изброени в чл. 18 от
договора, а именно: 1/ако наемателят откаже да върне държането на имота в
уговорения срок и/или предаде същия не в съответното за това състояние
и/или заедно с нанесени върху него щети; 2/ при наличие на неуредени суми
за консумативни разходи за имота – до момента, в който наемателят ги плати.
Уговорено е също, че процесната сума в размер на 1 800 евро ще остане у
наемодателя през целия период на действие на договора. Чл. 19 от договора
предвижда, че при нанесени от наемателя щети върху имота и/или наличие на
неплатени консумативни разходи, които надхвърлят размера на кауциона,
наемодателят има право да задържи пълния размер на кауциона и да търси
обезщетение за горницата по общия ред.
Безспорно установено е, че наемателят е платил на наемодателя депозит
в размер на 1 800 евро, както и, че процесната сума не е възстановена на
ищеца-наемател след прекратяване действието на договора. Ответницата Б. Ц.
признава, че след прекратяване на договора е задържала сумата (кауцион).
Съгласно чл. 20 от договора за наем от 22.04.2020 г. в случай, че не е
налице някое от посочените в чл. 18 нарушения наемодателят е длъжен да
върне пълния размер на кауциона след получаване на документите за
платените сметки за електричество, вода, кабелна телевизия и интернет за
изминалия месец на имота от наемателя на наемодателя. Не се спори, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че
консумативните разходи за имота са заплатени от ищеца.
Съгласно чл. 13 от договора наемателят дължи обезщетение в пълен
размер за виновно нанесените щети, причинени от него или от други лица,
както и животни, които той е допуснал до имота през време на действието на
договора. Чл. 14 предвижда, че наемателят няма право да извършва трайни
подобрения и реконструкции в наетия имот без изричното писмено съгласие
на наемодателя, като в случая, че наемателят не е получил писмено
разрешение от наемодателя и е извършил някакви действия по промяна на
имота, то извършените дейности и вложените материали са за сметка на
наемателя. След изтичане на договора всички трайни подобрения остават в
4
полза на наемодателя.
Съгласно чл. 15 от договора наемателят е длъжен да върне на
наемодателя имота в срок от 1 /един/ ден от прекратяването на договора по
реда на алинея VI, в състоянието, в което е бил предаден, като се отчита
обичайното изхабяване. Посочено е, че връщането на имота и евентуалните
възражение на наемодателя се удостоверяват с писмен двустранно подписан
приемо-предавателен протокол, какъвто в случая е налице.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите В.Д.Д. и И.П.И. /майка на ответницата/.
Свидетелят В.Д. твърди, че познава ищеца от седем, осем години. Знае,
че ищецът е бил под наем в процесния имот, като твърди, че е извършвал
дребни ремонти в него. Поддържа, че е имало проблем с бойлер, който
първоначално е ремонтирал, но впоследствие се наложило да бъде сменен и
монтирал нов – 200-литров, с възможност за много включвания. Твърди, че е
ВиК специалист, като си спомня, че е помагал на ищеца и за подмяна на
перална машина. Посочва, че в имота е имало стара пералня и на нейно място
е монтирал новата, като монтажът се изразявал в подвързване към канал и
студена вода. Твърди, че ищецът, след като се е изнесъл от имота, го е
помолил да закара вещи на собствениците, взети по погрешка от ищеца при
пренасянето – по спомен килим, саксии, легени или кошчета. Твърди, че е
закарал вещите на адреса, на който е извършил монтажа на бойлера, като там
се срещнал с майката на ответницата, на която предал вещите. Смяната на
бойлера и пералната машина твърди да е станала по време на “К.”. Заявява, че
именно той е правил тръбите, в които бойлерът е вързан към момента, като
посочва, че направил ново захранване, както и, че ако бойлерът беше като
стария, нямаше да се налага да се прави нов извод.
Свидетелката И.И. е майка на ответницата Б. Ц.. Твърди, че познава
ищеца, тъй като дъщеря й има къща в село К., която е била отдадена под наем
на ищеца. Познава добре къщата, тъй като е живяла в нея преди същата да
бъде отдадена под наем. Твърди, че е присъствала на предаването на имота от
ищеца на ответницата, помни състоянието на вещите в имота, заявява, че
лично е снимала стените, тъй като същите били мръсни, потвърждава
съставянето на протокол при предаването. Поддържа, че имотът е отдаден
обзаведен, с 200-литров бойлер и пералня “...”, закупена 2015 г., като при
прекратяване на наемното правоотношение между страните тези уреди били в
имота - същите, които те били сложили. Твърди, че с дъщеря й закупили
пералнята “...” за около 650 лева, която при предаването на имота била
работеща, но била със скъсан маншон, от нея изтичала вода и било
невъзможно да се пере с нея. Имало и друга, технически неизправна пералня,
която била на ищеца, като посочва, че същата останала в двора. Твърди, че
200-литровият бойлер бил свален и оставен отстрани, а на негово място бил
поставен 120-литров, който бил на ищеца, като именно с последния къщата
била продадена. Поддържа, че дъщеря й /ответницата/ купила нов 180-литров
5
бойлер, свидетелката завела майстор да го постави, но установила, че
бойлерът вече е сменен от ищеца. Твърди, че не са сменили бойлера, поставен
от ищеца, и са си върнали закупения от тях. Техникът, с когото били в къщата
за смяна на бойлера, й казал, че бойлерът, поставен от ищеца, не е рентабилен
и не е нов. Посочва, че изводите на бойлера били променени. Поддържа, че
при предаването са липсвали два килима от хола на първия етаж, които не са
им върнати. Впоследствие твърди, че единият килим е върнат от свидетеля
В.Д., заедно с две кашончета чаши и две метални кошчета. Твърди, че
направила подарък на ответницата, като й дала пари за новата къща, с които
ответницата си купила килима за около 250 лева. Поддържа, че на таванския
етаж липсвали осветителни тела, които отново били закупени с нейния
подарък. Твърди, че големият телевизор “...”, който бил в хола, липсвал при
предаването на имота, като посочва, че същият бил подарък на ответницата от
мъжа, с когото живеела. В спалнята на свидетелката имало по-малък
телевизор “...”, но същият не работел – бил със син екран. При предаването
къщата била много мръсна и се наложило да извикат фирма, като за
почистването дали около 400 лева. Потвърждава, че в къщата останали вещи
на ищеца, като предложила на свидетеля Д. да ги вземе, но последният
отказал под предтекст, че ищецът не му е наредил. Вещите така и не били
предадени на ищеца.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му
плати определена цена. Основното задължение на наемодателя по договора се
изразява в осигуряване безпрепятствено ползване на вещта от страна на
наемателя през времетраенето на договора.
Едно от основните задължения на наемателя съобразно разпоредбата на
чл. 233, ал. 1 ЗЗД е да върне вещта с обикновените изхабявания. Съгласно
разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. второ ЗЗД, наемателят дължи обезщетение
за вредите, причинени през време на ползуването на вещта, освен ако докаже,
че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение
и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите
пренаематели. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, т. изр. 4 (последно)
ЗЗД пък до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в
добро състояние. Посочената правна норма урежда оборима презумпция за
виновно причиняване на вредите от наемателя през време на ползването на
вещта. Следователно, ако наемателят твърди, че вредите се дължат на
причина, за която той не отговаря, доказателствената тежест е негова. Ако
наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци
или в състояние, което не отговаря на ползването, за което е наета, т.е. в
ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на
съответното състояние е негова.
Предвид представения приемо-предавателен протокол от 04.05.2021 г.
към договор за наем от 22.04.2020 г., подписан и неоспорен от ответната
страна, съдът намира, че от страна на ответницата по делото не бяха
6
ангажирани доказателства, които да установят следните твърдени от нея
повреди и липсващи вещи в имота, включително разходи за почистване на
къщата: липсващ телевизор “...” 42 инча, закупен на стойност 512,94 евро
/левова равностойност 1 000,23 лева/; перална машина “...”, върната
повредена при предаването на имота, закупена през 2015 г. на стойност
650,00 лева; липсващ килим на стойност 250,00 лева; липсващи 2 броя
осветителни тела и аплици на стойност 120,00 лева; почистване на къщата,
възложено на фирма за почистване, на стойност 400,00 лева.
По делото е представена в превод от гръцки език фактура за продажба
№ ..../22.12.2014 г., издадена от .... – ФИРМА ... /номер в регистъра на
акционерните дружества: ...В/... (06). Клиент по фактурата е ФИРМА ЕООД,
ЕИК ..... Във фактурата са посочени следните стоки: 1 брой парна ютия ..../02
на стойност 45,46 евро и 1 брой ....' ... . на стойност 511,38 евро. Общата сума
по фактурата е 512,94 евро, тъй като от стойността на двете стоки е
приспаднат ваучер на стойност 43,90 евро. Ответницата поддържа, че
телевизорът е закупен на стойност 512,94 евро, което не съответства на
представената от нея и приета по делото фактура. Ответницата поддържа, че
телевизорът е закупен от мъжа, с когото живее на семейни начала, като в
отговора на исковата молба се твърди, че той й го е предоставил, тъй като е
живял в имота преди да бъде отдаден под наем. От показанията на
свидетелката И.И. се установява, че тя също е живяла в имота преди да бъде
отдаден под наем.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за заплащане на
сумите, необходими за ремонта и смяната на пералната машина и бойлера, не
следва да отговаря ищецът-наемател. По делото е представена и приета
електронна кореспонденция между страните /л. 38 – 48/, неоспорена от
ответната страна, от която се установява, че ищецът своевременно и
неведнъж е уведомявал ответницата за проблемите, свързани с инсталациите
и електроуредите в имота, включително с бойлера и пералната машина, като
именно бездействието на ответницата е принудило ищеца първо да опита да
ремонтира уредите, а впоследствие и да замени същите. На 29.01.2021 г.
ответницата е известена за проблемите с бойлера и пералната машина. В
изпратеното писмо ищецът е споделил, че бойлерът е много стар и два пъти е
викал техник, но проблемите с него продължават. Уведомил е ответницата, че
пералната машина е развалена и временно ползват пералня-втора ръка, както
и за необходимостта от нова. На 19.03.2021 г. ответницата отново е
уведомена за проблемите с бойлера и пералнята, като видно от написаното от
ищеца, ответницата не е взела никакви мерки във връзка с оплакванията в
писмото от 29.01.2021 г.
Твърденията на ищеца във връзка с подлежащи на връщане между
страните вещи се потвърждават от разменената между тях кореспонденция.
На 25.05.2021 г. и 25.08.2021 г. ищецът е изразил готовност да извършат
размяната. На 01.09.2021 г. ответницата е отговорила на ищеца, че може да
задържи нейните вещи, с което счита имуществените отношения между тях за
7
приключени. Ответницата твърди, че е отправила покани до ищеца да си
прибере вещите от имота, но той не го е сторил, поради което посочва, че е
твърде вероятно новите собственици на имота са се освободили от вещите на
ищеца. По делото не се доказа подобни покани да са отправяни от ответната
страна. На 30.09.2021 г. ищецът е отправил покана до ответницата за връщане
на задържания депозит, като отново е изразил готовност за връщане на нейни
вещи.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая е налице обичайното
овехтяване и амортизация на вещите, като не се доказа причина за повредите
да е виновно поведение на ищеца-наемател или на членовете на неговото
домакинство. Възможно е причина за настъпилите повреди да е и посоченото
от ищеца често спиране на тока в целия район, в който се намира процесният
имот, което не се оспорва от ответницата. Разпитаните по делото свидетели,
които споделят, че са посещавали имота именно във връзка с възникналите
проблеми с електроуредите, не посочват причините, довели до тяхната
повреда, респективно необходимостта от тяхната замяна впоследствие с нови.
Дори свидетелката И.И. /майка на ответницата/ не твърди именно виновното
поведение на ищеца да е в основата на възникналите повреди. Горният извод
се подкрепя от една страна от факта, че обикновени са онези изхабявания,
които касая нормалното ползване на имота или това, за което е уговорено, а
съгласно клаузата на чл. 2 от договора за наем е уговорено, че същият ще се
ползва за жилище, като промяна във функционалното му предназначение не
може да бъде правена, като между страните няма спор, че имотът е бил
използван именно за това. Нормалното изхабяване включва обикновени
счупвания, неработещи ключове или уреди, които могат да се поправят, както
и инсталиране на уреди (включително чрез пробиване на стени), които са
необходими за дейността на наемателя. Последният не дължи поправки на
тези обикновени изхабявания – арг. чл. 231, ал. 1 ЗЗД (така Решение № 307 от
17.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 255/2018 г., II т. о., ТК). От друга страна, с
подписването на протокола от 04.05.2021 г. при предаването на имота без
възражения, ответницата-наемодател е признала извънсъдебно по смисъла на
чл. 175 ГПК, че е приела държането на имота в добро състояние с изключения
на обикновените изхабявания, в какъвто смисъл са и твърденията на ищеца.
От приетия по делото приемо-предаветелен протокол от 04.05.2021 г.,
подписан от ответницата без възражения за повреди, следва изводът, че
ищецът-наемател е върнал държането на имота в добро състояние – такова,
каквото му е било предоставено. При тези обстоятелства съдът намира, че
разходите във връзка с ремонт и подмяна на електроуреди в имота /перална
машина и бойлер/ не следва да бъдат отговорност на ищеца-наемател,
доколкото не се установи повредите да се дължат на негово виновно
поведение. Така направените разходи на основание чл. 231, ал. 2, предл.
последно ЗЗД наемателят може да прихване за сметка на наема, като по
делото е установено, че ищецът-наемател е направил такова изявление за
прихващане, което е достигнало до ответницата-наемодател. С оглед на
8
изложеното съдът намира, че в случая е налице извънсъдебна компенсация на
двете насрещни вземания.
Следва да се посочи също, че представените по делото писмени
доказателства – договор за бартер от 20.01.2014 г. /л. 79/ и фактура №
..../27.07.2012 г. /л. 83/, неоспорени от ответницата, се явяват в противоречие
с доводите на ответницата и показанията на нейната майка - свидетелката
И.И., че бойлерът, поставен от ищеца, не е нов и е употребяван.
Съдът намира, че въз основа на ангажираните по делото писмени и
гласни доказателства не може да се приеме, че от ответницата действително
са извършени посочените от нея разходи, включително разход за почистване
на къщата в размер на 400,00 лева.
Възраженията по наемното отношение изискват същите да бъдат
направени към момента на предаване на държането на имота от наемателя на
наемодателя, освен ако не се касае за вреди, които не могат да се установят
към момента на огледа, т.е. които се явяват скрити такива. В случая, въпреки
че всички твърдени от ответницата увреждания по имота могат да се
установят при обикновения преглед, в нито един от представените по делото
приемо-предавателни протоколи, подписани от ответницата, не са посочени
установени при приемането на имота повреди.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая не са налице
основания за задържане от страна на ответницата на предоставения от ищеца
депозит (аукцион), поради което исковата претенция за възстановяване на
депозита в размер на 1 800 евро (левова равностойност 3 520,49 лв.) е
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Като законна последица от присъждане на главницата, върху същата се
следва и поисканата от ищеца законна лихва, считано от 21.02.2023 г. /датата
на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане.
По отговорността на страните за разноски:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. С оглед изхода от делото право
на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази
насока.
Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски в
размер на 540,82 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за основателно релевираното от ответницата възражение по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като в случая е уговореното и заплатено възнаграждение
в размер на 900,00 лева, което съдът намира, че не съответства на положения
от адвоката труд по делото.
Следва да се отбележи, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в
решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение
под определения минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
9
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразявайки и
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, съдът намира, че в случая
справедливият размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. С. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Я. С. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 228 ЗЗД, сумата от
1 800 евро с левова равностойност 3 520,49 лева, представляваща подлежащ
на връщане депозит по договор за наем от 22.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.02.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. С. Ц., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА Я. С. Б., ЕГН **********, сумата от 540,82 лева,
представляваща сторени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10