О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……….…………….2021г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на двадесети юли 2021г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА ч.адм.д. № 1386/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по молба от К.Й.Й., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Разделна“, с.Разделна, да бъде
спряно изпълнението на Заповед № П-2012/2 от 15.06.2021г. на Главен директор на
ГД „ИН“-София, с която е наредено да бъде преместен в Затвора гр.Бургас до
изтърпяване на наложеното му наказание.
Със съдебно разпореждане № 8527/29.06.2021г.,
производството по делото е оставено без движение, с оглед констатирани, като на
молителя е даден 3–дневен срок от получаване на съобщението, в който: 1.Да посочи изрично дали иска само
спиране изпълнението на заповедта, или обжалва и самата заповед относно нейната
законосъобразност; или вече е подал самостоятелна жалба против нея; 2.В първия случай да посочи вредите,
които би търпял от изпълнение на заповедта, а във втория – да конкретизира
основанията, поради които счита същата за незаконосъобразна; 3.Да представи доказателства за внесена
по сметка на Административен съд – Варна държавна такса в размер на 10 /десет/
лв., съгласно т.2б б.”а” от Тарифа № 1 към ЗДТ; като е указано, че при
неизпълнение указанията на съда в дадения срок, съдебното производство ще бъде
прекратено.
Със същото разпореждане
ответникът е задължен да представи административната преписка, както и да
посочи изрично дали заповедта, чието спиране се иска, е била оспорена пред
съда.
В срока за изпълнение от Й. е
постъпила молба с.д. 10632/14.07.2021г., в която изрично заявява, че искането
му е за спиране изпълнение на заповедта. Излага, че по друго дело вече е била
отменена предходна заповед за преместване, като моли да се вземат предвид
мотивите на съда по същото, където е посочил, че е болен, баща му е инвалид и
т.н. Заявява, че вредите от изпълнението за него ще са много, тъй като в
Затвора Варна работи, лекуван е и се чувства добре, а в Затвора Бургас не го
познават и няма да работи. Счита, че на сегашното място на изпълнение на
наказанието, се постигат целите на присъдата.
Ответникът с молба от
30.06.2021г., с която е представил административната преписка, не е изразил
становище по искането за спиране. В изпълнение на съдебното разпореждане е
посочил, че в Затвора Варна не е налична информация Й. да е подавал жалба срещу
горепосочената заповед.
След запознаване с твърденията в
молбата, процесната заповед и представените с административната преписка документи,
настоящият състав намира, че искането за спиране изпълнението на оспорения акт
е недопустимо по следните съображения:
Искането е депозирано
от надлежна страна - адресат на същото и в законоустановения срок, но при
отсъствие на предпоставките на чл.60 и на чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК, предвид следното:
Със Заповед № П-2012/2 от 15.06.2021г.,
на основание чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС е разпоредено лишеният от свобода К.Й. –
молител в настоящото производство, да бъде преместен в Затвора гр.Бургас за
доизтърпяване на наложеното наказания. Съгласно разпоредбата
на чл.63 ал.2 от ЗИНЗС заповедта
за преместване или отказът за преместване подлежи на оспорване по реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Общият принцип в
административното производство е, че подаването на жалба спира изпълнението на
оспорения акт.
В настоящия случай няма данни
заповедта чието спиране се иска, да е
оспорена самостоятелно по съдебен ред. От своя страна, молителят изрично
в уточняващата молба сочи, че иска само спиране на същата. В тази връзка и
доколкото както беше посочено по-горе са приложими общите разпоредби на АПК,
при липса на съдебно оспорване съдът може да спре
предварително изпълнение, но само в хипотезата на чл.60 ал.1 от АПК /когато не е допуснато по силата на закона,
а е по разпореждане на административния орган/. Процесната заповед обаче не
съдържа допуснато от органа предварително изпълнение.
Другата хипотеза, при
която съдът може да спре предварително изпълнение е при условията на чл.166
ал.4 вр. ал.2 от АПК, когато същото е допуснатото по силата на
закона. Тази хипотеза обаче също не е налице, тъй като от една страна ЗИНЗС
не предвижда
предварително изпълнение на този вид актове, а от друга задължителна процесуална предпоставка за това е обжалването на самия
административен акт. Както беше посочено и по-горе, молителят не е установил
наличието на висящо съдебно производство по оспорване на процесната заповед, а
и съдът след извършена проверка в деловодната система не констатира образувано
дело.
При това положение
искането за спиране изпълнение на процесната заповед е недопустимо и следва да
се остави без разглеждане.
По тези съображения и
на основание чл.159 т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К.Й.Й.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Разделна“,
с.Разделна, да бъде спряно изпълнението на Заповед № П-2012/2 от 15.06.2021г.
на Главен директор на ГД „ИН“-София, с която е наредено да бъде преместен в
Затвора гр.Бургас до изтърпяване на наложеното му наказание; и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.адм.дело
№ 1386/2021г. по описа на Адм.съд-Варна, ХVІІІ състав.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред ВАС, в седмодневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: