№ 1376
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110201203 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. От
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Производството е образувано по жалба на В. Г. С., ЕГН **********,
чрез адв. В. А. - член на ВдАК, против Заповед за задържане на лице с №
22733/12.01.2023 г., издадена от полицай З. Д. И. при 03 РУ СДВР.
В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна
поради издаването при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при противоречие с
материалните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона и
принципа за пропорционалност. Развиват се доводи за липса на материалните
предпоставки за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, липса на мотиви
/фактически основания/ в оспорената заповед, доколкото в нея било записано
с неясни буквени комбинации „притежание на НВ“ както и се посочва, че
жалбоподателката страда от неврологично заболяване – епилепсия. Посочва
се, че в заповедта за задържане липсват мотиви какво е наложило
поставянето в такава стресова ситуация на лице, което страда от такова
заболяване, от гледна точка на принципите на целесъобразност и
пропорционалност. Оспорващият счита, че е нарушена и Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за
задържане не съдържа факти или информация за съществуването на
обосновано подозрение за извършване на нарушение, а само е посочен текста
от НК. В жалбата се посочва още, че е нарушен принципът за съразмерност
по чл.6, ал.2 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски в размер на
750 лева.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят – В. Г. С., редовно
призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат А., който поддържа жалбата, както и искането за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – З. Д. И. от 03 РУ СДВР се явява лично, като
поддържа, че заповедта е издадена правомерно.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпращат
представител.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.01.23 г., в 23:30 часа на кръстовището на бул. „Стамболийски‘‘ и
бул. „Д. Петков“ била извършена полицейска на лицето В. Г. С.. В процеса на
проверката В. С. заявила, че, че в дамската си чанта има 9 и ¼ хапчета
„ривотрил“. Била задържана и транспортирана в 03 РУ-СДВР. Тези
обстоятелства били отразени в Докладна записка, приложена по делото, с рег.
№ 227-955 от 16.01.22 година, на полицай Ст.. От изготвена в последствие
експертна справка било установено наличие на спектър с ивици на
поглъщане, характерни за веществато „карбамаепин“ и „клоназепам“.
Лицето В. Г. С. страдало от епилепсия, видно от приложените по делото
амбулаторен лист, документ от невролог и експертиза от ТЕЛК.
С атакуваната Заповед за задържане на лице, с рег№ 22733/12.01.2023
г., издадена от полицай З. Д. И. при 03 РУ СДВР, на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР, за вписано в нея основание „притежание на НВ“, било наредено
задържането на жалбоподателя В. Г. С. за срок до 24 часа. На задържаното
лице били разяснени правата му по чл.72, ал. 3,4,5,6 и чл.73 от ЗМВР. Лицето
е било уведомено и че при задържане на осн. чл.72, ал.1 т.1-4 от ЗМВР, не
могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно
придвижване. При задържането жалбоподателят е подписал декларация, в
която е заявил, че желае адвокатска защита за своя сметка и че адвокатът му е
бил лично уведомен за задържането. В същата декларация, задържаното лице
е заявило, че е бил устно запознато с правата си по чл. 72, 73, 74 от ЗМВР.
Извършен е и обиск на лицето В. Г. С., за който е съставен Протокол от
12.01.2023 година в гр. София в 23:30 часа, при който са намерени 1 бр.
мобилен телефон, 2 бр. секретни ключа, 1 бр. пръстен, 2 бр. синджири, 1 бр.
гривна, 1 бр. дамска чанта с лични вещи, за които по делото липсват данни да
са били предмет на престъпление. Жалбоподателката бил задържан в 23:30
часа на 12.01.2023 година и освободена в 11:30 часа на 13.01.2023 година, т.е.
престоят и в помещение за временно задържане, в 03 РУ СДВР, е бил 12 часа.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно: Протокол за
обиск от 12.01.2023; Докладна записка с с рег.№ 227-955 от 16.01.22 година,
2
на полицай Ст.; Заповед за задържане на лице, с рег№ 22733/12.01.2023 г.,
издадена от полицай З. Д. И. при 03 РУ СДВР, медицинска документация,
приложена към жалбата, както и от останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по
предвидения в закона ред в своята съвкупност, като го намира за
непротиворечив и допълващ се поотделно и в своята съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Съдът намира жалбата, срещу заповедта за задържане за допустима, тъй
като е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу
индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на законов съдебен
контрол. Жалбата е изготвена в предвидената законова форма и е придружена
от необходимите приложения. А на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
извърши служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата
съображения, така и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния индивидуален административен акт, посочени в нормата на чл. 146
от АПК в изпълнение на служебното си начало по отношение тези
производства.
След извършена служебна проверка съдът установи, че в обжалваната
заповед е посочено основанието на издаването, а именно: чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, както и „притежание на НВ“, с което не се изпълнява изискването на
чл.74, ал.2, т.2, предложение първо от ЗМВР за излагане на фактическите
основания за задържане на лицето. От използваното съкращение не става
ясно фактическото основание на задържането. Същото не става ясно от
съдържанието на изготвените до момента на задържането на лицето
документи.
В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето В. Г.
С., веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3, 4, 5, 6 и
чл.73 ЗМВР, за което е положило подпис.
Видно от Декларацията се установява, че същото лице е било запознато и с
правата си по чл. 72, 73, 74 от ЗМВР, за което също е положило подпис. От
изложеното следва, че на задържаната е било устно разяснено правото на
телефонно обаждане, с което тя може да съобщи за своето задържане. Тъй
като то се инкорпорира в чл.74, ал.2, т.6, б. г., от ЗМВР, следва извода, че е
спазено изискването за писмена форма, актът е подписан и формално
съдържа реквизитите по чл.74, ал. 2 от ЗМВР.
Оспорваната заповед обаче не съдържа ясни фактически основания за
издаването й. Единственото сочено за основание за издаване на оспорвания
акт е чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и „притежание на НВ“, не е достатъчно ясно и
не позволява на задържаното лице да научи към момента на задържането си
причините за ограничаване на свободата му и да организира защитата си. От
този начин на посочване на фактическите основания за издаване на
оспорваната заповед за задържане не става ясно въз основа на какви факти и
3
обстоятелства административният орган е направил своето обосновано
предположение за евентуалната съпричастност на задържаната В. С. в
извършване на конкретно престъпление и за необходимостта за прилагане на
принудителна административна мярка - задържане на лицето за срок от 24
часа. В мотивационната част освен цифровото изписване на конкретните
разпоредби от ЗМВР липсва словесното ясно словесно изписване на
фактическите основания за издаването , няма описание на факти и
обстоятелства, въз основа на които би могъл да се направи извод за
подозрение за съпричастност на лицето към престъпление. Фактическите
съображения за издаването на административния акт не могат да бъдат
заместени от изготвени на по-късен етап документи. На лицето по отношение,
на което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде
разяснено въз основа на какви документи, за какво конкретно действие или
бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно
придвижване. Посочването само и единствено на неясно съкращение е грубо
нарушение на правото на защита на гражданина, по отношение на който е
предприета съответната принудителна административна мярка.
Необективирането на твърдения за наличие на някой от релевантните
юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави
заповедта немотивирана и препятства възможността на задържаното лице да
се запознае с мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на
твърденията, довели до задържането му.
В заповедта не се съдържат фактически основания и описание на
относимите факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ,
съставен преди или по време на издаването на акта. Издаваните в последствие
такива документи не са част от административната преписка по самото
издаване на акта. Подобни мотиви не могат да се обективират впоследствие,
включително и по време на процеса по оспорване на заповедта. Само това
основание е достатъчно, за да се отмени процесната заповед, като издадена в
противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от
АПК и по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.
В посочената преписка не се съдържат данни да са били предявявани
обвинения при задържането на лицето. Няма данни същата да е имала
поведение, с което да е създала пречки или затруднения за разследване на
противоправно деяние. Нито ЗМВР, нито Конституцията на РБ или
международните правни актове, регламентиращи човешките права, дават
право и основание на органите на реда да задържат принудително всяко лице,
което им се струва съмнително и за което не са налице проверка и и
конкретни факти, създаващи индиция за негова съпричастност престъпно
деяние.
Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок
до 24 часа, налагана по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи
наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи
на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети
наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление,
укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане
данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на
4
административния орган, издател на акта. Издаването на оспорваната заповед
на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, с която е разпоредено задържането на
жалбоподателката очевидно не допринася за постигане на посочените цели и
съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от
свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, съгласно
легалното им определение в чл.22 от ЗАНН. Следва да се посочи и това, че в
процесния случай не е доказано и наличието на съмнение за това, че
задържаното лице е можело да препятства или затрудни разследването, което
съмнение да оправдава налагането на мярката. По изложените съображения
съдът намира, че е налице още едно самостоятелно основание по смисъла на
чл. 146, т.5 от АПК. Горното сочи и на предприето налагане на мярката в
нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от
АПК, предвид обстоятелството, че лицето е страдало и от неврологично
заболяване - епилепсия.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат
ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското
задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с
конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и
конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е
съобразено в целта на закона.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта е
постановена при съществени нарушения на административно
производствените правила и е материално незаконосъобразна.
В заключение съдът намира, че процесният ИАА е незаконосъобразен,
тъй като не притежава всички необходими реквизити. От съдържанието му не
става ясно по никакъв начин, по каква причина и на какво основание се
налага процесната мярка. Дори впоследствие съставените и представени
доказателства не внасят яснота и не са в състояние да заздравят този порок,
който се явява и най-съществен за спора въпрос. С издаването на оспорената
заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
липса на ясни мотиви и фактически условия, въз основа на които е
ограничено правото на свобода на жалбоподателя – основно човешко право,
защитено от Конституцията на РБ и редица международноправни актове. По
този начин, издавайки процесната заповед, в този вид, за жалбоподателя
остават неразбираеми причините, по които е била задържана, а това е
недопустимо при ограничаване на основното човешко право на свобода и
свободно придвижване.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт,
счита жалбата за основателна.
В жалбата си против обжалваната заповед процесуалния представител
на жалбоподателя - адв. А., е поискал присъждане на направените от него във
5
връзка с настоящия правен спор разноски в размер на 750.00 лв. договорен и
изплатен адвокатски хонорар, в уверение на което са представени и писмени
доказателства– Договор за правна защита и съдействие и пълномощно. В
представения Договор за правна защита и съдействие е договорено
възнаграждение за адвокат в размер на 750 лева. Предвид изхода на делото, а
именно отмяна на обжалваната заповед, съдът намира искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за основателно и
мотивирано, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК сумата от
750.00 лв. следва да се присъди в полза на жалбоподателя В. Г. С..
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с № 22733/12.01.2023 г., издадена от
полицай З. Д. И. при 03 РУ СДВР, за задържането на В. Г. С., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА 03 РУ СДВР да заплати на В. Г. С., ЕГН **********, сумата в
размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляващи разноски по
настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6