Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в
публичното заседание на
двадесет и
девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Деница Кръстева
в присъствието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело
№ 2088/2020г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр.
чл.63, ал.1от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба на „Шипи 94“ ЕООД с *****, представлявано от И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. Варна, -------------, чрез процесуален
представител адв. И.К. против Решение № 1200/10.08.2020г. на
ВРС, постановено по НАХД № 2355/2020г., с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/№ ВН-13-ДНСК-37/21.05.2020г., издадено от Зам. Началника на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - София, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000лв., на основание чл.
237, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. С жалбата решението на ВРС се атакува с доводи за
неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и за несправедливост на наложената административна
санкция – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. В тази връзка се твърди, че решението е
постановено при недостатъчно изяснени факти. Не е съобразено, че всички
действия на строителя са извършени след съгласуване с лицето, упражняващо
строителен надзор. Оспорват се изводите на съда за наличие на съществено
отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.154, ал.2, т.8 от
приложимия закон – Закона за устройство на територията. Сочи се, че за
установяване на последно е следвало въззивната инстанция да назначи
съдебно-техническа експертиза, но вместо това искането на санкционираното
дружество е отхвърлено. В допълнение се твърди, че процесният строеж не е бил
спиран с нарочна заповед на компетентно лице, което, според оспорващото
дружество, навежда на извод, че описаният в НП строеж не попада в нито една от
хипотезите на чл.224, ал.1 от ЗУТ. В жалбата се оспорват изводите на въззивната
инстанция, че при издаване на процесното НП административнонаказващият орган
правилно е определил периода на извършване на административното нарушение – от
02.12.2019г. до 12.12.2019г., като сочи, че в административно-наказателното
право е непознат институтът на продължаваното административно нарушение. Сочи
се, че размерът на наложената имуществена санкция е несправедлив предвид
ниската обществена опасност на нарушението и на неговия извършител. Поради изложеното моли съда да отмени решението на съда, както и НП.В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции,
като е представен списък на същите.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорв жалбата. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Варна изразява становище за оставяне в сила решението на ВРС.
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежна старна, която разполага с правен интерес от
оспорване на въззивното решение, поради което е допустима за резглеждане.
Касационният
състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените основания за отмяна
и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Административнонаказателната
отговорност на санкционираното дружество „Шипи 94“ ЕООД е ангажирана за това,
че в периода от 02.12.2019г. до 12.12.2019г. същото в качеството на строител на
строеж: „Уличен водопровод ф110 ПЕВП с
дължина 16м. между о.т.101 и о.т.102, кв.35, по плана на
СО „Ракитника", гр.Варна“, не е изпълнило задълженията си по чл.163
ал.2, т.1, предл.2 от ЗУТ и е допуснало изпълението на строежа да е при
съществени отклонения от одобрените строителни книжа по смисъла на чл.224,
ал.1, т.2 от ЗУТ. Установено е, че за посочения строеж има одобрен
инвестиционен проект и от Гл. архитект на Община Варна е издадено разрешение за
строеж № 45/ГИ/26.03.2019г. При проверка по документи и на място е установено, че от
дружеството е изпълнен водопровод с дължина 27.80 м.
вместо разрешените в строителните книжа 16 метра. От строителя не са
представени одобрени проекти и разрешение за строеж за разликата над 16 метра.
Въз основа на изложеното е направен извод за извършен строеж в условията на
чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ – със съществени отклонения по смисъла на чл.154,
ал.2, т.8 от ЗУТ, с което „Шипи 94“ ЕООД е нарушило задълженията си по чл.163,
ал.2, т.1 от ЗУТ. Срещу строителя „Шипи 94“ ЕООД е съставен АУАН № ВН –
13/21.02.2020г. Въз основа на него на 21.05.2020г. Заместник Началникът на ДНСК издал процесното НП. На описаните
в АУАН факти е дадена правна квалификация на нарушение на чл.137, ал.3, предл.
ІІ от ЗУТ във връзка с чл.163, ал.2, т.1, предл. І-во от същия закон при
установен строеж, изпълняван в хипотезата на чл.224,
ал.1, т.2 от ЗУТ – със съществени отклонения от одобрения проект по смисъла
на чл.154, ал.2, т.8 от ЗУТ, с което е осъществен състава на нарушение по
чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ. На посоченото основание на „Шипи 94“ ЕООД е наложено административно наказание
имуществена санкция в
размер на 3000лв.
При
постановяване на разглежданото в настоящото касационно производство съдебно
решение е установено, че доказателствата, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, както и тези, събрани в хода на
съдебното дирене, по категоричен начин доказват обвинителната теза на АНО, че „Шипи 94“ ЕООД е изпълнило описания в НП строеж в
отклонение на одобрените строителни книжа по смисъла на на чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ. Установено е, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в сроковете,
определени в ЗАНН. Констатирано е, че при провеждане на АНП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на НП като
незаконосъобразно. Съдът е счел, че описаното нарушение кореспондира със
санкционната норма на чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ, а не с приложената от АНО
разпоредба на чл.237, ал.1, т.2 от същия закон, но доколкото първата предвижда
по-голяма по размер санкция и предвид законовата забрана за влошаване
положението на виновното лице, съдът е потвърдил процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изводите на ВРС досежно компетентността на
актосъставителя и на АНО, както и тези досежно законосъобразното провеждане на
АНП.
Изложените
в жалбата доводи, че обективни причини са наложили уличният водопровод между
о.т.101 и о.т.102, кв.35, по плана на СО „Ракитника", гр.Варна да бъде
изпълнен с по-голяма дължина от първоначално предвидените с инвестиционния
проект и издаденото РС 16 м., по
същество не опровергава, а потвърждава обвинителната теза на АНО, че в участъка
след 16-я метър строежът е изпълнен при съществено отклонение от строителните
книжа по смисъла на чл. 154, ал.2, т.8 от ЗУТ. Предвид това, като не е допуснал
да бъде назначена съдебно-техническа експертиза за изясняване на този факт,
съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както
се твърди в касационната жалба. След като е установило наличие на обективни
предпоставки за нанасяне на корекции в одобрения проект, за строителя е
съществувала легална възможност, да поиска тяхното нанасяне по реда, предвиден
в чл.154, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, преди извършване на строежа, което в случая не е
сторено. Обстоятелството, че строителството на процесния водопровод след 16-я
метър до постигнатата дължина на трасето от 27,80 м. е извършено при знанието и
съгласието на проектанта по част „Геодезия“ и лицето, упражняващо авторски
надзор, не снема отговорността от строителя за извършеното административно
нарушение. Наличието на изработен, но неодобрен екзекутивен чертеж, както и
наличието на работен детайл към проекта не променят горния извод, тъй като
същите не представляват строителни книжа по смисъла на закона нито могат да
санират липсата на такива.
Неоснователни
са твърденията на касатора, че АНО неправилно е определил времето на извършване
на административното нарушение и като е приел същото за правилно, въззивният
съд е постановил неправилно решение. На първо място настоящият касационен
състав не споделя становището, че за административното право е непознат
инситутът на продължаваното административно нарушение. Административното
нарушение е юридически факт. Юридическите факти могат да се проявява по
различен начин – чрез действие, чрез бездействие или чрез комбинация от двете. С
административните нарушения, изразяващи се в бездействие, най-често се пропуска
да се изпълни предписано от закона действие /например пропуска се да се поиска
и да се изчака издаване на разрешение за строеж, но се пристъпва към
реализирането му; не се сключва задължителна застраховка за автомобилите
„Гражданска отговорност“, но автомобилът продължава да се ползва/, с което се
установява едно неправомерно положение (състояние), което продържава до
прекъсването му доброволно - по волята на дееца, или чрез принудителни действия
от страна на контролните органи. Действащото административнонаказателно право в
Р България изобилстват с подобни разпоредби, описващи състави на
административни нарушения, намиращи външно проявление чрез бездействие или чрез
комбинация от действие и бездействие и тези правни норми не са „мъртви“, тоест
– неприложими. Ето защо като е посочил периода от 02.12.2019г. до 12.12.2019г.,
периода на извършване на строежа, АНО не е нарушил разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Изводите на ВРС в същия смисъл са правилни и напълно се споделят
от касационната инстанция.
Липсата
на заповед на Началника на ДНСК или на упълномощено от него лице за спиране на
строежа не е основание да се приеме, че строежът не попада в приложното поле на
чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ. В решението на ВРС са изложени подробни мотиви във
връзка с това възражение, които напълно се възприемат и от настоящата
касационна инстанция и не следва да се излагат повторно.
Не се
споделят изводите на въззивната инстанция, че в настоящата хипотеза АНО е
следвало да приложи санкционната норма на чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ вместо тази
на т.2 от същата разпоредба. Правилно е посочено в атакуваното решение, че в т.
15 са посочени санкциите за строителите на строеж, които не са изпълнили задължение
по чл.163, ал.2, т.1 – 5 от ЗУТ, но изпълнението на строеж в отклонение от
издадените строителни книжа по чл.224, ал.1 от ЗУТ е само една от хипотезите,
попадащи в приложното поле на този законова новела. Текстът на чл.237, ал.1,
т.2 гласи, че санкция на това основание се налага на извършител, възложител,
строител или лице, упражняващо строителен надзор на строеж по чл.224, ал.1 от
І-ва до ІІІ-та категория включително. Ето защо разпоредбата на т.2 от чл.237,
ал.1 на приложимия закон се отнася към т.15 като специална към обща. Още
повече, че строежът, по повод чието изпълнение е образувано
административнонаказателното производство е от ІІІ категория, съгласно чл.137,
ал.3, буква „б“ от ЗУТ и това не е спорно между страните. С оглед последното,
АНО правилно е установил кореспондиращата с нарушението санкционна норма.
Независимо от горните изводи, установеното не представлява основание за отмяна
на въззивното решение тъй като постановеният правен резултат е правилен.
Не се
споделят твърденията на дружеството-касатор за несправедливост на наложената
имуществена санкция. Вярно е, че при реализиране на строежа дължината на
трасето на водопровода е увеличена само с 11.80 м.,
но в случая следва да се вземе предвид пропорционалното съотношение на
построеното, съгласно одобрените строителни книжа, и онази част от строежа,
изпълнена в отклонение от разрешеното – в случая допълнително построеното
представлява повече от 73% от разрешената с издаденото РС № 45/ГИ/ 26.03.2019г.
дължина на трасето от 16 м.
От процесуалния представител на ДНСК е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна
сложност, поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК,
следва на ДНСК да се присъди ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се
заплати от жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1200/10.08.2020 г. на Варненски районен
съд, ХХХVІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 2355 по описа на ВРС за 2020
година.
ОСЪЖДА „Шипи 94“ ЕООД с *****, представлявано от И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. Варна, -------------, да заплати в полза на
ДНСК -
София сумата в размер на 80лв./осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.