Решение по дело №2383/2019 на Административен съд - Варна

 

Р   Е     Ш      Е      Н     И     Е

 

№………………………..   2019 година,

 

гр.ВАРНА

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ касационен състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА  

                      ЧЛЕНОВЕ:  ГЕРГАНА С.

                                                  ДИМИТЪР МИХОВ                                 

 

 В съдебно заседание на 10.10.2019 г.при секретаря Наталия Зирковска и  с участието на прокурор Силвиян Иванов  разгледа докладваното от съдия Г. С.  КНАХД № 2383/2019 по описа на Административен съд гр. Варна  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с  чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Рич 5“ ЕООД,  ЕИК ***представлявано от С.К.С. против Решение № 1330/02.07.2019 год., постановено  от ХХХІІ –ри състав при ВРС по НАХД № 1161/2019, с което е изменено  издаденото срещу касатора НП № 03-010420 от 05.12.2018 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, като е намален размера на наложеното административно наказание имуществена санкция  - от  5000 лв. на 1500 лв.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано,  постановено в противоречие със събраните доказателства и при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че  допускането до работа и престирането на труд от лицето Б.К. не е безспорно установено.

Отделно от горното  счита, че дори и да е бил осъществен съставът на нарушението, то извършеното не следвало да се квалифицира като административно нарушение поради неговата малозначителност.

Въз основа на изложеното е формиран петитум  с искане за отмяна решението на ВРС и  постановяване на друго, с което да се отмени изцяло издаденото от директора на дирекция „ИТ“ Варна НП № 03-008766/22.11.2017 год.

 Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, счита я за неоснователна и моли съдът да я отхвърли и да потвърди въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административно-наказателната отговорност на „Рич 5“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството на работодател е допуснало Б.К. да полага труд в негова полза  на длъжност „общ работник строителство“  преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал.2 КТ, заверено от ТД на НАП.

Нарушението е установено на 05.11.2018 г. при извършена   проверка в  обект „Реконструкция и основен ремонт на сградата на СОУ „Димчо Дебелянов“ в гр.Варна, *** 2, на който дружеството изпълнява СМР. На обекта контролните органи установили  присъствието на Б.К., който при попълване на декларация по чл. 402 от КТ изрично посочил, че помага на И. и бригадата. При документална проверка се констатирало, че  между Б. К.  и дружеството-касатор е сключен ТД  № 130/05.11.2018 г., с начало на изпълнение 05.11.2018 г. Видно от приложената справка трудовият договор е регистриран в НАП с уведомление  по чл. 62, ал.5 от КТ в 18:47 часа на 05.11.2018г.  Декларацията е попълнена и подписана от Б.К. на същата дата в 11 часа.

Установеното било квалифицирано от проверяващите като административно нарушение по смисъла на чл.63, ал.2 от КТ. Въз основа на констатираното,  на 27.11.2018 г.  бил съставен АУАН, връчен на представител на дружеството на същата дата, подписан без възражения. В законоустановения срок са депозирани писмени възражения.

АНО възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, счел за неоснователни доводите във възражението  и издал процесното наказателно постановление,  с което на дружеството – работодател на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева.

Въззивният съд приел за безспорно установена фактическата обстановка,  описана от АНО в оспореното НП,  доказваща по категоричен начин извършването  на деянието, за което е санкционирано дружеството- работодател. Нарушения на процесуалните правила не констатирал.

Относно  определяне размера на наложеното  административно наказание –имуществена санкция от 5000 лв.,  предвид липсата на доказателства за извършени от същия работодател  други нарушения от същия вид,  приел този размер за необосновано висок  и го определил на минимума от 1500 лв. Според въззивния съд минималният размер на санкцията ще е достатъчен за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.

Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя изводите на ВРС досежно съставомерността на деянието. Извършването му е доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Разпитаните служители на Д“ИТ“ Варна дават еднозначни отговори че всички  заварени на обекта лица в началния момент на проверката са работили.

За да е осъществен съставът на цитираната в наказателното постановление санкционна норма следва да е установено престирането на труд от лице, допуснато до работа. Забраната, въведена с чл. 63, ал.2 от КТ има особено важно значение, тя е една гаранция за спазване на трудовите права на работника в момента  на възникване на трудовите правоотношения, но преди началото на престиране на труд, т.е. преди да е започнало изпълнението на длъжността. Всяко установено и доказано от АНО нарушение на тази забрана влече административнонаказателна отговорност на работодателя. 

В разглеждания случай  АНО  се е справил с  доказателствената тежест да установи   полагането  на труд от страна на Б.К., което води до извод за законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на „Рич 5“ ЕООД, при правилно проведено АНП и  точно приложение на закона.

В този смисъл неоснователно е твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с доказателствата по делото.

Изводите на въззивния съд са правилни и се споделят напълно от касационната инстанция в настоящия и състав,  включително и  досежно размера на наложената имуществена санкция.

          Предвид направения коментар касационната жалба  се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

Решението на ВРС е правилно, не са налице основания за неговата отмяна.

 

Мотивиран от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ІІ касационен състав при АС Варна

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1330/02.07.2019 год., постановено  от ХХХІІ –ри състав при ВРС по НАХД № 1161/2019,

 

Решението е окончателно.                           

 

                                                                  

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ………..………

 

 

                                                                           

 

ЧЛЕНОВЕ:  1………..……..

 

 

 

                                                                                                  

                                                                   2………………..