Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 262019 18.07.2021 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 14228 по
описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците М.С.Г., П.С.Г. и Л.П.Г. твърдят, че като
наследници по закон на В.Г. са съсобственици на недвижим имот находящ е гр. Х.
съставляващ ПИ № ***, ведно със находящата се в същия двуетажна масивна жилищна
сграда, намиращи се на адм. адрес гр.Х.********. Поддържа, че описаната сграда
се явявала съпружеска имуществена общност между В.Г. и преживялата го съпруга М.Г.,
която от своя страна била починала на 11.11.2017г. Поддържат, че всеки от
тримата наследници на В.Г. – М.Г. и двамата му с. К.Г. и С.Г., са получили
равни части от наследството на В.Г.. Самите ищци били наследници на С.Г. и като
такива притежавали по 1/18 ид.ч. всеки от процесните недвижими имоти. Поддържа
се, че през 2014г. с. на общия наследодател се била снабдила с нотариален акт
по обстоятелствена проверка относно целия недвижим имот и сградата в него, след
което в същия ден прехвърлила чрез договор за покупко-продажба имота на своята
в. –ответницата М.К.Г.. Оспорват, че М.Г. е владяла самостоятелно имота и го
придобила по давност след смъртта на с. си, тъй като между двамата и с.
съществувала договорка, че единият ще ползва първия етажа, а втория ще остане
за с. С.Г., чийто наследници са ищците. Във връзка с това, в имота била живяла
д. на С.Г., като тя заедно с б. си, м. си и лицето с което живеела на
съпружески начала били правили ред ремонти и подобрения в къщата и дворното
място. Поради това ответницата не била придобила изцяло правото на собственост
върху сградата в имота. Молят съда да признае за установено, че са собственици
на посочените идеални части от сградата, като осъди ответницата да им предаде
тяхното владение.
Ответницата М.К.Г. оспорва всички твърдения на ищците
свързани с упражнявано от тяхна страна владение. Твърди, че дворното място е
придобито от с. на общия наследодател още преди тя да сключи брак с него, като
построените в него сгради, по приращение също принадлежат на нея. Оспорва, че
сградата е станала семейна имуществена общност, тъй като била построена от б.
на М.Г., без участието на нейния с. В.Г.. Самият той никога не бил оспорвал
самостоятелните и права върху имота. Поради това и тя била едноличен собственик
и можела да се разпореди с целия имот, което сторила чрез покупко-продажба в
полза на ответницата. Предвид това счита иска за неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищците са наследници по закон на С.В.Г.,
като Л.Г. е негова преживяла с., а М.Г. и П.Г. са негови д. /лист 40/. От
своя страна С.В.Г. е с. на общите наследодатели В.С.Г., род. през 1933г. и М.И.Г.,
род. праз 1935г. /лист 13 и 14/.
Наследодателите М. и В. са били съпрузи, като видно от представения акт за
женитба, са сключили брак на 20.05.1952г. в гр. Ч. / лист 17/. От брака са родени двама с. К.В.Г. и С.В.Г..
В.С.Г. е починал на 16.01.2004г., като към този момент призовани да го наследят
са били с.М.И. и двамата му с. С. и К. /
лист 13/. С. М.Г. е починала на
11.11.2017г. като е преживяла с. си – С. /
лист 14/.
На 23.10.2014г. бил съставен
нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка по силата на
който М.И.Г. била призната за собственик на поземлен имот №****** по кад. план
на гр. Х., с площ от 839 кв.м., съответстващ на УПИ ********* при граници: ************;
ведно с построената в югозападната част на описаното дворно място двуетажна жилищна
сграда с №01 със застроена площ 106,54 кв.м., с административен адрес на имота
гр. Х.******** / лист 15/. На същата
датата – 23.10.2014г. М.Г. продала на М.К.Г. правото на собственост върху така
описания по-горе имот, като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно
право на ползване. Сделката била обективирана в нот. акт № ************ на н.*********
/ лист 16/.
Установява се, че общата
наследодателка М.И.Г. / по б. Д./ е придобила поземления имот, в който е
построена сградата предмет на иска, преди сключване на брака, на 04.11.1948г.,
закупувайки го от своя б. И.Т.Д.. Сделката била обективирана в нот. акт ********* /лист 133/. Строителството
на процесната жилищна сграда било извършено след сключването на брака през
1954г., като всички документи свързани с това са били издадени на името на с. М.Г. / лист 138 – 143/.
Строителното разрешение е било издадено на 21.08.1954г. / лист 142/.
Според показанията на свидетеля К.Г.,
къщата в имота била построена през 1954г., след като наследодателя на ищците и
б. на свидетеля - С.Г. бил вече роден.
Родителите на свидетеля се били оженили млади, преди още бащата да е завършил
техникума в който учел. Тези показания са достоверни, тъй като, видно от
удостоверението за женитба, бракът е сключен през 1952г., а според приложеното
зрелостно свидетелство б. В.Г. е завършил на 13.09.1954г. / лист 144/.
К.Г. подържа още, че след завършване
на техникума б. му постъпил в казармата и по времето на строежа е отбивал
военната си служба. Разходите по строителството били заплащани от д. на
свидетеля и б. на М.Г. – И.Д., който като собственик на фурна притежавал добри
финансови възможности, а освен това участвал и с личен труд – карал камъни и
дървен материал, надзиравал строителите /
лист 192/. Свидетелят сочи, че приживе м.
му не само непрестанно обитавала имота, но и демонстрирала пред всички, че той
е неин, защото е строен от б. й. В тази връзка, не позволявала никой да прави
нищо, както в дворното място, така и по къщата без да се допита до нея и тя да
разреши. М. и В.Г. имали и придобит по-късно апартамент в гр. Х.. Изложеното от
този свидетел, относно това как М.Г. е демонстрирала спрямо с. си и с.
мнението, че къщата и двора са само нейна собственост се потвърждава и от
свидетелите И.К. и К.В..
При така установените факти се на
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Ищците извличат правото си на собственост върху
идеални част и от сградата въз основа на наследствено правоприемство от В.С.Г..
За да могат да се легитимират като собственици на това основание, ищците следва
да докажат както факта, че са наследници, така и факта, че процесните идеални
части са били собственост на наследодателя Г..
Относно дворното място по делото се установи, че то е
било закупено само от М.Г. през 1948г., тоест още преди тя да встъпи в брак с В.Г..
От това следва, че към момента на придобиването недвижимият имот е собственост
само на съпругата, като това състояние се е запазило и след сключване на брака,
тъй като съгласно чл.33 Закона за лицата и семейството / редакция към ДВ бр. 12 от 8.02.1952 г./ след брака, всеки от съпрузите запазва имуществото
си.
Имуществените правоотношения между
двамата съпрузи по отношение на дворното място не са се изменили и след влизане
в сила на Семейния кодекс от 1968г. / отм./ и Семейния кодекс от 1985 г. /
отм./. Това е така, защото независимо от придаването на обратна сила на нормите
относно имуществените отношения между съпрузите, придобитото преди брака не
попада под режим на семейна имуществена общност – арг. от чл.13 СК 1968 /отм./
и чл. 19, ал.1 СК 1985/отм./. От това следва, че дворното място е било
собственост на М.Г., включително и към момента на сключване на продажбата с
ответницата през 2014г.
Относно жилищната сграда, построена
в имота съдът също намира, че тя не е била включена в семейната имуществена
общност, независимо от това, че е придобита след сключване на брака между В. и
М. Г..
Съгласно чл.19 ал.1 от СК 1985г./отм./ вещите и
правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Алинея трета на същия член
предвижда, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Той
може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа
в домакинството – арг. чл.19, ал.2 СК 1985г. Правилата относно семейната
имуществена общност, съобразно § 4 от ПР на СК 1985г., се прилагат и по
отношение на заварените бракове.
Анализът на разпоредбата на чл.19 СК води до извод, че
за да се приеме, че по отношение на някоя вещ е приложим режима на семейна имуществена
общност, следва да са налице две предпоставки: 1. тя да е придобита по време на
брака и 2. да е налице съвместен принос при придобиването.
В настоящия случай, макар процесната сграда да е била
построена по време на брака, тя не е станала семейна имуществена общност, тай
като бе установено по делото, че с. В.Г. не е имал принос в придобиването на
собствеността. Установи се, че през времето на строителството той е бил в
казармата, поради което не е могъл да участва нито със средства, нито с труд
или грижи за семейството. Същевременно се събраха доказателства, че за
строителството се е грижел б. на с., който разполагал и със средства да
посрещне необходимите във връзка с това разходи. Следователно следва да се
приеме, че с насрещното доказване ответницата по делото е оборила презумцията
на чл.19, ал.3 СК 1985г. Следователно процесната постройка е била придобита
единствено от М.Г..
Предвид гореизложеното Г. е могла да се разпореди с
целия имот през 2014г. тъй като той е бил нейна индивидуална собственост, а не
СИО. Обстоятелството, че преди продажбата, тя се е снабдила с констативен
нотариален акт, не променя горните изводи, тъй като този акт отразява само
правните изводи на нотариуса, а не създава права.
Ето защо съдът намира, че не е налице първата
предпоставка на чл.108 ЗС – ищците не се легитимират като собственици на
идеални части от процесната сграда, поради което искът им следва да се отхвърли
като неоснователен.
С оглед изхода от делото ищците следва да заплатят на ответницата
деловодни разноски възлизащи на сумата 1200 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.108 ЗС, предявен от М.С.Г.
ЕГН ********** с адрес ***, П.С.Г. ЕГН ********** с адрес *** и Л.П.Г. ЕГН **********
с адрес *** против М.К.Г. ЕГН **********
с адрес *** за признаване на ищците на собственици по силата на наследяване,
при квоти от по 1/18 ид.ч. за всеки, на двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 106,54 кв.м. построена в югозападната част на поземлен имот №***********
по кад. план на гр. Х., с площ от 839 кв.м., съответстващ на УПИ ******* при
граници: ********, с административен адрес гр. Х.**********, както и за осъждане на ответницата да предаде
на ищците владението върху съответните идеални части от сградата.
ОСЪЖДА М.С.Г., П.С.Г. и Л.П.Г. да заплатят на М.К.Г., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1200лв. /хиляда
и двеста лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД