№ 8517
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110166676 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Ищецът твърди, че е законен наследник на починалата А. Д. З., която е била
собственик на недвижим имот – дворно място с площ от 540 кв.м., представляващо
западната част от имот с пл. № 681, к.л. № 594, по неодобрения кадастрален план на гр.
София, м. „Южна градска територия – Пета част“ (бивша местност ..“, с площ от 2000 кв.м.,
а по скица – 1680 кв.м, придобито по силата на договор за доброволна делба от 28.12.1998 г.
Излага доводи, че вследствие от договора за делба са били новообразувани три поземлени
имота, от които имот с пл. № 1166 е бил в собственост на наследодателя му, като същият
бил нанесен в неодобрения кадастрален план с площ от 520 кв.м., което било с 20 кв.м. по-
малко в сравнение с площта на имота, определена в договора за делба. Сочи, че по силата на
договора, средната част от делбения имот е била разпределена в полза на .., като бил
образуван поземлен имот с пл. № 681, с площ от 300 кв.м., а източната част с площ от 840
кв.м. била разпределена в полза на .. и .., като имот с пл. № 1167. Твърди, че в западната част
на поделения имот с пл. № 681 се намирала жилищна сграда, в която А. З. притежавала
жилище с площ от 43,68 лв., разположено в западната част на сградата, а .. бил собственик
на жилище с площ от 70,18 кв.м., разположено в източната част от сградата. Сочи, че с
нотариален акт № 13 от 13.12.2013 г. .. е продал на ответниците собствеността върху имот с
пл. № 681, с площ от 300 кв.м., придобит в режим на СИО. Навежда доводи, че в
действащата кадастрална карта собственият му наследствен имот е нанесен като поземлен
имот (ПИ) с идентификатор .., с площ от 500 кв.м., а ПИ на ответниците е с идентификатор
.., с площ от 300 кв.м. Твърди, че общата граница между двата поземлени имота не съвпада с
границата между имот с пл. № 1166 и имот с пл. № 681, като настоящата имотна граница е
изместена в западна посока. В тази връзка, сочи че част от ПИ с идентификатор ..,
1
представляващ имот с пл. № 1166, е заснет в границите на ПИ с идентификатор ..,
собственост на ответниците, поради което е налице грешка в действащата кадастралната
карта при определяне на източната граница на ПИ с идентификатор ... Ето защо моли съда
да признае за установено по отношение на ответниците, че е налице грешка в действащата
кадастрална карта във връзка с имотната граница между имот с пл. № 1166 и имот с пл. №
681, в резултат на която част от имот с пл. № 1166, с площ от около 30 кв.м., е неправилно
заснета и нанесена като част от съседния ПИ с идентификатор .., с площ от 300 кв.м.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. П., са подали отговор на исковата
молба. Потвърждават, че е налице грешка в действащата кадастрална карта при определяне
местоположението на източната граница на ПИ с идентификатор .., собственост на ищеца,
която не съвпада с тази на имот с пл. № 1166. Потвърждават твърденията, изложени в
исковата молба, като сочат че до настоящия момент ищецът не е търсил съдействието им за
провеждане на съответната административна процедура за поправка на грешка в
действащата кадастрална карта във връзка с имотната граница между двата процесни имота.
Твърдят, че с поведението си не са дали повод за завеждане на настоящото производство,
поради което разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Излагат доводи, че
на 15.04.2024 г. са прехвърлили собствеността върху ПИ с идентификатор .. на дъщеря им А.
Ц. Ф., която желаят да бъде привлечена по делото като трето лице – помагач, евентуално да
ги замести като ответник по делото по реда на чл. 226, ал. 2 ГПК.
С молба от 31.01.2024г. процесуалния представител на ищеца е представил
удостоверение за наследници от 18.12.2023г. на Столична община, Район Триадица, от което
е видно, че ищцата . З. е починала на 16.12.2023г., като той е неин единствен наследник,
като А. И. Д. е конституиран на нейно място с определение от 05.02.2024г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявени е иск с правна квалификация чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Искът с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР има за предмет принадлежността на
правото на собственост към минал момент, а именно към момента на влизане в сила на
кадастралния и регулационния план, като ищецът следва да установи, че към същия
релевантен момент той, съответно наследодателката му са били собственици на имот, чиито
граници са нанесени неправилно в кадастралната карта и не отговарят на действителните
граници на имота съобразно обема на притежаваното право на собственост.
Кадастралната карта следва да отразява точното местоположение, граници и размери
на недвижимите имоти по аргумент от чл.2 ал.1 от ЗКИР. Грешките в кадастралната карта,
включително и неправилното заснемане и нА.сяне на имотна граница, могат да се
отстраняват чрез изменение на кадастралната карта. Ако грешката е свързА. със спор за
имуществено право, спорът следва да се реши по съдебен ред съгласно чл.54 ал.2 от ЗКИР. В
този случай съдът следва да установи на кого принадлежи правото на собственост върху
2
частта от имота, засегната от разместените граници и съответно да установи действителните
граници на имотите към момента на изработването на кадастралната карта.
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г.,
ОСГК на ВКС: Допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/,
нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обусловена от предварително провеждане на административна
процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти или
грешки в кадастралната карта. В мотивите на същото е прието, че с оглед презумпцията по
чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в
кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника
или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от
иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника.
С определение от 26.09.2024г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че А. И. Д. е собственик на ПИ с
идентификатор .., с пл. № 1166, съседен на който е ПИ с идентификатор .., с пл. № 681,
придобит в собственост от Ц. В. Ф. и К. А. Ф., както и наличието на грешка в действащата
кадастралната карта при определяне на източната граница на ПИ с идентификатор .., в
резултат на която част от имот с пл. № 1166, с реална площ от около 30 кв.м., е неправилно
заснета и нанесена като част от съседния ПИ с идентификатор .., с площ от 300 кв.м., с пл. №
681.
Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства: Нотариален акт за № .., том VI, дело № .. г.; Договор за доброволна делба от
28.12.1998 г., вписан в Службата по вписванията вх. per. № .., акт № .., том XII; Нотариален
акт № 13, том CLV, вх. per. № .. г. на Службата по вписванията; Протокол от 15.12.1993 г. по
гр. д. № .. г., вписан в Службата по вписванията.; Скица от 04.02.1999 г., издадена от ОП
„Софийски кадастър“; КомбинирА. скица от 30.11.2022 г., издадена от „ГИС - София“
ЕООД; Нотариален акт № ., том LXLVII, дело № .. г. на Първи нотариус при Софийски
районен съд; Протокол за трасиране от месец май 2019 г.
За изясняване на релевантните за спора факти по делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-техническа експертиза. От същото се установява, че при А.лиз на
източната граница на имот с пл. №1166 и ПИ с идентификатор .. разликата в несъвпадението
на идентични точки е по-голям от нормативно допустимата точност, следователно източната
граница на ПИ с пл. №1166 по неодобрения кадастрален план на гр. София не съвпада с
източната граница на ПИ с идентификатор .., като част от ПИ с пл. №1166 по неодобрения
кадастрален план на гр. София, попадаща в границите на ПИ с идентификатор .. е 16 кв.м.,
която на изготвената от вещото лице скица е щриховА. в розов цвят и е означена с буквите
А-Б-В-Г-А.
В този смисъл с оглед събраните по делото писмени доказателства съдът приема за
установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор .., с пл. № 1166, като съгласно
кредитираното заключение на СТЕ, част от този имот с площ от 16 кв.м., заключена в контур
А-Б-В-Г-А, от приложената към заключението скица, попада в поземлен имот с
3
идентификатор ...
Предвид изложеното съдът приема, че е налице твърдяната от ищеца грешка в
одобрената кадастрална карта, поради което предявеният иск с правно основание чл.54, ал.2
от ЗКИР се явява основателен и следва да бъде уважен.
От заявеното от ответниците се установява, че същите не оспорват, че част от имота
на ищеца е заснет в рамките на притежавания от тях имот и е налице грешка в
кадастралната карта. Заявили са, че са искали да бъде разрешен въпросът по
административен ред пред АГКК. Възразяват срещу искането на ищеца да му бъдат
присъдени сторените разноски, доколкото с поведението си не са стА.ли повод за завеждане
на делото. Процесуалния представител на ищеца е посочил, че ищецът при защита на своите
правни интереси не е задължен да упражни правата си първо по административен ред, като
няма пречка да ги заяви директно по съдебен път.
По разноските:
Съдът намира, че не се установи ответниците да са стА.ли повод за завеждане на
делото. По делото не се събраха доказателства да е имало спор относно правото на
собственост върху неправилно заснетата реална част от имота .. между страните. Не се
установи ищецът или неговата наследодателка да са отправили покА. към ответниците за
уреждане на спора извънсъдебно, доколкото е предвидена процедура за отстраняване на
грешката от административния орган при съгласие на собствениците на двата имота. Не
могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на ищеца, че щом
ответниците не са инициирали процедурата по отстраняване на грешката, то същите са
оспорвали правото на собственост на доверителя й, която както е посочено в ЗКИР се
осъществява с участието на всички заинтересувани собственици на имоти и може да бъде
инициирА. от всеки от тях, като обективно правен интерес от поправяне на грешката има
собственикът на имот, който е бил ощетен. Ответниците още с отговора на исковата молба са
заявили, че не оспорват исковата претенция и са признали, че неправилно е отбелязА.
общата граница между имотите на страните в изготвената кадастрална карта. С оглед
разрешението, дадено в тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г.,
ОСГК на ВКС, провеждането на процедурата пред СГКК не е условие за допустимост на
иска, но съдът следва да следи за принципите, заложени в ГПК, един от които е за
добросъвестно упражняване на правата на страните. Действително ищецът е свободен да
избере кой път на защита на правата си да предприеме, но не следва ответниците да понесат
отговорността за сторените от него разноски с оглед наличието на правен ред, по който да
постигне същият резултат без тяхното заплащане. Водим от горното съдът намира, че макар
да не може да бъде ограничено правото на ищеца да предпочете защита на правата си в
исково производство, то разноските за него не следва да бъдат възлагани на ответниците по
аргумент от чл.78, ал.2 ГПК.
Процесуалният представител на ответниците е заявил претенция за заплащане на
разноски за адвокатско възнаграждение в устните състезания в о.с.з. на 10.02.2025г., като е
посочил, че към отговора на искова молба е представен договор за правна защита и
4
съдействие и списък по чл.80 ГПК. Такива обаче липсват в кориците на делото, поради което
и липсват доказателства за реално сторени разноски от ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл.54, ал.2 от ЗКИР,
предявен от А. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., като наследник на А. Д. З., ЕГН
**********, починала в хода на производството, срещу Ц. В. Ф., ЕГН **********, и К. А.
Ф., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Плевен, .., че е допусната грешка при заснемането
на границата между имоти с № .. и № .. в кадастралната карта, одобрена със Заповед № КД –
18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като към момента на влизане в
сила на кадастралната карта А. Д. З., наследодател на ищеца А. И. Д., е била собственик на
реална част от недвижим имот с площ от 16 кв. м., заключена в площта по точки – А-Б-В-Г-
А на комбинирА.та скица на лист 109, към заключението на вещото лице П. Д.,
представляваща неразделна част от решението, която реална част от недвижим имот ..
неправилно е заснета по кадастралния план от 2016 г., като част от поземлен имот .., а към
момента на приключване на устните състезания по делото собственик на посочената реална
част е ищецът А. И. Д. като неин единствен наследник.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5