Решение по дело №2599/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - гр. Варна срещу Решение № 1438/06.10.2023 г., постановено по АНД № 20233110200133/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № ЗЖ - 21/22.12.2022 г., издадено от директора на ОДБХ – гр. Варна, с което на В.М.Г., ЕГН ********** за нарушения:

1. на чл.39, ал.2, т.7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл.413, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лв.

2. на чл.39, ал.2, т.12 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл.413, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

Жалбоподателят сочи, че са извършени нарушенията и административнонаказателната отговорност е ангажирана при спазване на изискуемите правила. Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че нарушенията са маловажни по смисъл на чл.28 от ЗАНН. Нарушенията са формални и не се изисква настъпване на противоправен резултат. Не е съобразено, че наказанията са наложени в предвидения минимум, с оглед изпълнение целите на закона. В съдебно заседание чрез юрисконсулт Г. жалбата се поддържа. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение, потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – В.М.Г., чрез адв. Д. в депозиран отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и пледира решението на РС - Варна да бъде оставено в сила. Намира, че е налице неправилно приложение на материалния закон, защото В.Г. не е управител на лечебното заведение, а е наказана в качеството на такова лице. Тя е била ветеринарен лекар, по силата на сключен трудов договор. Само на показанията на един свидетел не могат да се приемат за установени относимите факти. Отделно от това този свидетел е в отношение на служебно подчинение спрямо актосъставителя. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила и претендира за присъждане на сторените разноски, съобразно представен списък.

Представителят на ОП – Варна пледира за основателност на касационната жалба и отмяна на решението, защото РС – Варна е отменил НП поради маловажност на нарушенията, но мотивите в тази насока са кратки и следва да се приеме, че такива липсват.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доводите на страните, изложени в касационната жалба и отговора на същата, настоящият състав на Административен съд – Варна намира следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 24.08.2022 г. при проверка от органите на ОДБХ – Варна е установено, че В.Г. като ветеринарен лекар и по длъжностна характеристика – управител на ветеринарно лечебно заведение /ВЛЗ/ с рег. № 03-92-037 Общински приют за безстопанствени кучета /ОПБК/ - Каменар е отказала съдействие на комисията и е напуснала работното място. Съдът е приел, че от показанията на свид. Д. и свид. И. се потвърждават констатациите в АУАН, относно напускане работното място по време на проверката и отказано съдействие на проверяващите органи. Извел е, че са извършени вменените нарушенията, но деянията са маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са с висока степен на обществена опасност, не са настъпили вреди и са извършени за първи път. Отчел е, че целите на наказанието ще се осъществят, чрез предупреждение.

Решението е законосъобразно.

Съгласно Удостоверение № 337/22.02.2022 г. издадено от директор на ОДБХ – Варна, В.М.Г. е вписана в регистър на ОДБХ – Варна за упражняване на ветеринарномедицинска практика във ветеринарно лечебно заведение /ВЛЗ/ с уникален регистрационен № 0392037, представляващо ветеринарна амбулатория – втора категория. Съгласно Удостоверение №037/05.03.2009 г. издадено от директор на РВМС – Варна ВЛЗ представляващо кабинет /Общински приемник за безстопанствени кучета/, собственост на Община Варна, находящ се в с. Каменар е вписано в регистъра на ВЛЗ при РВМС – Варна с № 0392037. От Приложение към посоченото удостоверение се установява, че д-р В.М.Г. е била ветеринарен лекар във ВЛЗ № 0392037 и е подписала на 18.02.2022 г. длъжностна характеристика, като в т.9 от същата е предвидено, че в рамките на дейност на „Общински приют за безстопанствени кучета“ контактува с всички служители с цел подпомагане на дейността и обмяна на информация, със служителите на всички дирекции в Община Варна, с администрации свързани с изпълнението на трудовите задължения, с правителствените и неправителствени организации и юридически лица.

От вменените задължения на Г., в качеството на ветеринарен лекар се установява, че при извършване на проверка от органите на ОДБХ – Варна е следвало същата да представи на проверяващите органи нужната документация до приключване на проверката и да прояви етично поведение към същите органи. Като не е изпълнила посочените задължения в качеството на ветеринарен лекар във ВЛЗ № 0392037 същата е извършила нарушения на чл.39, ал.2, т.12 и чл.39, ал.2, т.7 от ЗВД.

Становището на ответника, че нарушенията не са резултатни се споделя от касационната инстанция, но тази преценка се прави относно установяване налице са съответните нарушения. Съгласно §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следва, че при преценяване прилагането на чл.28 от ЗАНН трябва да се осъществи проверка налице ли са вредни последици. Законосъобразно РС – Варна е приел, че такива не са установени. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че всяко от нарушенията е извършено за първи път. В допълнение следва да се посочи, че органите на ОДБХ – Варна е следвало в рамките на работното време на В.Г. да извършат проверката, тъй като в противен случай нарушават нейни права и предпоставят същата да претърпи вреди или пропусне ползи в личен аспект.

Законосъобразно е отменено НП. На основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН, е следвало съдът след отмяната на НП да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Тъй като с диспозитива на оспореното съдебно решение е отменено НП, оспореното решение не следва да се отменя, а следва да се допълни диспозитива на същото, като ведно с отмяната на НП, се предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение на наказаното лице ще бъде наложено административно наказание.

Относно исканията за разноски:

Предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

От ответника в касационното производство съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.10.2023 г. е заплатена в брой сумата от 400 лева, за адвокатско възнаграждение. ОДБХ – гр. Варна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника сумата за възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева на основание чл. 63д, ал.1 вр. чл.143, ал.1 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 63в във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1438/06.10.2023 г., постановено по АНД № 20233110200133/2023 г. на Районен съд – Варна.

ПРЕДУПРЕЖДАВА В.М.Г., ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид /чл.39, ал.2 т.7 и т.12 от ЗВД/, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, да заплати на В.М.Г., ЕГН **********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: