РЕШЕНИЕ
№ 12046
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110102595 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и във вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Столична община за
заплащане на сумата 147.28 лева, представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с
плащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди на автомобил „Мерцедес“,
модел „Ц-200 ЦДИ“ с рег.№ ..., зстрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско+“, с
включени ликвидационни разноски от 15 лева, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 15.01.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 28.02.2020г. в гр. София, на бул. „Ломско шосе“, на разклона за
с. Мрамор, лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 200 ЦДИ“ с рег. № ..., преминал през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Заявява, че между ищеца и
собственика на застрахованата вещ - „Д.” ЕООД, е сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 019г. Твърди, че
пропадането в дупка обуславя настъпването на застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск по сключения между собственика на автомобила и ищеца
застрахователен договор. Сочи се, че при ищеца е образувана преписка по щета №..., по
която нанесените на застрахования автомобил вреди били определени на стойност от 132.28
лева и същите били изплатени от ищеца в пълен размер на собстветника на застрахования
автомобил. Ищецът сочи, че отговорност за нанесените имуществетни вреди носи Столична
1
община като стопанин на общинската пътна мрежа, която не е изпълнила задължението си
за нейното поддържане в изправност. Твърди, че с регресна покана с изх. № ../25.05.2022г.
отправил искане до ответника за доброволно възстановяване на изплатеното обезщетение,
като последният не извършил плащане. Поради тази причина претендира от ответника
заплащане на сумата от 132.28 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания за назначаване на автотехническа експертиза, на счетоводна
експертиза и за допускане на Д. С., водач на превозното средство, като свидетел в режим на
призоваване. Претендира разноски.
Ответникът-Столична община, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска. Посочва, че от
изложените от ищеца твърдения не може да се установи наличие на застрахователно
правоотношение. Ответникът поддържа, че не е налице валидно застрахователно
правоотношение, тъй като един от задължителните елементи от съдържанието на
застрахователния договор, а именно подпис на страните, в този случай на застрахования,
липсва. От тук ответникът заключва, че не е възникнало и регресното вземане на ищеца.
Твърди, че от представените документи не може да се установи по безпротиворечив начин
причината за настъпилото ПТП. Ответникът посочва, че липсват доказателства дали
застрахователното събитие е настъпило именно с пропадането на автомобила в твърдяната
дупка. Не е изяснена скоростта на движение на автомобила към момента на настъпване на
ПТП, както и дали тази скорост е била съобразена със състоянието на пътя и на автомобила.
Посочва, че произшествието не е посетено от органите на пътната полиция непосредствено
след настъпване на ПТП, както и че липсва съставен протокол за същото. Ответникът
релевира искане за цялостно отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан
и в условия на евентуалност искане за намаляване размера на претендираното обезщетение
като прекомерно високо, а в случай, че искът бъде уважен, да се присъди минималното
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Възразява допускането на Д. С. като свидетел,
тъй като същият е водач на превозното средство и не е безпристрастен към изясняването на
действителните факти по делото. Ответникът възразява да бъде допусната съдебно-
автотехническа експертиза, както и счетоводна експертиза. Релевира възражение и относно
приемането на представените от ищеца документи като писмени доказателства. Претендира
разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика
на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди,
както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка –
плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка
между вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане на пътната
2
мрежа.
По делото е приета полица № ...от 2020г. /л.7 от делото/, доказваща наличие на
облигационно правоотношение по застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско Стандарт“, с покритие „Пълно каско“ между ищеца и собственика на увреденото
МПС - л.а. "Мерцедес", модел "Е 200 ЦДИ" с рег. № ..., със срок на валидност 01.07.2019 -
30.06.2020г. Съгласно представените ОУ /раздел I, т. 2.3 вр. 2.1.3/ вредите от ПТП
представляват покрит застрахователен риск. Общите условия са приложими и има данни за
тяхното приемане, противно на въведеното възражение, поради което то не се споделя,
видно от посочването в тях на последна страните, където е записано, че Общите условия са
приети с решение на управителния съвет на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД от 13.06.2016г.,
в сила от 15.09.2016г., където са посочени и техните изменения. Съществуването на
облигационно правоотношение между ищеца и собственика на уведения автомобил е
оспорено с довод, че полицата не е подписана, което оспорване не се споделя. Спрямо
договора се прилага текстът на чл. 301 ТЗ, поради което и щом застраховащото дружество
не се е противопоставило, то договорът се приема за валиден. Освен това, установява се от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът ползва като обективно и
компетентно дадено от лице, притежаващо нужните познания и опит в областта, дало
обоснован отговор на всички въпроси след извършване на нужните справки, че по
застрахователна полица по застраховка „Каско+“ с № .. са платени три вноски в общ размер
на 1071.91 лева, което дава основание на съдебния състав да приеме, че договорът е
произвел своето действие. Това е така, тъй като съгласно чл. 367, ал. 1 КЗ, озаглавен
"Плащане на застрахователната премия" цялата премия или първата вноска при
разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния
договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора.“ Тази норма
кореспондира с разпоредбата на чл. 351 КЗ, регламентираща периода на застрахователното
покритие, който съгласно ал. 1 е периодът, в който застрахователят носи риска на
застраховката. Съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ застрахователното покритие започва след
заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при
разсрочено плащане на премията, освен ако не е уговорено друго. В процесния
случай в застрахователния договор не е уговорено друго, поради което съдът намира,
че страните са се споразумели застрахователното покритие да започне действието си от
деня на плащане на застрахователната премия, а именно денят на сключване на договора. В
хипотеза като настоящата неплащането на последната премия не може да обоснове
преустановяване на действието на договора, тъй като законът не позволява застрахователят
да откаже плащане, когато неизпълнението по договора е незначително – чл. 408, ал. 1, т. 3
КЗ.
От представено заявление до ищеца за настъпване на застрахователно събитие /л. 27/
се установява, че за застрахованото МПС са заявени за обезщетяване вреди от произшествие,
за което се твърди, че е настъпило на 28.02.2020г. по време на движение по бул. ‚Ломско
шосе“ на разклона за с. Мрамор поради преминаване през дупка с големина около 30 см. и
3
дълбока около 5 см, която водачът не забелязал, тъй като имало спрели автомобили преди
нея и заобикаляйки го навлязъл с дупката, при което увредил предна дясна гума на
автомобила.
Видно от представената от ищеца преписка по щета № .../2020г., увреденото превозно
средство е било на оглед при застрахователя – ищец, при който са описани увреждания на
гума предна дясна. След оценка и калкулация стойността за отстраняване на вредите е била
определена на стойност за възстановяване 132.28 лева. Сумата е била изплатена от
застрахователя – ищец на застраховащия на 12.04.2022г. - платежно нареждане, л.31 от
делото.
Приложена е покана от ищеца до ответника за плащане на сумата по щетата, в размер
на 147.28 лева, включваща 15.00 ликвидационни разноски, получена от ответника на
21.05.2022г., като доказателства за плащането не са налични.
Разпитан като свидетел е водача на увредения автомобил - Д. С. С., от показанията на
който се установява, че е участвал в ПТП, управлявайки л.а. Мерцедес, собственост на
фирма „Д.“. Движил се в светлата част на деня, по обяд, по Ломско шосе от околовръстния
път към Надежда. На разклона за с. Мрамор имало спряла кола, водачът тръгнал да я
заобикаля и попаднал в дупка с дясната гума, която дупка била много голяма, около 30-40
см. и доста дълбока, при което гумата се срязала. Водачът се обадил на тел.112 и на
застрахователите. Движил се с около 30-40 км/ч. Водачът заявява, че минава по този път,
като там всяка зима се появявали големи дупки и миналата година пътят бил асфалтиран по-
добре.
Изслушана е съдебна-автотехническа експертиза, от заключението на която се
установява, че описаните увреждания, могат да бъдат получени от техническа гледна точка
на реализирано ПТП на 28.02.2020г. по време на движението на л.а. „Мерцедес 200 ЦДИ“, с
рег.№ ... и в резултат на преминаване през дупка на пътното платно. Стойността на щетите,
съобразно средствата, необходими за възстановяване на увредения автомобил към датата на
произшествието, възлиза на 154.20 лева, определени по пазарни цени към датата на ПТП,
или на стойност – по-висока от претендираната. Вещото лице поддържа заключението си в
открито съдебно заседание след разпита на свидетеля и заявява, че няма какво да добави.
Заключението се ползва като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо
нужните познания и опит в областта, дало отговор в пълнота и обосновано на всички
въпроси, и което не е оспорено от страните.
Страните не спорят относно принадлежността на процесния пътен участък, а именно
гр. София, бул. „Ломско шосе“, на разклона за с. Мрамор, към общинската пътна мрежа,
както и че ищецът е сторил ликвидационни разноски от 15.00 лева, при което вземането
възлиза на 147.28 лева, от които 132.28 лева заплатено обезщетение и 15.00 лева
ликвидационни разходи.
Спорът между страните се свежда до основателността на исковата претенция, предвид
възражението на ответника, че не е установен механизма на ПТП, включително мястото на
4
настъпването му и конкретно, че вредите са резултат от пропадане в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно в посочения участък от общинската пътна мрежа,
тъй като преписката при застрахователя е образувана по данни на водача на увреденото
МПС, без да е бил съставян протокол за произшествието от компетентните органи на Пътна
полиция и без да има свидетел на произшествието.
За изясняване на механизма на ПТП-то съдът ползва основното заключение на вещото
лице, според което описаните увреждания, могат да бъдат получени от техническа гледна
точка по описания в уведомлението до застрахователя начин, т.е. по време на движение л.а.
„Мерцедес“ и при преминаване с дяна гума през дупка на пътното платно. Мястото на
произшествието и неговият механизм се установява още от показанията на свидетеля, който
възпроизвежда детайлите от произшествието, свидетелства за вредите от него и за начина,
по който се е случил. Казаното от свидетеля не се опровергава от други доказателства,
поради което няма причина показанията му да не бъдат кредитирани. Напротив, разказът на
свидетеля е обективен и логичен. Освен това, оспорването на мястото на произшествието в
отговора е обосновано с посочени в исковата молба обстоятелства, които в нея реално не са
написани. Вероятно поради техническа грешка, в отговора на исковата молба се обсъжда
място на инцидента, различен от твърдяното в исковата молба и установен по делото.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на обстоятелствата, обосноваващи основателност на исковата претенция и
конкретно на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на
автомобила в необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението
на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за
препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по
Закона за пътищата /чл.29 вр. чл.19 ЗП/. При изглаждане на изводите си съдът кредитира и
се позова на приетата като неоспорена от страните автотехническа експертиза и
уведомление за щета. Като взе предвид, че претендираното обезщетение е в размер на
действителната стойност за възстановяване на вредата по средни пазарни цени към датата на
произшествието, определено от вещото лице, съдът счете, че искът се явява и доказан по
размер.
Като неоснователен съдът прецени довода на ответника, че по делото липсва съставен
протокол за ПТП, поради което не може да се установи механизма на произшествието.
Изготвянето на такъв протокол не е предпоставка за уважаване на исковата претенция, която
подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства,
а и не би могъл да има такава роля, след като в нормативната уредба няма изискване към
водачите да уведомяват органите на пътната полиция при произшествие с такъв характер,
съответно да изискват съставяне на протокол за него /чл.6 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд/. В случая, механизмът се
установява от автотехническата експертиза и приложените документи по образуваната при
5
ищеца щета, които взаимно си кореспондират и допълват. Уместно е да се отбележи, че в
уведомлението до застрахователя от 28.02.2020г. е посочено местонахождението и размера
на дупката, които свидетелят описва отново в показанията си. В документите по щетата, а и
от показанията на свидетеля, се установяват вреди по автомобила, които, след изследване от
вещо лице, се установява, че биха настъпили от посоченото в исковата молба събитие –
ПТП. Документите, с които е разполагал ищецът, са описани в документацията по щетата и
е логично да бъдат ползвани от експерта при изграждане на изводите относно механизма на
ПТП и размера на увреждането.
Недоказано се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на застрахованото МПС. Възражението за съпричиняване е
обосновано с довод, че водачът на увреденото МПС е следвало да съобрази движението си с
пътната обстановка и да се движи със съобразена скорост. За изясняване поведението на
водача, освен свидетелските показания, дадени от него, други доказателства по делото няма.
Свидетелските показания на водача на увредения автомобил не дават основание за
намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване. Това е така, защото от
показанията става ясно, че скоростта на движение не е била голяма и е била в границите на
разрешената скоро, както и че организацията на движение по въпросната улица не е
позволявало движение с по-голяма скорост или избягване на препятствието. Освен това, по
делото остана неизяснено и дали установената скорост на движение е в причинна връзка с
произшествието, ерго скорост с по-нисък размер би ли била предотвратима за инцидента.
С оглед изложеното, съдът уважи исковата претенция в цялост.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът, присъждането на
които е поискано своевременно. Сторените от него разходи възлизат на 868.00 лева, от
които 50.00 лева държавна такса, 50.00 лева депозит за призоваване на свидетели, 600.00
лева депозити за вещи лица и 168.00 лева адвокатско възнаграждение, за което са
представени доказателства за реално плащане. Адвокатският хонорар е определен в
съответствие с минималните размери по НМРАВ и с оглед цената на иска, поради което не
се явява прекомерен и не подлежи на намаляване, въпреки че няма релевирано възражение
за прекомерност.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 49, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, Столична община, с адрес: гр. София, ул. „М.“
6
№..., да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ...сумата 147.28 лева -
суброгационно вземане на ищеца, с включени ликвидационни разноски от 15.00 лева,
възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на л.а. Мерцедес Е200
ЦДИ“ с рег. № ... по щета № ..., настъпили в резултат на ПТП на 28.02.2020г. в гр. София, на
бул. „Ломско шосе“, на разклона за с. Мрамор, поради пропадането му в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 15.01.2024г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Столична община да заплати на „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК .., сумата 868.00 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банков сметка
на ищеца: IBAN: .. при „Обединена българска банка“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7