Р Е Ш Е Н И Е
№779
гр.
Хасково, 15.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Хасково
в открито съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова и прокурор Николай Трендафилов от
Окръжна прокуратура - Хасково, постави за разглеждане докладваното от съдия
П.Костова исково адм.д. №908/2019г. по описа на Административен съд Хасково и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по постъпила искова молба от М.А.С. с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. А.П., срещу Областна Дирекция
на МВР Х., с адрес гр. Х., бул.“Б.“ №.., представлявана от Директора на
дирекцията, с която се иска осъждане на ответника на основание чл.1 ЗОДОВ, вр.
чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца сумата в размер на 400.00 лева,
представляваща причинени имуществени вреди, сочени като пряк и непосредствен
резултат от НП №18-1253-001722/26.02.2019г. на началника сектор „ПП“ към ОДМВР
Хасково, отменено в частта, с която на М.С. на основание чл. 174, ал.3, предл. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като незаконосъобразно
с Решение №213/24.06.2019г., постановено по АНД № 346/2019г. по описа на
Районен съд Хасково.
В исковата молба се твърди, че за обжалване на
наказателно постановление НП №18-1253-001722/26.02.2019г., издадено от
началника сектор „ПП“ към ОДМВР Хасково, ищецът е ангажирал адвокат, който е подготвил
жалбата и е осъществил процесуално представителство пред съда, за което му е
заплатил възнаграждение от 400лв. Това НП било отменено от съда с Решение
№213/24.06.2019г., постановено по АНД № 346/2019г. по описа на Районен съд
Хасково в частта, с която на М.С. на основание чл. 174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, поради което претендира
обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва, считано от деня следващ датата на влизане в сила на отменителното
решение – 16.07.2019г., до нейното окончателно изплащане. Претендира присъждане
на съдебно-деловодни разноски по настоящото производство – държавна такса и
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът се представлява от
надлежноупълномощения си адвокат, който поддържа исковата молба по изложените в
нея съображения.
Ответникът, Областна Дирекция на Министареството на
вътрешните работи – Хасково, в представен по делото писмен отговор на исковата
молба намира предявения иск за допустим, но по същество за неоснователен и
недоказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково дава
заключение за доказаност на иска по основание, но за частичната му
основателност по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
С НП№18-1253-001722/26.02.2019г., издадено от началник
сектор „ПП“ към ОДМВР Хасково на ищеца М.С. са били наложени три наказания за
извършени три нарушения по ЗДвП.
Цитираното наказателно постановление е било оспорено
пред Районен съд Хасково, за което е било образувано АНД №346/2019г. С Решение
№ 213/24.06.2019г., съдът е отменил НП в частта, с която на ищеца на основание
чл. 174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 15.07.2019г. В образуваното
административно-наказателно дело при разглеждането му в открито съдебно
заседание пред районния съд, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат П. ***. Видно от представения при провеждане
на откритото съдебно заседание пред районния съд договор за правна защита и
съдействие от 06.03.2019г., в него е уговорено възнаграждение в размер на
400лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой, като договорът има
характера и на разписка за направеното плащане.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Налице е отменено наказателно постановление относно
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца. На основание т.1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от
административните съдилища.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че
увреждането е настъпило от издадено НП от началник сектор „ПП“ при ОДМВР Х.,
т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да
разгледа предявения иск е Административен съд - Хасково.
Областната дирекция е юридическото лице, съгласно
чл.37, ал.2 ЗМВР. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу
надлежен ответник.
Отмяната на НП касателно наложената глоба в размер на
2000лв., като властнически акт на административен орган, представлява
материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на
претенция по възмездяване на причинените от ищеца щети, в това число и
заплатените разноски за процесуално представителство.
За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
в случая трябва да са налице следните предпоставки: да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление; да са претърпени реално
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинноследствена
връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване
на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва
да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на
ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред.
Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от
договор, какъвто е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение.
Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. №
6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съдът приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по
реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна
предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно
решение е било отменено частично издадено срещу ищеца наказателно
постановление. От този незаконосъобразен акт той е претърпял вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
обжалването му, в размер на 400 лева. Ирелевантно за спора е обстоятелството,
как като основание е описана тази сума по-надолу в самия договор. Според
правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ищецът не би заплатил нито една част от уговорената като адвокатски хонорар
сума от 400.00 лева и заплатената на това основание сума не би представлявала
за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено
впоследствие частично като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка
оспорващият притежава свободата и правото на лична преценка да ангажира
адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи присъствието на
избрания от него адвокат в о.с.з., както и успешния изход на спора по обжалване
на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази
отговорност, а именно да е налице причинна връзка между издаденото наказателно
постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатената
във връзка с неговото обжалване сума за пътни разноски и адвокатско
възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по
т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административнонаказващия орган.
Настоящият
съдебен състав намира, че следва да уважи предявения иск за
имуществени вреди в пълния му предявен размер от 400 лв. Вярно е, че в чл. 18, ал. 2 от Наредба№ 1 от
9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В ал. 1 на чл. 18 от
Наредбата обаче е посочено, че за изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. Доколкото в конкретния случай
е безспорно, че жалбата срещу наказателното постановление е изготвена и
депозирана в съда от адвокат П., то несъмнено са налице две самостоятелни
основания за заплащане на адвокатско възнаграждение – по чл. 18, ал. 1 и чл.
18, ал. 2 от наредбата и заплатеното възнаграждение в общ размер от 400 лв. не
е прекомерен. Така договореното и заплатено адвокатско възнаграждение изцяло
съответна на принципите на съразмерност и справедливост, посочени в чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретния казус, като и обема
на осъществената правна защита и процесуално представителство, съдът счита, че
въпросното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е обосновано,
справедливо и съразмерно. В случая е уговорен и заплатен към минималния размер
възнаграждение по Наредбата и разхода е съразмерен и съответства на критериите
на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата –
"справедлив и обоснован". При тези съпоставки се налага изводът, че
възстановяването на този разход в настоящия процес в пълния му размер от 400
лв. не би имало за резултат неоснователно обогатяване на ищеца. Няма основание
съдът да присъди обезщетение в по-малък размер от претендирания и действително
заплатен размер на адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По изложените
съображения настоящият съдебен състав на Административен съд Хасково счита, че
е доказано наличието на всички изискуеми предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от М.С.
имуществени вреди, като издателят на отмененото като незаконосъобразно, с
влязло в законна сила решение наказателно постановление - ответникът в
настоящето съдебно производство трябва да заплати на ищцата сумата 400 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от С. имуществени вреди.
Настоящият
съдебен състав намира за основателен предявеният акцесорен иск за присъждане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, представляващо заплатения адвокатски хонорар за
обжалване на въпросното наказателно постановление, считано от датата на влизане
в сила на съдебното решение, с което наказателното постановление е било
отменено като незаконосъобразно. Съобразно чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/ -
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от същия закон - при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД има акцесорен характер и е
обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по
делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове. Иначе казано, законната лихва е дължима от
датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено като
незаконосъобразно наказателното постановление. Ето защо настоящият съдебен
състав намира за основателен и доказан и предявения от ищцата акцесорен иск за присъждане на законната лихва върху
обезщетението от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е
отменено като незаконосъобразно наказателното постановление.
При
този изход на делото, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, искането на М.С. за разноски
следва да бъде уважено отчасти, в общ размер 310 лв., от които 10 лв. такса за
образуване на дело и 300 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Съобразно правилото, регламентирано в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, при уважаване изцяло на
предявените искове ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може по искане на насрещната
страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение,
ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Доколкото
законът не предоставя конкретни критерии в каква степен следва да се счита, че
дадено възнаграждение е прекомерно, насока за това следва да се вземе от текста
на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата,
съгласно който размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован
и справедлив. Под понятие "фактическа сложност" следва да се отнесат
фактите от обективната действителност, подлежащи на установяване във фазата на
съдебното дирене като необходими за правилното разрешаване на съответния спор.
За правната сложност значение имат относимите и значими за правилното решаване
на спора нормативни актове, брой предявени искове, извършените от страните
процесуални действия в хода на процеса, безспорност на правния казус и други.
Фактическите и правни възражения на страните не всякога са критерии за
сложност, а само в случай на тяхната относимост, състоятелност и основателност.
Съобразно тези критерии съдът намира, че фактическата сложност на настоящото
дело е относително ниска за този род дела, предвид предмета на спора – обезвреда
само за имуществени вреди, от един акт на администрацията; видът и обемът на
събраните по делото доказателства – обичайно приложимите и относими такива;
материалният интерес е изразим в размера на адвокатското възнаграждение,
заплатено в производството пред районния съд; спорните в хода на настоящото
производство обстоятелства и извършените от страните процесуални действия.
Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на
казуса в случая също се явява относително ниска в сравнение с други дела по
ЗОДОВ. Изхождайки от горното и при своевременно заявеното възражение на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., съдът намира, че същото действително се явява прекомерно и
едно възнаграждение към минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лв., би покрило
критериите за обоснованост и справедливост.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 4 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди,
както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково,
гр. Х., бул.”Б.” № .. да заплати на М.А.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв. А.П., сумата от 400лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено с Решение
№213/24.06.2019г. по АНД №346/2019г. по описа на Районен съд Хасково, като
незаконосъобразно НП №18-1253-001722/26.02.2019г., издадено то началник сектор
„ПП“ към ОДМВР Хасково в частта, с която на М.С. на основание чл. 174, ал.3,
предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2019г. – датата на влизане в
сила на съдебното решение до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Хасково, гр. Х., бул.”Б.” № .., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати на М.А.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 310.00 / триста и
десет/ лева разноски по делото, представляващи платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: