Решение по дело №139/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20201730100139
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                       

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е 

гр. Радомир, 26.11.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

            Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. 139 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцовото дружество „М.о.в.“ ЕАД е предявило срещу ответника – Пернишкия районен съд, иск, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че вземането на ответника по влязло в сила на 06.06.2014 г. определение от 29.05.2014 г. по гр. д. № …/2014 г. на ПРС в размер на 33,36 лева – държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, 20,00 лева – разноски по изпълнителното дело и 10,00 лева – такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК, е погасено поради изтичане на предвидения в закона 5-годишен давностен срок, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като в полза на ищцовото дружество не е изтекъл предвиденият 5-годишен давностен срок. Твърди се, че същият е бил прекъсван и от 01.01.2015 г. започнал да тече нов давностен срок, като към датата на предприемане на действия за принудително събиране на вземането – 25.11.2019 г., давностният срок не е изтекъл.

            В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

С писмена молба оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен изпълнителен лист от 18.11.2019 г., издаден по гр. д. № ../2014 г. по описа на РС – Перник, по силата на който ищцовото дружество – „М.о.в.“ ЕАД, е осъдено да заплати на ПРС сумата от 33,36 лева – държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт и 5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт.

По делото е представена и покана за доброволно изпълнение, получена от „М.о.в.“ ЕАД на 12.12.2019 г., по силата на която дружеството е поканено да заплати на взискателя – Пернишкия районен съд, дължимите суми по издадения на 18.11.2019 г. изпълнителен лист, в т. ч. сумата от 20,00 лева – разноски по изпълнителното дело и 10,00 лева – такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в този случай искът може да се основава само на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В исковата молба ищецът се позовава на издаден на 18.11.2019 г. изпълнителен лист и на висящо изпълнително дело, с твърдение, че вземанията, предмет на изпълнителния лист, са погасени по давност, който факт е настъпил след приключване на производството, по което е издаден изпълнителният титул. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по предявения установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. В случая е налице правен интерес от предявяването на процесния отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че срещу ищеца в полза на Пернишкия районен съд е издаден изпълнителен лист от 18.11.2019 г. по гр. д. № ../2014 г. по описа на РС – Перник за незаплатена суми, представляващи държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 33,36 лева и 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт.

Не се спори по делото, че ищецът е получил на 12.12.2019 г. покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен, че пред ДСИ при РС – Перник е висящо изп. дело № ……./2019 г., образувано въз основа на молба, подадена от РС – Перник срещу „М.о.в.“ ЕАД, за дължими суми по изпълнителен лист от 18.11.2019 г. по гр. д. № …../2014 г. по описа на РС – Перник, а именно: 33,36 лева – държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, 20,00 лева – разноски по изпълнителното дело и 10,00 лева – такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК.

Спорно е между страните дали процесното вземане е погасено по давност.

Давността, с която се погасяват публичните вземания, каквото безспорно е вземането на РС - Перник по процесния изпълнителен лист (чл. 162 ДОПК), е уредена в разпоредбата на чл. 171 ДОПК, като предвиденият 5-годишен давностен срок в алинея първа и предвиденият 10-годишен давностен срок в алинея втора на визираната законова разпоредба, са проявления на общия институт на погасителната давност за публични вземания.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

От представения изпълнителен лист, издаден на 18.11.2019 г. по гр. д. № …/2014 г. по описа на РС – Перник, е видно, че определение от 29.05.2014 г. е влязло в сила на 06.06.2014 г. и задълженията по него е следвало да бъдат заплатени през 2014 г., като съгласно правилото на чл. 171, ал. 1 ДОПК давността е започнала да тече от 01.01.2015 г. Следователно, в случай, че давностният срок не е бил спиран или прекъсван, то вземанията по издадения изпълнителен лист ще бъдат погасени с изтичането на 5-годишния давностен срок, т. е., считано от 02.01.2020 г.

Съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК – чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана.

Видно от материалите по делото, изп. дело № …./2019 г. по описа на ДСИ при РС - Перник е образувано през 2019 г., с което 5-годишният давностен срок е бил прекъснат на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК преди да изтече, след което е започнал да тече нов давностен срок – чл. 172, ал. 3 ДОПК, който не е изтекъл към настоящия момент.

Формираните дотук изводи мотивират съда да приеме, че искът с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото липсват доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в настоящия съдебен акт.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р         Е        Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.о.в.“ ЕАД, с ЕИК: ……, със седалище и адрес на управление:***, пл. „Св. И.Р.“ № . иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на Районен съд - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Т.“ № .., следните суми: 33,36 лева (тридесет и три лева и тридесет и шест стотинки) – държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, 5,00 лева (пет лева) – държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, 20,00 лева (двадесет лева) – разноски по изпълнителното дело и 10,00 лева (десет лева) – такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 18.11.2019г. по гр. д. № 1395/2014 г. по описа на Районен съд – Перник, и за принудителното събиране на които суми е образувано изпълнително дело № ../2019 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Перник.

Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                           

 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./