РЕШЕНИЕ
№ 590
11.2021 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр.
ПЛЕВЕН, VІІ-ми състав, в открито съдебно
заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
При секретаря Десислава Добрева, като разгледа
докладваното от съдията Николаев адм.д.
№ 868/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, на основание закона
и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от МБАЛ „Св.
Пантелеймон-Плевен“ ООД гр. Плевен, чрез адв. Х.Н. от САК, против Решение № РД-НС-04-89/16.09.2020
г. на Надзорния съвет на НЗОК, с което не се разрешава на МБАЛ „Св. Пантелеймон-Плевен“
ООД гр. Плевен сключването на договор с НЗОК, за болнична медицинска помощ, за
изпълнение на КП по Приложение № 17 на НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., по КП №№ 182
- Блок 2; 192 - Блок 2; 194 - Блок 2; 195 - Блок. 2; 196 - Блок 2; 197 - Блок
2; 199.1 - Блок 2 и 199.2 – Блок 2. Блок 2 касае лица под 18 г.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е издадено при пълна липса на
мотиви, което противоречи на императивните изисквания на чл. 59, ал. 1 от АПК.
Твърди се, че не е налице заявление за сключване на договор с НЗОК за нова КП, което да обоснове подобно решение. Излагат
се аргументи, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Договор
№ 150667/23.05.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /ИД
за 2018 г./, Допълнително
споразумение № 15 към Договор № 150667/23.05.2018 год. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки от 19.02.2019 г. /ДС за 2019 г./ и заявените със Заявление изх. № 30/30.01.2020 г.
и вх. № РЗОК Плевен № 51-07-9/30.01.2020 г. КП са едни и същи, т.е. не
е налице заявление за нови КП, както е прието от РЗОК.
Твърди се, че единствената разлика в съдържанието на заявлението от 2020 г. и
чл. 1 от ИД 2018 г. и ДС за 2019 г. се състои във включването и на блок 2 за
съответната КП, което касае извършване на съответната КП и за лица под 18 г.,
като се сочи, че в случая не се касае за нова КП, нито за увеличение обема на
съответната КП, още по-малко за увеличение лимита на бюджета на ЛЗ. Твърди се,
че е изпълнено изключението, посочено в т. 1 на § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за
2020 г. и аналогичната разпоредба на §7, ал. 2 от ПЗР на НРД за МД 2020-2023 – „тези КП, АПр и КПр не са
изпълнявани на територията на съответната РЗОК“. Посочва се, че на територията на РЗОК – Плевен няма достатъчно
специалисти, които да поемат пациентите под 18 г. за отказаните 8 бр. КП и този
факт категорично обосновава необходимост от още специалисти педиатри на
територията на РЗОК Плевен. Счита се, че Решението на НС на
НЗОК е незаконосъобразно, поради противоречие със Закона за защита от
дискриминация. Излагат се твърдения, че Надзорният съвет, взима решения за
лечебни заведения на територията на цялата страна, включително и за МБАЛ „Св.
Панталеймон-Плевен“ – гр.Плевен, без да изложи каквито и да е мотиви и без
посочване на критерии, по които преценява сключването на договорите с лечебните
заведения. Счита се, че дейността на администрацията следва да почива на
обективни, предвидими и изначално ясни правила, валидни за всички адресати.
Навеждат се доводи, че одобрявайки едни ЛЗ, а отхвърляйки други без каквито и
да е обективни критерии или мотиви, НС на НЗОК, а от там и съответната РЗОК
допускат различно третиране на лица при сходни обстоятелства, което изцяло
покрива състава на дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от
дискриминация /ЗЗДискр/. Твърди се, че отнемайки възможността на пациенти да се
лекуват в МБАЛ „Св. Панталеймон“ – Плевен по цитираните 8 бр. КП, НС на НЗОК, а
оттам и Директорът на РЗОК – Плевен пряко нарушават конституционно
гарантираните права на гражданите за достъпна медицинска помощ заложени в чл.
52, ал. 1 от Конституцията. Излагат се съображения, че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗО, ЗОЛ имат право да получат медицинска помощ в обхвата на същия този пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО при свободен избор на лечебно заведение, срещу
което ЗОЛ заплаща здравна вноска /чл. 35 ЗЗО/. Сочи се, че здравноосигурени
лица са равни пред закона при ползването на медицинска помощ /чл. 6, ал. 1 от
КРБ, чл. 2, т. 1 и чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗЗ и чл. 5, т. 5 ЗЗО/ и при
възникнала необходимост всяко ЗОЛ е в правото си да се ползва от тези здравни
дейности и то при равни условия. Излагат се твърдения, че с Решението на НС на
НЗОК се създават предпоставки за монополно положение на територията на РЗОК
Плевен в противоречие с императивни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията.
Сочи се, че в областта само още едно
лечебно заведение извършва тези КП на лица под 18 г. и това е УМБАЛ „Георги
Странски” Плевен и като отказва на МБАЛ „Св. Панталеймон“ да извършва
аналогична дейност, НС на НЗОК автоматично създава условия УМБАЛ „Г. Странски“
да има монополно положение в областта, което автоматично означава по-ниско
качество на предлаганата медицинска помощ и липса на избор от страна на
пациента при кой лекар да отиде. Твърди се, че действащ лекар с такава
специалност на територията на област Плевен е само един. Счита се, че
обжалваното решение е прието в нарушение на изискванията на Закона за
ограничаване на административното регулиране и административния контрол над
стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Лечебните заведения се регистрират, като
търговски дружества или кооперации (чл. 3 от ЗЛЗ) и въпреки някои, въведени със
закон ограничения, те извършват стопанска дейност по смисъла на чл. 1 от
Търговския закон. Сочи се, че лечебните заведения представляват предприятия по
смисъла на Закона за защита на конкуренцията и по смисъла на правото на ЕС.
Осъществяването на дейността на лечебното заведение за болнична помощ става
след издаване на разрешение от министъра - чл. 46, ал. 1 ЗЛЗ. Съгласно чл. 6,
ал. 1 от ЗЛЗ лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ. Неспазването
на стандартите представлява административно нарушение и обосновава налагането
на имуществена санкция на юридическото лице - чл. 6, ал. 6, чл. 115а, чл. 116а ЗЛЗ. Твърди се, че с постановения акт, НС на НЗОК налага ограничения на ЛЗ,
които не са необходими за постигане целта на закона. Счита се, че целта на НС
на НЗОК е да „вмести” отчетената БМП от всички ЛЗ в предварително определения
бюджет на НЗОК за 2020 г. в ЗБНЗОК и именно в изпълнение на тази цел, той
отказва да сключи договор за КП с редица ЛЗ, като директорите на съответните
РЗОК въвеждат в изпълнение това решение. Твърди се, че затова „по изключение” и
„по целесъобразност” НС на НЗОК разрешава на някои ЛЗ да сключат договор, вкл.
и за нови КП. Твърди се, че този подход би бил правилен и законосъобразен, ако
по този начин се спестяват финансови средства, но видно от чл. 338 от НРД за МД
за 2020-23, нито обемът, нито стойността на отчетената КП зависи от възрастта
на пациента. Счита, че НС на НЗОК не постига целта на закона, което прави
взетото решение незаконосъобразно и издадено в противоречие на ЗОАРАКСД. Твърди се, че оспореното решение на НС на НЗОК, противоречи и
на Правото на Европейския съюз и нарушава свободното предоставяне на услуги
в ЕС. Свободата на предоставяне на услуги е уредена в чл. 56 - 62 от Договора
за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Излагат се аргументи, че
медицинските дейности представляват услуги по смисъла на чл. 57 ДФЕС, тъй като се предоставят срещу възнаграждение и в практиката на Съда на ЕС няма съмнение, че дейността на болничните заведения по предоставяне на медицинска помощ представлява услуга и следва да се
ползва от гаранциите, предоставени от Договорите, за свободното й упражняване. Сочи се, че съгласно чл. 56
ДФЕС всяко ограничение на свободното предоставяне на услуги в Съюза е
забранено. Счита се, че ограничаването на предоставените медицински дейности
само за лица над 18 г., въпреки че това няма да надвиши бюджета на ЛЗ,
представлява нарушение на свободата на предоставяне на услуги. Излагат се
аргументи, че решението на НС на НЗОК представлява сериозно ограничение на
дейността на ЛЗ, тъй като на практика се налага ограничаване на приеманите
пациенти от болницата и на дейностите, извършвани в нея и по този начин ще е
принудена да отказва лечение на деца, въпреки че разполага със специалисти,
апаратура и бюджет. Счита се, че решението е издадено в противоречие с принципа на съразмерност,
установен както в чл. 6 АПК, тъй като отказът на НС на НЗОК да разреши осъществяване на 8 бр. КП
за деца не спестява финансов ресурс на бюджета на НЗОК и не увеличава
възможностите на здравно осигурени лица да получат своевременна медицинска
помощ, там където са избрали, поради което наложената крайна мярка е
несъразмерно тежка и не отговаря на целите на закона. Претендира разноски.
В съдебно заседание оспорващият - МБАЛ „Свети Панталеймон-Плевен“
ООД - гр. Плевен не се явява и не се представлява. Представено е становище /л.106/
за даване ход на делото и искане за отмяна на заповедта и присъждане на
разноски пред настоящия съд и пред ВАС.
В постъпило писмено становище от НС
на НЗОК се излагат аргументи, че по отношение на заявените от жалбоподателя
нови клинични пътеки е приложим §11 ал. 2 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г.,
съгласно който лечебните заведения, сключили договор през 2019 г. при условията
и по реда на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и анексите към него, не
може през 2020 г. да сключват с НЗОК договори или допълнителни споразумения за
дейности по нови клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури, спрямо
договореното от съответното лечебно заведение през 2019 г., освен когато тези
клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури не са изпълнявани
на територията на съответната РЗОК и дейностите по новите клинични пътеки,
амбулаторни процедури и клинични процедури не се надхвърлят утвърдените
стойности по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква ,,б“ на съответния изпълнител на
болнична медицинска помощ - по решение на Надзорния съвет на НЗОК. Отбелязва
се, че посоченото ограничение е възпроизведено и в § 7, ал. 2 от ПЗР на НРД за
МД 2020-2022 г. Излагат се твърдения, че договорите за оказване на
медицинска помощ се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на
медицинска помощ в съответствие с НРД за съответната година, съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В
съответствие с чл. 596, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, директорът на РЗОК в срок от 30
дни от подаване на заявлението сключва договор, съответно допълнително
споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т.
1 от същия нормативен акт и на критериите за осигуряване на достъпност и
качество на медицинската помощ по чл. 59в. В същия срок директорът на РЗОК
издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор,
съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не
отговаря на условията и критериите по ал. 1, която подлежи на обжалване по реда
на АПК. С оглед на приложимите норми, решението на НС на НЗОК е
част от производството по сключването на договор с изпълнителите, съответно от
издаването на заповед за отказ да се сключи договор и като такова попада в
обхвата на чл. 21, ал. 5 от АПК, който отрича качеството му на индивидуален
административен акт. В съответствие с разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 98, ал.
2, предл. второ от АПК, на оспорване подлежи заповедта на директора на
съответната районна здравноосигурителна каса, с която се отказва сключването на
договор с лечебното заведение. Твърди се, че процесното решение е част от
административната процедура по сключване на договора и като такова не подлежи
на самостоятелно оспорване, но ако по подаденото от жалбоподателя заявление
последва заповед за отказ на директора на РЗОК и този отказ бъде оспорен от
лечебното заведение, при проверката на неговата законосъобразност следва да
бъде преценена и законосъобразността на Решение № РД-НС-04-89/16.09.2020 г. на
НС на НЗОК. Сочи
се, че правомощията на НС на НЗОК са уредени в чл. 15
от ЗЗО, като в конкретния случай по чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗЗО „осъществява
контрол върху дейността на директорите на РЗОК, вкл. и за изпълнението на чл.44
б./а/", съответно не може да вземе решение, с което да се въздейства пряко
в правната сфера на изпълнителите на болнична помощ. Навеждат се доводи, че
адресати на оспорвания акт са РЗОК и управителят на НЗОК, на които е възложено
изпълнението и чиято оперативна дейност по изпълнението на бюджета се
контролира от НС на НЗОК. Волеизявлението, макар и формирано от административен
орган, няма властнически характер и не е с обвързващо действие по отношение на
други лица. Оспореният акт няма пряко и непосредствено действие спрямо
изпълнителите на здравна помощ. В тази връзка
се твърди, че жалбоподателят не е легитимиран, съобразно чл. 147, ал. 1 от АПК
да оспори решението на НС на НЗОК. Счита се, че за оспорващото лечебно
заведение правният интерес е отпаднал, поради което се прави искане жалбата да
бъде оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т.
4, във връзка с чл. 21, ал. 5 от АПК и производството по делото прекратено.
Твърди се, че процесното решение е законосъобразно,
прието е от компетентен административен орган в рамките на предоставените му
правомощия. Отбелязва се, че правомощието на надзорния орган е свързано пряко с
разполагаемия бюджет на НЗОК и разпределението му между районните каси
(съответно между лечебните заведения). Т.е. надзорният орган е обвързан от
утвърдените вече стойности и в представеното по делото становище на директора
на РЗОК -Плевен е посочено изрично, че поисканите процедури не са били предмет
на договора с лечебното заведение и е налице хипотезата на ограничителните
разпоредби. Счита се, че когато Надзорния съвет е възприел становището на
директора на РЗОК, както и становището на директора на дирекция „Методология на
медицинските дейности и на денталните дейности“ в ЦУ на НЗОК, обективирано в
докладна записка с вх. № 11-02-704/30.07.2020 г., аргументиране не е
необходимо, тъй като мотивите се извеждат от становищата и придружаващите ги
документи, поради което е неоснователно и необосновано е твърдението на
жалбоподателя, че не е извършен анализ на фактите и обстоятелствата и решението
не е мотивирано. Поддържа се становището, че
няма самостоятелно съществуване като отделен акт, и макар и решението на
надзорния съвет да се явява предпоставка за постановяване на акт от страна на
директора на съответната РЗОК, по същество не може да се приеме, че го
замества. Счита, че решение № РД-НС-04-89/16.09.2020 г. на НС на НЗОК не е
крайният акт в настоящото производство, а е акт по чл. 21, ал. 5 от АПК,
издаден в хода на адм.производство по разглеждане на заявлението и съобщен на
жалбоподателя.
В съдебно заседание ответникът – НС на НЗОК, се
представлява от гл. юрк. В. и ст. юрк. Г.. Главен юрисконсулт В. оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Навежда доводи, че Решението на НС е правилно и законосъобразно,
почиващо на законовите разпоредби, поради което следва да бъде потвърдено.
Сочи, че по отношение на заявените от жалбоподателя клинични пътеки е приложим
§ 11 от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК. Текстът е възпроизведен в § 7, ал. 2
от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2020 г. – 2022 г. Съгласно него,
лечебните заведения не могат да договарят дейности по нови клинични пътеки и
клинични процедури, амбулаторни процедури и клинични процедури спрямо
договореното от съответното лечебно заведение през 2019 г., освен при
кумулативната даденост на двете предпоставки, изрично посочени в цитираните разпоредби. Твърди, че от
приложената по делото административна преписка е видно, че не е налице едната
от двете предпоставки, а именно: тези клинични пътеки, амбулаторни процедури и
клинични процедури да не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК. От
приложеното към преписката становище на директора на РЗОК, както и становището
на директора на Дирекция в ЦУ на НЗОК е видно, че на територията на област
Плевен, цитираните пътеки са изпълнявани, в съответните блокове. Дефиниция на
понятието „нови медицински дейности“ се съдържа в т. 11 на § 1 от ДР на Закона
за лечебните заведения. Нови медицински дейности са тези, в които лечебното
заведение не е извършвало дейност, както и онези чрез, които се променя обемът
на този вид дейност. С оглед на това, е недопустимо сключването на допълнително
споразумение за изпълнение на съответните блокове на клиничните пътеки със
съответния период. В този смисъл, решението е изцяло законосъобразно и издадено
в съответствие при спазване на разпоредбите на Закона за бюджета на НЗОК както
и НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г. Претендира разноски.
Старши юрисконсулт Г. излага
съображения, че в т. 7 от съдържанието на жалбата се твърди, че е нарушено
свободното предоставяне на услуги, което е един от четирите принципа на, който
е построен договорът между всички страни членки на ЕС. Посочва за яснота, че
предоставянето на услуги в България съгласно националното законодателство
почива на три режима, съответно: свободен, разрешителен и лицензионен. Твърди, че
лечебните заведения, които желаят да осъществяват лечебна дейност, след получаване
на разрешително за лечебна дейност от страна на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ съответно подават заявление до НЗОК в срок по чл. 59а от
Закона за здравното осигуряване и при спазване на условията общите и
специалните в чл. 117 от НРД, сключват чрез директора на съответната РЗОК
договор с нея. Сочи, че в случая нито е
спазен срокът, нито са спазени императивните норми на Закона за здравното
осигуряване както и текстовете на НРД. В чл. 59в, ал. 5 е преповторена
забраната за разширяване предмета на дейността на договорите по време на
тяхното изпълнение, което съответно звучи така: предметът на договорите и
допълнителните споразумения може да се разширява. Счита, че това не е спазено
от страна на лечебното заведение, тъй като блок 2 представлява, има отделни
изисквания, които не се припокриват с тези на блок 1. На второ място, в т. 9 от
жалбата се говори, че решението на НС е
крайна мярка, която е несъразмерно тежка. Твърди, че не е налице санкция произтичаща от реализиране на
института на административната отговорност спрямо лечебното заведение, а е една
съвсем правомерна последица от едни неспазени императивни законови задължения. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.05.2018 година между НЗОК и „МБАЛ Свети
Панталеймон-Плевен“ ООД е сключен договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, сред които и КП №182, КП №192, КП №194, КП №195, КП №196, КП №197,
КП №199.1 и КП №199.2 за лица над 18 години.
На 30.01.2020 г. от „МБАЛ Свети Панталеймон-Плевен“ ООД е
подадено заявление вх. № 51-07-9 /л.л. 21-30/ за сключване на договор за
оказване на болнична помощ по КП с НЗОК по отношение на КП №182, блок 2
/Оперативни процедури при хернии при лица под 18 години/ от Приложение №17 на
НРД 2020-22 г. за медицински дейности, КП №192, блок 2 /Оперативни интервенции
при диабетно стъпало, без съдово-реконструктивни операции при лица под 18
години/ от Приложение №17 на НРД 2020-22 г. за медицински дейности, КП №194,
блок 2 /Оперативни интервенции върху гърда с локална ексцизия и биопсия при
лица под 18 години/ от Приложение №17 на НРД 2020-22 г. за медицински дейности,
КП №195, блок 2 /Оперативно лечение при остър перитонит при лица под 18 години/
от Приложение №17 на НРД 2020-22 г. за медицински дейности, КП №196, блок 2
/Оперативно лечение на интраабдоминални абсцеси при лица под 18 години/ от
Приложение №17 на НРД 2020-22 г. за медицински дейности, КП №197, блок 2
/Консервативно лечение при остри коремни заболявания при лица под 18 години/ от
Приложение №17 на НРД 2020-22 г. за медицински дейности, КП №199.1, блок 2
/Лечение на тумори на кожа и лигавици - злокачествени новообразувания при лица
под 18 години/ от Приложение №17 на НРД 2020-22 г. за медицински дейности и КП
№199.2, блок 2 /Лечение на тумори на кожа и лигавици - доброкачествени новообразувания
при лица под 18 години/ от Приложение №17 на НРД 2020-22 г. за медицински
дейности.
Писмо вх. №
29-02-50-8/10.02.2020 г. е изпратено до НС на НЗОК от Директора на РЗОК -
Плевен, ведно с негово Мотивирано становище с изх. № 35-00-481/25.02.2020 г.,
което се свежда до следното: Налице е медицинска целесъобразност да се разреши
на МБАЛ „Свети Пантелеймон-Плевен“ ООД сключване на договор по извършване КП
№182, КП №192, КП №194, КП №195, КП №196, КП №197, КП №199.1 и КП №199.2 за
блок 2 за лица под 18 години.
На 13.05.2020 година
НС на НЗОК приема решение № РД-НС-04-50/13.05.2020 г., с т. 18 на което
не се разрешава сключването на договор с НЗОК за болнична медицинска помощ по КП
№182, КП №192, КП №194, КП №195, КП №196, КП №197, КП №199.1 и КП №199.2 за
блок 2 с ЛЗ /л. 18 от делото/.
Решението на НС на
НЗОК от 13.05.2020 г. в частта му по т. 18 е обжалвано от лечебното заведение и
е образувано адм. дело № 589 по описа за 2020 г. на АС Плевен. С определение №
499/08.04.2021 година съдът е оставил жалбата без разглеждане като просрочена и
е прекратил съдебното производство.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
На 19.05.2020 г. е издадена
заповед от директора на РЗОК Плевен, с която се отказва сключването на договор
за извършване КП №182, КП №192, КП №194, КП №195, КП №196, КП №197, КП №199.1 и
КП №199.2 за блок 2 за лица под 18 години. Излагат се мотиви, по заявлението от
30.01.2020 г. и в тази част е налице хипотезата на § 7, ал. 2 от ПЗР на
Национален рамков договор за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022
г. и следва тези клинични пътеки да не се изпълняват на територията на РЗОК и да не надхвърлят утвърдените стойности
по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „Б“ за съответния изпълнител – по решение на НС на
НЗОК, а в случая е налице решение от 13.05.2020 г., с което не се разрешава сключване на договор.
По жалба на „МБАЛ „Свети Панталеймон-Плевен“ ООД, гр.
Плевен, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Т.Б.“ № 24, чрез представляващия д-р Й.Г.Г.
и д-р Е.Л.Г. срещу заповед № РД-09-54/19.05.2020 година на директор на РЗОК
Плевен, с която се отказва сключването на договор по осем КП е образувано адм.
дело 466/2020 г. по описа на АС-Плевен. С решение №376/28.06.2021 г.,
постановено по това дело Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на „МБАЛ
„Свети Панталеймон-Плевен“ ООД, гр. Плевен, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Т.Б.“
№ 24, чрез представляващия д-р Й.Г.Г. и д-р Е.Л.Г. срещу заповед № РД-09-54/19.05.2020
година на директор на РЗОК Плевен, с която се отказва сключването на договор по
осем КП.
С писмо вх. №11-02-704/13.07.2020 г. до Надзорния
съвет на НЗОК от МБАЛ “Свети Панталеймон-Плевен“ООД е
направено изрично искане да бъде преразгледано подаденото Заявление с изх.№30/30.01.2020
г., с което желае сключване на договор с
НЗОК за следните клинични пътеки от приложение №17 на НРД за МД, а именно: КП №182,
КП №192, КП №194, КП №195, КП №196, КП №197, КП №199.1 и КП №199.2 за блок 2 за
лица под 18 години.
Като част от административната
преписка по издаване на оспорения в настоящото производство административни
акт, от страна на ответника са представени:
Докладна записка
вх. № 11-02-704/30.07.2020 г. на Директора на дирекция ММДДД, адресирана до Управителя на НЗОК, в която е застъпено следното становище: На територията
на населеното място има други двама изпълнители на тази дейност УМБАЛ „Д-р Георги Странски – Плевен“ ЕАД и
МБАЛ „АВИС МЕДИКА“ ООД, които оказват медицинска помощ по изброените клинични
пътеки, за които има сключен с РЗОК – Плевен договор. Въпреки реализираната
икономия на средства по приложение 2 към ИД в размер на 458 895 лв., няма
основание да се допусне, че предвид предстоящото увеличение на медицински
дейности (в т.ч. и
тези, свързани с епидемията от Ковид19), при евентуално сключване на договор
с НЗОК за изпълнение изброените в писмото КП, ще бъде спазено условията да не
се надхвърлят утвърдените стойности по чл.4, ал.“б“ от ЗБНЗОК за 2020 г. Към
настоящия момент не съществува нормативно регламентирана процедура за
преразглеждане на Решение № РД-НС-04-50/13.05.2020 г. на НС на НЗОК, с което не се разрешава
сключването на договор на МБАЛ „Свети Пантелеймон-Плевен“ ООД гр. Плевен за
изпълнение на КП №182, КП №192, КП №194, КП №195, КП №196, КП №197, КП №199.1 и КП №199.2
по приложение №17 от НРД 2020 – 2022 за МД за 2020-2022 г. Съобразявайки
горното, счита че въпреки положителното мотивирано становище на доц. д-р С.,
директор на РЗОК – Плевен, липсва основание за сключване на договор по изключение
за изпълнение на КП №182, КП №192, КП
№194, КП №195, КП №196, КП №197, КП №199.1 и КП №199.2 по приложение №17 от НРД
2020 – 2022 за МД между на МБАЛ
„Свети Пантелеймон-Плевен“ ООД гр. Плевен и НЗОК/РЗОК – Плевен.
Докладна записка
вх. № НС-01-00-170/31.07.2020 г. на Управителя на НЗОК до Председателя и
членовете на НС на НЗОК със
следното съдържание: До
надзорния съвет на НЗОК е постъпило писмо от МБАЛ „Свети Пантелеймон-Плевен“
ООД гр. Плевен относно неравностойно третиране на изпълнители на болнична
медицинска помощ на територията на
област Плевен. В писмото се настоява за преразглеждане на подаденото от
лечебното заведение заявление, с което желае да сключи договор с НЗОК за
следните клинични пътеки от приложение №17 на Национален рамков договор за
медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Български
лекарски съюз за 2020-2022 г. КП №182, КП №192, КП №194, КП №195, КП №196, КП №197,
КП №199.1 и КП №199.2 за блок 2. Изискано е становище от директора на
РЗОК-Плевен по отправеното искане от МБАЛ „Свети Пантелеймон“ ООД. В
становището си (наш вх.№11-2-704/27.07.2020 г.) доц. П.С.,
директор на РЗОК – Плевен изказва мнение, че е налице медицинска
целесъобразност да се разреши на лечебното заведение да сключи договор за
посочените по-горе клинични пътеки, тъй като има реализирана икономия на
средствата по приложение 2 към индивидуалния договор на лечебното заведение и
това дава възможност с новите дейности да не се надхвърлят утвърдените
стойности по чл.4, ал.1, т.1, буква „б“ от Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г.
От друга страна дирекция ММДДД изразява становище, че липсва основание да се
сключи договор по изключение за изпълнение на посочените клинични пътеки.
При тези данни е
постановеното оспореното в настоящото производството решение, издадено на
основание чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), с което
НС на НЗОК е постановил, че не разрешава на МБАЛ
„Свети Пантелеймон“ ООД гр. Плевени сключването на договор с НЗОК за болнична
медицинска помощ за изпълнение на клинични пътеки (КП) №182, КП №192, КП
№194, КП №195, КП №196, КП №197, КП №199.1 и КП №199.2 /за всички по Блок 2/ по
приложение №17 на Национален рамков договор за медицински дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Български лекарски съюз за 2020-2022 г.
Няма данни по делото
кога решението е получено от жалбоподателя, доколкото същото е изпратено от
директора на РЗОК до ЛЗ с писмо от 24.09.2021 г. /л.68/, но няма данни кога
това писмо е получено, като на 30.09.2021 г. е подадена жалбата до съда срещу
решението, видно от вх.№ на съда /л.2/.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в
регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от
лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане по
същество. Не са основателни твърденията, че решението не е индивидуален
административен акт, а само част от процедура по издаване на такъв. Въз основа
на решението не се издава последващ административен акт, а на директора на РЗОК
Плевен е възложено само да информира ЛЗ за решението, т.е. директорът на РЗОК
Плевен не прави никакво последващо волеизявление, което да подлежи на обжалване.
Правомощията на Надзорния съвет са уредени
в чл. 15 от ЗЗО. В случая решението на НС от 16.09.2020 г. се основава на
правомощието на същия по чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗЗО да "осъществява контрол върху оперативната дейност на
управителя по изпълнението на бюджета, на НРД и по дейността на НЗОК, както и
върху дейността на директорите на РЗОК, включително и за изпълнението на чл.
44 а". С оглед на този факт решението е
постановено от компетентен орган.
Същото е писмено, но изискуемата форма не
е спазена. Оспореното решение е издадено, без в него да са посочени каквито и
да било фактически основания. Такива не се съдържат и в представената по делото
административна преписка по неговото издаване, чието съдържание е подробно
описано в предходния раздел на настоящото решение. Липсата на фактически
основания за издаване на процесното решение е съществено нарушение на
процесуалните норми, допуснато от административния орган, което само по себе си
е самостоятелно основание за отмяна на същото.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен
акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два
отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват.
Оспореното решение съдържа единствено посочване на правното основание за
неговото издаване, като липсват мотиви, от които да е видно какви са
съображенията на Надзорния съвет да не разреши сключването на договор с НЗОК
за болнична медицинска помощ за изпълнение на процесните КП по Приложение № 17 на
НРД за МД между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2020 - 2022 г. на МБАЛ
„Свети Пантелеймон-Плевен“ ООД гр. Плевен
Липсата
на мотиви за издаване на процесното решение е очевидна, но за пълнота е необходимо да се отбележи
следното:
Искането на лечебното заведение до НС
на НЗОК, обективирано в Писмо вх. № 11-02-704/13.07.2020 г. по описа на НЗОК е
за получаване на разрешение за сключване на договор с НЗОК за дейности по КП №182, КП №192, КП №194, КП №195, КП №196, КП
№197, КП №199.1 и КП №199.2 /за всички по Блок 2/ по приложение №17 на Национален
рамков договор за медицински дейности между Националната здравно осигурителна
каса и Български лекарски съюз за 2020-2022 г.
Посочените по-горе клинични пътеки, по които се
иска сключване на договор са „нови“ по смисъла на НРД 2020-2022 г., тъй като не
са изпълнявани за лица под 18 години по силата на договора от 2018 г. и анексите
към него през 2018 и 2019 г., а и за изпълнението им е необходимо наличие на
определен брой специалисти и до подаване на заявлението, тези КП не са
изпълнявани в блок 2 за пациенти под 18 години и са нови по смисъла на НРД
2020-2022 г.
В първоначално сключения договор от оспорващия е
заявено за изпълнение на дейност по тези КП, блок 1, като дейности в блок 2 за
пациенти под 18 години се явяват нови такива и следва да е налице изключението
по §7, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на НРД 2020-2022 г., съгласно които лечебните
заведения, сключили договор през 2019 г. при условията и по реда на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и анексите към него, не може
през 2020 г. да сключват с НЗОК договори или допълнителни споразумения за
дейности по нови КП, АПр и КПр спрямо договореното от съответното лечебно
заведение през 2019 г., освен когато: 1. тези КП, АПр и КПр не са изпълнявани
на територията на съответната РЗОК; 2. с дейностите по новите КП, АПр и КПр не
се надхвърлят утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗБНЗОК за
2020 г. за
съответния изпълнител на БМП – по решение на Надзорния съвет на НЗОК.
В представената по делото административна
преписка по издаване на оспореното решение, единствено в Докладна записка вх. №
21-01-749/12.03.2020 г. на Директора на дирекция ММДДД, адресирана до
Управителя на НЗОК, се съдържат данни относно подаденото от жалбоподателя
искане (по § 7, ал. 2, т. 2 от ПЗР на НРД за МД за 2020-2021 г.). Тези
данни обаче касаят обстоятелството, че на територията на населеното място има други двама
изпълнители на тази дейност УМБАЛ „Д-р Георги Странски –
Плевен“ ЕАД и МБАЛ „АВИС МЕДИКА“ ООД, които оказват медицинска помощ по
изброените клинични пътеки, за които има сключен с РЗОК – Плевен договор.
Впрочем, обратното никога не е твърдяно от страна на жалбоподателя, доколкото
искането на МБАЛ „Свети Панталеймон-Плевен“
ООД е за получаване на разрешение за сключване на договор с НЗОК по процесните
КП и АПр поради наличието на предпоставките по § 7, ал. 2, т. 2 (а не
по т. 1) от ПЗР на НРД за МД за 2020-2021 г. Все в тази насока следва да
се добави, че по никакъв начин не става ясно как Директорът на дирекция ММДДД е
стигнал до извода, че: “Въпреки реализираната икономия на средства по
приложение 2 към ИД в размер на
458 895 лв., няма основание да се допусне, че предвид предстоящото
увеличение на медицински дейности (в т.ч. и тези, свързани с
епидемията от Ковид19), при евентуално сключване на
договор с НЗОК за изпълнение изброените
в писмото КП, ще бъде спазено условията да не се надхвърлят утвърдените
стойности по чл.4, ал.“б“ от ЗБНЗОК за 2020 г. /л. 98/. Поради
липсата на каквито и да било фактически установявания в тази насока, този извод
се явява фактически и правно необоснован, а освен това се базира и на
предположения.
Тези съображения обосновават извода на
съда, че мотиви за издаването на оспореното решение не се съдържат включително
и в представената по делото административна преписка.
Неспазването на така
установеното нормативно изискване за излагане на фактическите основания за
издаването на спорното в процеса решение, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за
обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност
на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С
излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по
които административният орган е издал съответния административен акт. Това
подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на
мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния
административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в
които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на
предоставената на административния орган оперативна
самостоятелност. Значението на изискването за мотиви
според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт
съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. (Така
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на
съдиите, докладчик председателят на V отделение А.И.).
Тези именно съображения, обосновават
крайния извод за незаконосъобразност на оспорения административен
акт - Решение № РД-НС-04-89/16.09.2020 год. на Надзорния съвет на
Национална здравноосигурителна каса. Той следва да бъде отменен.
В подобен смисъл е Решение № 2733 от
26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10394/2020 г.
С оглед липсата на мотиви, съдът не може
да се произнесе по отношение спазването на материалния закон, и е безпредметно
да се обсъждат наведените и от двете страни твърдения по отношение спазването
на същия.
Доколкото производството е започнало по
искане на жалбоподателя, следва делото като преписка да се върне на НС на НЗОК
за постановяване на ново решение, при съобразяване с изложените мотиви.
Съгласно чл.174 следва да се определи срок за същото, като произнасянето следва
да стане в 14-дневен срок от получаването на преписката, най-късно в първото
заседание на Надзорния съвет след изтичането на този срок.
При посочения изход на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството.
Те са в размер на 200 лв. за заплатени държавни такси - л.8 от настоящето дело
и л. 9 от дело №9042/2021 по описа на ВАС. Заплатено е и адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева съгласно пълномощното и
договора за правни услуги, приобщени на л.9 от делото – лице и гръб. Общо
разноски в размер на 700 лева.
Така мотивиран,
на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Плевенският административен
съд, VІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба от МБАЛ „Св. Пантелеймон-Плевен“ ООД гр. Плевен, Решение № РД-НС-04-89/16.09.2020
г. на Надзорния съвет на НЗОК.
ВРЪЩА делото като
преписка на Надзорния съвет на Национална здравноосигурителна каса за
постановяване на ново решение, при съобразяване с изложените мотиви, в
14-дневен срок от получаването на преписката, най-късно в първото заседание на
Надзорния съвет след изтичането на този срок.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса
да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Св. Пантелеймон-Плевен“ ООД ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Т.Б.“ № 24 сумата от 700 лв.
/седемстотин/ лева, представляващи сторените в производството разноски за
заплащане на държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/