Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 187/14.12.2018г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1099/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявено е искане с правно основание
чл.28, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДт от органа по закрила на детето –
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Вълчи дол, за вземане на мярка за закрила
по чл.4, т.4 ЗЗДт – настаняване в професионално приемно семейство спрямо детето
К.Б.С., ЕГН **********, с родители: майка – Б.Н.С., ЕГН **********, и баща –
невписан в акт за раждане.
Вносителят на искането твърди, че със
Заповед №ЗД/Д-В-297 от 27.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Варна, е постановена по административен ред мярка за закрила
„настаняване в професионално приемно семейство“ на г-жа М.М.И. и г-н В.И.И..
Твърди също, че е получен сигнал от СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов” гр.
Варна, че непосредствено след раждането на детето майката е заявила, че не е в
състояние да полага грижи за него в семейна среда, и че желае същото да бъде
настанено извън биологичното семейство, като го остави за осиновяване. Твърди
се още, че с биологичния баща на новородената си дъщеря е имала мимолетна
връзка. Твърди, че към момента живее с нов партньор който не е баща на
новороденото и не желае да поеме отговорност за него. Твърди също, че майката е
изразила нагласа след изтичане на законоустановения едномесечен срок след
раждането да подпише декларация за пълно осиновяване на новороденото. В доклада
се сочи, че не е установена възможност детето да се отглежда в биологичното
семейство, както и не са установени близки и роднини, които да поемат временно
грижата за него.
В с. з. Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Вълчи дол,
чрез процесуален представител поддържат молбата.
В
с. з. назначеният от съда на основание чл.29, ал.4 ГПК особен
представител на детето поддържа предявеното искане.
Заинтересованата
страна Б. С. – майка на детето, редовно призована, не се явява в
с. з., не изразява становище.
В с. з. приемният
родител М. И. изразява лично съгласие да продължи да
се грижи за детето.
Съдът,
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, по реда на чл.235 ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представено удостоверение за
раждане, детето К.Б.С. е родена на *** г. и негови родители са майка – Б.Н.С. и
баща – невписан в акт за раждане.
Със Заповед №ЗД/Д-В-297 от 27.08.2018 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна, е постановена по
административен ред мярка за закрила „настаняване в професионално приемно
семейство“ на г-жа М. И. и г-н В. И..
В представения социален доклад за детето К.С.,
изготвен от социален работник в Отдел „Закрила на детето” към Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Варна се сочи, че на 21.08.2018 г. е получен устен сигнал
от СБАГАЛ „Проф. Д-р Дим. Стаматов” гр. Варна, че на *** г. е родено детето К.,
което се намира в риск от изоставяне. Сочи се, че непосредствено след раждането
на детето майката е заявила, че не е в състояние да полага грижи за него в
семейна среда, и че желае същото да бъде настанено извън биологичното
семейство, като го остави за осиновяване. Сочи се, че към момента живее с нов
партньор който не е баща на новороденото и не желае да поеме отговорност за
него. Сочи се още, че майката е изразила нагласа след изтичане на
законоустановения едномесечен срок след раждането да подпише декларация за пълно
осиновяване на новороденото. В доклада се сочи, че не е установена възможност
детето да се отглежда в биологичното семейство, както и не са установени близки
и роднини, които да поемат временно грижата за него. Излага се, че базисните
потребности на детето К. са задоволени в приемното семейство на на г-жа М. И. и
г-н В. И., коитоса му осигурили сигурна семейна среда и подслон, дрехи, храна.
За
да се произнесе по искането за настаняване на детето в
съответствие с разпоредбата на чл.26 ЗЗДт, съдът съобрази следното:
В
разпоредбата на чл.25 ЗЗДт като мярка за закрила е предвидено настаняване на
детето извън семейството, когато по отношение на него е налице някое от
изчерпателно изброените основания. Предвид събраните доказателства, съдът
намира, че спрямо детето К. С. са налице основанията,
посочени в чл.25, т.3 ЗЗДт – единствения родител се намира в трайна невъзможност да го отглежда.
Съобразно
чл.28, ал.3, изр. последно, при определяне на мерките за закрила на детето,
съдът следва поредността по чл.26, ал.1 ЗЗДт: В
случая е налице третата хипотеза, която е и най-благоприятна за правилното
отглеждане и възпитание на детето към настоящия момент,
трайно изградената добра и стабилна семейна среда сред приемните родители,
осигурената индивидуална грижа, отношение на топлота, внимание и непосредствени
преки грижи за новороденото. Съобразно направено искане и на
основание чл.28, ал.7, вр. чл.28 ал.5 ЗЗДт., съдът намира, че следва да се
постанови мярка
за закрила по чл.4, т.6 ЗЗДт – настаняване в приемно семейство
за срок една година от влизане в сила на съдебното решение.
Водим
от горното и на основание чл.28, ал.1 ЗЗДт, съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА детето К.Б.С., ЕГН **********, в приемното семейство
на М.М.И., ЕГН ********** и В.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за срок ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на
основание чл.28, ал.4 ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС Варна в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението преписи да се изпратят на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Вълчи дол, М. И. и В. И..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: