№ 169
гр. Враца, 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20221420200166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от
**** с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №22-0967-00048 от
26.01.2022 г. на Началник група към ОДМВР Враца, сектор Пътна полиция, с което на
жалбоподателя за нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00лв. и за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Поддържа, че целият пътят, по който се е движел е бил заледен, непочистен и
неопесъчен. Твърди, че не се движел с несъобразена скорост, а се е движел с не повече
от 50км.ч.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена
от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена
следната фактическа обстановка:
На 11.01.2022 г. около 22:20ч. в Община Враца на път Първи клас №1,
км.134+100, с посока на движение към гр.Монтана, полицейските служители Н.Н. и
С.Н. /мл. автоконтрольори в сектор Пътна полиция към ОДМВР гр.Враца/ били
1
изпратени по сигнал за ПТП. При пристигането си на място установили, че **** като
водач на товарен автомобил ****, ****, собственост на „****” ЕАД, с прикачено
ремарке **** с регистрационен номер ****, собственост на „****” ООД вследствие на
несъобразена скорост с пътните условия /заледен път/ е реализирал ПТП с материални
щети, като се е блъснал в пътен знак Ж6-указателна табела, вдясно на посоката на
движение. При проверката водачът не представил контролен талон към СУМПС.
За нарушението е съставен протокол за ПТП №1764662/12.01.2022 г. от мл.
автоконтрольор С.Н., в обстоятелствената част на който е описано, че участникът в
ПТП №1- **** водач на товарен автомобил ****, ****, вследствие на движение с
несъобразена скорост с пътните условия /заледен път/ реализира ПТП с материални
щети, като се блъска в знак Ж6 /указателна табела/ вдясно по посока на движение.
След установяване на извършеното нарушение, на жалбоподателя бил
съставен АУАН № 555923/12.01.2022г. от мл. автоконтрольор С.Н., в който била
възприета гореописаната фактическа обстановка, а впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична
фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за за нарушения на чл.20, ал.2 от
ЗДвП на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00лв. и за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 10.00лв.
В съдебно заседание проведено на 18.04.2022 г. са разпитани свидетелите С.Н. и
Н.Н. / мл. автоконтрольори в сектор Пътна полиция към ОДМВР гр.Враца/.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: протокол за ПТП №1764662/12.01.2022 г. от мл.
автоконтрольор С.Н., АУАН № 555923/12.01.2022г. от мл. автоконтрольор С.Н., картон
на наказателно постановление ,Наказателно постановление №22-0967-00048 от
26.01.2022 г. на Началник група към ОДМВР Враца, сектор Пътна полиция, справка за
нарушител/водач, Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, показанията на свидетелите С.Н. и Н.Н../ мл. автоконтрольори в сектор Пътна
полиция към ОДМВР гр.Враца/, които изцяло подкрепят възприетата фактическа
обстановка в АУАН и в НП.
Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:
НП е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен видно от
представеното по делото заверено копие от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи относно оправомощаване на длъжностните лица от
Министерство на вътрешните работи и в шест месечния преклузивен срок.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа
2
всички минимално изискуеми реквизити, нарушението е описано точно и ясно, ведно
с обстоятелствата, при които е извършено.
Правилно са квалифицирани двете деяния, с оглед текстовото им описание,
посочена е дата и място на двете нарушения, както и техния извършител. Посочени са
санкционните разпоредби, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вменените във вина на
жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяващи му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не
е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването
на жалба. Наказанията за нарушенията са индивидуализиране, поради което съдът не
приема възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения при изготвяне на
атакуваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства по категоричен и несъмнен начин
се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Цитираната норма
е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е
предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни
последици.
От представения и подписан от жалбоподателя протокол за ПТП, видно от който
вина за настъпилото пътно – транспортно произшествие носи единствено
жалбоподателя Б.К., който видно от описаната схема на ПТП и обстоятелствената част
на протокола за ПТП се е движил праволинейно, но се е отклонил в дясно от посоката
си на движение и е блъснал пътен знак, с което е реализирал ПТП с материални щети.
В протокола за ПТП, и от показанията на свидетеля Н.Н. се установява, че пътният
участък, където е станало ПТП е бил заледен и водачът се е движил с несъобразена
скорост.
В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
свидетелстващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
3
волеизявление.
Обстоятелствата залегнали в протокола за ПТП са възприети и в АУАН, видно от
който в част „Възражения”, жалбоподателя изрично е написал, че няма възражения. В
хода на административното производство, оспорващият не е ангажирал годни
доказателства, оборващи констатациите в акта. Горните констатации са законова
предпоставка за образуване на административно производство по прилагане на
принудителна административна мярка по реда на глава шеста от Закона за движението
по пътищата и издаване на индивидуален административен акт по чл. 172 ал. 1, във вр.
с ал. 2 т. 3 от ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение е
официален документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по
установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който очертава една
необходима и незаменима фаза от развитието на административно наказателното
производство. До съставянето на акта се стига чрез извършване на предварителна
дейност по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на деяние,
съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно.
Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на
допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под
доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за
установяване на обстоятелствата по административнонаказателното производство в
съответствие с принципа на обективната истина. Очевидно, че в административното
производство не са ангажирани опровергаващи доказателства.
Ето защо настоящата съдебна инстанция приема за обоснован извода на
административния орган за допуснато от жалбоподателя нарушение на нормата на чл.
20 ал. 2 от ЗДвП, според която водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Очевидно е от доказателствата, че това си задължение К. не е изпълнил,
като при несъобразяване на скоростта си на движение в заледен пътен участък е
реализирал ПТП с материални щети и е блъснал пътен знак Ж6-указателна табела в
дясно по посока на движението. Показанията на разпитаните свидетели полицейски
служители са установили причинна връзка между настъпилото произшествие и
факторите, с който К. е следвало да се съобрази - пътната обстановка с конкретните
условия, каквито в случая се явяват състоянието на пътната настилка,
метеорологичните условия, ширината на пътя, релефа на местността и пр. условия, за
да може да намали скоростта при необходимост и да спре, така както изискват
правилата за движение, съответно да избегне този резултат. Очевидно е, че след като
4
не е могъл да продължи праволинейно по пътя при конкретните пътни условия и да не
се отклони в дясно като по този начин се блъсне в пътния знак, съответно да
предотврати произшествието, К. се е движил със скорост, която не е била съобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността и състоянието на пътя и която скорост
съответно не му е позволила да спре, което води на извода, че скоростта се е движил с
несъобразена скорост спрямо конкретната пътна обстановка. Това отговаря и на
основното му възражение в жалбата, че причината за произшествието следва да се
търси в състоянието на пътя и неизпълнените задължения от страна на почистващата
фирма, но не и в негово виновно поведение. След като не е могъл да овладее
автомобила си и да предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни условия
– заледена и необработена пътна настилка, то очевидно преценката на полицейските
служители е била правилна.
По отношение на наложеното по пункт 2 от НП административно наказание на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът
констатира следното: Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 – 5 от ЗДвП задължава водачите
да носят конкретно изброени документи, между които и контролния талон към
СУМПС. В обстоятелствената част на АУАН и на НП при описание на нарушението е
посочено, че водачът не носи контролен талон към СУМПС. Разпоредбата на чл.100
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП изрично вменява в задължение на водачите да носят контролен
талон. Към момента на настъпване на ПТП, жалбоподателя е имал качеството на водач,
поради което към този момент е бил длъжен да носи контролния талон. От друга
страна от приложената Справка за нарушител/водач се установява, че издадения
контролен талон на жалбоподателя не е бил отнет. Съгласно чл.157 ал.6 от ЗДвП при
съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон се отнема и се връща на
водача след заплащане на наложените глоби по влезли в сила наказателни
постановления и електронни фишове, или съдебното решение или определение на съда
при обжалване, както и при връчване на наказателното постановление и доброволно
заплащане на наложената глоба. Фактът, че жалбоподателят не е представил контролен
талон, води до единствено възможния извод, че е осъществил състава на нарушението
по чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Съдът не намира основание и за редуциране на наложените наказания от
административно-наказващия орган.
Наложеното наказание по пункт 1 от НП - глоба в размер на 200.00 лв. е
съобразено с нормата на чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, според която който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200.00 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Наложеното наказание и по пункт 2 от НП –глоба в размер на 10.00 лв. е
5
съобразено с нормата на чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, според която водач, който не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство се наказва с
глоба в размер на 10.00 лв.
При така изложените съображения, атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0967-00048 от 26.01.2022 г.
на Началник група към ОДМВР Враца, сектор Пътна полиция, с което на **** с ЕГН
********** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00лв. и за нарушение на
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10.00лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца, в 14
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6