Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
775/22.4.2019г. Година 2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
петнадесети април Година две хиляди
и деветнадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 1421 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 03-008721/21.12.2017г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -
Варна, с което на „Садко Инвест“ ЕООД е
наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лева
на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на
труда.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ „Садко Инвест“ ЕООД срещу наказателно постановление
№03-03-008721/21.12.2017г. на Директор
на Дирекция “Инспекция по труда” - Варна, с което е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ.
С жалбата се счита, че наказателното постановление
е незаконосъобразно. Счита се за нарушен чл.57 от ЗАНН, тъй като липсва пълно
описание на нарушението и обстоятелствата на извършването му. Сочи се, че на
дружеството е вменено качество „работодател“ без да са установявани работници
на обекта и конкретни СМР. В този смисъл не е установено и имало ли е заплаха за
здравето или живота на работници. Сочи
се, че не е установено дали в момента на нарушението са функционирали ролковите
блокове, кой е производителят и каква е съпроводителната документация. Изразява
се позиция за липса на конкретика относно местонахождението на обекта, като се счита,
че посочването на УПИ не е достатъчно. Счита се още, че не е конкретизирана
височината на сградата, коя е опасната зона, колко етажна е сградата, за да се
прецени дали е налице опасност.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По
същество се доразвиват доводите за отмяна на наказателното постановление. Счита
се, че нарушението не е свързано с конкретна правна норма. От свидетелските
показания не може да се установи дали са видели документация за скелето и дали
по документация е имало възможност към това скеле да бъдат монтирани подобни
ролкови блокове.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По
същество счита, че наказателното постановление е постановено при спазване
изискванията на закона. Моли съда да го потвърди.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На
14.11.2017г. служители към ДИТ-Варна, сред които св. М. и св. И., извършили
проверка на строителен обект „жилищна сграда“, находящ се в гр. Варна, УПИ
LІІІ-281.
На
място свидетелите установили , че обекта представлява груб строеж, на който се
извършвани строително монтажни работи, като били изградени шест етажни плочи.
На скелето на обекта били монтирани повдигателни съоръжения – ролкови блокове
/макари/, които били поставени в най – горния край на скелето. По отношение на тези повдигателни съоръжения
били прегледани предоставени документи, но в тях не било вписано, че е допустимо
използването на такива съоръжения. Предвид горното, при липсата на индивидуален
проект, показващ, че конструкцията ще понесе натоварването от монтираните
съоръжения, както и предвид на факта, че с използването на такива съоръжения
върху скелето се създава допълнително натоварване, служителите на ДИТ приели,
че е осъществен състав на административно нарушение.
Като
строител и работодател на лицата, извършващи СМР в обекта било установено
дружеството „Садко Инвест“ ЕООД.
На
13.12.2017г. св. М. пристъпила към съставяне на АУАН срещу дружеството. В обстоятелствената част на акта били описани
обстоятелствата на нарушението и била посочена правна квалификация по чл.62
ал.3 от Наредба №2 МИЗБУТ при извършване на СМР/2004г. Екземпляр от АУАН бил
връчен на представляващ дружеството, като в съдържанието му не били вписани
възражения. В срок не постъпили възражения.
Впоследствие,
въз основа на акта за установяване на административно нарушение от
административно наказващия орган било издадено наказателно постановление при
възприемане на фактологията, твърдяна с АУАН. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.413 ал.2 от КТ – имуществена санкция
над минималния размер.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
показанията на св. М. и св. И.;,
констативен протокол; акт за
спиране на строеж и др.
За
да се произнесе по жалбата съдът преди всичко взе предвид основателността на
възражението, че липсва конкретна правна норма, ангажираща
амдинистративнонаказателната отговорност на дружеството.
В настоящия казус е посочено, че дружеството е допуснало
укрепване на две повдигателни съоръжения към изграденото стандартно рамково
скеле, без това да е предвидено в съпроводителната документация на
производителя на стандартното рамково скеле и без да е разработен индивидуален
проект , в който да се предвиди укрепването на ролкови блокове към изграденото стандартно рамково скеле.
Така
описаните обстоятелства са съотнесени към нормата на чл.62 ал.3 от Наредба
№2/2004г., която предвижда, че „около и под съоръжения за работа на височина
(платформи, люлки, скелета и др.) се монтират предпазни козирки, проходи,
ограждения и предпазни мрежи“.
Предвид
на факта, че по отношение на дружеството не са вменявани факти по рипса на
монтирани предпазни козирки, проходи, ограждения или предпазни мрежи, остава
неясно как обстоятелствата , установени при проверката са отнесени към тази
разпоредба на Наредбата.
С
чл.413 ал.2 от КТ общо е предвидена отговорност за работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, поради което и в приложената санкционна разпоредба въззивният съд не
намери отражение на обстоятелствата на нарушението, описани в АУАН и НП.
Предвид
на факта, че се касае за описани факти
по липса на надлежно предварително планиране и документиране, вероятната
правна квалификация на нарушението би била по чл.55 от Наредбата , предвиждащ,
че скелетата, кофражите, подпорите и временните опори се проектират,
оразмеряват, монтират, обезопасяват и поддържат така, че да могат да издържат
действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им
деформиране или задвижване.
За
въззивният съд обаче е невъзможно тепърва да квалифицира нарушението и да
подменя волята на наказващия орган както досежно квалификацията на нарушението,
така и досежно приложимата санкционна разпоредба, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно на
това основание.
За пълнота следва да се
отбележи, че съдът не споделя останалата част от възраженията, предвид на следното:
Сочи
се, че на дружеството е вменено качество „работодател“ без да са установявани
работници на обекта и конкретни СМР. В този смисъл не е установено и имало ли е
заплаха за здравето или живота на работници. Не е изяснено с кои лица дружеството
е имало установени трудови правоотношения, за да му се вмени качеството
„работодател“.
Съдът,
изхождайки от събраните по делото гласни и писмени доказателства намери, че
качеството на дружеството като „работодател“ е безспорно установено.
Посредством показанията на св. М. и св. И. се установява, че при посещението на
проверяващите в обекта, там, на
различните плочи работници са извършвали СМР. Св. М. и св. И. са установили и
кой извършва строителството в обекта – дружестовто „Садко инвест“ ЕООД.
Показанията
на св. М. и св. И. кореспондират с отразеното в протокол от 13.12.2017г.
Изразява
се позиция за липса на конкретика относно местонахождението на обекта, като се
счита, че посочването на УПИ не е достатъчно.
Съдът,
противно на изразената позиция намери, че с посочването на УПИ в достатъчна
степен е конкретизирано местонахождението на строежа, доколкото УПИ е с
уникален номер и е посочено, че се касае за територията на гр. Варна.
Счита
се още, че не е конкретизирана височината на сградата, коя е опасната зона,
колко етажна е сградата, за да се прецени дали е налице опасност.
Съдът
намери, че в обстоятелствената част на НП не е необходимо да се отразяват
сочените данни, доколкото се касае за строеж – жилищна сграда , височината на
всеки етаж от която предполага опасност за живота и здравето на работниците,
щом стълбищната площадка към всеки следващ етаж не е обезопасена.
Сочи
се , че В АУАН лицето е посочено като строител, а в НП- като работодател. Ако
става дума за строител, то наказващия орган не би бил компетентен.
Съдът
намери, че правилно, в хипотезата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН наказващия орган е
определил качеството на дружеството като „работодател“ и правилно е била
ангажирана администартивнонаказателната отговорност на дружеството именно в
това негово качество.
По
отношение на възразеното, че от свидетелските показания не може да се установи
дали са видели документация за скелето и дали по документация е имало
възможност към това скеле да бъдат монтирани подобни ролкови блокове съдът намира
за нужно да отбележи следното:
СВ.
М. и св. И. са категорични по отношение на непосредствените си възприятия от
наличните , монтирани върху скелето в обекта ролкови блокове. Свидетелите са
категорични и , че са проверили предоставената им документация, като по
отношение на тези съоръжения не е била представена документация както на място
в обекта, така и при последващата документална проверка.
Предвид
горното, съдът намира, че по категоричен начин е установено, че проверяващите
са направили опит да установят налична документация по отношение на тези
съоръжения и не им е била предоставена такава.
Като
взе предвид изложеното, съдът намери, че следва да отмени наказателното
постановление като необосновано и незаконосъобразно издадено.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: