Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../09.10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретаря Румяна Дучева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1609/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване и в евентуалност от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
Ж.Т.Д. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.92, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца по издадената заповед за незабавно изпълнение
№1812/15.03.2018г. по ч.гр. дело №3754/2018г. по описа на ВРС сумата от
16984.34 евро, представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление от 25.02.2014г., сумата от 631.64 евро, договорна лихва за периода
05.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 32.41 евро, обезщетение за забава за
периода 13.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 60 евро, представляваща такса
за обявяване на предсрочна изискуемост по т.15 от договора за кредит, във
връзка с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.03.2018г.
до окончателното й изплащане;
а в условието на евентуалност при отхвърляне на главните искове, да бъде осъден ответникът да заплати горните
суми, на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД,
вр. чл.430, ал. 1 от ТЗ , чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми
и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Поради
връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника
за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване
съществуването на вземането с оглед дадените указания от заповедния съд.
Твърди се, че е сключен договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г.,
по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на кредитополучателя Ж.Т.Д.
кредит в размер на 24000 евро, със срок на издължаване 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване с месечни вноски платими на 05-то число на текущия
месец по погасителен план. За предоставения кредит е уговорено да се заплаща
преференциална лихва в размер на 8.45%. Кредитът е бил усвоен по сметка на
кредитополучателя. Поради забава на кредитополучателя за заплащане на месечните
вноски по погасителен план с повече от 90 дни (последното плащане извършено на
05.06.2017г.), банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем на основание т.20.2 от Общите условия. Изявлението за предсрочна
изискуемост било обективирано в нотариална покана, която е връчена на
12.12.2017г. чрез залепване на
уведомление. След обявяване на предсрочната изискуемост е извършено плащане за
сумата от 2021.07 евро от страна на кредитополучателя, като последният е
останал задължен за сумата от 16984.34 евро, представляваща главница по договор
за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., сумата от 631.64 евро,
договорна лихва за периода 05.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 32.41 евро,
обезщетение за забава за периода 13.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 60 евро,
представляваща такса, обезпечаваща разходите по обявяване на кредита за
предсрочно изискуем по т.15 от договора за кредит, във връзка с Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение. В
случай, че не е настъпила предсрочна изискуемост в условие на евентуалност е
формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати процесните суми.
По делото е постъпил отговор от ответника Ж.Т.Д., чрез назначения му
особен представител, в срока по чл.367 от ГПК. Оспорват се предявените искове
по основание и размер. Твърди се, че клаузата на т.7.1 от ОУ към договора за кредит
е неравноправна. Според тази клауза главницата се олихвява с променлив лихвен
процент, който е зависим от базовия лихвен процент, определян по одобрена от
кредитора методология. Посочва се, че методологията на банката за едностранно
изменение на лихвения процент е неясна и такава не е приложена по делото. На
следващо място се оспорва факта на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Налице е разминаване между датата, която е посочена в нотариалната покана
/12.12.2017г./ за обявяване на предсрочната изискуемост и датата, която е
посочена в извлечението от счетоводни книги /08.03.2018г./. Съответно от
извлечението се установява, че не е налице забава от 90 дни, а само за 67 дни,
като в него са описани други дати на забавени вноски. По отношение на договорната
лихва се възразява, че същата не се дължи поради това, че липсва действаща
между страните уговорка, тъй като е уговорен преференциален лихвен процент в
чл.8, но той не се прилага при нарушение на условията договора за кредит. По
изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която е изложено
становище за неоснователност на направените възражения от страна на ответника.
Посочва се, че не е налице неравноправност по отношение на клаузата на т.7.2 от
Общите условия, тъй като методологията за определяне на БЛП е била оповестена
от банката в нейните офиси и на интернет страницата й. Сочи се, че договорната
лихва се дължи, като в чл.8 от договора ясно е разписано какъв е процента на
лихвата, както и неговият максимален размер. По отношение на предсрочната
изискуемост се излага, че такава е настъпила на 08.03.2018г. при съобразяване
на последващото плащане от страна на длъжника след получаване на нотариалната
покана.
По делото е постъпил и допълнителен отговор, в който не са изложени нови
твърдения и оспорвания.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника
си, поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на
деловодни разноски. С писмени бележки доразвива доводи в подкрепа на иска си.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от особен представител, който поддържа доводите за
неоснователност на иска. Излага, че ищецът не е доказал настъпването на
предсрочната изискуемост.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Настоящото производство се развива след
проведено заповедно такова по ч.гр. дело №3754/2018г. по описа на ВРС, по което
е издадена заповед за незабавно изпълнение №1812/15.03.2018г. въз основа на
документ по чл.417 ГПК - договор за кредит от 25.02.2014г. и извлечение от
счетоводните книги на банката, против ответника - длъжник, за сумата от 16984.34
евро, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от
25.02.2014г., сумата от 631.64 евро, договорна лихва за периода 05.12.2017г. до
14.03.2018г., сумата от 32.41 евро, обезщетение за забава за периода
13.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 60 евро, представляваща такса, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 14.03.2018г. до окончателното й изплащане.
От приетите по делото заверени преписи от
Договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., ведно с Погасителен
план и Общи условия, се установява, че банката е предоставила на ответника
банков кредит в размер на 24000 евро. Срока на издължаване на задължението по
процесния договор е 120 месеца, считано от усвояването, като падежа на
анюитетните вноски в размер на по 296.92 евро, е на 5 число на съответния
месец. Според т.8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален променлив
лихвен процент в размер на 8.45% годишно или 0.02 % на ден, при изпълнение на
Условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“
и приложенията към него. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения на
променливата му компонента, който към момента на сключване на договора е 13.45
% годишно или 0.04 % на ден.
С т.14 от договора страните са уговорили
приложимост на Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо
потребление, като посочената клауза съдържа удостоверително изявление на
кредитополучателя, че ги приема и че е получил препис от тях.
По делото са представени преписи от Общи
условия, носещи подпис на кредитополучателя на всека страница. В чл. 7.1 от ОУ
е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е
зависим от базов лихвен процент (променлива компонента), определян по одобрена
от кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на базовия
лихвен процент по решение на кредитора. В чл.19.1 от ОУ е предвидено, че при
забава в плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако дължимата месечна
вноска се погаси до седмия ден, след падежната дата. Според чл.19.2 от ОУ, при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. В чл.20.1.1 от ОУ е посочено, че кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем, при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница и лихва.
Установява се от приетия препис от Нотариална покана с рег.№7694, том 4,
акт №102 от 20.10.2017г. на Варненски нотариус с рег.№195 на НК, че ищецът е
обективирал волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
поради неплащане в срок на задълженията по процесния договор. Видно е от
нотариалното отразяване, че поканата е приета за връчена на 12.12.2017г. по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Към поканата е приложен Протокол за извършени
действия, в който се съдържа нотариално удостоверяване, че адресатът е търсен
на постоянния му адрес гр. Варна, ул. Илинден №2, вх.Г, ет.4, както и на
настоящия му адрес гр. Варна, ул. Свобода №1, ет.9, ап.139, съвпадащ с адрес гр.
Варна, ул. Доброволци №9, ет.3, ап.139. В протокола е отразено, че постоянният
адрес на получателя е посетен на 20.10.2017г., 07.11.2017г. и на 26.11.2017г.
Установено е, че на домофонната система под ап.4 е записано „Т. Д.“, а на табелата на пощенската кутия има
надпис „Дженкови“. При последното посещение на домофонната система от ап.4 е отговорила жена, която се е
представила за майка на Д. и е заявила, че има информация, че той живее в
чужбина. Същата не предоставила достъп до жилището и не пожелала да получи
нотариалната покана. Поради липсата на достъп до ап.4 е залепено уведомление на таблото за съобщения до входната
врата на сградата и от него е поставен екземпляр в съответната пощенска кутия.
От справка от НБД Население (л.53) е видно, че ответникът има постоянен
адрес *** от 01.09.2000г., както и настоящ адрес ***.
Заключението на вещото лице П.И. по съдебно-счетоводната експертиза бе
оспорено от ищеца, поради което съдът назначи повторна съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице Р.Х. по повторната ССЕ, кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че процесният кредит в размер на 24000 евро е усвоен ответника чрез
захранване на сметката му с тази сума на 25.02.2014г. Извършените плащания по
договора за кредит са в размер на 13732.37 евро за периода 05.03.2014г. –
13.12.2017г. Неплащане на главница и лихви кредитополучателят е допускал от
05.02.2017г., като последното извършено от него плащане е на 13.12.2017г. –
2021.07 евро, с което е погасил дължимите вноски и санкциониращи лихви до
05.12.2017г. вкл. От датата на сключване на договора до 05.11.2017г. кредитът е
олихвяван с преференциален лихвен процент 8.45%, а от 06.12.2017г. със
стандартния лихвен процент – 13.45%. ГПР при предоставяне на кредита е 9.34%, а
след промяната на лихвения процент, считано от 06.11.2017г. до крайния срок на
договора е 11.18%.
Размерът на непогасените задължения по договора за кредит към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-14.03.2018г. и към
датата на изготвяне на заключението е: 16984.34 евро – главница; 631.64 евро -
договорна лихва за периода 06.12.2017г. до 14.03.2018г.; 32.41 евро - обезщетение
за забава за периода 05.01.2018г. до 14.03.2018г.; сумата от 60 евро –
начислена такса изискуемост. Вещото лице е изготвило в табличен вид Справка за
начислените суми от банката, както и извършените плащания от страна на
ответника.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед
премета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че между страните
е сключен договор за кредит, с твърдените права и задължения (размер, срок,
падеж, лихви и т.н.), в това число и реално предаване на сумите от кредитора на
кредитополучателя. Следва да установи още наличието на предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост (включително и обявяването ѝ на
длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ) на задължението по договора за
потребителски кредит. На последно място ищеца следва да докаже размера на
претенции за главница и лихви. Ответникът следва да установи правоизключващите
си възражения за липсата на настъпила предсрочна изискуемост и за
недействителност на процесните договори или че е изправна страна по тях, т.е.
че е налице погасяване на задължението.
В разглеждания казус сключването на процесния договор за кредит не се
оспорва от ответника, като същият възразява относно осъществяването на
фактическия състав по обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията. Предвид
избрания процесуален ред за предявяване на претенциите, а имено чрез иницииране
на заповедно производство за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,
така посоченото оспорване на ответника, е от значение за изначалната
основателност на иска, поради което следва да се разгледа, преди възраженията
за недействителност на договора, които биха рефлектирали върху частичната
основателност на претенциите.
Нотариусът, с оглед възложената му от закона
удостоверителна функция, може да удостоверява последиците по чл.47, ал.5 от ГПК.
При проверката за редовност на връчването, съдът констатира, че ответникът не е
търсен на постоянния му адрес, респ. на този адрес не е залепено уведомление.
Постоянният адрес на ответника е гр. Варна, ул. Илинден №2, вх.Г, ет.4, ап.8, на който той не е търсен за да му
бъде връчена нотариалната покана. В представения Протокол за извършени действия
относно връчване на нотариална покана се съдържа нотариално удостоверяване, че
адресатът е търсен на постоянния му адрес гр. Варна, ул. Илинден №2, вх.Г,
ет.4, ап.4. При така изложените
обстоятелства, следва извода, че в конкретния случай кредиторът не е положил
необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за
упражненото право да обяви предсрочната изискуемост на кредита.
В заключение съдът намира, че не е налице
редовно уведомяване на кредитополучателя за обявяването на предсрочната
изискуемост на задължението по процесния договор за кредит. Доколкото към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение не е налице предсрочна изискуемост на договора за кредит, то
установителните искове по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени на това основание.
Предвид неоснователността на главните искове,
съдът следва да разгледа предявените в условието на евентуалност искове да бъде
осъден ответникът да заплати претендираните суми, на основание чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ, чл.92, ал.1
и чл.86 от ЗЗД.
Волеизявлението на ищеца за обявяване на цялото задължение по договора
за кредит за предсрочно изискуемо е обективирано и в исковата молба. С
определение №62/08.01.2019г. съдът прие изпратеното до ответника Ж.Т.Д.
съобщение с препис от исковата молба и разпореждане за редовно връчени, на
основание чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо предвид констатираното редовно връчване
на исковата молба, в която се съдържа покана, съдът намира, че считано от
08.01.2019г. вземанията на банката по договора следва да се считат за
предсрочно изискуеми.
Като основание от което вземането произтича
се сочи договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г. /л.9-10/, по
силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е поела задължение да предостави кредит в
размер на 24 000 евро по банкова сметка уговорен преференциален променлив лихвен
процент в размер на 8.45% годишно, а Ж.Д. да върне заетата сума на равни месечни
вноски с падеж 5 – то число на месеца, всяка включваща главница и
възнаградителна лихва в срок от 10 години, съобразно погасителен план. С полагането
на подпис потребителят е декларирал, че е получил и приема Общите условия. Неразделна
част от договора за потребителски кредит са общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, актуални към деня на сключване на договора,
които съдържат подпис на страните кредитополучателя.
Така сключеният договор за кредит попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит в редакцията на закона към
деня на сключването му (ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г.).
Разпоредбата на чл.7.1 от ОУ в частта, с
която е предвидена възможност за едностранно увеличаване на лихвения процент по
решение на кредитора, е неравноправна, защото клаузата не е индивидуално
уговорена, сключена е в нарушение на принципа на добросъвестността, създава
значителна неравноправност между страните относно правата и задълженията им –
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията им и във
вреда на потребителя.
В случая, нито в договора, нито в общите
условия не е указано как и поради какви причини, стоящи извън контрола на
банката, тя има право да увеличи базовия лихвен процент, когато липсват
критерии, по които тя да увеличи възнаградителната лихва.
Уговорената неиндивидуално в договора за
кредит възможност за едностранно увеличаване на БЛП при необявени предварително
и невключени като от съдържанието на договора ясни правила за условията и
методологията, при които този размер може да се променя, какъвто е и настоящия
случай, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравноправност.
Въпреки нищожността на клаузата, в случая
потребителят се е възползвал от по-нисък лихвен процент от 8.45% за периода от
сключване на договора до 05.11.2017г., а от 06.12.2017г. е приложен стандартния
лихвен процент – 13.45%. В конкретния случай, банката изобщо не се е
възползвала от правото едностранно да измени лихвения процент, увеличавайки
БЛП.
Разпоредбата на т.8 от договора, в която е
уговорено заплащане на възнаградителна лихва, не е нищожна. Възнаградителна е
лихвата, която представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи
по силата на уговорка между страните или по силата на закона. Размерът на
лихвата, както по договора за заем по чл.240, ал.2 ЗЗД, респ. по договор за
банков кредит по чл.430, ал.2 ТЗ, е определен писмено в договора и предназначението
й е да възмезди заемодателя/банката за ползването на паричната сума от
заемополучателя за времето на действие на договора. Договорът за потребителски
кредит по чл.9 ЗПК допуска страните да уговорят заплащане на възнаградителна
лихва, която уговорка е част от съдържанието му по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
В случая, при сключване на договора,
потребителят се е съгласил да върне освен предоставената му сума от 24000 евро
и възнаградителна лихва от 13.45% годишно, с чийто размер се е съгласил,
ползвайки се и от преференциален лихвен процент по програма „Частно банкиране“
от 8.45%. Размерът на лихвата е определен в т.8 от договора на 13.45% годишно, като са уговорени и
условията за ползване на преференциална лихва, т.е. т.8 от договора не нарушава
ЗПК.
Неплащане на главница и лихви
кредитополучателят е допускал от 05.02.2017г., като последното извършено от
него плащане е на 13.12.2017г. – 2021.07 евро, с което е погасил дължимите
вноски и санкциониращи лихви до 05.12.2017г. Считано от 05.01.2018г., Ж.Д. е
преустановил обслужването на кредита и не е погасил нито една вноска в
размерите и падежите, инкорпорирани в погасителния план.
Поради допусната забава в плащанията на
главница и лихва над 90 дни, считано от 06.04.2018г., е възникнало право в
полза на кредитора да обяви вземанията по договора за потребителски кредит за
предсрочно изискуеми, на основание чл.19, ал.2 ОУ, което банката е упражнила
надлежно с отправената с исковата молба покана, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Считано от 08.01.2019г. вземанията на банката по договора следва да се
считат за предсрочно изискуеми.
Считано от деня на обявяване на вземанията
за предсрочно изискуеми, за длъжника възниква задължение да върне на кредитора
изискуемата главница от 16984.34 евро, сумата от 631.64 евро, договорна лихва
за периода 06.12.2017г. до 14.03.2018г. Поради неплащане на задължението в
срок, ответникът дължи и сумата от 32.41 евро - обезщетение за забава за
периода 05.01.2018г. до 14.03.2018г. Съдът не следва да се произнася с отделен
диспозитив за отхвърляне на претенцията за договорна лихва за 05.12.2017г. и за
отхвърляне на обезщетението за забава за периода от 13.12.2017г. до 04.01.2018г., т.к.
присъдените размери съответстват на заявените.
С полагане на подпис в договора за кредит,
потребителят е изразил съгласието си да заплаща такси, съгласно Тарифата за
таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на
клиента и е декларирал, че е запознат с нея към деня на сключването му.
Доколкото вземанията са обявени за предсрочно изискуеми, то ответникът дължи на
банката разходи при изискуем кредит в размер на 30 евро. За горницата над 30
евро до 60 евро искът следва да се отхвърли като неоснователен, т.к.
предвидената такса възлиза на 30 евро.
Предвид отхвърлянето на установителния иск, на заявителя не се дължат
направените в заповедното производство разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в
полза на ищеца се полагат деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете. Ищецът претендира извършени разноски в размер на 3956.05 лева, както
и юрисконсултско възнаграждение. Претендираните разноски следва да се намалят
на 3856.05 лева, т.к. сумата от 100 лева – надвнесен депозит за повторната ССЕ
бе възстановен на ищеца. На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
1924.76 лева, съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.8
от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
определено при условията на чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП и съобразно
цената на иска, а именно в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Московска“ №19 срещу Ж.Т.Д., ЕГН **********, постоянен адрес *** искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца по издадената заповед за незабавно изпълнение №1812/15.03.2018г. по ч.гр.
дело №3754/2018г. по описа на ВРС сумата от 16984.34 евро, представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., сумата от
631.64 евро, договорна лихва за периода 05.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от
32.41 евро, обезщетение за забава за периода 13.12.2017г. до 14.03.2018г.,
сумата от 60 евро, представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.03.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ж.Т.Д., ЕГН **********,
постоянен адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ №19 сумата от 16984.34 евро (шестнадесет хиляди деветстотин
осемдесет и четири евро и 34 евроцента), представляваща главница по договор за
кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., сумата от 631.64 евро (шестстотин тридесет и едно евро и 64 евроцента),
представляваща договорна лихва за периода 06.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата
от 32.41 евро (тридесет и две евро и
41 евроцента), представляваща обезщетение за забава за периода 05.01.2018г. до
14.03.2018г., сумата от 30 евро
(тридесет евро), представляваща такса за обявяване на предсрочна изискуемост по
т.15 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2018г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на такса за обявяване на предсрочна
изискуемост по т.15 от договора за кредит за горницата над 30 евро до 60 евро.
ОСЪЖДА Ж.Т.Д., ЕГН **********,
постоянен адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ №19 сумата от 1924.76 лева (хиляда деветстотин
двадесет и четири лева и 76 стотинки), представляваща направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, както и сумата от 300 лева
(триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: