№ 1010
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110217007 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от К. К. С., ЕГН ********** с адрес ****, против
наказателно постановление №24- 4332- 008621/24.04.2024 г., издадено от Началник сектор
към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25,
ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не е извършил вмененото му нарушение. Твърди, че вината му
не е доказана безусловно, че на местопроизшествието е имало очевидец. Оспорва описаната
фактическа обстановка в АУАН и НП, като излага друга такава. Твърди, че при настъпване
на процесното ПТП, управляваният от него автомобил се е движел по права линия и не е
имал намерение и не е можел да се преустройва в дясната лента, предвид спрелите там
автомобили. Водачът на другия автомобил без да подсигури маневрата си е завил рязко в
вляво и е причинил ПТП с нанесени по участвалите превозни средства щети. В тази връзка
жалбоподателят сочи, че така посочените факти и причинените щети по управлявания от
него автомобил /ожулване от средата на дясната врата към каросерията/, говорят за
виновността на движещия се до него автомобил, доколкото при внезапно навлизане от дясна
в лява лента. Поради неправилното посочване на фактическата обстановка жалбоподателя е
отказал да подпише съставения му АУАН. Моли съда на посочените в жалбата основания да
отмени процесното НП.
1
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично в съдебно заседание и с адв. А.Р.,
САК с пълномощно по делото. Сочи, че в часа и деня на произшествието в автомобилa на
жалбоподателя е имало свидетел, когото моли съда да бъде допуснат до разпит.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и
не взема становище по същината на спора. С придружително писмо е направено изрично
възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна като съображенията на съда за това са следните:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, поради което съдът намира, че
същата е процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН,
Серия GА, №1277449 на 05.04.2024 г., от компетентно длъжностно лице - мл.
автоконтрольор при ОПП-СДВР – Б. З. К., в присъствието на един свидетел: С.К.К.,
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта, против К. К. С., за
това, че:
На 05.04.2024 г., в 17:10 часа, в гр.София, по бул.“Мадрид“, с посока на движение от
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към бул. „Ситняково“ управлява товарен автомобил марка
„****“, модел „****“, с рег.№ **** и при №24 при извършване на маневра частично
навлизане в съседната лента в дясно, не пропуска и реализира леко ПТП с попътно
движещия му се отдясно лек автомобил с марка „****“, рег.№. ****.
Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП и че
от нарушението са претърпени имуществени вреди описани в Протокол за ПТП №1897257,
както и иззетите доказателства за извършеното нарушение- 1бр. скица и 2 бр. декларации.
АУАН е предявен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне - на 05.04.2024
г., но същия отказал да подпише така съставени АУАН. Но подписал разписката за
получаването му. Отказът на лицето да подпише АУАН бил удостоверен съобразно чл. 43,
ал.2 от ЗАНН- от свидетеля Александър Дойчинов Петров. На същата дата, жалбоподателят
2
получил препис от акта и уведомен, че в 7-дневен срок може да направи допълнителни
обяснения и възражения, както и за задължението при промяна на адреса си да посочи нов
такъв.
Жалбоподателят се възползвал от правото си да представи писмени възражения
пред наказващия орган и на 09.04.2024г. в законоустановения 7-дневен срок, по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал пред АНО такива, като в тях посочил основания аналогични
на представените в настоящата жалба.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно
длъжностно лице: Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, назначен на длъжността със
Заповед №8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и надлежно
упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
издал НП №24-4332-008621 на 24.04.2024 г., против К. К. С., в което възпроизвел описаната
в АУАН фактическа обстановка и наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля С. С. М.; от
приобщените писмени доказателства по делото: процесните АУАН и НП; декларация от С.
С. М.; декларация от К. К. С.; Протокол за ПТП с рег.№5099/05.04.2024 г., ведно със скица
на ПТП към него; възражение УРИ 433200-39277/09.04.2024г., справка картон на водач К. К.
С.; Заповед №513з-1075/15.02.2017г. на директора на СДВР, Заповед №8121к-
13318/23.10.2019 г. и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., и двете издадени от министъра на
вътрешните работи.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на
свидетеля С. М., която е участник в процесното ПТП. Този състав на съда ги намира за
непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и се подкрепят от другите събрани по
делото доказателствени материали. От тях обаче не се установяват детайлите от момента на
удара, а принципни действия, които тя е извършвала при движението си. Не се установяват
наблюденията на свидетеля на действията на водача на товарния автомобил в момента на
удара, механизмът на настъпване на ПТП, а се свидетелства, че жалбоподателя се е движил в
по трамвайната линия. Видно от съобщеното от С. М., се установява кой автомобил как се е
движил, но не и какви маневри е предприел всеки от водачите, как е настъпило ПТП. От
показанията на този свидетел се установява единствено, че действително С. се е движел по
трамвайната лента. Доколкото показанията , макар и оскъдни кореспондират с останалия
доказателствен материал, съдът им дава вяра и не установи доказателства, които да ги
3
оборват.
Съдът намира показанията на св. К. за подкрепящи тезата на жалбоподателя, но в
същото време същите остават неопровергани от останалата доказателствена съвкупност,
поради което съдът ги намира за относими към предмета на доказване. От показанията на
свидетеля К., се установява, че същия се е возил от дясната страна в товарния автомобил
заедно със наказаното лице на процесната дата и час и същия е бил пряк свидетел на
случката. Свидетелят посочва, че товарния автомобил, в който се возел, шофиран от
жалбоподателя, се движел по трамвайните релси по бул. „Мадрид“ с посока Подуяне.
Според свидетеля колата, която била в дясно (но не се установява дали тя е била в движение
или в този момент е тръгвала) направила рязък завой към товарния автомобил и се ударила в
него. Съдът намира, че посочените свидетелски показания, от своя страна противоречат на
съставения АУАН, но не противоречат на останалата доказателствена съвкупност и
доколкото изхождат от лице, даващо сведения за непосредствено възприетото от него,
поради което ги кредитира, следва да се вземе предвид и фактът, че АУАН е съставен по
свидетелски показания, а не от очевидец.
От данните в попълнената декларация от водача на МПС-2 – С. М., става ясно, че
при управление на лек автомобил „****“, с рег.№****, по бул. „Мадрид“ в посока кв.
„Подуяне“ се е движела в платното за движение, а товарния автомобил успоредно на нея по
трамвайните релси. В същата декларация е записано „Движехме се в колона по платното-
пред мен имаше други коли (не става ясно същите в движение ли са били или са били
спрени), колите зад другия шофьор – продължиха направо, а също и тези след мен“. За съда
така описана фактическата обстановка остава неясна. В допълнение на същата декларация
като причина за ПТП е записано: „шофьорът на другата кола, неясно защо се отклони от
посоката, в която се движеше“ – неизяснено остава отклонението в коя посока е било.
Поради описаните до тук наблюдения, съдът приема и кредитира посочената декларация
доколкото същата дава яснота за детайли от фактическата обстановка, но същата остава
недокрай неясна.
Установява се още, че отразените констатации в съставените протокол за ПТП, скица
към него и АУАН, почиват на вписаните данни в попълнените декларации от двамата
водачи, които са заварени на място. В тази връзка съдът в съдебно заседание намери че не е
необходимо актосъставителят да бъде разпитан в качеството на свидетел, тъй като същия не
е очевидец на случилото се ПТП и не е възприел лично факти и обстоятелства от значение за
изясняване на механизма на ПТП.
4
Останалите доказателства са непротиворечиви и по-подробен анализ не се налага.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
При извършена служебна проверка за законосъобразност на съставените АУАН и
НП, съдът констатира, че същите са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съгласно приложените по делото заповеди, в кръга на техните функции и по
предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното, със способите
за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.
Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК,
съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по
реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие и от приобщените писмени
доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, че на посочените в АУАН
дата, час и място, при управление на процесния товарен автомобил марка „****“, модел
„****“, с рег.№ ****, жалбоподателят е навлязъл в съседната дясна пътна лента и по този
начин е отнел предимството на движещия се по същата лента лек автомобил „****“ и
причинил ПТП.
Предвид извода за недоказаност на нарушенията, съдът не намира за нужно да
обсъжда законосъобразността на процедурите по съставяне на АУАН и НП, компетентността
на контролния и наказващия орган и вида и размера на наложените наказания.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изцяло
5
отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По разноските:
Страните имат право на разноски в настоящото производство на основание чл.63д
от ЗАНН по реда на АПК. Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение,
съдът установи, че жалбоподателят С. е бил представляван от адв. Р., който до приключване
на съдебните прения пред СРС е отправил молба за присъждане на адвокатско
възнаграждение, като е представил списък с разноските и договор за правна защита и
съдействие с инкорпорирана разписка за платено в брой възнаграждение от 1100 лв. По
силата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Цитираната разпоредба намира приложение само при депозирано искане от
страната за намаляване на разноските, каквото в настоящето производство е своевременно
релевирано. Възнаграждението за един адвокат съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в актуалната й към момента на
сключване на договора за правна помощ редакция, е 400 лв. Съдът счита така направеното
възражение за основателно, тъй като платеното възнаграждение надскача многократно
предвидения в закона минимум и поради това намери, че следва да бъде възложено в тежест
на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева
съобразно законопределения минимум, предвид неголямата сложност на делото, което бе
разгледано в едно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24- 4332- 008621/24.04.2024
г., издадено от Началник сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание
чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП на К. К. С., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на К. К. С., ЕГН ********** сумата от
400,00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
6
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7