№ 917
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:С. Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.ОВА
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от С. Михов Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20231100606141 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 02.10.2023г. по НОХД № 4867/2021г., СРС, НО, 1-ви състав е признал
подсъдимия Д. Ц. Ц. за виновен в това, че в неустановен момент за времето от 10:00 часа на
26.04.2019 г. до 20:30 часа на 29.04.2019 г., в гр. София, от апартамент, находящ се на ул.
„*******, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /взломил
балконската врата на апартамента/, е отнел чужди движими вещи - парична сума във валута
в размер на 1300,00 /хиляда и триста/ щатски долара, с левова равностойност в размер на
2285,88 лева /две хиляди двеста осемдесет и пет лв. и осемдесет и осем ст./, собственост на
С. С.С., 1 /един/ бр. кожена чанта марка „Бъртън“, на стойност 48,00 /четиридесет и осем/
лева, парична сума в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, 1 /един/ бр. сребърна монета
„Панда“, на стойност 95,00 /деветдесет и пет/ лева, 1 /един/ бр. сребърна монета
„Американски орел“, на стойност 95,00 /деветдесет и пет/ лева, 28 /двадесет и осем/ бр.
български сребърни възпоменателни монети, на единична стойност 70,00 /седемдесет/ лева,
с обща стойност 1960,00 /хиляда деветстотин и шестдесет/ лева, 15 /петнадесет/ бр. бутилки
с отлежало над 12 г. уиски, различни марки и години, на единична стойност 230,00 /двеста и
тридесет/ лева, с обща стойност 3450,00 /три хиляди четиристотин и петдесет/ лева, 1 /един/
бр. куфар марка „Самсонайт“, твърд, размер за ръчен багаж, на стойност 179,55 лева /сто
седемдесет и девет лева и петдесет и пет ст./, собственост на С. С.С. и В.Я.К., 1 /един/ бр.
ключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 400 Д Матик“, peг. № *******, рама №
WDD2220351A372050, на стойност 786,00 /седемстотин осемдесет и шест/ лева, 1 /един/ бр.
ключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 550“, peг. № *******, рама №
WDDNG86X98A171829, на стойност 751,00 /седемстотин петдесет и един/ лева и 1 /един/
бр. ключ за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Ай 3“, peг. № *******, рама №
WBY1Z610X07A10300, на стойност 865,19 лева /осемстотин шестдесет и пет лв. и
деветнадесет ст./, собственост на „Е.М.“ ЕООД, представлявано от С. С.С., всички
инкриминирани вещи възлизат на обща стойност 13 515,62 лева /тринадесет хиляди
петстотин и петнадесет лв. и шестдесет и две ст./, от владението на С. С.С. и В.Я.К., без
1
тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 54 от НК съдът му е наложил
наказание от две години „Лишаване от свобода“.
С присъдата съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода, за срок от четири години.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Д. Ц. Ц., да заплати в
полза на Държавата сума в размер на 1255.27 лв. /хиляда двеста петдесет и пет лева и
двадесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски, както и 5 /пет/
лева- държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Д.
Ц. – адв. М. Т., в която се излагат съображения за неправилност на първоинстанционния
акт, като се отправя искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за
невиновен.
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
В разпоредително заседание съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил,
че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол. Приел е,
че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Д. Ц. – адв. М.,
моли да се измени първоинстанционната присъда и да се намали така наложеното наказание
спрямо подзащитният му.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на
подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
като правилна. Твърди, че правилно съдът е наложил наказание като е приел баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият Д. Ц. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в
даденото му право на последна дума от съда моли да му бъде намалено наложеното
наказание.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички
достъпни и относими доказателствени средства: гласни-показанията на свидетелите С. С.ов
С.ов /л. 13 и л. 191 от ДП/; св. В.Я.К. /л. 101-102; л. 119; л. 143 и л. 195 от ДП/; св. Г..Д.Ч. /л.
6-7 от ДП/; св. Х.Й. Б. /л. 65-66 от ДП/; св. М.н П.А. /л. 67-68 от ДП/; св. К.П.Д. /л. 160 от
ДП/; св. В.А.П. /л. 171 от ДП/; св. И.И.М. /л. 172 от ДП/ и св. Т.Г.Б. /л. 52-53 от ДП/;
заключенията на назначените по делото експертизи - дактилоскопна експертиза /л. 19-21 от
ДП/; медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране /л. 37-41 от ДП/; оценителна
експертиза /л. 174-176 от ДП/; оценителна експертиза /л. 225-227 от ДП/; както и от
писмените и веществените доказателства и доказателствени средства приобщени по реда на
чл.283 НПК.
Фактическата обстановка по делото се установява въз основа на посочените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и проведеното съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е
заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези
факти.
2
Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от
районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с
приетата от контролиращия съд, и която е следната:
Подсъдимият Д. Ц. Ц. е роден на ******* г., в гр. София, българин, български
гражданин, живущ в гр. София, ж.к. *******, неженен, живее на семейни начала с едно дете
под 18 г. -на 14 години, със средно образование, пенсионер по болест, осъждан, с ЕГН:
**********.
Свидетелите С. С.С. и В.Я.К. живеели във фактическо съжителство заедно с двете им
деца в гр. София, в апартамент, находящ се на адрес ул. „*******. Жилището, тип мезонет,
било собственост на търговското дружество, в което свидетелят С.ов работел - „Е.М.“
ЕООД, с управител В.В. Б.. В дома си свидетелите С. С.ов и В.К. държали следните свои
движими вещи: 1 бр. кожена чанта марка „Бъртън“, в която съхранявали парична сума в
размер на 3000,00 лева, 1 бр. сребърна монета „Панда“, 1 бр. сребърна монета „Американски
орел“, 28 бр. български сребърни възпоменателни монети, 15 бр. бутилки, събирани от
свидетеля С.ов, с отлежало над 12 г. уиски, от различни марки, както и 1 бр. куфар марка
„Самсонайт“, твърд, размер за ръчен багаж. По повод предстоящо пътуване в чужбина, от
чейндж бюро свидетелят С.ов бил закупил парична сума във валута в размер на 1300,00
щатски долара, която съхранявал в метална каса в коридора на първия етаж от мезонета. В
жилището си свидетелят С.ов съхранявал още 1 бр. ключ за лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 400 Д Матик“, peг. № *******, рама № WDD2220351A372050, 1 бр.
ключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 550“, peг. № *******, рама №
WDDNG86X98A171829, и 1 бр. ключ за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Ай 3“, peг. №
*******, рама № WBY1Z610X07A10300. И трита автомобила били собственост на
търговско дружество „Е.М.“ ЕООД.
На 26.04.2019 г., около 10:00 часа, свидетелите С. С.ов и В.К. и децата им напуснали
жилището, като с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 400 Д Матик“, peг. №
*******, отпътували за Р Гърция, където щели да прекарат предстоящите Великденски
празници. При излизането си от дома, свидетелят С.ов заключил входната врата, оставяйки
всички прозорци на апартамента затворени и активирал охранителната система към
търговско дружество „СОТ - сигнално-охранителна техника“ ЕООД /с основна търговска
марка „СОТ 161“/.
В неустановен момент за времето от 10:00 часа на 26.04.2019 г. до 20:30 часа на
29.04.2019 г. подсъдимият Д. Ц. Ц. достигнал по неустановен начин до остъклената тераса
на апартамент № 15, находящ се в сградата на ул. „******* като по неустановен начин
взломил балконската врата на апартамента и проникнал в жилището. В жилището
подсъдимият Ц. залепил обемните датчици на охранителната система, поставени в детските
стаи, коридора, спалнята и всекидневната, със сиви на цвят лепенки, иззети по надлежния
ред. Докато облепял датчиците с лепенка, подсъдимият Ц. оставил свои биологични следи -
клетъчен материал. След като влязъл в жилището, в коридора на първия етаж, подсъдимият
Ц. достигнал до метална каса с размери 40x120x30 см., поставена в специално направена
ниша, от която взел 1 бр. сребърна монета „Панда“, 1 бр. сребърна монета „Американски
орел“, 28 бр. български сребърни възпоменателни монети, собственост на свидетелите С.
С.ов и В.К. и паричната сума в размер на 1300,00 щатски долара, собственост на свидетеля
С.ов. След това подсъдимият Ц. отишъл в спалнята, преровил чекмеджетата на скрина и
разхвърлял по пода вещите от шкафовете в стаята. От чекмедже на шкаф взел малка червена
кожена чанта марка „Бъртън“, заедно с намиращата се в нея парична сума в размер на
3000,00 лева, които били собственост на свидетелите С. С.ов и В.К.. От шкаф в спалнята
подсъдимият Ц. взел още 1 бр. резервен ключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С
400 Д Матик“, peг. № *******, както и 1 бр. резервен ключ за лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Ай 3“, peг. № *******, собственост на „Е.М.“ ЕООД. След това подсъдимият Ц.
отишъл в холното помещение на дома, откъдето взел 15 бутилки с отлежало над 12 г. уиски,
от различни марки, собственост на свидетелите С.ов и К.. От жилището подсъдимият Ц.
взел още 1 бр. резервен ключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 550“, peг. №
*******, собственост на „Е.М.“ ЕООД и 1 бр. куфар марка „Самсонайт“, твърд, размер за
ръчен багаж, собственост на свидетелите С.ов и К.. След като взел описаните вещи, по
неустановен начин подсъдимият Ц. напуснал жилището, установявайки трайна фактическа
3
власт върху отнетото. Част от вещите, а именно 1 бр. ключ за лек автомобил марка
„Мерцедес“, с peг. № ******* и 1 бр. куфар марка „Самсонайт“, подсъдимият Ц. укрил в
жилището, находящо се в гр. София, ж.к. *******, което обитавал съвместно със
свидетелката Т.Г.Б., а с останалата част от вещите подсъдимият Ц. се разпоредил по
неустановен в хода на разследването начин.
Междувременно, на 28.04.2019 г., свидетелката В.К. получила няколко обаждания от
служител на „СОТ 161“, в които разбрала, че охранителната система в жилището й е
задействана, като изпратеният на адреса служител не констатирал следи от взлом по
входната врата на апартамента. Помолена да осигури лице, което да отключи апартамента,
свидетелката К. обяснила, че семейството й е извън Р България и не можела да осигури
достъп до дома си. На следващия ден - 29.04.2019 г., чрез мобилното приложение „Вайбър“,
свидетелите К. и С.ов получили съобщение в група на живущите на ул. „*******, че е
извършена кражба в апартамент № 20 в сградата. В съобщението било написано още, че
Н.Д. - съсед, живущ в апартамент № 20, е видял, че вратата на терасата на апартамент № 15
/този на свидетеля С.ов/ била отворена. Около 19:30 часа на същия ден свидетелят С.ов се
свързал по телефона със свидетеля Г..Д.Ч., имащ ключ от жилището, като го помолил да
отиде на място в апартамента, за да провери какво се е случило.
Пристигайки в сградата, около 20:30 часа на 29.04.2019 г., свидетелят Ч. видял, че
входната врата на апартамент № 15 била здрава, без следи от насилие, но не могъл да влезе
през нея. След отправена молба от страна на свидетелката К. към съседа им Н.Д., свидетелят
Ч. отишъл в апартамент № 20 в сградата, като през терасата на същия, по покривите,
достигнал до терасата на апартамент № 15, установявайки, че вратата на терасата е отворена
и вещите в жилището са разхвърляни. Свидетелят Ч. веднага телефонирал на свидетеля
С.ова, за да му съобщи, след което изчакал патрул на „СОТ 161“, които от своя страна
сигнализирали органите на МВР. На място пристигнала огледна група, като по време на
извършения оглед на местопроизшествието, по обемните датчици в жилището били
намерени веществени доказателства, иззети по надлежния ред. Поддържайки връзка по
телефона с пострадалия С.ов, свидетелят Ч. установил липсата на описаните по-горе
сребърни монети, парични суми в размер на 3000 лева и 1300 щатски долара, бутилки с
уиски, както и на два от описаните резервни ключове за леки автомобили.
На 30.04.2019 г. свидетелите С. С.ов и В.К. се върнали в жилището си, констатирайки
липсата и на останалите описани вещи.
На 12.07.2019 г. по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 550“,
peг. № *******, рама № WDDNG86X98A171829, собственост на „Е.М.“ ЕООД, чрез
пълномощника си С. С.С., бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
изплащане по реда на чл. 335 от ТЗ. На купувача - свидетеля К.П.Д., бил предаден само един
брой ключ за автомобила. Запознат с обстоятелството, че резервният ключ е бил откраднат,
свидетелят Д. предприел действия по защита на автомобила, като заличил софтуерно
предадения му ключ, но не сменил ключалките на автомобила.
От заключението на назначената и извършена оценителна експертиза по време на
досъдебното производство, общата стойност на инкриминираните вещи - парична сума във
валута в размер на 1300,00 щатски долара, парична сума в размер на 3000,00 лева, 1 бр.
ключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 400 Д Матик“, peг. № *******, рама №
WDD2220351A372050, 1 бр. ключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 550“, peг.
№ *******, рама № WDDNG86X98A171829, 1 бр. ключ за лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Ай 3“, peг. № *******, рама № WBY1Z610X07A10300, 15 бр. бутилки с отлежало
над 12 г. уиски, различни марки и години, 1 бр. куфар марка „Самсонайт“, твърд, размер за
ръчен багаж и 1 бр. кожена чанта марка „Бъртън“, към момента на извършване на деянието,
възлиза на 11 365,62 лева /единадесет хиляди триста шестдесет и пет лева и 62 стотинки/.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена оценителна
експертиза, изготвена от вещото лице С.Н., общата пазарна стойност на монетите - 1 бр.
сребърна монета „Панда“, 1 бр. сребърна монета „Американски орел“ и 28 бр. български
сребърни възпоменателни монети, обект на инкриминираното деяние, по средни пазарни
цени, към датата на извършване на деянието е 2 150,00 /две хиляди сто и петдесет/ лева.
В хода на разследването по случая е извършен оглед на местопроизшествието, по
4
време на който са намерени и иззети веществени доказателства - 6 бр. /шест/ парчета от сива
на цвят лепенка парчета от сива на цвят лепенка, обозначени условно като 5 /пет/ бр. обекта,
иззети от обемните датчици на сигнално-охранителната система, монтирани в различните
помещения в жилището. По отношение на същите е назначена Комплексна дактилоскопна и
биологична експертиза в НИК-МВР. Видно от Протокол за извършена експертиза №
19/ДКТ-120 /по метода на ДНК профилирането/, върху обектите не се наблюдават,
проявяват и откриват дактилоскопни следи. Видно от Протокол за извършена експертиза №
20/ДНК-6, за изследваните 2 бр. парчета сиво тиксо с усл. №№ 1 и 5 /обекти №№ 1 и 5/ се
установяват две различни смеси на клетъчен материал, в които алелите с относително по-
висок интензитет съвпадат с алелите от съответните локуси в ДНК профила на подсъдимия
Д. Ц. Ц., ЕГН **********, регистриран в Националната ДНК база данни. По-голямата част
от изследвания клетъчен материал по 2 бр. парчета сиво тиксо с усл. №№ 1 и 5 произхожда
от лицето Д. Ц. Ц.. Едновременно с това, от заключението на експертизата се установява, че
за парче сиво тиксо с усл. № 3 /обект № 3/ се установява трета смес на клетъчен материал, в
която част от алелите съвпадат с алелите от съответните локуси в ДНК профила на
подсъдимия Д. Ц. Ц..
Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната
процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Така с оглед на заявеното от подс. Д. Ц. и
неговия защитник, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по чл.
371, т.2 от НПК. Предвид естеството на процедурата в нейната разновидност по чл. 371, т.2
от НПК и съгласно т.8 2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд следва
да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие
и на следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява
подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Това е
необходимо, защото проверката по същество е допустима само при липсата на съществени
процесуални нарушения в обсъжданата насока. В случая от протокола за проведеното пред
първата инстанция съдебно заседание се установява, че законовите изисквания за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК са били спазени. На
подсъдимия са били разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и последиците от
направеното самопризнание, като е бил представляван от упълномощен защитник. След
разясняване на правата на подсъдимия, същият е признал всички факти, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства
за тези факти. Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства и с протоколно определение по реда
на чл. 372, ал.4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти,
които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще се ползва
самопризнанието на подсъдимия при постановяване на своя съдебен акт.
При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че
предходната инстанция е провела законосъобразно процедурата, предвидена в НПК, без да
допусне съществени нарушения. Първоинстанционната присъда е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им,
обсъдени, предвид изискванията на глава 27 от НПК в мотивите към съдебния акт на СРС.
Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от
първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, поради което и доколкото
въззивната инстанция напълно се солидаризира с тях, не счита за нужно да я преповтаря.
В конкретния случай, изградената фактическа картина правилно е приета от СРС, че
се подкрепя от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, от чието съдържание се установява времето и мястото на
извършване на престъплението, както и съществени за съставомерността му факти като
начина на отнемане на вещите, видът и стойността им.
Настоящата инстанция не констатира недостатъци в аналитичната дейност на
районния съд по отношение на доказателствената стойност на заключенията на всяка от
експертизите, поради което не установи необходимост да бъдат коригирани или допълвани.
Заключенията са обективни и компетентно изготвени, в пълнота отговарят на поставените
им въпроси.
5
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че подс. Д. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият Д. Ц., в неустановен момент за времето от 10:00
часа на 26.04.2019 г. до 20:30 часа на 29.04.2019 г., в гр. София, от апартамент, находящ се
на ул. „*******, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /взломил
балконската врата на апартамента/, е отнел чужди движими вещи - парична сума във валута
в размер на 1300,00 /хиляда и триста/ щатски долара, с левова равностойност в размер на
2285,88 лева /две хиляди двеста осемдесет и пет лв. и осемдесет и осем ст./, собственост на
С. С.С., 1 /един/ бр. кожена чанта марка „Бъртън“, на стойност 48,00 /четиридесет и осем/
лева, парична сума в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, 1 /един/ бр. сребърна монета
„Панда“, на стойност 95,00 /деветдесет и пет/ лева, 1 /един/ бр. сребърна монета
„Американски орел“, на стойност 95,00 /деветдесет и пет/ лева, 28 /двадесет и осем/ бр.
български сребърни възпоменателни монети, на единична стойност 70,00 /седемдесет/ лева,
с обща стойност 1960,00 /хиляда деветстотин и шестдесет/ лева, 15 /петнадесет/ бр. бутилки
с отлежало над 12 г. уиски, различни марки и години, на единична стойност 230,00 /двеста и
тридесет/ лева, с обща стойност 3450,00 /три хиляди четиристотин и петдесет/ лева, 1 /един/
бр. куфар марка „Самсонайт“, твърд, размер за ръчен багаж, на стойност 179,55 лева /сто
седемдесет и девет лева и петдесет и пет ст./, собственост на С. С.С. и В.Я.К., 1 /един/ бр.
ключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 400 Д Матик“, peг. № *******, рама №
WDD2220351A372050, на стойност 786,00 /седемстотин осемдесет и шест/ лева, 1 /един/ бр.
ключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 550“, peг. № *******, рама №
WDDNG86X98A171829, на стойност 751,00 /седемстотин петдесет и един/ лева и 1
/един/ бр. ключ за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Ай 3“, peг. № *******, рама №
WBY1Z610X07A10300, на стойност 865,19 лева /осемстотин шестдесет и пет лв. и
деветнадесет ст./, собственост на „Е.М.“ ЕООД, представлявано от С. С.С., всички
инкриминирани вещи възлизат на обща стойност 13 515,62 лева /тринадесет хиляди
петстотин и петнадесет лв. и шестдесет и две ст./, от владението на С. С.С. и В.Я.К., без
тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че подсъдимият е реализирал и
квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като, за да осигури достъп до
инкриминираните вещи подсъдимият Ц. е нарушил целостта на заключващият механизъм
на вратата на обекта (взломил балконската врата на апартамента), от който са били взети
вещите.
От субективна страна, контролираната инстанция правилно е приела, че
инкриминираното престъпление е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл.Действията на подс. Д. Ц. са извършени в последователност, която несъмнено
установява, че в съзнанието му се е формирала представата, че отнема движими вещи, които
не са негова собственост, че липсва съгласие на техния собственик за това отнемане и
въпреки това, по неправомерен начин е прекъснал чуждата фактическа власт, установявайки
свое владение върху тях, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, преследвайки тази цел.
По отношение на наложеното от първоинстанционния съд наказание и възраженията,
обективирани от защитата на подсъдимия настоящият съдебен състав намира следното:
С оглед обстоятелството, че производството пред първата инстанция е протекло по
реда на чл. 371, т.2 от НПК и предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК,
съдът при индивидуализацията на наказанието е длъжен да определи същото при условията
на чл. 58а от НК, ако не са налице условията на чл.55, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция намира, че наложеното наказание на подс. Д. Ц. „Лишаване от
свобода“ за срок от две години е справедливо.
За да определи наказанието, което следва да се наложи на този подсъдим, първият съд
е взел под внимание като смекчаващи отговорността му обстоятелства изразеното
съжаление от страна на подсъдимия и влошеното му здравословно съС.ие, както и чистото
6
му съдебно минало към датата на деянието. Обосновано първостепенният съд е отчел като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства високата стойност на отнетите
вещи, както и данните за осъждане на подсъдимия по НОХД № 877/2020 година на СГС,
което е условията на съвкупност с деянието, предмет на настоящото производство. Горното
в действителност следва да се отчита като лоша характеристика на личността на дееца и
сочи на една по-висока степен на обществена опасност. В допълнение следва да се отчете и
механизма на деянието, което сочи предварителна подготовка и планиране на престъпната
деятелност, предвид предприетите действия по елиминиране на сигнално-охранителната
система в обекта, за да бъде осъществено престъпното посегателство. При така преценените
обстоятелства, СРС е преценил, че следващото се на подсъдимия наказание следва да се
определи по правилата на чл. 54 НК, който извод се споделя от настоящия състав, като не са
налице основания за прилагане на чл. 55 НК, тъй като не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък може да се приеме, че
срокът на разглеждане на производството е прекомерен от гледна точка активността на
органите на наказателно производство и фактическата и правна сложност на делото.
При това положение, отчитайки законосъобразно съотношението между
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд,
определяйки наказание лишаване от свобода за срок от три години, е приложил закона
правилно. Същият извод се констатира и по отношение приложението на чл. 58а НК, като
наказанието ЛОС за срок от три години е намалено с 1/3 и е определен окончателен размер
на наказанието лишаване от свобода за срок от две години, което наказание не се явява явно
несправедливо.
Правилно на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено реалното изпълнение на
така определеното наказание, за срок от четири години. Въззивният съд, подобно на
първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за
приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода", съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Размерът на наказанието, наложено
на подс. Ц. и това, че същият не е бил осъждан на наказание лишаване от свобода към
датата на деянието, очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна
норма. Съдът се съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от
обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание
лишаване от свобода. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в
този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез
въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата
на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно
най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин,
едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху
осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото. Предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава изискуемата
възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за
привеждане в изпълнение на наложеното наказание, в случай че подсъдимият в рамките на
определения му изпитателният срок извърши ново престъпление. Съдът намира това
обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното
му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в
аспекта на необходимостта от спазване на законите.
По отношение на присъдата в частта, в която подсъдимият е осъден да заплати
направените по делото разноски, то същата е правилна и следва да бъде потвърдена. С оглед
осъдителния характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото
правилно са възложени на подсъдимото лице, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3
от НПК. Същите са правилно изчислени. Законосъобразно, на основание чл. 190, ал. 1 от
НПК, подсъдимият е осъден да заплати и държавна такса, в размер на по пет лева за
служебно издаване на всеки изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СРС.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
7
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т. 6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.10.2023 г., постановена по НОХД № 4867/2021 г., по
описа на СРС, НО,1-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8