Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.София, 08.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ Г.
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Г. гражд.дело
№2872 по описа на съда за 2017 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във
вр. чл.432 от ТЗ.
Производството
е образувано след изпращането му по подсъдност от ОС – Пазарджик с определение
от 17.07.2015 г. по търг.д.№82/2015 г. С исковата молба „Б.Д.“ ЕАД твърди, че с
договор за кредит № 156/25.07.2008 г. предоставил на ответника „И.Г.7." ЕООД
кредитен лимит с размер на 190 000 евро. Срокът на договора бил 12 месеца, с
възможност да бъде продължаван до 7 години. Кредитът бил предоставен като
револвираща кредитна линия - вид кредит за оборотни средства, при който се
договаря размера (лимит) и крайния срок, в рамките на който, кредитът се
усвоява и погасява, като погасената част се счита предоставена за повторно
усвояване. Дължала се лихва само върху ползвания и непогасен размер.
Възнаградителната лихва върху главницата по договор за кредит № 156/25.07.2008
г. била в размер на тримесечния EURIBOR с надбавка от 8 процентни пункта, или общо към дата на
подписване на кредита 12, 963%. В чл.21 от Договора били уговорени задължителни
санкции при неплащане на уговорените вноски в срок - наказателна надбавка върху
договорната лихва. В чл.26, т.1 (във вр. Приложение № 1 към Договора) била
договорена и такса за управление на кредита в размер на 1% от непогасената
главница годишно.
Към
договор за кредит №156/25.07.2008 г. били подписани четири анекса: Анекс
1/18.08.2009 г., с който се удължава срока на ползване на кредита и се намалява
разполагаемия лимит до размера на 171 000 евро; Анекс №2/03.08.2010 г., с който
се удължава срока на ползване на кредита, Анекс №3/3.08.2010 г., с който се
договорени намаляващи лимити за усвояването и погасяването на кредитната линия,
променя се договорната лихва. Към Анекс № 3 били подписани два договора за
поръчителство - с И.Г.и М.М.. С последния Анекс № 4/16.11.2010 г., в сила от
29.09.2010 г., при запазване крайния падеж на кредита, била договорена схема на
погасяването му и бил намален размера на възнаградителната лихва - към датата
на подписването на анекса била в размер на 9, 549%.
Към
дата на подписване на Анекс № 4, усвоеният размер на кредита бил 171 000 евро.
Договорената схема на погасяване на дълга не била изпълнена от
кредитополучателя, като до 25.02.2011 г. били заплащани само дължимите лихви по
кредита. На 25.02.2011 г. било направено и последното плащане по кредита в
размер на 49, 12 евро, недостатъчно да покрие дължимата за съответния месец
лихва. От 25.02.2011 г. банката начислявала санкционната лихва за забава върху
непогасеното вземане. На 25.07.2011 г. настъпил крайния срок на ползване на
кредита и цялата главница по същия е станала изискуема на краен падеж.
|
13 |
МОЛИ
съда да осъди „И.Г.7.” ЕООД, да заплати на „Б.Д.” ЕАД следните суми: главница в
размер на 171 000 евро, редовна (възнаградителна) лихва от 25.02.2011 г. до
23.04.2015 г. в размер на 67 431.36 евро, наказателна лихвена надбавка за забава
от 25.02.2011 г. до 23.04.2015 г. в размер на 45 381, 26 евро, такси по
договора за кредит - 1 145, 17 евро и законната лихва върху главницата,
считано от 23.04.2015 г до изплащане на вземането, наред с направените разноски
по настоящото дело, включително и юрисконсултско възнаграждение.
С
писмения си отговор ответникът „И.Г.7." ЕООД твърди, че ищецът е инициирал
производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение - било образувано
гр. дело № 15935/2012 на СРС, 124 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Затова
поддържа, че липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ответникът
оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка по силата на която за
него се поражда задължение да заплати исковите суми. Твърди, че Договор за
кредит № 156/25.07.2008 г. не бил подписан от законния му представител и
оспорва истинността на подписа за кредитополучател по договора. Оспорва като
неавтентични Анекс № 1/18.08.2009 г. към Договор за кредит № 156 /25.07.2008
г.; Анекс № 2/03.08.2010 г. към Договор за кредит № 156 /25.07.2008 г.; Анекс №
3/03.08.2010 към Договор за кредит № 156 /25.07.2008 г.; Анекс № 4/16.11.2010
г. към Договор за кредит № 156 /25.07.2008 г.; Условия при сключване на
договори за кредит и банкови гаранции с клиенти - малки, средни и
микропредприятия. Ответникът твърди, че вземанията по договор за кредит №
156/25.07.2008 г. са погасени чрез новиране.
С Анекс № 4 към Договор за кредит №
156 /25.07.2008 г. била извършена новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.
Задълженията по Договор за кредит № 156/25.07.2008 г. били заменени с нови,
вследствие на което старите задължения са се погасили. Подновяването прекратило
старото правоотношение заедно с всички акцесорни на него права и задължения -
лихви, поръчителства, залози, ипотеки и др. Съобразно чл.20 ЗЗД, не се касаело
за преструктуриране на съществуващия дълг по първоначалния договор от
05.02.2008 г., а по обща воля били променени вида и размера на задълженията,
начина и срока за погасяване им като са договорени нови съществени условия
отнасящи се до предмета на договора. Длъжникът по нововъзникналото задължение
предоставил ново обезпечение (чл.7, ал.3) - издал в полза на кредитора нов
запис на заповед обезпечаващ главницата и лихвите по него.
Ответникът твърди, че сумата по кредита не
била усвоена, както и че падежът на вземанията не е настъпил на посочената в
исковата молба дата. Също така твърди, че е изтекла давност по чл.110 ЗЗД по отношение
на претендираната главница в размер на 171 000 евро и на основание на чл. 111,
б. „б" и б.„в" ЗЗД - че е изтекла давност по отношение на
претендираната възнаградителна лихва в размер на 67 431, 26 евро и по
отношение на претендираната „наказателна лихвена надбавка за забава" в
размер на 45 381, 26 евро.
С отговора си ответникът оспорва да е налице твърдяното
неизпълнение на договорно задължение по Договор за кредит № 156/25.07.2008 г. Съгласно
чл.101 от Наредба № 8 от 14.12.2006 г. за капиталовата адекватност на
кредитните институции (отм. обн., ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г.) неизпълнение
било събитие, настъпило по отношение на определен длъжник, когато поне едно от
следните условия е изпълнено: банката счита, че длъжникът няма да изплати
изцяло свое задължение към нея, към нейното предприятие - майка или към някое
от дъщерните му предприятия, без да предприема действия по реализиране на
обезпечението, ако има такова; длъжникът е в просрочие повече от 90 дни по
съществена част от свое задължение към банката, нейното предприятие - майка или
някое от дъщерните му предприятия. Съгласно ал.3 прагът на същественост бил 1 -
10 % от текущата дължима вноска. В процесния случай обаче условията не били
налице.
Ответникът прави възражение за наличие на
неравноправни клаузи в договора за банков кредит, позволяващи на Банката
едностранно да променя условията на договора размера на лихвите – чл.9.1. и
размера на таксите и комисионните – т.26.2., които като такива са нищожни и не
го обвързват. Също така сочи, че те противоречат на чл.58 ЗКИ. Ответникът
твърди, че са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави и уговорените в договора за банков кредит клаузи за договорни и
наказателни лихви. Сочи, че тези „лихви“ всъщност съставляват неустойки за
забавено плащане като функцията им е превантивна, обезпечителна и обезщетителна
и са начислявани за едни и същи вреди (за неизпълнение) и са начислявана върху
неизискуеми суми, като по този начин излиза извън присъщите функции на
неустойката, сочи че са налице основания за намаляването на нейния размер по
чл.92, ал.2 ЗЗД. Позовава се на нелоялна търговска практика чл.68г от ЗЗПотр. Несъответствието
между първоначално уговорената лихва и едностранно определената такава от
банката, както и извършените погасявания на дълга давали отражение върху
твърдяното от банката основание за настъпване на предсрочна изискуемост.
С
допълнителната искова молба ищецът изтъква, че възражението на ответника за недопустимост
на иска е неоснователно, тъй като исковата молба е предявена след обезсилването
на заповедта за незабавно изпълнение и с оглед на това е възникнал и е налице правен
интерес от иска. Оспорват твърдението за неавтентичност на договора за
кредит № 156/25.07.2008г и подписаните анекси към него, тъй като Договора и
анексите са подписани от пълномощници на представляващите Банката и лично от управителя на ответното
дружество. Счита за неоснователно и
твърдението за новиране на задължението на основание чл.107, ал.1 ЗЗД, с подписването на анекс №4 от 16.11.2010 г. С анекса са уговорени
условията за погасяване на кредитната линия, при намаляващи лимити. В анекса
няма договорки за новиране, а за преструктуриране на задължението.
С
допълнителният отговор ответникът поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и се
позовава на Тълкувателно №1/2010 г. на
ВКС, ОСТК.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, при спазване на разпоредбата на
чл.235 ГК, прие за установено следното:
От
представения по делото Договор за кредит №156 от 25.07.2008 г. е видно, че
страните са сключили договор за кредит, съгласно който кредиторът „Б.Д.“ЕАД
предоставя на кредитополучателя „И.Г.7.“ЕООД кредит за оборотни средства в
размер на 190 000,00 евро за зареждане на склад с козметика, санитарни
принадлежности, почистващи препарати и други, който е предоставен е като
кредитна линия –ипотечен кредит- чл.1 и чл.2. Срокът на договора е за 12
месеца, до 25.07.2009 г., като същият може да бъде продължаван с анекси, като
общият срок не може да бъде по-дълъг от 7 години от датата на сключване на
договора. Уговорено е, че в този срок усвояването и погасяването на кредитната
линия се извършва при намаляващи размери, както следва: считано от 25.06.2008 г.
- до 133 000, 00 евро. Кредитополучателят
заплаща на Кредитора лихва, формирана от базисен лихвен процент в размер на
3-месечен EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 8 процентни
пункта. Средствата за кредита се усвояват по разплащателна сметка на
кредитополучателя№15893388. Към датата на сключване на договора БЛП е бил 4, 963
% и промяната в 3-месечения EURIBOR
е задължителна за страните – чл.9.1. Съгласно
договора се заплаща лихва само върху ползваната
и непогасена главница, като олихвяването е ежемесечно към 25 число. В т.12
от договора е уговорено, че когато част от кредита (вноски по главница и, или,
лихви) не се издължава в срок, се
прилагат санкциите по т.21. С тази клауза е уговорено, че при ненамаляване на
кредитната линия в срокове и до размерите на лимита, кредиторът събира от
Кредитополучателя наказателна лихва върху размера на просрочената главница,
включваща договорената лихва по т.9.1. и наказателна надбавка от 7 процентни
пункта (б.“а“). При неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в
уговорените срокове, Кредиторът събира от Кредитополучателя наказателна лихва
върху размер на редовната главница, включваща договорената лихва и наказателна
надбавка от 3 процентни пункта – т.21.б.“б“. Уговорено е, че при изискуемост на
кредита на крайния падеж или предсрочно, Кредиторът събира от Кредитополучателя
наказателна лихва върху размер на цялата неиздължена главница, включваща
договорената лихва и наказателна надбавка от 7 процентни пункта – б.“в“.
Кредитополучателят се задължил да заплаща
такси и комисиони, съгласно Тарифата на таксите и комисионите, които Банката
прилага по извършваните услуги.
Кредитът
е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, описан в чл.17.1 от
договора и собственост на трето лице и с издаването на запис на заповед,
авалиран от И.В.Г..
На
18.08.2009 г. между страните е сключен Анекс №1 към Договор за кредит №156 от
25.07.2008г., с който размерът на кредита е намален на 171 000, 00 евро. Срокът
на кредита се определя до 25.07.2010 г., а усвояването и погасяването на
кредитната линия следва да се извършва при намаляващи размери от 25.06.2010 г.
в размер до 119 700, 00 евро и пълно погасяване до крайния срок. С
анекса е променен чл.9.1 относно размера на договорната лихва по кредита, като
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от 3-месечен EURIBOR (0, 869 % към датата на
сключването) плюс договорена надбавка в
размер на 11 процентни пункта. С анекс №2
от 03.08.2010 г. е уговорено, че в срока
на кредита по чл.3.1, погасяването на кредитната линия се извършва без
намаляващи размери. Съгласно сключения на 03.08.2010г. между „Б.Д.“ЕАД, като
Кредитор и „И.Г.7.“ЕООД, като Кредитополучател Анекс №3 към Договор за кредит
№156 от 25.07.2008г. е променен срокът на кредита до 25.07.2011 г., както и
чл.4 от Договора, като усвояването и погасяването на кредитната линия се
извършва при намаляващи размери, а именно:
от 25.08.2010 г. - до 169 500,00 евро; от 25.09.2010 г. - до 159 450.00
евро; от 25.10.2010г. - до 149 400,00
евро; от 25.11.2010 г. - до 147 900.00
евро; от 25.12.2010 Ог. - до 146 400.00 евро; от 25.01.2011г. - до 144 900,00
евро; от 25.02.2011г. - до 143 400,00 евро; от 25.03.2011г. - до 141 900,00
евро; от 25.04.2011г. - до 140 400,00 евро; от 25.05.2011г. - до 104 100,00
евро. Отново е променен чл.9.1 от договора като страните са се съгласили, че кредитополучателя
заплаща на Кредитора лихва, формирана от 3-месечен EURIBOR плюс
договорена надбавка в размер на 9 процентни пункта. Към датата на сключване на
договора 3-месечения EURIBOR
е в размер на 0.89 %.
Съгласно
така постиганите между страните уговорки, съдът счита, че е налице валидно постигнато
съгласие относно срока на договора, размера на кредита и сроковете и начина на
погасяването на кредитната линия, както и относно договорната лихва (чл.9.1). В
рамките на производството по чл.193 ГПК от заключението на съдебно
графологичната експертиза, се установи, че Договорът и Анекс №1, Анекс №2 и
Анекс №3, както и Условията при сключване на договори за кредит и банкови
гаранции с клиенти –малки, средни и микропредприятия са подписани от управителя
на ответното дружество, поради което оспорването на тяхната автентичност е
недоказано. С оглед доказването на факта, че Анекс №4 не е подписан от лицето,
посочено като законен представител на кредитополучателя, то съдът намира, че
същият е неистински и са налице основания за изключването му от доказателствата
по делото.
По делото е допусната и
изслушана съдебно –счетоводна експертиза, от заключението на която, при
съобразяване на договора и анексите – 1-3, без Анекс №4 се (съгласно задача от открито
съдебно заседание на 02.10.2018 г.) установява, че усвоените суми по главницата
на кредита, като револвираща кредитна линия, за периода от датата на сключване
на договора - 25.07.2008 г. до датата на последно усвоената сума по договора -
26.01.2011 г. е общо в размер на 440 710, 00 евро, в т.ч. по дати и суми,
видни от таблицата в констативно-съобразителната част на заключението на вещото
лице по съдебно счетоводната експертиза – лист 7. Общо внесените за погасяване
на задълженията по кредита суми са
посочени от вещото лице в табличен вид в обстоятелствената част от
заключението – т.2.1, С тези суми са
погасени следните задължения: главница
269 710, 00 лв.; договорна лихва
43553, 45 лв., наказателна лихва 1386,
33 лв.;
такса ангажимент 697, 32 лв., такса управление
3420,00 лв., такса амортизация 630, 00 лв.;
застраховка 529, 15 лв. и такса предоговаряне 427, 50 лв. Видно от документацията на Банка ДСК АД, погасяванията
по кредита са извършвани своевременно до 03.09.2009г. Последното плащане по
главницата в размер на 1 500,00 евро е с дата 25.01.2011г. Последното плащане
за погасяване на договорната лихва в размер на евро е с дата 25.02.2011г. Тези
плащания не погасяват задълженията по кредита и не отговарят на уговореното в
Анекс №3 от 03.08.2010г. към Договора за кредит.
От експертното заключение се установяват
усвоените суми по кредита, погасените суми на редовна главница, погасените суми
на просрочена главница, както и оставащата непогасена главница по кредита, по
дати и суми в табличен вид. Също така, че общият размер на погасените суми по
главницата на кредита, за периода от датата на сключване на договора -
25.07.2008г. до датата на крайния срок за погасяване на кредита - 25.07.2011
г., е 269 710,00 евро. в т.ч.:
- плащане по редовна главница - 261 710,00 евро
- плащане по просрочена главница - 8 000,00 евро.
Остава
неплатен остатък по главницата към 25.07.2011 г. в размер на 171 000,00 евро. Начислената
договорна лихва за периода от датата на сключване на договора - 25.07.2008г. до
25.07.2011г., е общо в размер на 50 922,02 евро.Общият размер на погасените суми по договорната лихва, за
периода от датата на сключване на договора - 25.07.2008г. до датата на
крайния срок за погасяване на кредита – 25.07.2011 г. е 43 553,45
евро. Останала е неплатена дължима договорна лихва към 25.07.2011 г. в размер
на 7 368,57 евро.
Вещото
лице установява и размера на начислената наказателната лихва, съгласно чл.21 от
Договора. За периода от датата на сключване на договора - 25.07.2008г. до
датата на крайния срок за погасяване на кредита- 25.07.2011г., наказателната
лихва е 6 071, 09 евро. Общият размер на погасените суми по наказателната
лихва, за периода от датата на сключване на договора- 25.07.2008г. до датата на
крайния срок за погасяване на кредита - 25.07.2011г., е 1 386,33 евро.
Неплатена е останала начислената наказателна лихва към 25.07.2011г. в размер на
4 684,76 евро. Начислената наказателна лихва по кредита, по дати на падежи и
суми, са видни от таблицата в констативно-съобразителната част – л.10. Размерът
на наказателна лихва, начислена съгласно
чл.21, буква „в“ от Договора непогасената
главница от 171 000,00 евро за периода от 26.07.2011 г. (датата на крайния срок
на договора) до датата на завеждане на исковата молба в съда - 23.04.2015г., е
107 535,40 евро. (171 000,00 евро х 1
368 дни х 16,549 % / 360 дни = 107 535,40 евро)
Общо дължимите непогасени суми по кредита към датата на завеждане на
исковата
молба
в съда - 23.04.2015г., са в размер на 290 588,73 евро. в т.ч.:главница - 171
000,00 евро; договорна лихва,
начислена за периода от 25.02.2011г. до 25.07.2011г. -7368,57 евро;
наказателна лихва, начислена за периода от 25.12.2010г . до 25.07.2011г.
- 4 684,76 евро или /от начална дата 25.02.2011 г., посочена в
исковата молба - 4107, 70 лв./; наказателна
лихва, начислена за периода от 26.07.2011г. до 23.04.2015г. - 107 535, 40 евро.
При
съобразяване с констатациите на вещото лице, за процесния период – от
25.02.2011 г. до дата на завеждане на исковата молба всъщност размера на 4107, 70 евро, а не 4684,76 евро . Дължимата сума от кредитополучателя е
общо 290
588, 73 евро.
От представеното в цялост ч.гр.д. № 15935/2012 г. по описа на Софийски районен съд,
124 състав, се установява, че кредитополучателят е подал заявление
вх. № 3113713 от 30.03.2012 г. за издаване на Заповед за незабавно изпълнение против „И.Г.7.“ЕООД, И. В.Г.– поръчител и М.Г.М.– поръчител - солидарно, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение
от 08.05.2012 г. С разпореждане от
05.04.2013 г. на съда са дадени указания на заявителя по чл.415 ГПК (редакция ДВ, бр.42/20009 г.) да
предяви иск за установяване съществуването на вземанията против възразилия
длъжник Момчил Георгиев. В срок е подадена искова молба с вх. 59960/22.05.2013
г. до СГС, който с Решение № 2669/24.4.2017г. е отхвърлил иска с правно основание чл. 422 от ГПК на „Б.Д.“
ЕАД против М.Г.М.ЕГН ********** - за установяване съществуването на вземане в
размер на: 171 000 евро /главница/; 21 633, 6 евро /редовна лихва/; 8 640, 01
евро /санкционираща лихва/ и законна лихва върху посочената главница /считано
от 28.03.12г./, за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от СРС 124 състав по гр.д. № 15935/2012 г. С определение №24381/28.11.2014
г. по ч.гр.д. 1610/2014 г. по описа на СГС, ГО, по реда на чл.419 ГПК е
потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение против длъжника „И.Г.7.“ ЕООД. След връщането на делото в СРС,
с разпореждане от 09.01.2015 г. съдът е дал указания на заявителя по чл.415 ГПК за предявяване на установителен
иск против длъжника „И.Г.-72“ ЕООД и след изтичането на указания срок, предвид
това, че не е предявен иска, с разпореждане от 13.03.2015 г. е обезсилил заповедта
за изпълнение спрямо този длъжник. Определението не е обжалвано и е влязло в сила
на 04.04.2015 г. Развивало се е производство по допълване по чл.248 ГПК, приключило
с определение № 18669/13.07.2017 г. ч.гр.д.№10909/2015 г. по описа на СГС.
С искова молба вх.№ 3473/23.04.2015 г.,
след обезсилването на заповедта за изпълнение и отпадането на изпълнителната й
сила, за Банката е възникнал правен интерес и са били предявени подлежащите на
разглеждане пред настоящия съдебен състав осъдителни искове.
Вещото
лице по съдебно счетоводната експертиза в отговор на задачата да проследи
движението - като процент и събрани суми - на начисляваната от Банката
възнаградителна лихва
и да
се посочи начислявала ли е Банката и за кои периоди размер на възнаградителна
лихва по-висок от определените в Договора за кредит
и сключения анекс към него е дало категорично заключение, че за процесния
период на действие на договора за кредит - 25.08.2008г, до 25.07.2011 г.,
Банката е начислявала договорна и наказателна лихва съгласно условията на
договора и анексите към него, както следва: Договорна лихва за периода от
25.08.2008г. до 17.08.2009г. - 12,963 %; за периода от 18.08.2009г. до
02.08.2010г. - 11,869 %; за периода от 03.08.2010 г. до 15.11.2010 г. - 9,890
%; за периода от 16.11.2010г. до 25.07.2011г. - 9,549 % и наказателна
лихва върху просрочената главница: за
периода от 25.08.2008г. до 17.08.2009г. - 19,963 %; за периода от 18.08.2009г.
до 02.08.2010г. - 18,869 %; за периода от 03.08.2010г. до 15.11.2010 г. -
16,890 %; за периода от 16.11.2010г. до 25.07.2011г. - 16,549 %, както и наказателна лихва върху просрочената
договорна лихва (чл.21, б.“б“) за
периода от 25.08.2008г. до 17.08.2009г. - 15,963 %; за периода от 18,08.2009г.
до 02.08.2010г. - 14,869 % за периода от 03.08.2010 г. до 15.11.2010 г. -
12,890 % и за периода от 16.11.2010 г. до 25.07.2011г. -
12,549 %. Този размер на лихвените проценти е формиран, както е посочено в
договора и анексите – от БЛП плюс надбавка процентни пункта, в точно определено
число.
От
извършената проверка експертизата не е установила Банката да е извършвала
капитализация на начислените лихви. Експертизата не установи открита аналитична
сметка на Кредитополучателя след подписването на Анекс №4 към Договора за
банков кредит.
Общият
размер на начислените и събрани от Банката такси по кредита, за периода от
сключването на договора за банков кредит до 25.07.2011г., е 5 703,97 евро,
което е видно от таблица в констативно-съобразителната част – л.12. Претендираната
сума от Банката в размер на 1 145,17 евро, е с произход платени от Банката и
начислени към дълга застраховки на обезпечението, за периода от 26.07.2011г. до
датата на подаване на исковата молба в съда - 23.04.2015г.
При така установеното от фактическа
страна съдът от правна страна приема следното: Правоотношенията между страните
се уреждат от сключен договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа
в разпоредбите на чл.430 -432 от ТЗ. Същият е формален, тъй като законът предвижда писмена форма за действителност,
срочен, двустранен, възмезден и консенсуален (договора се счита за сключен от
момента на постигане на съгласието). Съгласно Договора, за банката - кредитор
възниква задължение да предостави уговорената парична сума, като срещу това
задължение кредитополучателят има насрещни задължения, а именно: да върне
главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по
предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка със
сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение. Съгласно
изискванията за сключването му, с подписването на договора на кредитополучателя
са предложени и известни Условия по
кредитите и банкови гаранции за МСП (приложение 1), които са подписани и са
задължителни за страните, уговорен е лихвения процент, изразен като годишен
лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата – сбор на БЛП -3 м EURIBOR и договорна надбавка, както и задължения, свързани с разплащанията и че
кредитополучателя заплаща всички разходи свързани с кредита и обезпечаването
му, както и за застраховка на обезпеченията – чл.27. Спрямо същият не са приложими
разпоредбите на ЗЗП, тъй като ответникът няма качеството на физическо лице
потребител по см. на §13, т.1 от ЗР на ЗЗП и Директива 93/13 на Съвета. Ищецът е търговец,
на когото по силата на договора за кредит е предоставен кредит, който е
предназначен за извършването на търговска или професионалната му дейност,
поради което той няма качеството на потребител. Ето защо, всички възражения на
ответника основани на недействителност на клаузите от договора, като
неравноправни по см. на ЗЗПотр са неоснователни. Неоснователно е възражението
на ответника, че с подписването на Анекс №4 е налице новация и старото
задължение е погасено. Твърденията на ответника в отговора се, че Анекс №4 е
договор за новация, същият обаче не е подписан от кредитополучателя, поради
което не е породил действие. Със сключените действителни Анекси към договора за
кредит са изменени условия на Договора за кредит и дългът е преструктуриран, но
в тези случаи не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, т.е.
подписването им не освобождава длъжника от задължението да изпълни, съгласно
останалите клаузи на първоначално уговореното, но в новите срокове или размери.
(в този см. е формираната съдебна практика (Решение № 130 по т.д.№ 650/ 2008
год.на ІІ т.о. , Решение № 138 по т.д.№ 27 / 2012 год. на ІІ т.о. , Решение №
210 по т.д.№ 4090/ 2013 год. на І т.о., Решение № 118 по т.д.№ 729 / 2015 год.
на І т.о. на ВКС и др.)
Следва
да се посочи, че възникването на вземанията за главница по процесния договор за
кредит и настъпването на падежа им не са обусловени единствено от изтичането на
предварително уговорен между страните период от време, а от осъществяването и
на други релевантни факти, свързани с поведението на длъжника – дали е усвоена
сума от разрешения кредитен лимит и каква част е усвоена. Следователно, съдът намира,
че вземането на банката за невъзстановения размер на предоставения кредитен
лимит, става изискуемо и подлежи на връщане с изтичане крайния срок на
договора, съответно от момента на обявяване на предсрочната му изискуемост. В
настоящия случай петгодишната погасителна
давност за вземането за главница, считано
от момента на падежа на договора. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Без спорно е, че ответникът не е изпълнил
задължението си по договор за кредит № 156/25.07.2008г и анексите към него, към
датата на настъпване на крайния падеж за ползването на кредита- 25.07.2011 г.,
главницата по кредита в размер на 171 000 евро не е била погасена и съответно е
станала изискуема. Възражението на ответника за погасяване на вземането за
главница по давност на основание чл.110 от ЗЗД е неоснователно, тъй като с анекс №3 е
продължен срока на договора с дванадесет месеца, считано от 25.07.2010 г. до
25.07.2011 г., тоест петгодишната давност визирана в чл.110 от ГПК е започнала
да тече след 25.07.2011 г. и не е изтекъл към момента на подаване на настоящата
искова молба на 23.04.2015 г.
Договорната (възнаградителна) лихва по чл. 430, ал. 2 ТЗ представлява цена за ползването на предоставените парични средства, и се дължи от кредитополучателя само по време на действието на договора за кредит. В чл.21 от Договора е уговорени неустоечна клауза, съгласно която, при неспазване на сроковете за погасяване на главницата просрочения дълг (главница) се олихвява с наказателна лихва в размер на процент в добавка към договорения лихвения процент. Клаузите не са нищожни, тъй като не е налице накърняване на добрите нрави и имат присъщите на неустойка функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Предвидената в договора неустойка има за цел да обезпечи точното изпълнение, както на задължението за погасяване в срок на главницата, така и на това за заплащане на възнаградителна лихва, т. е., обезпечава вредите от забавата при изпълнението от кредитополучателя на конкретно предвидените в тези клаузи задължения, които са тези за заплащане на главницата на месечни вноски и за заплащане на възнаградителна лихва. Уговорената в чл. 21, б.в“ наказателна лихва има характер на неустойка за забава. Забавата в изпълнението на задължението за заплащане на главницата по договора за кредит продължава и към момента, предвид липсата на представени доказателства за извършено плащане, поради което и следва да се приеме, че мораторната неустойка се дължи до крайната дата, до която това вземане е претендирано в настоящия процес. При съобразяване на констатациите на вещото лице и периода на забавата, необхванат от погасителния давностен срок по чл. 111, б.“б“ ЗЗД съдът намира, че искът е доказан основателен до размера от 18 121, 16 евро. Неоснователно се претендира договорна лихва за периода след прекратяване на действието на договора. За предходния период – от 25.02.2011 г. до крайния срок на договора, пък претенциите са погасени по давност с изтичането на давностния срок по чл.111, б.“б“ и б.“в" ЗЗД.
Като последица и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 7828, 59 лв. за дължима и внесена държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
Следва да се осъди ищеца да
заплати на ответника сторените от него разноски за възнаграждение на вещо лице,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ОСПОРВАНЕТО на истинността на Анекс
№ 1/18.08.2009 г. към Договор за кредит № 156 /25.07.2008 г.; Анекс №
2/03.08.2010 г. към Договор за кредит № 156 /25.07.2008 г.; Анекс №
3/03.08.2010 към Договор за кредит № 156 /25.07.2008 г.; Условия при сключване
на договори за кредит и банкови гаранции с клиенти - малки, средни и
микропредприятия за недоказано.
ПРИЗНАВА Анекс № 4/16.11.2010 г. към Договор
за кредит № 156 /25.07.2008 г. за неистински документ и го изключва от
доказателствата по делото.
ОСЪЖДА „И.Г.7.” ЕООД
с ЕИК ******* да заплати на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК *******
сумата от 171 000 евро – неплатена главница по Договор
за кредит № 156 от 25.07.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.04.2015 г. до окончателното й изплащане; сумата от 18 121,
16 евро - санкционираща лихва по чл.21,
б.“в“ от 23.04.2012 г. до 23.04.2015 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 67 431,
36 евро
редовна (възнаградителна) лихва от 25.02.2011
г. до 23.04.2015 г. и
за сумата от 27 260, 10 евро наказателна
лихвена надбавка за забава, съставляваща разликата между уважения размер и
претендирания размер на „наказателна надбавка“ на
45 381, 26 евро, и за периода от 25.02.2011 г.
до 23.04.2012 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„И.Г.7.” ЕООД с ЕИК ******* да заплати на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ******* сумата от 7828,
59 лева разноски.
ОСЪЖДА
„Б.Д.” ЕАД с ЕИК ******* да заплати на „И.Г.7.” ЕООД с ЕИК ******* сумата от 383, 69 лева разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: