Р Е Ш Е Н И Е
№ 492/ 08.08.2018г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
На деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №134 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с
правно основание чл.128, ал.1 от СК – за определяне лични отношения на
ненавършило пълнолетие дете с негови близки.
Твърди
се, че ищците били баба и дядо на децата С. и С.. Бракът между сина на ищците и
майката на децата бил прекратен с решение по гр.д.№2834/2016г. на ХРС.
Определен бил режим на лични отношения между бащата и децата, като така ищците се надявали да виждат децата. Но
синът им заминал за Ф. и понастоящем не
можел да осъществява определения режим. До развода поддържали близки отношения
с по-големия внук С. и го виждали често. С. видели само веднъж. Отношенията
между родителите на децата били силно влошени и майката не позволявала бабата и
дядото да вземат децата при тях. Направили няколко опита да се срещнат с
майката, но тя отказвала. Отказът ѝ разстроил силно ищците, тъй като те
много обичали внуците си и искали да се грижат за тях. Искали да им дадат
вниманието и обичта си, което било естествено в отношенията между поколенията.
Бабата и дядото разполагали с условия за децата да се чувстват при тях добре.
Имали материални възможности и можели да посрещнат техните нужди. Детето С. бил
само на годинка и не възразявали първоначално срещите
да бъдат в присъствието на майката, като така да се опознаели и детето да
свикне с тях. След такъв опознавателен период можели
заедно с по-големият му брат да гостуват на своите баба и дядо и без да е нужно
присъствието на майката. Отделно от изложеното ищците считат, че така щели да
бъдат в помощ на майката при отглеждането на децата. Искат да се постанови решение,
с което да се определи режим относно лични контакти на децата с бабата и дядото
по бащина линия, като предлагат конкретен режим.
Ответницата
Г.И. депозира отговор. При предявения иск водещо било интереса на детето.
Следвало да се отчетат специфичните характеристики на всяко дете – физически,
психически, емоционални, пол и възраст, индивидуални потребности. В исковата
молба се съдържали неистини, като ищците желаели да постигнат резултат с цената
на всичко. Бабата и дядото никога не се били интересували от децата и това се
установявало още от делото за развод. Те
не дошли на раждането на второто дете и не били правили опити да установят
някакви отношения с него. Досега не били купили подарък или дрешки за децата.
Не били заинтересовани как живеели майката и децата. Не съветвали сина си да
изплаща редовно издръжката, нито помагали за това. Голословни били твърденията
им, че имали материална възможност да гледат децата и да задоволят техните
нужди. Живеели в две стаи. М. се занимавал с комар и обстановката в семейството
не била добра. М. нанесъл побой над съпругата си, намесвали се органите на
полицията. Не приемала искания разширен режим. Бабата и дядото искали да
отдалечат децата от майката. Бабата настроивала
децата срещу майката, влошила установения режим на спокойствие, на любов и
всеотдайност, който майката проявявала към децата. Изтъква невръстната възраст
на децата и това, че трябвало да бъдат обгрижвани, а
също и че децата нямали изградени отношения с дядото и бабата. Счита, че било
неоправдано и не било в интерес на децата да бъдат откъснати от своята
среда и поставени в нездрава семейна
общност и при въздействие. Не било имало пречене или възпрепятстване от страна
на майката, както и нямало наличие на интерес децата да осъществяват исканите
контакти.
Ответникът
Р.Р. признава иска, като не оспорва изложените обстоятелества.
Родителските права върху децата били дадени на майката при определен режим на
лични отношения. Отношенията между родителите се обтегнали и майката
препятствала срещите, а това рефлектирало и върху бабата и дядото на децата. Те
не били виждали малкия му син.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищците по делото са родители на
бащата на двете деца – удостоверение за раждане от ***г., т.е. техни баба и
дядо по бащина линия. Двамата ответници са родители на децата С. и С. –
удостоверение от 12.12.2010г. и 09.12.2016г.
Бракът между ответниците е прекратен с решение на ХРС от 25.05.2017г.
по гр.д.№2834/2016г., като родителските права върху децата са предоставени на
майката и при нея е определено местожевеенето им. Определен е режим на на
лични контакти на бащата с децата, както следва: до навършване на
тригодишна възраст на всяко дете – всяка втора и четвърта събота от месеца от
10.00 часа до 17.00 часа, като свиждането с детето С. се осъществява в
присъствието на майката до навършване на една година в часовете от 10.00 часа
до 12.00 часа, а след навършване на тригодишна възраст на всяко дете – всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа
в неделя, с преспиване; след навършване на тригодишна възраст на всяко дете – и
един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
По делото е представен социален
доклад от ДСП, като след срещи и посещения при децата установяват, че до
раздялата на родителите за С. са полагали грижи родителите, подпомагани от
своите родители. След раздялата емоциналната връзка
между С. и дядо му и баба му по бащина линия била прекъсната и не съществувала
привързаност на детето към тях. Домът на бабата и дядото бил с подходящи
условия за отглеждане, почивка и игри, като има снимки на детето С., но няма
такива на детето С.. Ограниченият контакт на ищците с децата е след конфликтни
ситуации с майката, която и след съдействие от органите на реда не осигурила
срещите им. Липсата на редовни срещи с бабата и дядото по бащина линия
компрометирала връзката на привързаност на децата с роднините по бащина линия,
а това била единствена възможност децата да се свържат с тези роднини, тъй като
бащата понастоящем работел в чужбина. Социалните работници считат, че е в
интерес на децата да се насърчава връзката им с роднините по бащина линия.
Ищците разполагали с капацитет да задоволят потребностите на децата при
гостуване.
С Присъда от 05.12.2016г. ищецът бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.132, ал.1, т.3 във вр.
с чл.130, ал.1 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба.
По делото е назначена съдебнопсихологическа
експертиза, по която съдът приема напълно изготвеното заключение като компетенто и безпристрастно. След обстойно изследване на
случая вещото лице счита, че ако липсва и не се развие близост, сходство,
принадлежност, значимост и любов в отношенията на децата към техните близки, то
децата могат да останат самотни и изолирани, а впоследствие или ще държат
всички на разстояние, или ще търсят натрапчиво и отчаяно близост с другите. Във
всички случаи това не би било в интерес на децата, както и в настоящия случай
следвало да извърви път в развитите на тези качества. Вещото лице предлага в
началото срещите да бъдат в присъствието на майката, за да се изпълни процеса
по възстановяване или изграждане на връзката на децатата
с техните баба и дядо по бащина линия. Майката според вещото лице е сигулен обект и срещите първоначално следва да бъдат в
позната за децата среда. Изрично вещото лице подчертава ролята на майката,
която следва да разграничи своите лични взаимоотношения с роднините по бащина
линия, като започне да подпомага и насърчава връзката на децата с тях. Едва
след преминаване през този период и изграждане на стабилни отношения, то децата
могат да остават да преспиват при роднините.
В с.з. са разпитани свидетелите Ф. и М. – дъщеря и съседка на ищците, които
дават показания за отношенията между тях и майката на децата. Понастоящем в
продължение на две години бабата и дядото не виждали децата. Това станало така
след като родителите на децата се разделили, а после и прекратили брака си с
развод. Майката не съобщила за раждането на второто дете, самата свидетелка
съобщила на родителите си, че С. се е родил и това станало 10 дни след
раждането. Когато бащата на децата преди бил в България, то той вземал детето С.
и бабата и дядото се срещали с него, но бащата работел във Ф. и рядко се връщал, а майката не
разрешавала децата да са при бабата и дядото. Между бабата и дядото нямало
никакви конфликти, те живеели в жилище, където имали удобства за децата. Преди
раздялата на родителите му за С. се грижела бабата по бащина линия – ищцата, но
ищците не познавали малкото момче. Ходили да го видят след раждането му, но
майката не разрешила и след това ищците пуснали жалба. Бащата на децата им
пращал издръжка, а когато ищците искали да видят децата купували им всякакви
играчки, но майката не давала децата да виждат дядото и бабата. Втората
свидетелка присъствала на инцидент през януари 2017г., когато ищцата ходила в
селото на майката да видят децата – там започнали да се карат, дори извикали
полиция. Като съседка не била чувала ищцата да се оплаква от мъжа си. След
инцидента бабата и дядото пак ходили, но се връщали без да видят децата.
Другите двама свидетели - И. и М., са ангажирани от ответната страна
/майката на децата/ и първата е баба на децата по майчина линия, а втората леля
на майка им. Двете дават показания, че майката с децата живеела след раздялата
със съпруга ѝ при бабата на децата по майчина линия. Отношенията между
родителите на децата били конфликтни и двете свидетелки считат, че това е по
вина на бащата, който взел парите на майката да направи къща. През изминалите
две години нито бащата, нито роднините му идвали да видят децата. Дошли веднъж,
когато децата и майката били болни, и тогава св.И. не им дала да ги видят. От
майката на децата знаели, че къщата на ищците била без удобства за децата.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Безспорно е че родителите на децата са прекратили своя
брак с развод, както и че децата понастоящем се отглеждат от майката, на която
са предостави родителските права. Бащата има определен режим на контакти, който
понастоящем не се осъществява, тъй като той работи в чужбина и рядко се връща в
България. Няма спор и че двамата ищци са баба и дядо на децата по бащина линия,
като не са осъществявали срещи с децата в последните две години и не познават
по-малкото дете С.. Страните не спорят и че местоживеенето на децата и бабата и
дядото е различно – ищците живеят в ***, а децата в с.***, общ.Хасково.
Съгласно разпоредбата на
чл.128 от СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия
адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. В съдебната практика се приема, че интересът на детето се
свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява
нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, ката
се създават условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и
възпитание, както и като се подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, осигурява се адекватно упражняване и опазване на личните му и
имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.
Според т.3 от ППВС №1/12.11.1974г. под „интереси на децата” се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране
на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо
изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за
лични отношения на бабата и дядото с детето е обусловено от конкретната
преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно,
тъй като е интерес на отделна личност. Преценката следва да бъде с индивидуалността на детето, да бъде ориентирана
към съобразяване на специфичните характеристики на детето и най-разнообразните
прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол,
възраст, минало и индивидуални потребности. Интересът на всяко дете е да расте
в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините както от
майчина, така и бащина страна. По този
начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски
ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина или
бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и
възпитанието му.
При определяне на конкретен режим на лични
отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта да се посещава
съответно учебно заведение от определена възраст, а и да се отчете
обстоятелството, че родителят на когото е предоставено упражняването на
родителски права работи, както и че на същият е необходимо време за ежедневни
контакти с децата.
Като преценява установените по
делото факти и има предвид изслушването на страните, съдът намира, че
интересите на децата изискват да бъде определен режим на лични отношения между тях и ищците, които са им баба и дядо по бащина линия. Следва да се отчете, че
за С. е необходимо възстановяване на връзката с бащата и неговото близко
обкръжение, а за С. – изграждането на тази връзка. Адаптационният период е
необходим и в друга посока – да се даде възможност и на родителите и техните
близки да преодолеят натрупани негативи от личната история и свързаните с това
конфликти, като така бъдат подпомогнати децата да развият сигурна привързаност
с роднините, умения за социални взаимоотношения и се оформят като уравновесени
личности. Няма данни режимът на лични отношения на
ищците с техните внуци да възпрепятства нормалното физическо, умствено, интелектуално,
нравствено и социално развитие на децата. В тази връзка следва да се обсъди
представеното доказателство, че дядото е бил подсъдим, но видно от присъдата същият
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание за извършено престъпление от частен характер. Както тези обстоятелства,
така и преценени с оглед становището на социалните работници, посетили дома на
бабата и дядото, дават основание на съда да счита, че фактът на осъждане не е
от естество да внесе съмнения във възпитателските качества на дядото. Освен
това не се събраха никакви доказателства относно твърденията на ответната
страна, че дядото играел комар и биел бабата. По делото са налице данни, че
битовите условия в дома на ищците са подходящи за отглеждане на децата.
Относно конкретния режим на лични
отношения на децата С. и С. с ищците съдът взема предвид възрастта им,
физическите, психически и емоционални потребности, способността на ищците да се
грижат за тях, обстоятелството, че постоянното местоживеене на децата е в
населено място, различно от постоянното местоживеене на ищците. Няма пречка, а
и ищците имат възможност да пътуват до с.***, което е в същата община, за да виждат и вземат децата и да ги връщат
отново при майката. Във връзка с възрастта на децата и извода за адаптационен
първоначален период, съдът намира, че срещите обаче първоначално следва да
бъдат в присъствие на майката и да се провеждат без децата да бъдат вземани и
връщани.
При определяне на режима на лични
отношения съдът не е обвързан с поискания режим в исковата молба, нито с
предложения от ответната страна, и преценява, че същият с оглед на установените
обстоятелства по делото не е в интерес на децата. Режимът следва да бъде
съобразен и с вече определения режим за контакти на бащата с децата,
независимо, че е безспорно, че той е в чужбина за постоянно и не се среща с
децата поради трудовата си ангажираност, но следва отчита и нуждата от време,
което децата да бъдат с майката извън времето, когато тя полага трудова дейност.
Като взема предвид изложеното съдът
преценява, че за период от време от осем месеца, считано от влизане в сила на
настоящото решение контактите между ищците и децата следва да се осъществяват
всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 11.30 часа на територията
на с.***, Община Хасково, в присъствието на майката. Това е
период на адаптация, за който препоръките са и от социалните служби, и в
заключението на вещото лице. Съдът намира, че в този период от време и при
необходимото и дължимо съдействие между близките децата ще могат да приемат и
привикнат към своите баба и дядо, както и към промяна в посока последващите
контакти с тях. След изтичане на посочения период от време ищците следва да
имат възможност да виждат и вземат децата всяка първа седмица от месеца от
10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване на децата в дома на
бабата и дядото в гр.***, както и една седмица
през лятната ваканция, когато майката не ползва годишния си отпуск, със
задължение да връщат децата след изтичане на така определеното време при
майката.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с малолетните
деца С.Р., ЕГН **********, и С.Р.Р., ЕГН **********, както следва: бабата и
дядото на децата по бащина линия Г.С.М., ЕГН **********, и М.Р.Ш., ЕГН **********,***,
има право на личен контакт с децата, като ги виждат всяка първа и трета
събота от месеца от 10.00 часа до 11.30 часа на територията на с.***, Община Хасково, в присъствието на майката Г.С.И., ЕГН **********, в период
от осем месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение, а след изтичането
на този период имат право на личен контакт, като виждат и вземат децата всяка първа
седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване на
децата в дома на бабата и дядото в гр.Х., както и една седмица през лятната ваканция, когато майката не ползва годишния
си отпуск, със задължение да връщат децата след изтичане на така определеното
време при майката.
ОСЪЖДА Г.С.И., ЕГН **********, да заплати на Г.С.М., ЕГН **********,
и М.Р.Ш., ЕГН **********,***, направените разноски 50 лева – д.т. и 300 лева –
адв.възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от датата
на съобщението за решението.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!!!
Секретар:К.С.