Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 433 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба К.Л.К. твърди, че на 10,05,2014г., около 12,30ч., на
главен път Е-79, км. 352+400, при разклона за Рилски манастир, като пътник на
задна, лява седалка с поставен обезопасителен колан в
л.а. марка „Мицубиши“, модел „Колт“,
с рег. № *******, управляван от М.В.,
пострадал при ПТП причинено виновно от румънският гражданин Й.Б., като водач на
л.а. марка „Деу“, модел „Сиело“,
с рег. № *******, който навлязъл в лентата на насрещно движение и се блъснал в
лявата част на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Колт“, с рег. № *******, в резултат на което ищеца получил
тежки травматични увреждания.
Твърди, че за ПТП е съставен констативен протокол, образувано досъдебно
производство и прокурорска преписка по описа на РП Дупница, и впоследствие
образувано съдебно производство по НОХД 272/2016г. на Кюстендилският ОС, по
което е постановена Присъда № 13/2018г. – невлязла в сила. С присъдата
подсъдимият Й.Б. е признат за виновен в
това, че на 10,05,2014г., около 12,30ч., на главен път Е-79, км. 352+400, при
разклона за Рилски манастир, като водач на л.а. марка „Деу“,
модел „Сиело“, с рег. № *******, нарушил правилата на
чл. 8, 16, 20, 44 на ЗДвП, навлязъл в лентата на насрещно движение и се блъснал
в лявата част на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Колт“, с рег. № *******, управляван от лицето М.В. В., като по непредпазливост причинил смъртта му, както и
телесни повреди на две лица, включително средни телесни повреди на К.Л.К. –
пътник намиращ се на задна лява седалка на последният л.а., изразяващи се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие черепно
мозъчната и гръдна травма и травматичния шок /заедно и поотделно/, счупване на
челюст и трайно затрудняване движенията на десен долен крайник, вследствие
фрактура на дясна бедрена кост, поради което му е наложено наказание ЛОС и
лишаване от право да управлява МПС.
Поддържа, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди – физически и
емоционални болки и страдания, в резултат на травматичните увреждания, след
които претърпял множество медицински изследвания и интервенции, включително
двукратна оперативна намеса и тежък възстановителен период, като лечебният и
възстановителен период продължават и към момента с прогноза да продължи още
около година, след който ще останат множество трайни последици за здравето му,
включително намален обем на движенията на десния крак и обезобразяване на
лицето.
Твърди, че л.а. марка „Деу“, модел „Сиело“, с рег. № ******* е с румънска регистрация, поради
което завел щета пред ответника НББАЗ, но не получил позитивно произнасяне за
определяне на обезщетение по международна застраховка ГО от системата Зелена
карта, т.к. според НББАЗ автомобила не е с румънска регистрация. Плащане на
обезщетение му отказали и от Г.Ф.с обяснението, че автомобила има румънска
регистрация.
Претендира НББАЗ на основание чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ /отм./, вр. чл. 45 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, а в отношение на евентуалост Г.Ф.на
основание чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм., вр. чл. 45 и
чл. 86 ЗЗД, да бъде осъдено да му заплати сумата 150000,00лв., ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и изпащане.
Ответникът НББАЗ в срока за отговор оспорва механизма на ПТП. Възразява, че Й.Б. - водач на л.а. марка „Деу“, модел „Сиело“, с рег. № *******
не е виновен за настъпване на ПТП.
В условие на евентуалност възразява, че е налице независимо съизвършителство от страна на М.В., като водач на л.а.
марка „Мицубиши“, модел „Колт“,
с рег. № *******, както възразява, че е налице съпричиняване
от страна на ищеца, т.к. е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан.
В отношение на евентуалност оспорват претенцията по размер, както тази за
обезщетение за забава.
Ответникът Г.Ф.в срока за отговор възразява, че е отговорност за изплащане на застрахователно обезщетение носи
НББАЗ, в качеството на компенсаторен орган, т.к. за л.а. марка „Деу“, модел „Сиело“, с рег. № *******
е налице застрахователно покритие в Гаранционния фонд на Румъния, а за
последният е налице представител за България.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Третото лице помагач на страната на
ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва механизма на ПТП
и наличието на причинно следствена връзка между ПТП и твърдяния
вредоносен резултат.
Оспорва възражението на ответника НББАЗ за наличието на независимо съизвършителство от страна на М.В., като водач на л.а.
марка „Мицубиши“, модел „Колт“,
с рег. № *******. Счита, че вина за настъпване на ПТП има изцяло Й.Б., като
водач на л.а. марка „Деу“, модел „Сиело“,
с рег. № *******. В отношение на евентуалност, ако се приеме наличието на
такова възразява, че приносът на Й.Б. за настъпване на вредоносния резултат е
90%.
Възразява, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, т.к. е пътувал без обезопасителен
колан.
Оспорва претенциите по размер.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че на 10,05,2014г.,
около 12,30ч., на главен път Е-79, км. 352+400, при разклона за Рилски манастир
настъпило ПТП между управляваният от Й.Б. л.а. марка „Деу“,
модел „Сиело“, с рег. № *******, който навлязъл в
лентата на насрещно движение и се блъснал в лявата част на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Колт“, с рег. №
*******, управляван от лицето М.В. В., в който като пътник на задна лява седалка
пътувал ищеца.
От заключението по приетата САТЕ се
установява следното:
Ударът между двата автомобила е настъпил изцяло в пътната лента за движение
на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Колт“,
с рег. № *******, управляван от М.В.,
при което л.а. марка „Деу“, модел „Сиело“, с рег. № ******* е бил разположен косо върху двете
пътни ленти. Л.а. марка „Деу“ преди задейсване на спирачната система се е движил със скорост 76
км.ч. и към момента на удара - 55 км.ч., а л.а. марка „Мицубиши“
– преди и по време на удара - 100 км.ч.
Механизма на ПТП към момента на удара е протекъл както следва: прпи достигане на около 25-30м преди мястото на удара
водачът на л.а. марка „Деу“ по неизяснени причини
допуска управляваният от него автомобил да се отклони плавно на ляво, да
пресече разделителната линия и навлезе в насрещната за него пътна лента. След
промяна на траекторията му на движение водачът е задействал спирачната уредба
за аварийно спиране, но е настъпил удар с л.а. марка „Мицубиши“,
осъществен с предните им части, в левите им области – челен, централен, ексцентиреч за л.а. марка „Мицубиши“
и челен, централен, кос, стопиращ за л.а. марка „Деу“.
При ПТП е пострадал ищеца - пътник на задна, лява седалка в л.а. марка „Мицубиши“.
Съгасно заключението причина за
настъпване на ПТП е субективното професионално поведение на водача на л.а.
марка „Деу“ – допуснато навлизане в насрещната пътна
лента.
Съгласно заключението ударът е бил непредотвратим за водача на л.а. марка „Мицубиши“, дори при управление на автомобила с разрешената
скорост от 90км.ч. Непредотвратим е бил и за водача на л.а. марка „Деу“. Единствената възможност да се избегне ПТП е водачът
на л.а. марка „Деу“ да не навлезе в насрещната пътна
лента в момент, в който на нея се е намирал л.а. марка „Мицубиши“.
Съгласно заключението кумулираната сила на удара
при ПТП върху тялото на пострадалия ищец със съответни типични увреждания /коланни травми, удари по части от интериора и др./, при
челен удар на двата автомобила ще се прояви независимо дали същият е бил или не
с поставен обезопасителен колан.
От заключението по приетата КСМЕ се
установява следното:
Ищецът е получил следните увреждания, в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП:
Тежка черепно-мозъчна травма /ЧМТ/ - контузия и компресия на главния мозък.
Импресионна фрактура на челната кост на черепа
вдясно. Счупване на предна черепна ямка. Пневмоцефалия. Множествени разкъсно-контузни
рани на лицето и носа. Рана на левия долен клепач. Разкъсно
контузна рана на челната област на главата. При
прегледа са установени и други малки белези от наранявания на двете подбедрици.
Тежка лицево-челюстна травма /ЛЧТ/ - Многофрагментно
счупване на носните кости. Счупване на предната и лявата част на горната челюст
на лявата скулна кост на лицевия череп. Пневмоцефалия.
Гръдна травма – контузия на гърдите и корема. Счупване на седмо и осно ребра вдясно. Пневмоторакс
вдясно.
Травма на опорно двигателния апарат – Диафизарно
счупване на дясната бедрена кост. Травматичен шок.
Травматичните увреждания са били крайно тежки и трудни за лечение. По вид и
тежест имат следната медико биологична характеристика: тежката ЧМТ е довела
„разстройство на здравето с опасност за живота“, претърпения травматичен шок
представлява сътояние с временна опасност за живота.
Получената тежка ЛЧТ е довела до „трайно затруднение на дъвченето и говора“.
Получената гръдна травма е довела до „трайно затруднение на движение на снагата
за срок по дълъг от 30дни“, в случая два месеца. Полученото счупване на
бедрената кост е водело до „ограничение на движенията на десния долен крайник
за срок по дълъг от 30 дни“, в случая шест месеца.
На пострадалия при постъпване в болница са извършени множество изследвания.
Настанен е в Реанимационната клиника при строг постелен режим и включена инфузионна
дехидратираща невротопна антигуагулентна и обезболяваща терапия. Включена е апаратна
вентилация. След стабилизиране на общото състояние са проведени три оперативни
намеси, последната от които след изписване от болницата. Провел е две
рехабилитации. По повод последиците от претърпяната ЧМТ – често забравяне,
нарушение на ориентацията, избухливост и емоционална лабилност е провел
контролен преглед при неврохирург и извършено ЕЕГ изследване, съгласно
заключението по което е констатирано ЕЕГ от алха тип,
с дифузни, неспецифични прояви.
Оздравителният период общо за всички претърпяни
травматични увреждания е продължил около 1 година, през която е търпял болки и
страдания. С най голям интенцитет са били през
първите 3-4 месеца, непосредствено след злополуката и около 2 мчесеца в началото на проведената рехабилитация. Извър тези периоди е продължавала да търпи периодични болки
в зоните на фрактурите, най вече при преумора, както и при рязка промяна във
времето. Принуден е бил често да ползва седативни и
обезболяващи средства. Към момента, 4 години след ПТП продължава да търпи болки
и страдания при промяна на времето, при което ползва често и сега обезболяващи
средства. През първите 2 месеца е провеждал лечението си на постелен
режим заради травмата в бедрото и поради честите главоболие и световъртеж. През
този период не е могъл да се обслужва сам. До началото на 5тия месец след
извършената операция на бедрената кост не е могъл да стъпва на десния крак и се
е придвижвал с помощта на патерици, което е причинило значителни затруднения
при придвижване и обслужване в ежедневието.
Към момента са налице трайно белези в областта на лицето, които са ясно
видими и приминяват на пострадалия загрозяване.
Налице е също и синдром на посттравматична церебрастения
и постравматично стресово разстройство. Травматичните
увреди на опорно двигателният апарат са зарастрали
окончателно. Налице са остатъчни белези от оперативната намеса при бедрената
кост. Към момента се проявяват периодични болки в студено и влажно време.
Съгласно заключението ищецът е пътувал към момента на ПТП без обезопасителен колан. Ако бе пътувал с правилно поставен обезопасителен колан за него не биха настъпили процесните увреждания, но щеше да получи други увреждания,
по малко на брой и с по малка тежест, които щяха да се дължат на нанесения
силен удар в зоната на неговата седалка, която след удара е била намерена
деформирана и откъсната от купето. При правилно поставен предпазен колан е щял
да получи травми в дясната част на главата от удар в лявата задна врата и гръдна
травма от лентата на поставения предпазен колан.
От заключението по приетата СПЕ се
установява следното:
За ищеца са налице негативни последици от претърпения инцидент с утойчив характер. Очаква се с времето те да претърпят
обратно развитие и да се редуцират в значителна степен, но пълното
възстановяване е само хитотетично.
Претърпяното ПТП има характер на тежко травматично събитие в живота на
ищеца, долево до промяна на способността му да
ефективно житейско справяне. Настъпило е умерено към значително снижаване на
познавателните му възможности от органичен тип. Налице е лесна уморяемост, напрежение, трудности в организираното
справяне, оттегляне от социални контакти и ангажименти. В личностен аспект –
разколебаване на увереността и саооценката, чувство
за малоценност, песимистичност на очакванията за
бъдещето. Белезите на лицето влияят негативно на неговото самочувствие, който
проблем за него стои на втори план сравнено с емоционалните и личностовите последици от травмата.
От показанията на св. К.К.– майка на ищеца се установява
следното: След ПТП видяла синът си в болницата. Състоянието му било много
критично. Осем дни бил в кома в реанимацията. Когато дошъл в съзнание говорел
неадекватно. Бил на обезболяващи и не говорел за болки. Казвал само, че не може
да мърда. Не можел да се обслужва сам. Бил на легло. Целият бил обезобразен от
операциите. В болницата престоял 25 дни все на легло. След изписването в домът
си отново бил на легло около месец. Психически не бил добре. Избухвал в плач,
гледал в една точка казвал, че вече не е същото и иска да умре. Когато се видял
в огледалното стъкло на телефона пожелал да се самоубие и от тогава в болницата
го вързвали вечер, да не би да скочи през прозореца.
Опитвал се да прикрива белезите с коса и дрехи. Мисловният му процес протичал
бавно. Оплаквал се, че няма обоняние. Във връзка с това развил мания за
чистота.
От показанията на св. А.Г.С. се установява, че пътувала в л.а. марка „Мицубиши“
заедно с ищеца към момента на ПТП, на предна лява седалка до шофьора. Видяла
кола с румънска регистрация да навлиза в тяхната лента и как шофьора до нея
завъртял волана за да избегне удара, и от тогава нищо не помни. Дошла в
съзнание след ПТП, докато я вадели от колата. Л.а. марка „Мицубиши“
се движел с около 100 км.ч.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск срещу НББАЗ е с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ
/отм./, вр.
чл. 45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а предявеният в отношение на евентуалост
срещу Г.Ф.е с правно основание чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм., вр.
чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 282, ал. 3 и ал. 5 от КЗ (отм.); , ответното
сдружение е представително национално бюро за България, което участва и
съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на държавите - членки на международното споразумение
"Зелена карта". Ответникът изплаща вместо чуждия застраховател
обезщетения за вреди, причинени на територията на Р България от водачи на МПС с
чуждестранна регистрация, сключили с чуждестранния застраховател договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", с издаден международен
застрахователен сертификат "Зелена карта", валидна за територията на
Р България, в случаи когато чуждестранния застраховател няма кореспондент на
територията на страната.
Не е спорно в производството и се установява от събраните доказателства, че
за л.а. марка „Деу“ с румънска регистрация,
застраховано при чуждестранен застраховател, последният няма кореспондент на
територията на страната.
Съдът намира заключенията по приетите САТЕ, КСМЕ и СПЕ за обективни,
безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по
делото им дава вяра изцяло.
Цени показанията на св. К.К.– майка на ищеца при
условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, както и тези на св. А.Г.С., за
двете като съответстващи на останалите доказателства по делото, дадени в
резултат на преки, непосредствени впечатления и вътрешно непротиворечиви.
Въз основа събраните доказателства приема за установено, че ПТП е
осъществено при следният механизъм:
На 10,05,2014г., около 12,30ч., на главен път Е-79, км. 352+400, при
разклона за Рилски манастир, като водач на л.а. марка „Деу“,
модел „Сиело“, с рег. № *******, Й.Б. нарушил правилата на чл. 8, 16, 20, 44 на ЗДвП, навлязъл в лентата на насрещно движение и се блъснал в лявата част на
л.а. марка „Мицубиши“, модел „Колт“,
с рег. № *******, управляван от лицето М.В. В., в
резултат на което причинил телесни повреди К.Л.К. – пътник намиращ се на задна
лява седалка на л.а. марка „Мицубиши“.
Приема за установено, че ПТП е настъпило изцяло по вина на лицето Й.Б.,
водач на л.а. марка „Деу“.
На ищеца са причинени в пряка причинна връзка с ПТП множество, тежки
травматични увреждания, крайно тежки и трудни за лечение, подробно описани с
приетата КСМЕ - тежка ЧМТ, тежка ЛЧТ, гръдна травма – контузия на гърдите и
корема, травма на опорно двигателния апарат – Диафизарно
счупване на дясната бедрена кост,
травматичен шок. По вид и тежест
уврежданията са със следната медико биологична характеристика: тежката ЧМТ е
довела „разстройство на здравето с опасност за живота“, претърпения травматичен
шок представлява сътояние с временна опасност за
живота. Получената тежка ЛЧТ е довела до „трайно затруднение на дъвченето и
говора“. Получената гръдна травма е довела до „трайно затруднение на движение
на снагата за срок по дълъг от 30дни“, в случая два месеца. Полученото счупване
на бедрената кост е водело до „ограничение на движенията на десния долен
крайник за срок по дълъг от 30 дни“, в случая шест месеца.
Въз основа събраните доказателства приема за установено и, че ищецът К.Л.К.
е пътувал без обезопасителен колан към момента на
ПТП. Приема и, че ако пътувал с правилно поставен обезопасителен
колан за него не биха настъпили процесните
увреждания, но щеше да получи други увреждания, по малко на брой и с по малка
тежест, в резултат на нанесения силен удар в зоната на неговата седалка, която
след удара е била намерена деформирана и откъсната от купето. Щял е да получи и
травми в дясната част на главата от удар в лявата задна врата и гръдна травма
от лентата на поставения предпазен колан.
При това положение съдът приема за установено възражението за съпричиняване от страна на ищеца. Налице е поведение на
последния, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 20% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на ищеца.
Поради изложеното предявеният иск за присъждане на не имуществени вреди е доказан
по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 150000,00лв. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж
към момента на ПТП – 21г., претърпял изключително тежки по характер травматичните увреждания, с продължителният
период на възстановяване, голяма част от който е протекъл на постелен режим, по време на който е бил напълно зависим от
помощ на трети лица, и в част от който се е придвижвал с помощни средства, с
типичните за този режим на придвижване неудобства. Взе предвид претърпяните многобройните медицински интервенции,
включително три оперативни, както и настъпилите трайни последици за здравето и
външният вид на ищеца, и пораженията за
психиката му.
След приспадане от размера на определеното обезщетение от 150000,00лв. на
сума съответна на степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца или на 30000,00лв., дължимото
обезщетение е в размер на сумата 120000,00лв., за претърпените неимуществени
вреди. От нея следва да се приспадне сумата 80000,00лв., вече изплатена под
формата на застрахователно обезщетение в полза на ищеца от НББАЗ, което е
прието за безспорно и се установява от събраните доказтелства.
След приспадането сумата, която следва да се изплати на ищеца възлиза на
40000,00лв. За сумата 110000,00лв., която е разлика над присъдените 40000,00лв.
до общо претендираните в размер на 150000,00лв. искът
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Сумата 40000,00лв. следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на предявяване на иска – 16,01,2015г. до окончателното и
изплащане.
Предвид изхода от спора по иска срещу НББАЗ, съдът не
разглежда предявеният в условията на евентуалност иск срещу Гаранционен фонд.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, но е извършил разход за депозит за експертиза в
размер на 300,00лв.
Претендираните от ищеца разноски
съгласно приетият списък са в размер на 8300,00лв., от които 8000,00лв. хонорар
за защита от адвокат и 300,00лв. депозит за експертиза.
Претендираните от ответника НББАЗ
разноски съгласно приетият списък възлизат общо на 8967,88лв., от които
7800,00лв. хонорар за защита от адвокат и 1167,88лв. такси и разноски.
Съдът, по повод направените от двете страни възражения за прекомерност на претендираните разноски за защита от адвокат на насрещната
страна и като съобрази фактическата и правна сложност на спора и извършените
процесуални действия намира разходите на двете страни по това перо за
адекватни. Следователно възраженията са неоснователни.
Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата 2213,33лв., представляваща сторените в
производството разноски. Съобразно отхвърлената част от иска ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата 6576,45лв., представляваща сторените
разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
1600,00лв., съобразно уважената част от иска. Разноски от бюджета на съда не са
сторени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Н.Б.НА Б.А.З., със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, р-н „Слатина“, ул. „******, Адв.
С.С. - САК сумата
40000 /четирдесет хиляди/лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на
10,05,2014г., около 12,30ч., на главен път Е-79, км. 352+400, при разклона за
Рилски манастир, където като водач на л.а. марка „Деу“,
модел „Сиело“, с рег. № *******, Й.Б. виновно нарушил правилата на чл. 8, 16, 20,
44 на ЗДвП, навлязъл в лентата на насрещно движение и се блъснал в лявата част
на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Колт“,
с рег. № *******, управляван от лицето М.В. В., в
резултат на което причинил тежки телесни повреди на ищеца К.Л.К. – пътник
намиращ се на задна лява седалка на л.а. марка „Мицубиши“,
с регистрационен номер на л.а. марка „Деу“, модел „Сиело“, с рег. № ******* от държава-членка на системата
"Зелена карта, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска – 16,01,2015г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
неимуществени вреди за сумата 110000,00
/сто и десет хиляди/лв., която е
разлика над присъдените 40000,00лв. до пълният претендиран
размер от 150000,00лв., на основание чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ /отм./, вр. чл. 45 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Н.Б.НА Б.А.З., със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, р-н „Слатина“, ул. „******, Адв.
С.С. - САК сумата
2213,33 /две хиляди двеста и тринадесет, 0.33/лв. представляваща сторените
пред СГС съдебни разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.Л.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, р-н „Слатина“, ул. „******,
Адв. С.С. - САК ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Б.НА Б.А.З., със
седалище и адрес на управление *** сумата
6576,45 /шест хиляди петстотин седемдесет и шест, 0.45/лв., представляваща
сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Н.Б.НА Б.А.З., със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1600,00 /хиляда и шестотин/лв.,
представляваща държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: