Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Велико Търново, 11.04.2018 г.
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав в публично заседание на 23.03.2018
г. в състав:
ПРЕДЕСДАТЕЛ:
Диана Радева
при секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 3835/2017 г. по описа на съда за 2017 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД .
Ищецът
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт И.
твърди, че е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
2706/2017 г. на ВТРС. В законоустановения срок длъжникът възразил срещу заповедта
за изпълнение, поради което ищецът депозира иск по реда на чл. 422 от ГПК, с
цел да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 620,90 лева
главница и 262,64 лева неустойка, представляващи вземания по договор за
револвиращ заем № **********/25.02.2013 г. Претендира законна лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и разноски. Вземането си основава на договор за револвиращ
заем № **********/ 25.02.2013 г.,
сключен между ищцовото дружество и солидарните длъжници Д.и П.М.С. за сумата от
1000 лв. със срок на погасяване 48 месеца. Твърди , че на основание т.10.3.1 от
Общите условия към договора, договорът е прекратен автоматично и вземането е обявено за предсрочно изискуемо на
03.11.2015 г., поради неизпълнение на
задълженията за заплащане на месечните вноски от страна на длъжниците. За предсрочната
изискуемост длъжниците били уведомени с
писма, изпратени на 4.11.2015 г. След
прекратяване на договора длъжниците направили
11 пълни погасителни вноски и
една непълна, с което намалили задължението към дружеството. Съгласно т.10.4 от Общите условия към договора
при прекратяването му на някое от основанията посочени в т.10.3 се дължи
неустойка, която в случая е в размер на 262,64 лева. В съдебно заседание не
изпраща представител. С писмена молба вх. № 5350/16.03.2018 г. заявява, че
поддържа исковата молба. Прави искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Претендира разноски.
Ответникът П.М.С.
в срока и по реда на чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
е взел становище по иска.
Съдът, като
се запозна с исковата молба и представените доказателства, както и с
направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, намира същото за основателно. Ответникът е бил редовно призован, не е
представил в срок отговор на исковата молба; не е взел становище по иска; в
първото по делото заседание, редовно призован, не се е явил, не е изпратил
представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
не е посочил уважителни причини за неявяването си. Видно от книжата по делото
ответникът е бил предупреден за последствията от неподаването на отговор и
неявяването си в съдебно заседание без уважителни причини, а именно, че ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена
първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение съобразно чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. От приложените по
делото писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни, поради което следва да
бъдат уважени така, както са предявени, тоест налице е и втората предпоставка
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С решението по установителния иск съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС. При този изход на делото
ответникът следва да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски възлизащи на 25,00 лева
заплатена държавна такса и 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените в исковото
производство разноски, като размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37,ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 25,ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ.
В случая съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер
от 100 лева.Ответникът следва да
заплати и направените разноски от 75
лева , представляващи внесена държавна такса в исковото производство.
Водим от
горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на П.М.С. с ЕГН ********** ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49,
бл. 53Е, вх. В сумата от 883,54
/осемстотин осемдесет и три лева и 54 ст./, от която 620,90 лв. /шестстотин и двадесет лева и 90
ст./, главница и 262,84 лв. / двеста шестдесет и два лева и 84
ст../, неустойка предсрочно прекратяване на договор за револвиращ заем №
**********/25.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
15.08.2017 г. - подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК № 1577/17.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 2706/2017 г. на ВТРС .
ОСЪЖДА П.М.С. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В сумата от 75,00
/ седемдесет и пет лева/ разноски в заповедното
производство и сумата от 175,00 /сто седемдесет и пет лева/ направени разноски в исковото производство.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи
на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
Препис от решението да се приложи
по ч.гр.д. № 2706/2017 г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: