Решение по дело №243/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Г. Т. Г. с [ЕГН] от гр.Плевен, [улица], ет.4, ап.13, чрез адв.М. Б. от АК-Плевен с адрес гр.Плевен, ул „Бъкстон“ №5, ет.3, оф.19, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0938-000059/21.01.2024 год. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, с която на Г., на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка-временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби. Жалбоподателят оспорва фактическата, правна и доказателствена обоснованост на направения извод за наличие на възприета от органа материално правна предпоставка, с която законът свързва налагането на процесната принудителна административна мярка по посочения в същата член. Твърди, че заповедта не съдържа всички изискуеми реквизити по АПК. Оспорва фактическата обстановка, изложена в Заповедта за ПАМ и твърди, че от нея не става ясно от кой момент органът приема, че лицето е загубило контролните си точки и кога и кое СУМПС е следвало да върне. Сочи, че в описателната част на същата липсва и посочване кога е влязло в сила всяко едно от описаните наказателни постановления, липсва посочване и на основанието, на което се издава заповедта. Счита, че обжалваният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съответно до неправилен от гледна точка на закона извод за съществуването на посочената хипотеза. Според Г. административният орган не е изяснил относимите факти и обстоятелства и е приложил неправилно материалния закон. Сочи, че нормативният акт, който определя броя на контролните точки към 2012 г. /когато е издадено първото СУМПС на водача/, е Наредба № 1-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат. Съгласно чл. 2 от тази наредба първоначалният размер на контролните точки е 39. На това основание прави извод, че при издаване на първото свидетелство на водача са предоставени 39 контролни точки. Твърди, че в периода 2012-2022 год. на жалбоподателя има издавани няколко СУМПС, като последното издадено такова е от 03.05.2022 год. С Протокол от 18.07.2019 год. на водача са възстановени 13 КТ. След като органът е издал на 03.05.2022 год. СУМПС [номер], валидно до 3.05.2027 год., счита че няма как към датата на издаване на заповедта- 31.01.2024 год. жалбоподателят да е изгубил всички точки, тъй като след като му е издадено свидетелство за правоуправление, това означава, че водачът е имал контролни точки, като са въвеждани и данни за талон, а видно след 2022 год., тоест след издаване на посоченото свидетелство за правоуправление, водачът има само едно единствено наказателно постановление, с което са му отнемани точки, а именно НП № 23-0938-003787/30.11.2023 год., с което на водача се отнемат 10 КТ и в което е обективирано, че към 30.11.2023 на водача остават 12 КТ. След като липсва друго издадено наказателно постановление след това, счита за неясно с какво са отнети наличните на водача 12 точки /респективно 2 точки до 31.01.2024 год.

Сочи още в жалбата, че за да издаде ново свидетелство за правоуправление, органът или е счел, че водачът притежава в пълен размер контролни точки, щом му издава ново СУМПС или респективно е прехвърлил налични такива. Няма как при липса на контролни точки органът да издаде СУМПС още повече за кат. С, Е. Този извод според Г. се потвърждава и от последното цитирано в заповедта НП № 23-0938- 003787/30.11.2023 год. Сочи, че на жалбоподателя е издавана и карта на водач от ИААА, която няма как да се издаде, ако лицето е без контролни точки и е загубил правоспособността си. Отделно от това, видно от издаденото НП № 23-0938-003787/30.11.2023 год., на водача се отнемат 10 КТ и е обективирано, че към 30.11.2023 на водача остават 12 КТ. Твърди още, че през месец февруари, когато му е и връчена заповедта, водачът е направил справка, от която се установява, че е отбелязано налични точки 2. В тази насока според Г. не са изложени никакви мотиви в заповедта, което я прави немотивирана, тъй като описаното в нея не кореспондира с документите, приложени в административната преписка. Твърди още, че от издадената заповед не става ясно от кога органът счита, че са изчерпани точките на водача и в същата не е конкретизирано за кое СУМПС с № и дата на издаване не е изпълнено задължението за връщането му от лицето. Ако органът е счел, че точките са изгубени още преди издаване на СУМПС от 2022 год., счита за неясно защо е издал СУМПС, както и защо в последващи наказателни постановления е отразявал, че лицето има контролни точки. От друга страна, ако контролните точки са изгубени преди издаването на новото СУМПС, то от друга страна водачът е върнал на административния орган СУМПС, което е притежавал и следователно с връщането на СУМПС, което е притежавал в съответната служба на МВР, е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, след което му е издадено ново СУМПС. Прави извод, че отчетът на броя на отнетите и оставащите контролни точки не е воден стриктно, което обстоятелството не може да бъде ползвано във вреда на жалбоподателя. Горното налага извод у Г. за непълно описание на фактите в административния акт, което не би могло да се преодолее от данните, съдържащи се в административната преписка, което от своя страна индицира за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед. Същата е издадена и в нарушение на приложимите материално-правни разпоредби, доколкото според жалбоподателя не става ясно за кое СУМПС оспорващият не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В заключение моли за отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.Б. с надлежно пълномощно на л.5 от делото, поддържа жалбата на заявените в нея основания, представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, моли за нейната отмяна, претендира разноски.

Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на МВР- Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не ангажира становище по жалбата. В придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 22.02.2024 год. , а жалбата против нея е подадена направо в съда на 6.03.2024 год. и е заведена с вх.№1369. Следователно, жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване, пред надлежния съд и против индивидуален административен акт-годен предмет на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0938-000059/21.01.2024 год. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, на Г., на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка-временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, поради влезли в сила Наказателни постановления, както следва: НП №17-0938-001512/10.04.2017г.- 6 КТ, НП № 17-0938-002285/10.05.2017г.-6 КТ, НП №17-0938-004556/12.09.2017г.-6 КТ, НП №17-0938-006036/30.11.2017г.-6 КТ, НП №18-0938-004215/17.08.2018г.- 12 КТ, НП №19-0938-004808/12.09.2019г. -10 КТ, НП №20-0938-001708/23.03.2020г.-6 КТ, НП №23-0938-003787/30.11.2023г.- 10 КТ, с които на жалбоподателя са отнети всички контролни точки. Административният орган е приел, че съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Поради което е постановил временно отнемане на свидетелството за управление на МПС поради отнемане на всички контролни точки.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно който ПАМ по чл. 171, т.4 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Началникът на сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Плевен, издал оспорената заповед, е оправомощен със Заповед №316з-2561/4.07.2022 год. Последната е приложена на л.37 от настоящото дело, издадена е от Директора на ОД на МВР-Плевен и с нея са възложени правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.4 от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на Началниците на сектор Пътна полиция – за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР-Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт. От своя страна и видно от мотивите на оправомощителната заповед №316з-2561/4.07.2022 год , тя е издадена на основание Заповед № 8121з-1632/4.04.2021 год. на министъра на вътрешните работи, приложена на л. 69-70 от делото. С тази последно цитирана заповед министърът на вътрешните работи е определил областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП.

Заповед №24-0938-000059/31.01.2024 год. е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. Тя фактически е мотивирана с посочените в обстоятелствената й част като влезли в сила наказателни постановления, като въпросът дали всяко от посочените НП е влязло в законна сила е въпрос на преценка относно материалната законосъобразност на оспорената заповед.

Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване безопасността на движението на пътищата чрез отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните разпоредби на Закона за движение по пътищата.

По отношение спазването на материалноправните разпоредби на закона, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДП предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.

По делото са приложени като доказателства всички издадени на жалбоподателя НП, посочени в оспорената заповед като основание за прилагане на ПАМ :

С Наказателно постановление № НП №17-0938-001512/10.04.2017г. на Г. са отнети 6 к.т. Видно от приложеното на л.29 от делото копие на НП е, че върху разписката за връчване е положен саморъчно изписан подпис и дата на получаване-29.09.2017, с отбелязване „получих лично“ , няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което е влязло в законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ. В справката на л.38 и сл. от делото НП №17-0938-001512/10.04.2017г. отново е описано като НП, с което са отнети 6 к.т.

С Наказателно постановление № 17-0938-002285/10.05.2017г. на Г. са отнети 6 к.т. Видно от приложеното на л.30 от делото копие на НП е, че върху разписката за връчване саморъчно са изписани три имена, положен е подпис и дата на получаване-20.11.2017 год., няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което е влязло в законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ. В справката на л.38 и сл. от делото НП № 17-0938-002285/10.05.2017г. отново е описано като НП, с което са отнети 6 к.т.

С Наказателно постановление №17-0938-004556/12.09.2017г. на Г. са отнети 6 к.т. Видно от приложеното на л.31 от делото копие на НП е, че върху разписката за връчване саморъчно са изписани три имена, положен е подпис и дата на получаване-20.11.2017 год., няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което е влязло в законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ. В справката на л.38 и сл. от делото НП №17-0938-004556/12.09.2017г. отново е описано като НП, с което са отнети 6 к.т.

С Наказателно постановление №17-0938-006036/30.11.2017г. на Г. са отнети 6 к.т. С Наказателно постановление №19-0938-004808/12.09.2019г. на Г. са отнети 10 к.т. С наказателно постановление № №20-0938-001708/23.03.2020г. на Г. са били отнети 6 к.т. Подписите, положени за „получател“ в разписките за връчване на тези три НП, са оспорени от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, за което е открито нарочно производство по оспорване на автентичността на тези подписи. За доказване на твърдението, че подписите срещу текста "Подпис" в разписките, част от НП, не са положени от Г., е ангажирана графическа експертиза, заключението на която като неоспорено от страните съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и безпристрастно и от което се установява, че подписите срещу текста "Подпис" в разписките, част от НП №№1708/23.03.2020 год., 4808/12.09.2019 год. и 6036/30.11.2017 год., не са положени от Г.. Ето защо, съдът приема за успешно проведено откритото производство по оспорване на истинността на подписите, положени срещу текста "Подпис" в разписките, част от тези три НП, поради което след влизане в сила на постановеното решение, препис от същото, ведно с копие на оспорените НП следва да се изпратят на ОП-Плевен, по компетентност. От друга страна съдът приема за безспорно доказано по делото липсата на надлежно получаване от страна на жалбоподателя на НП №17-0938-006036/30.11.2017г., №19-0938-004808/12.09.2019г. и № №20-0938-001708/23.03.2020г. Наказателните постановления влизат в сила, ако не са били обжалвани в законния срок (чл. 64 от ЗАНН), а правото на жалба възниква за адресата на НП в 7 дневен срок от надлежното връчване на НП (чл. 59, ал.2 от ЗАНН). След като към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ тези три наказателни постановление не са били надлежно връчени на техния адресат, за последния не е възникнало право на жалба срещу същите и те не се считат за влезли в сила. А съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. След като от доказателствата по делото безспорно е доказано, че към датата на постановяване на оспорената заповед НП №17-0938-006036/30.11.2017г., с което на Г. са отнети 6 /шест/ к.т., НП №19-0938-004808/12.09.2019г., с което на Г. са отнети 10 к.т. и НП № №20-0938-001708/23.03.2020г., с което на Г. са отнети 6 к.т., не са влезли в сила поради факта, че не са били надлежно връчени на своя адресат, то тези НП не са могли да послужат като фактическо основание за прилагане на ПАМ. Отнетите със същите 6 + 10 + 6 к.т./общо 22 к.т./ следва да се изключат от общия брой на отнетите на Г. к.т. при преценката колко общо на брой к.т. са отнети на водача към датата на издаване на заповедта.

С Наказателно постановление НП №23-0938-003787/30.11.2023г. на Г. са отнети 10 к.т. Видно от приложеното на л.35 от делото копие на НП е, че върху разписката за е положен подпис и дата на получаване-16.01.2024 год., няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което е влязло в законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ. В справката на л.38 и сл. от делото НП №23-0938-003787/30.11.2023г. отново е описано като НП, с което са отнети 10 к.т.

С Наказателно постановление №18-0938-004215/17.08.2018г. на Г. са отнети 12 к.т. Видно от приложеното на л.33 от делото копие на НП е, че върху разписката за връчване е положен подпис и дата на получаване-23.04.23019 год., няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което е влязло в законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ. В справката на л.38 и сл. от делото НП №18-0938-004215/17.08.2018г. отново е описано като НП, с което са отнети 12 к.т.

С всички описани по-горе НП на жалбоподателя са отнети общо 62 контролни точки.

Следва обаче от този общ брой отнети контролни точки-62, да се приспаднат отнетите общо 22 к.т. с трите НП №17-0938-006036/30.11.2017г., с което на Г. са отнети 6 /шест/ к.т., НП №19-0938-004808/12.09.2019г., с което на Г. са отнети 10 к.т. и НП № №20-0938-001708/23.03.2020г., с което на Г. са отнети 6 к.т., които не са влезли в сила поради факта, че не са били надлежно връчени на своя адресат, тъй като същите не са породили като правна последица и настъпил резултат – отнемане на контролни точки на водача Г..

След това приспадане, като резултат - на водача са били отнети общо 40 к.т.

Видно от справка картон на водача на л.38-гръб и от копие на протокола на л.81, с Протокол №18/7.09.2019 год., на Г. са възстановени 13 к.т., както е видно от Справка за нарушител/водач на л.65 и заявление за издаване на СУМПС и копие на СУМПС на л.90-92, че на 3.05.2022 год. на водача е било издадено СУМПС [номер], валидно до 3.05.2027 год.

Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление, а възстановяването им в периода, релевантен за делото, се е извършвало по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2. служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Според ал. 2 на чл. 158 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може да се възстановява само до първоначалния максимален размер. Съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо само при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер /арг.: чл. 158, ал. 2 от ЗДвП/, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит /чл. 157, ал. 4, вр. ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП/. В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. /В този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о./.

В конкретния случай единственото възстановяване на контролни точки, както беше посочено, е с Протокол №18/7.09.2019 год., като въз основа на него на Г. са възстановени 13 к.т. - справка картон на водача на л.38-гръб и от копие на протокола на л.81. В случая са били налице предпоставките за частично възстановяване на контролни точки по чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 7, т. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г., тъй като освен данните, че Г. е завършил успешно курс за допълнително обучение съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, са налице доказателства за плащане на наложените му наказания "глоба" по влезлите в сила Наказателно постановление № НП №17-0938-001512/10.04.2017г., Наказателно постановление № 17-0938-002285/10.05.2017г. и Наказателно постановление №17-0938-004556/12.09.2017г. Видно от справката – картон на водача на л.41, наложените и по трите цитирани НП глоби са били платени от Г.. Ето защо погасяването на публичното държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и успешното приключване на курса за допълнително обучение, и отбелязването на възстановяването на к.т. в масивите на ответника, са условия за възстановяване на отнетите контролни точки.

Като се изключат трите наказателни постановления- НП №17-0938-006036/30.11.2017г./6 к.т./, НП №19-0938-004808/12.09.2019г. / 10 к.т/. и НП № №20-0938-001708/23.03.2020г./6 к.т./, които към датата на издаването на оспорената заповед не са били влезли в сила поради факта, че не са били надлежно връчени на своя адресат и не са породили като правна последица и настъпил резултат – отнемане на контролни точки на водача Г., то до датата на издаване на Протокол №18/7.09.2019 год., на Г. са били отнети общо 18 контролни точки с издадените : Наказателно постановление №17-0938-001512/10.04.2017г., с което на Г. са отнети 6 к.т. ; Наказателно постановление № 17-0938-002285/10.05.2017г., с което на Г. са отнети 6 к.т. ; Наказателно постановление №17-0938-004556/12.09.2017г., с което на Г. са отнети 6 к.т.

Следователно, от общия брой к.т. – 39, след отнемането общо на 18 к.т. на водача с НП №№17-0938-001512/10.04.2017г., 17-0938-002285/10.05.2017г. и 17-0938-004556/12.09.2017г., на Г. са останали 21 к.т. След като с Протокол №18/7.09.2019 год. на Г. са възстановени 13 к.т., общият брой притежавани от Г. к.т. е станал 34 к.т. От тях следва да се извадят отнетите със следващите НП к.т., както следва: 10 к.т. с Наказателно постановление НП №23-0938-003787/30.11.2023г. и 12 к.т. с Наказателно постановление №18-0938-004215/17.08.2018г. Т.е. към датата на издаване на оспорената заповед Г. е притежавал 34-/10+12/=12 к.т. Следва извод, че към датата на издаване на оспорената заповед Г. е имал в наличност 12 контролни точки.

В този смисъл следва да се приеме, че към момента на издаване на оспорената заповед не са били налице материалните предпоставки за това, тъй като на жалбоподателя не са били отнети всички контролни точки, т. е. не е бил настъпил релевантният за приложението на чл. 171, т. 4 от ЗДвП юридически факт на изпълнение на първият елемент от фактическия състав, с които правната норма на чл. 171, т. 4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ "изземване на СУМПС", а именно: загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки.

С оглед изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона, поради което жалбата срещу нея се явява основателна.

Предвид изхода на спора и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за внесена държавна такса-10 лева, изплатено възнаграждение на вещо лице-100 лева и адвокатско възнаграждение -600 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Възражението на ответника в писмо вх.№1498/12.03.2024 год. за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат е неоснователно, предвид че договореното и заплатено възнаграждение за адвоката, представлявал жалбоподателя, е под минимално определения размер в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 год.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалбата на Г. Т. Г. с [ЕГН] от гр.Плевен, [улица], ет.4, ап.13, подадена чрез адв.М. Б. от АК-Плевен с адрес гр.Плевен, ул „Бъкстон“ №5, ет.3, оф.19, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0938-000059/21.01.2024 год. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, с която на Г., на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка-временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен, да заплати в полза на Г. Т. Г. с [ЕГН] от гр.Плевен, [улица], ет.4, ап.13, направените разноски общо в размер на 710 /седемстотин и десет/ лева.

ПРИЕМА ЗА ДОКАЗАНО оспорването на: автентичността на положените подписи за „получател“ върху разписките за връчване на Наказателно постановление №17-0938-006036/30.11.2017г., Наказателно постановление №19-0938-004808/12.09.2019г. и Наказателно постановление №20-0938-001708/23.03.2020г.

ИЗКЛЮЧВА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото разписките за връчване на Наказателно постановление №17-0938-006036/30.11.2017г., Наказателно постановление №19-0938-004808/12.09.2019г. и Наказателно постановление №20-0938-001708/23.03.2020г.

ПОСТАНОВЯВА, след влизане в сила на съдебното решение, препис от същото с отбелязване датата на влизането му в сила, ведно с копия на изключените като доказателства писмени документи, ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Окръжна прокуратура –Плевен, по компетентност, на основание чл.194, ал.3 от ГПК.

Решението не подлежи на оспорване, по арг. от чл.172, ал.5, изреч.второ от ЗДП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.