Решение № 5
гр.
Сливен, 04.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в
публично заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА
ЙОРДАНОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия
ДИНЧЕВА касационно административно-наказателно дело № 194 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Е.П.В.
чрез адв.М.К. *** против Решение № 260050 от 24.09.2020 год. постановено по АНД
№ 412/2020 год. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0804-003338 от 18.12.2019 год. на Началник
сектор „ПП“ към ОД МВР Сливен, с което на Е.П.В. за нарушение на чл. 104б, т. 2 и чл. 139, ал. 1, т.4 от Закона за движението по
пътищата и на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 3 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 50
лева.
В жалбата касационният жалбоподател
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Счита, че не е извършил
нарушението, тъй като е използвал пътя по предназначение. Твърди, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, което е
попречило да организира защитата си. Моли обжалваното съдебно решение да бъде
отменено.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател редовно призован не се явява. Представлява се от адв.К., който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че извършването на обратен
завой не е забранено. Извършените действия от лицето не попадали под нормата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП. Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на закона.
Ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален
представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за
правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Сливен дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото
фактическа обстановка на 23.11.2019 год. Е.П.В. управлявал лек автомобил "Субару
Импреза" с рег. № ******** в г.С., на б.“П. Х.“ в 00: 48 часа като водачът
използвал пътя отворен за обществено ползване не в съответствие с неговото
предназначение, а като блокирал задните колела на МПС го принуждавал да
преплъзва гумите си и да се върти около оста си. Полицейските служители го
спрели и установили, че предните гуми на автомобила са износени до гладкост. За
констатираното от служители на РУ Сливен на жалбоподателя е съставен АУАН № GA24262/23.11.2019 год., с който деянията
били квалифицирани като нарушения по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т.4 от ЗДвП. Актът му бил предявен, който след като се
запознал със съдържанието му го подписал. Въз основа на съставения АУАН на 18.12.2019
год. е издадено НП № 19-0804-003338, с което на лицето са наложени
административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 50 лева.
За да потвърди обжалваното НП
Районният съд след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства
е приел за установено, че жалбоподателят В. е извършил описаните в НП
нарушения. От писмените и гласни доказателства е установено, че на посочената в
акта дата водачът преминавайки по б.“П. Х.“ в г.С. е приплъзнал гумите на
автомобила и по този начин чрез така наречения „дрифт“ е направил два кръга,
продължил е пътя си и след това отново е направил тази маневра. Установено е
също така, че гумите на автомобила били износени до гладкост, което било
неизпълнение на задължението разписано в чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП, а именно
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с гуми,
предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не
по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март, тъй като
проверката е извършена на 23.11.2019 год. Районният съд е изложил обосновани
съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи. Направил
е изводи, че АУАН и НП са процесуално и материално законосъобразни и че при
издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че наложените
наказания са определени съобразно закона.
Изводите на Районния съд са правилни.
Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се
споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
С оглед събраните по делото
доказателства районният съд правилно и обосновано е приел, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана законосъобразно с обжалваното НП. От доказателствата
по делото е установено, че административните нарушения, за които жалбоподателят
В. е санкциониран са извършени. От контролните органи е констатирано, че
жалбоподателят е управлявал на посочената дата, място и час процесното МПС по
описания в АУАН и НП начин. Установено е също така, че гумите на автомобила
били износени до гладкост. Нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водача на МПС да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в ЗДвП
е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3,
която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган с
налагане на наказания в предвидените от разпоредбата вид и размер, както
правилно е приел и районният съд. Правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя и за извършеното нарушение по чл. 139, ал. 1, т.4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с гуми предназначени за зимни
условия или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm през
периода от 15 ноември до 1 март като се има предвид, че нарушението е извършено
на 23.11.2019 год.
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, че не е извършил административното нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и че е направил обратен завой, а автомобилът е
поднесъл, което се дължало на износените гуми. Недоказано остава и твърдението,
че не е правил кръгове с автомобила си. От събраните по делото доказателства не
би могло да се направи обоснован извод в подкрепа на тази теза. Видно от
свидетелските показания на разпитаните по делото служители на ОД на МВР Сливен
същите са наблюдавали известно време автомобила на жалбоподателя и са
констатирали, че въртенето на гуми и приплъзването са се повторили няколко
пъти. Едва след като са установили тези повтарящи се действия от страна на
лицето полицаите са последвали автомобила и са го спрели за проверка. Правилно
районният съд не е дал вяра на свид.К., който е пътувал заедно с жалбоподателя,
тъй като неговите показания коренно се различават от тези на служителите на ОД
на МВР и се възприемат като защитна теза на водача.
Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на нарушенията
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 23.11.2019 год. АУАН
не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните
в първоинстанционното производство гласни доказателства кореспондират с констатациите
в съставения АУАН. Следователно АУАН се ползва с предписаната му от закона
доказателствена сила.
По изложените съображения Районният
съд правилно е потвърдил НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260050 от 24.09.2020
год. постановено по АНД № 412/2020 год. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: