Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.02.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

04.02.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

348

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост/ЗОС/.

Депозирана е жалба от О.Ф.М., с ЕГН ********** от ***, против Заповед № 1179/18.11.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от НУРПУРОЖ в община Кърджали, е заповядано да се изземе от домакинството на О.Ф.М., Ю. В. М. и В. Р. Р. общински имот, представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с АЧОС № ***/*** г.

В жалбата се сочи, че О.М. и семейството му били наематели на процесния общински имот от *** г., респ. повече от ** години. През целия период и до настоящия момент наемното отношение било периодично подновявано, като жалбоподателят бил напълно редовен наемател – редовно заплащал наемната цена и извършвал необходимите ремонтни дейности за запазването и поддържането на имота в състояние, годно за ползването му по предназначение.

С Договор № ***/*** г. за отдаване под наем на общински недвижим имот и съгласно Заповед № 17/18.01.2018 г. на кмета на община Кърджали, общинското жилище - апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, било предоставено под наем с месечна наемна цена от *** лв., със срок на договора от 01.03.2018 г. до 28.03.2023 г. Вместо с надлежна заповед, издадена по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и НУРПУРСЖ в община Кърджали, кметът на Общината предприел незаконосъобразни действия по прекратяване на договора за наем със Споразумение № ***/*** г.

Твърди, че със Заповед № 107/29.03.2019 г., издадена от кмета на община Кърджали, О.Ф.М., с ЕГН **********, бил отново настанен под наем за срок от 6 месеца – до 30.06.2019 г. в горепосочения общински недвижим имот, при месечна наемна цена *** лв. В тази връзка между Община Кърджали и О.Ф.М. е бил сключен и Договор № ***/*** г. за отдаване под наем на общински недвижим имот, с който на жалбоподателя е отдадено под наем за срок от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г., който договор били прекратен със Заповед № 117/04.02.2020 г. на кмета на община Кърджали.

Във връзка с горното била издадена и процесната Заповед № 1179/18.11.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която било заповядано да се изземе от домакинството на О.Ф.М., Ю. В. М. и В. Р. Р. общински имот, представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с АЧОС № ***/*** г.

Счита, че оспорената Заповед № 1179/18.11.2020 г. е незаконосъобразна, тъй като била издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че със заповедта се засягали права и законни интереси на жалбоподателя.

Излага съображения, че в конкретния случая не били налице законовите основания за изземване на общинския имот, предвидени в нормата на чл. 64, ал. 4 от Закона за общинската собственост/ЗОС/. През целия период на наемното правоотношение О.М. бил напълно редовен наемател при изпълнение на задълженията си за заплащане на наемната цена и разходите по ползването на вещта. В тази връзка, с отговор на отправената му Покана вх. № 94-00-2115-1/06.11.2020 г., на Община Кърджали били представени и писмени доказателства, които не били взети предвид при издаване на заповедта за изземване. Твърди, че жалбоподателят бил извършил наложителни ремонти дейности в жилището, целящи неговото запазване и поддържане в състояние, годно за неговото обитаване и ползване.

На следващо място сочи, че в хода на производството на оспорената заповед били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на О.М., съответно и до произнасяне на административния орган с незаконосъобразен акт.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 1179/18.11.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от НУРПУРОЖ в община Кърджали, е заповядано да се изземе от домакинството на О.Ф.М., Ю. В. М. и В. Р. Р. общински имот, представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с АЧОС № ***/*** г.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощникът адв. В.М. е постъпила молба, в която излага доводи, че в хода на провеждане на производството по издаване на обжалваната заповед за изземване е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което е довело до ограничаване правото на защита на доверителя й и до произнасяне на ответния орган с незаконосъобразна заповед, а именно: „Ответният орган е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, като е издал обжалвания административен акт, без да са изяснени всички обстоятелства, както и не са преценени по същество възраженията на доверителя й, направени в хода на административното производство.” По същество заявява, че се придържа изцяло към изложените в жалбата и развитите в хода на съдебното производство оплаквания. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата се представлява се ст. юрк. Р. И., който оспорва изцяло подадената жалба. Излага съображения, че процесната заповед е издадена от орган на изпълнителната власт, в границите на неговите правомощия и на съответните законови основания. поради това, че процесният имот се владее без правно основание. Оспорената заповед била издадена от кмета на Община Кърджали в съответствие с влязло в сила Решение № 194 от 18.09.2020 г., постановено по адм.дело № 95/2020 г. по описа на АдмС – Кърджали, с което била отхвърлена жалбата против Заповед № 117 от 04.02.2020 год., издадена от кмета на община Кърджали, с която бил прекратен договорът за наем поради изтичане на срока на договора за наем и нередовното неплащане на наемната вноска. Оспорената заповед за изземване на общински имот била издадена при спазване на административно-процесуалните правила, като на основание чл. 278, ал. 2 от АПК бил определен срок за доброволно изпълнение на същата. Излага доводи за неоснователност на твърденията на жалбоподателя, че е внасял редовно наема, тъй като настоящия момент същият бил заплатил наема до месец октомври 2019 г. и то с просрочие, а освен това тези твърдения не били свързани със заповедта за изземване. На следващо място, такива се явявали и доводите за осъществени през годините ремонти в жилището. Съгласно сключения договор за наем, жалбоподателят бил длъжен да поддържа обитаемия жилищния имот в добро състояние, с грижата на добър стопанин. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата срещу заповедта на кмета на община Кърджали, като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 107/29.03.2019 г./л. 81- л. 82 от делото/, издадена от кмета на община Кърджали на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с чл. 18, ал. 4, ал. 5 и ал. 8 и чл. 25 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на община Кърджали, О.Ф.М., с ЕГН **********, е бил настанен под наем за срок от 6 месеца – до 30.06.2019 г. в общински недвижим имот – частна общинска собственост, намиращо се в ***, ***, *** **, с полезна площ 69.98 кв.м., актуван с АЧОС № ***/*** г., при месечна наемна цена *** лв. В тази връзка между Община Кърджали и О.Ф.М. е сключен и Договор № ***/*** г. за отдаване под наем на общински недвижим имот/л. 79 – л. 80 от делото/, с който на жалбоподателя е било отдадено под наем за срок от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. общинско жилище, намиращо се в ***, ***, *** **, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения с полезна площ 69.98 кв.м., актуван с АЧОС № ***/*** г., при месечна наемна цена *** лв.

Заповед № 107/29.03.2019 г. е била оспорена от О.Ф.М. пред Административен съд – Кърджали, като с Определение № 159/19.09.2019 г. по а.д. № 190/2019 г./л. 69 – л. 72 от делото/ депозираната жалба е оставена без разглеждане. Постановеният съдебен акт е оставен в сила с Определение № 16025/26.11.2019 г. по адм. дело № 13018/2019 г. на ВАС/л. 62 от делото/.

Със Заповед № 117/04.02.2020 г./л. 77 – л. 78 от делото/, издадена от кмета на община Кърджали на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 59 от АПК, чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОС във вр. с чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 36, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 2  и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Кърджали, е прекратен договор № ***/*** г. за наем на общинско жилище, намиращо се в ***, ***, *** **, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения с полезна площ 69.98 кв.м., актуван с АЧОС № ***/*** г.

Заповедта е оспорена от О.Ф.М., като с окончателно Решение № 194/18.09.2020 г., постановено по а.д. № 95/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали/л. 63 – л. 68/, депозираната жалба е отхвърлена като неоснователна.

С Покана за доброволно изпълнение с изх. № 94-00-2115/05.10.2020 г./л. 59 от делото/, О.Ф.М. е бил уведомен, че във връзка с влязло в сила Решение № 194/18.09.2020 г. на Административен съд - Кърджали и Заповед № 117/04.02.2020 г. на кмета на община Кърджали, с която е прекратен договор за наем на общинско жилище, намиращо се в ***, ***, *** **, следва в 14-дневен срок от получаване на поканата, доброволно да заплати дължимата сума по прекратения договор, възлизаща в размер на 2 976.21 лв., както и да освободи общинското жилище и предаде ключа с приемо-предавателен протокол. В поканата е посочено, че при неосвобождаване на жилището в предоставения срок, ще бъдат предприети действия по принудителното му изземване по административен ред, съгласно чл. 65 от Закона за общинската собственост и чл. 37 от Наредба за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на община Кърджали.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена чрез залепване на входната врата на предоставеното под наем общинско жилище на 26.11.2020 г., за което е съставен констативен протокол от служители на общинската администрация/л. 57 от делото/.

На 06.11.2020 г. в община Кърджали е постъпил отговор на поканата за доброволно изпълнение/вх. 94-00-2115-/1/ - л. 43 от делото/, изготвен от адв. В.М., в качеството й на пълномощник на О.Ф.М. В отговора излага съображения за неоснователност на претенцията за заплащане на сумата в размер на *** лв., произтичаща от наемни вноски, аргументирани с доводи за изпълнени задължения за заплащане на наем и разходи за ползването на вещта. Оспорва и претенцията за заплащане на неустойка като неконкретизирана и  необоснована. По същество иска преразглеждане на волеизявлението за прекратяване на договора и освобождаване на наетия общински имот. В тази връзка въвежда доводи, че М. и семейството му ползвали жилището повече от *** години, като заплащали редовно наемната цена и разходите за имота, а освен това били извършили и значителни ремонти, с цел запазването и поддържането на вещта в състояние, годно за обитаване.

Със Заповед № 1179/18.11.2020 г./л. 38 от делото/, издадена от кмета на община Кърджали на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 и  ал. 3 от ЗОС във вр. с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в община Кърджали, е заповядано да се изземе общински имот, представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения – собственост на Община Кърджали, актуван с АЧОС № ***/*** г., предоставен под наем на домакинството на О.Ф.М., Ю. В. М. и В. Р. Р. Определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на заповедта или обявяването й. Така издадената заповед е била съобщена на адресата й чрез залепване на входната врата на жилището на 24.11.2020 г., видно от приетия като доказателство констативен протокол – л. 37 от делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 1  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Процесната заповед за изземване № 1179/18.11.2020 г. е издадена от кмета на община Кърджали, в рамките на неговата компетентност. Оспореният акт съдържа всички изискуемите реквизити, съобразно изискванията на чл. 59 от АПК, като не се установяват и основания за нищожност, свързани с нарушаване на административнопроизводствените правила, които да са толкова съществени, че да се отразят на валидността на крайния акт. Предвид това, съдът приема, че атакуваната заповед е издадена при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се отбележи, че в конкретния случай, с горецитираната покана за доброволно изпълнение, жалбоподателят е бил уведомен, че поради прекратяване на договора за наем следва да освободи жилището в 14-дневен срок, след изтичането на който и при липса на доброволно изпълнени, спрямо него ще бъдат предприети действия по принудително изземване на имота. Покана за изпълнение, респ. уведомлението за предприемане на действия за изземване на имота при неизпълнение, е достигнала до знанието на адресата – О.Ф.М., аргумент в подкрепа на което е депозираният от пълномощника му отговор на поканата. По делото не се установява твърдяното от адв. М. нарушение на чл. 35 от АПК. Така въведеният довод не е подкрепен с конкретни данни, факти, обстоятелства или възражения на жалбоподателя, които са останали неизяснени или не са били взети предвид от издателя на обжалвания акт, поради което съдът намира същият за формално и бланкетно въведен. Евентуално би могло да се предположи, че се имат предвид изложените в отговора на поканата за доброволно изпълнение съображения за заплащане на наемната цена и разходите за електроенергия и водоснабдяване на имота, като и осъществени ремонтни дейности в жилището, които обаче са ирелевантни за процеса, предвид факта, че касаят облигационни отношения между страните, които подлежат на преценка в различно производство, а именно такова по прекратяване на наемното правоотношение, което се провежда по реда на чл. 46 от ЗОС, предхождащо издаването на заповед за принудително изземване. Както по-горе бе посочено договорът за наем на процесното жилище между страните/Договор № ***/*** г./ е прекратен със Заповед № 117/04.02.2020 г., чиято законосъобразност е била предмет на производството по а.д. № 95/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, приключило с окончателен  съдебен акт, с който жалбата против заповедта е била отхвърлено.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на обжалваната Заповед № 1179/18.11.2020 г. не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

В процесната заповед е въведено като правно основание за издаването й разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС във вр. с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в община Кърджали. Съгласно първата от посочените норми, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Анализът на разпоредбата сочи, че упражняването на административното правомощие по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, следва да са налични кумулативно следните предпоставки: 1. Недвижим имот, който е общинска собственост; 2. Този общински недвижим имот да се владее или държи от лицето, от което се изземва и 3. Общинският недвижим имот да се владее или държи без основание, да се ползва не по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Нормата на чл. 37, ал. 1 от НУРПУРОЖ/Наредбата е налична на интернет страницата на Община Кърджали/, предвижда аналогични правомощия на кмета на общината, а именно след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, в случай, че в срока за опразване на обитаваното жилище, същото не бъде освободено доброволно, кметът на общината издава заповед по чл. 65 от ЗОС за изземването му.

Настоящият състав намира, че от доказателствата по делото се установява наличието на така посочените предпоставки, по следните съображения:

По делото не се спори, че процесният недвижим имот - представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, е частна общинска собственост. Това обстоятелство се установява и от представения и приет по делото АЧОС № ***/*** г./л. 83/, видно който за апартамент № **, жил. Бл. № **, вх. *, ет. *, *** ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с ***, е съставен акт за общинска частна собственост на 21.12.2011 г., надлежно вписан в Служба по вписванията – Кърджали с вх. № **/*** г., парт. **, акт № **, т. **, дело № **. В АЧОС изрично е вписан издаден за същия имот предходен АОС № **/*** г. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗОС, общината установява правото си на собственост върху недвижимите имоти с акт за общинска собственост, който е официален свидетелстващ документ, съставен от посочените в закона длъжностни лица, по определен ред и в установена форма и макар да няма правопораждащо действие относно правото на собственост, се ползва с формална доказателствена сила, удостоверяваща правото на собственост, обвързваща съда до оборването и по надлежния ред, каквото оспорване в процеса не е проведено.

На следващо място, по делото е доказано, че към датата на издаване на оспорената заповед за изземване, жилищният имот, собственост на Община Кърджали, се държи от О.Ф.М. и семейството му. От една страна този факт не се оспорва от жалбоподателя, а от друга, видно от депозирания отговор на поканата за доброволно изпълнение и съдържанието на процесната жалба, в същите имплицитно се съдържа признание, че имотът се ползва от него и семейството му по предназначение, като в съответствие с това и съществувалите наемни правоотношения с Общината, е заплащал определената месечна наемна цена, разходите за електроенергия и водоснабдяване, както и е извършил необходимите ремонтни дейности в жилище, с цел поддържането на имота в състояния, годно за обитаването му по предназначение.

Доказана се явява и третата кумулативна предпоставка за упражняването на административната принуда по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. В тази връзка, според настоящия състав по делото е установено, че имотът, общинска частна собственост, се държи от О.Ф.М. без правно основание.  Безспорно е, че между жалбоподателят и Община Кърджали са съществувал договорни отношения - Договор № ***/*** г., с предмет наем на процесното жилище. Същите обаче са прекратени със Заповед № 117/04.02.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 59 от АПК, чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОС във вр. с чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 36, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 2  и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в община Кърджали, е прекратен договор № ***/*** г. за наем на общинско жилище, намиращо се в ***, ***, *** **, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения с полезна площ 69.98 кв.м., актуван с АЧОС № ***/*** г. Посочената заповед е била обжалвана от М., като с окончателно Решение № 194/18.09.2020 г., постановено по а.д. № 95/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали/л. 63 – л. 68/, депозираната жалба е отхвърлена като неоснователна. С влизането в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е отпаднало правното основание, на което О.Ф. е държал общинският имот, представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***. Предвид това и доколкото по делото не се твърди и не се сочат доказателства жалбоподателят да държи недвижимата вещ на друго правно основание, то в конкретния случай е налице и третата материалноправна предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОС за упражняване на правомощията по изземването му от кмета на община Кърджали.

Ирелевантни за предмета на настоящото дело са въведените в жалбата твърдения, че жалбоподателят бил напълно редовен наемател – редовно заплащал наемната цена, разходите за електроенергия и водоснабдяване, дължимите такси за битови отпадъци и извършвал необходимите ремонтни дейности за запазването и поддържането на имота в състояние, годно за ползването му по предназначение. Обстоятелството, дали О.М. е бил изправна страна по наемното правоотношентие подлежи на обсъждане и преценка в различно производство, а именно такова по жалба срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, относно наличието на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, предхождащо издаването на заповед за принудително изземване. Отново следва да се посочи, че договорът за наем на процесното жилище между страните/Договор № ***/*** г./ е бил прекратен със Заповед № 117/04.02.2020 г., чиято законосъобразност е била предмет на производството по а.д. № 95/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, приключило с окончателен  съдебен акт, с който жалбата против заповедта е била отхвърлено. Предвид това, относно законосъобразността на административният акт, с който е прекратен договорът за наем между страните е налице влязъл в сила съдебен акт, който възпрепятства последващ контрол върху законосъобразността на АА, включително съответствието му с материалния закон. В тази връзка следва да се посочат и нормите на чл. 177, ал. 3 от АПК и разпоредбата на чл. 297 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, по силата на които разпоредби, влязлото в сила решение е задължително за съда относно законосъобразността на административния акт, с който е прекратено наемното правоотношение.

Предвид горното настоящият състав намира, че изпълнението на задълженията по договора за наем, от страна на жалбоподателя, е неотносимо за настоящият процес, поради което съдът не следва да обсъжда представените доказателства за извършени плащания, респ. не следва да обсъжда елементите от съществувалото между страните облигационно правоотношение и изпълнението на дължимите периодични плащания, тъй като при наличие на влязла в сила заповед за прекратяване на договора за наем, изпълнението на задълженията по него, в последствие или по време на съществуването на правоотношението, е ирелевантно за законосъобразността на заповедта за изземване на недвижимия имот.

По изложените съображения съдът счита, че Заповед № 1179/18.11.2020 г. е постановено в съответствие с приложимите норми на материалния закон, респ. при наличието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

В заключение, според съда, процесната заповед е издадена и при спазване на изискванията за целесъобразност и съразмерност, установени в чл. 6 от АПК, както и в съответствие с целта на закона, а именно да се обезпечи ползването на общинската собственост от правоимащи лица и на валидно правно основание.

С оглед изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № 1179/18.11.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 и  ал. 3 от ЗОС във вр. с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в община Кърджали, с която е заповядано да се изземе общински имот, представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения – собственост на Община Кърджали, актуван с АЧОС № ***/*** г., предоставен под наем на домакинството на О.Ф.М., Ю. В. М. и В. Р. Р., като е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от получаването или оповестяване на заповедта, е законосъобразна и обоснована, респ. издадена при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и надлежно заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Община Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 5-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на О.Ф.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.М., срещу Заповед № 1179/18.11.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали  на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 и  ал. 3 от ЗОС във вр. с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в община Кърджали, с която е заповядано да се изземе общински имот, представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения – собственост на Община Кърджали, актуван с АЧОС № ***/*** г., като неоснователна.

ОСЪЖДА  О.Ф.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на Община Кърджали, с адрес: ***, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните

                                                                              Председател: